Докладът на Европейската комисия - нищо ново под слънцето

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги има.
При българския модел ги има, но не са те...
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Българският модел е неунищожаем.

Станислав Стратиев



Какво ще пише в Доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество - това тресеше седмици наред политическата класа. Всъщност Докладът най-сетне е факт и в него са залегнали констатации и изводи, каквито висши чиновници в изпълнителната, съдебната и законодателната власт са предоставили на еврокомисарите. Като прибавим към това и наблюденията на проверяващите европейски чиновници през последните шест месеца, публикациите в печата и скандалите, които разтърсиха държавата - съдържанието на доклада изобщо не е голяма изненада.

Съдебната система - законите, досъдебното производство, борбата с корупцията и организираната престъпност според еврокомисарите
  • Сериозни трудности, които срещат българските власти при отбелязването на реален напредък в съдебната реформа и в борбата с корупцията, и организираната престъпност;
  • Въпреки значителните усилия за създаване на необходимите институции и за внедряване на нужните процедури и процеси, твърде малко са резултатите, които свидетелстват, че системата работи правилно;
  • Въпреки усилията на българското правителство напредъкът е по-бавен и по-ограничен от очакваното, и нуждата от проверка и сътрудничество ще бъде налице още известно време;
  • Съдебната система и администрацията се нуждаят от сериозно укрепване. Това отнема много време;
  • В контекста на съдебната реформа продължават да са налице пропуски в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс. Приетият през 2006 г. Наказателно-процесуален кодекс не допринесе за подобряване на ефикасността на досъдебната фаза;
  • Важни дела се връщат в прокуратурата заради дребни процедурни пропуски. Забавянето на съдебни процеси е често явление и няма процедурни гаранции, които да предотвратят забавянето на вземане на решение от съдилищата. Наказателният кодекс е остарял и е една от причините за претоварването на съдебните органи;
  • Липса на яснота относно ролите на различните участници в досъдебната фаза при събирането на информация, разследването и съдебното преследване по наказателни дела;
  • Различните гледни точки за тези роли и отговорности;
  • Административният капацитет на правоприлагащите и съдебните органи е слаб. Полицията не разполага с достатъчен и добре обучен персонал или оборудване за разследването на сложни случаи;
  • Ограничен е напредъкът в компютризирането на работата на съдебната власт. Няма достатъчно надеждна информация и данни за разследвания, предявяване на обвинения и съдебни решения;
  • Що се отнася до корупцията на местно равнище, бяха предприети незначителни последващи действия -
  • Едва няколко разследвания и издадени присъди - по широко разпространените твърдения за корупция и купуване на гласове по време на местните избори през ноември 2007 г.;
  • Има данни за корупция в здравеопазването и образованието;
  • Контролът и мониторингът на конфликтите на интереси при възлагането на обществени поръчки са слаби;
  • Липсва стратегически подход в борбата с корупцията на местно равнище.
  • Комисията за борба с корупцията към Министерски съвет не бе активна в това отношение;
  • Борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност не дава достатъчни резултати;
  • Бяха придвижени няколко дела и на "войната срещу корупцията" бе дадена гласност, но тези дела съставляват пренебрежимо малък дял от тези престъпления. Предоставената статистическа информация не е надеждна и понякога е противоречива;
  • България постигна твърде малък напредък в замразяването или конфискуването на финансови активи, придобити по престъпен начин;
  • Твърденията за корупция и измами нанасят поражения и върху резултатите от програмите на ЕС за финансова помощ. Това доведе до преустановяването или замразяването на дейностите по няколко програми на ЕС за финансиране. OLAF, органът на ЕС за борба с измамите, докладва, че процедурното блокиране, бавното придвижване на делата в съдебните органи, изтичането на поверителна информация и предполагаемото упражняване на влияние върху администрацията и съдебната власт възпрепятстват бързите и ефективни решения по дела за корупция и измами.

Какво очаква Европейската комисия от българската държавна администрация и представителите на изпълнителна, съдебна и законодателна власт?
  • Първият приоритет трябва бъде постигането на резултати независимо от структурните недостатъци. Нужни са постоянна политическа воля и решимост;
  • Трябва да се предприемат стъпки за улесняване на по-ефективното правораздаване;
  • Нужно е да бъдат направени корекции, включително в Наказателно-процесуалния кодекс, за да се подобри ефикасността в досъдебната фаза;
  • Необходимо е цялостно реформиране на Наказателния кодекс, по-добро разграничаване между леки и тежки престъпления и актуализиране на определенията, за да се вземат предвид новите форми на престъпност;
  • Важно е да се създаде по-ефективен Закон за конфликта на интереси и контрола върху придобиването на имущество, тъй като сегашният проектозакон не е достатъчен за постигането на тази цел;
  • Новосъздаденият Висш съдебен съвет трябва да поеме своите отговорности в процеса на реформи и да предприеме мерки, с които да гарантира издаването от страна на съдебните органи на експедитивни и ефективни решения;
  • Правоприлагащите органи трябва да са организирани по-добре, за да се справят със сложни случаи;
  • Трябва да се изяснят ролите и отговорностите на участниците в досъдебната фаза, така че да се постигне по-добро сътрудничество между полицията, следствието, специалните отдели и прокуратурата; Настоящият дебат относно реформата в досъдебната фаза създава несигурност и пречи на постигането на резултати по текущи разследвания;
  • Трябва да бъдат кодифицирани точното взаимодействие между полицията, ДАНС и прокуратурата. Разследващата функция на ДАНС трябва да се разясни и отчетливо да се разграничи от ролята на агенцията в разузнаването;
  • Трябва да бъде установен парламентарен контрол, като парламентът не трябва да се намесва в разследванията, а да гарантира нормална отчетност;
  • Необходимо е да бъдат изяснени ролята на разследващите магистрати и техните правомощия при специални разследвания. Неспазването на изискванията за поверителност и за защита на свидетели по време на досъдебната и съдебната фаза е повтарящ се проблем, който трябва да бъде решен;
  • Трябва да се укрепи административният капацитет на правоприлагащите и съдебните органи;
  • Полицията има нужда от по-добре обучен персонал и съответното оборудване, за да разследва сложни случаи;
  • Трябва да приключи компютризирането на работата на съдебните органи и да се внедрят по-ефикасни системи за управление на случаите в досъдебната фаза. Разработването на Единна информационна система ще предостави полезна информация и данни за ефикасността на съдебната система, и следователно ще улесни работата на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, особено що се отнася до ролята на министерството в изготвянето на политиката за наказанията;
  • България трябва да работи за повече прозрачност, по-добро оповестяване и регулиране на движението и трансакциите с финансови активи, за да успее да установи кои финансови активи са от престъпни дейности и да се справи по-добре с тях;
  • Необходимо е България да укрепи капацитета си за борба с измамите и за упражняване на адекватен финансов контрол;
  • Важно е да се ограничат конфликтите на интереси и нежелателното упражняване на влияние. Това е от особено значение, за да може България да продължи да получава финансиране от ЕС. Липсата на убедителни резултати при сегашните структури е удивителна и са необходими спешни мерки за справянето с нея;
  • Българските власти са задължени да показват, че съдебната система работи и че разследванията на случаи на корупция и организирана престъпност водят до арести, съдебно преследване и, в зависимост от решението на съда, до присъди с разубеждаващ ефект, и конфискуване на активи;
  • До този момент България все още не е успяла да покаже, че съдебната ? система работи ефективно. Институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не постигат резултати на практика. Основните проблеми продължават да бъдат налице и са необходими спешни действия, за да бъдат решени;

Част от заключенията
  • България има отговорности към други държави-членки, например в рамките на политиките за правосъдие и вътрешни работи и по отношение на общото управление на средства от ЕС. Адекватният административен капацитет и ефективният контрол върху конфликта на интереси, измамите и финансовите нередности са необходимо условие, за да може България да се възползва пълноценно от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС. Тези фондове представляват практическото изражение на солидарността на Съюза с България и е в интерес на всички те да бъдат използвани за подпомагане на регионите в по-неблагоприятно положение в страната;
  • Необходими са ясна стратегия и категоричен ангажимент на всички равнища за реформиране на системата. Дори със съществуващите структури и въпреки техните недостатъци България би трябвало да бъде в състояние да демонстрира резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, да предотвратява конфликти на интереси и да се справя по убедителен начин с предполагаемите връзки между част от политическата класа, бизнеса и организираната престъпност;
  • За да гарантира ефективното усвояване на средствата от ЕС, е нужно България не само да укрепи значително административния си капацитет, но и да намали драстично предпоставките за корупция на високо равнище и дребна корупция, и да се бори енергично срещу организираната престъпност;
  • Установяването на стабилна администрация и съдебна власт в България, които са в състояние да се справят успешно с корупцията и организираната престъпност, е в интерес не само на България, но и на ЕС;
  • Изготвеният през февруари т. г. Доклад в рамките на механизма за сътрудничество и проверка насочи внимание върху значителното подпомагане, което България е получила от държавите-членки и от Комисията през последните години, както под формата на финансиране, така и под формата на техническа експертиза. Това подпомагане не винаги носи очакваните резултати и е налице нарастващо недоволство сред държавите-членки, които предложиха своята подкрепа, поради липсата на прозрачност и резултати при контактите си с българската администрация;
  • Важно е процесът на реформи да се съживи, като подпомагането се използва по-добре. Всички страни трябва да подновят усилията си и да помогнат на България да успее. България призна, че се нуждае от независимо експертно мнение на високо равнище. Комисията е готова да работи в сътрудничество с България и останалите държави-членки и да оказва помощ, но иска получателите на тази помощ да предоставят достъп до информация и да използват съветите по стратегически и ефективен начин, който да позволи постигането на напредък в реформата;
  • Реформата в съдебните и правоприлагащите структури е необходима и дългоочаквана. Тест за напредъка ще бъде постигането на значителни резултати в разследването, съдебното преследване и произнасянето на съда по дела за корупция на високо равнище и организирана престъпност;
  • Със създаването на Държавна агенция "Национална сигурност", с предложението за реформа на Министерството на вътрешните работи и с назначаването на заместник министър-председател, който да координира стабилното управление на средствата от ЕС, България предприе стъпки в правилната посока. Сега България трябва да превърне думите в действия и да следва ангажимента си за сериозна реформа;
  • Комисията силно окуражава България да ускори реформите и да запази тясното си сътрудничество с останалите държави-членки и Комисията, така че заедно да успеят да се справят с оставащите значителни предизвикателства. България може да разчита на пълната и активна подкрепа на европейската Комисия при този процес.

Еврокомисарите, с малки изключения по отношение на компетентността, която имат ни заявяват в прав текст, че нищо не правим, а само съществуваме в рамките на Европейския съюз.
И малко допълнение: българия има вицепремиер, който да координира управлението на средствата от Европейския съюз. България има и министър на финансите, министър по европейските въпроси - министри да искат от Евросъюза, у нас, с кош да ги рине човек!
Какво би могло да се очаква от една полиция, в която непрекъснато текат структурни реформи, скандали с шефовете по върха, липса на елементарна компютъризация на дейността? Единната информационна система за противодействие на престъпността, чиято база данни се попълва ударно в Следствието от компютърни специалисти е трън в очите на министъра на правосъдието. Тя е готова да я спре, закрие и поиска пари за нова система, вместо да остави хората да работят спокойно. А тази ЕИСПП се ползва от полиция, прокуратура, и ДАНС очаква спешно да бъде включена!
Това в Европа е неизвестно. Миглена Тачева често и редовно пътува до Брюксел с пари от нашите високи данъци, за да говори колко е излишно следствието, колко е лош гласуваният преди две години НК и НПК. За затворите и как изтърпяват наказанията си лишените от свобода - не обелва и дума. Ако остане време - Тачева си напазарува и нещо за спомен от белгийската столица.
Затворите ни са по-мизерни и от циганските коптори, които редовно се рушат, за да не спекулират циганите с европейската грижа за човека. Какво направи Миглена Тачева за затворите - все още нищо. Поиска ли повече пари, потърси ли пари по някакъв проект от Европа, осигурява ли работа на лишените от свобода и сносни условия за изтърпяване на наказанието - не, не, не, и не.
Важното е да се тури кръст на Следствието, а с него да замине и Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чела ли е Миглена Тачева Конституцията скоро? Май не, след като е тръгнала да намалява правомощията на следователите и разрушава това ведомство. Ами да седне и да чете Тачева - може и в самолета за Брюксел или друга дестинация, както се казва да разлисти Основния закон на Република България.
Засега е ясно и на лещажите в кома, че Тачева се е заинатила да остави своя следа в съдебната реформа като закрие Следствието. Само че Тачева е днес, утре, в партийната централа на "Врабча", на заседания на кабинета и прочие, и прочие. Скоро ще й видим гърба и както се развива закономерно всеобщата народна обич към монархистите - споменът за Тачева ще избледнее, като натопено в белина партийно знаме. Бързо и трайно.

Друго е важното сега - не да си късат косите и да се крият по Банско в почивните дни управниците ни, а да изкопаят по една дупка в обезлесените планински склонове и да си признаят всичко, което човешко ухо не бива да чува. След това да засадят една гора по дупките и да си вървят по живо, по здраво, защото и най-смелият експеримент да се учиш на живо в управление на държава трябва да има край. Както е тръгнало, ако не бъде сложена точка на експеримента "тройна коалиция" днес, утре ще бъде сложена точка на бившата държава-членка на Европейския съюз, България. И ще ни обърнат страницата - да даваме пари и да не получаваме нищо.

"Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада..."
написа класикът на съвремието, Станислав Стратиев. Само че, ние отидохме не в Канада, а в Европейския съюз. Поне там ни заведоха политиците ни. Другото, което предрече Стратиев си остава.



 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене