2. Няма кой да озапти правосъдния министър и политиците...

"Загадъчната славянска душа се разбира
само когато се извади..."

Ст. Стратиев

Продължение от 4 август
Разходка по цяла България на диагонал, ядене и пиене два дни, почивка в хотел на брега на морето, вечеря на Дуранкулашкото езеро, посещения на ред други местни заведения и ферма за миди - така с няколко думи може да се опише провеждането на семинар на Министерство на правосъдието. За "семинар" продължил час и половина, два, се предприема три дни пътуване и разходки, ядене и пиене в различни кръчми. Единственият лектор пред малко повече от дузината журналисти е само министъра на правосъдието, Миглена Тачева. Колко струва това развлечение, направено с бюджетни пари, които всъщност са пари на данъкоплатци - боркинята за правосъдие, Тачева едва ли ще отчете пред гражданството, но да се спомним какво съветваше Надежда Михайлова - "Нахранете журналистите!" Съветите й още са в действие.

Предварително обявеният отчет на ведомството, което Тачева ръководи е бил раздаден на представителите на медиите за сведение, а министърът на правосъдието обяснила, че до Нова година вече няма да има следствие, каквото сега съществува по Конституция. Съобщено е било и че концепция за промени в законодателството на съдебната система е възложена на юриста проф. Паликарски, след което щяло да се премине от думи в дела.

Редуцирането на Следствието вече било обсъдено с Главния прокурор Борис Велчев, научили журналистите, заведени до с. Крапец от правосъдния мининстър Тачева. Коментирайки темата, Тачева възкликнала: "Не може да се съобразяваме с някакви си 550 души следователи!"
Проблемите за нови сгради на съдилищата, били споменати мимоходом, затова пък защо не се строят нови сгради за затвори изобщо не е било дискутирано. Друга тема, тази за двойното гражданство и дали Европейският съюз е съгласен с него също не е била засегната, тъй като единият от коалиционните партньори и носител на мандата на правителството, ДПС е особено чувствителен на тази струна. Всъщност истината за това двойно гражданство е, че то не трябва да съществува, което пък от своя страна би ударило върху изборните резултати на хората на Доган, тъй като ще бъде отрязана възможността те да преминават границата около дните на вота, само за да гласуват.
Така само броени дни след като Докладът на еврокомисарите разкритикува особено много глава "Правосъдие и вътрешен ред", вместо да се увеличат орязаните правомощия на следователите, монархистите в лицето на Тачева поведоха срещу тях битка за закриване на Следствието.
"През следващите няколко седмици в това ще бъдат съсредоточени усилията на всички отговорни институции, включително и на ВСС, и на органите на съдебната власт, за да покажем очакваните резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност - заявява днес в интервю за в. "Стандарт" и Мария Максимова, Миглена Тачева. По отношение на това, какво предстои да се случи със Следствието, Тачева си измива ръцете като Пилат Понтийски и заявява: Има няколко възможности и се надявам разумът да надделее и да можем до края на годината да решим този въпрос, включително с промени в НПК и в Закона за съдебната власт. И това ще бъде направено след съгласуване и с европейските ни партньори..."

Няма друга държава освен България, която за три години да е променила изцяло процесуалното си законодателство. Има нови НПК и ГПК, в които се съдържат класически законодателни безумия. Но не за това ще стане дума днес, а за твърдението на Тачева, че разправата със Следствието щяла да бъде съгласувана с европейските партньори.
Ето какво направиха през годините монархистите, в напъните си да обвържат европейски чиновници по закопаване на Следствието:
Европейска комисия за демокрация чрез право или така наречената Венецианска комисия бе поканена с писмо от 8 април 2003 г. от българският министър на правосъдието г-н Антон Станков да съдейства във връзка с измененията на Глава VI "Съдебна власт" от Конституцията на Р България.
След изразено първо свое становище по съдебната реформа от 1999 г., по искане на министъра, Венецианската комисия даде становище и по българския проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Скоро след приемането на закона, Конституционният съд обяви около 40 разпоредби от изменения Закон за съдебната власт за неконституционосъобразни и ги отмени с Решение № 13/2002 от 16.12.2002 г., след като бе сезиран от Пленума на Върховния касационен съд.
Това разбира се не спря устрема на Антон Станков и той представи на делегацията на Венецианската комисия нов вариант на Стратегията за реформа на съдебната система. Ето и по-важните моменти от нея:
  • общата структура на съдебната система и по-специално мястото на следствието /въпреки че съгласно Конституцията следствените органи осъществяват предварително производство по наказателни дела, понастоящем приблизително 70 на сто от разследванията се провеждат от полицията; в момента се създава бързо полицейско производство, по което да се разследват престъпленията/;
  • деполитизацията на Висшия съдебен съвет, както и въпросът дали в него прокурори и следователи трябва да имат право да взимат решения по въпроси, отнасящи се до съдиите;
  • имунитетът на магистратите /съдии, прокурори и следователи/, който е същият като този на народните представители /чл. 132 от Конституцията/ следва да бъде сведен до функционален...
След толкова напъни да се унищожи Следствието от страна на висши чиновници от изпълнителната власт, най-после на среща с делегацията на Европейската комисия в България бяха обсъдени оценката на българската съдебна система и искането на Европейската комисия за реформа. Отивайки по-далече от строгите изисквания на acquis communautaire, Еврокомисията настоя следствието да бъде отделено от съдебната система, тъй като такава структура не съществува никъде в настоящите държави - членки на Европейския съюз. Предложено е да бъде следван чешкият модел, при който в резултат на преговорите за присъединяване голяма част от разследванията са поети от полицията, а по-малка част - от прокуратурата.

Само как да се наруши действащата Конституция на страната по отношение на Следствието като част от съдебната система - от ЕК не предлагат!
Всички в Европейските организации са съгласни, че разследванията, като част от досъдебното производство трябва да бъдат ефективни, че без подходящо разследване борбата с престъпността се води напразно. В същото време, който владее Следствието, той владее бъдещите резултати от съдебните процеси - това е плитката логика на българските пишман юристи, намърдали се по партийна линия в изпълнителната власт и парламента.

Дали следователите да са част от съдебната или от изпълнителната власт, като част от полицията, е по същество политическо решение смятат от Венецианската комисия. Делегацията й изразява и виждането си, че включването на следствието в съдебната власт и предоставянето на тази власт на висока степен на независимост според Конституцията от 1991 г. е извършено в отговор на злоупотребите на предишния режим. С една дума от Венецианската комисия казват на Антон Станков и сие, че къде ще бъде Следствието си е вътрешен български проблем.

По отношение мястото на прокуратурата в съдебната система, делегацията на Венецианската комисия посочва, че няма унифициран модел в Европа. В някои страни прокуратурата е част от съдебната власт, а в други - от изпълнителната, на подчинение на Министерството на правосъдието. Освен това в някои страни има централизирана система, при която главният прокурор е отговорен за всички наказателни преследвания, докато в други страни е предвидена автономност на отделния прокурор.
Всичко това са част от Заключенията, приети от Венецианската комисия на 55-ата й пленарна сесия, проведена на 13-14 юни 2003 г.
Освен така наречената Венецианска комисия, темата за съдебната система в България се коментира и от Комисията на европейските общности в Брюксел, която излиза на 9 октомври 2002 година с редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване.
Становището на Венецианската комисия във връзка с предложената промяна на Конституцията на Република България, отнасяща се до несменяемостта и мандата на съдиите, прокурорите и следователите е потърсено отново от българска страна и Джеймс Хамилтън, и проф. Серджо Бартоле от Триесткия университет правят коментари по този проблем. И двамата дават мнение, че за промените, по които от НДСВ толкова настояват е необходимо да се промени действащата Конституция - било чрез Проектоизменение, било чрез реформа. А това на прост език означава - свикване на Велико народно събрание и гласуване на исканите промени. Реално погледнато, в едно Велико народно събрание НДСВ едва ли ще има излъчени депутати, за да осъществи замисъла си за редуциране на Следствието - това обяснява и хъса на техни политици чрез прескачане на Конституцията да свършат същата работа.
Така например Прокуратурата в Германия не е разделена на нива, а е диференцирана по компетенции /по видове престъпления, които се разследват/ на отдели:
1. Политически престъпления и изнудване
2. Убийства и нападения над полицейски служители
3. Общи престъпления - 4 отдела
4. Престъпления, извършени от подрастващи (лица под 21-годишна възраст) - 2 отдела
5. Престъпления, свързани с наркотици
6. Специални икономически престъпления - данъчни, фирмени, измами, банкрут и т.н.
7. Престъпления "корупция" и "подкуп"
8. Организирана престъпност
9. Нарушаване на човешките права, търговия с хора
10. Пътно-транспортни произшествия
11. Изпълнение на постановени присъди и наблюдение на престоя в затвора,
но това се отнася до Прокуратурата на Германия, а не до Прокуратурата на България.

Замисълът на НДСВ да разруши Следствието бе повод да се организира и друго мероприятие по време на управлението му. На 20 май 2003 г., в сградата на пл. "Народно събрание" № 2, зала "Запад", се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България със следната първа точка от дневния ред:
"1. Среща с представители на Европейската комисия за демокрация /Венецианската комисия/ чрез право към Съвета на Европа, начело с г-н Шнуц Дюр - директор "Конституционно право" към Венецианската комисия.."

На това заседание бе засегнат и въпросът за мястото на прокуратурата и следствието, съгласно настоящата уредба. Подчертана беше необходимостта да се намери баланс между независимостта на прокурора при упражняване на дейността му и механизма за гарантиране на публична отговорност в унисон с добрите международни практики и с насоките на Съвета на Европа, на ООН, и на Международната организация на прокурорите. Това се случи преди пет години, повтаря се и днес.

В разговор с Николай Бареков, по време на управлението на НДСВ, Антон Станков повтаря тезата за "лошото следствие" така:
"Въпросът за структурата на съдебната власт стои в общия контекст на подобряване на функционирането на съдебната власт. Бих искал още веднъж да кажа, че ЕС, с изключение на забележките, отправени към следствието, не е поставил някакви конкретни изисквания към структурата на съдебната власт в България... Всяка година излиза редовен доклад на комисията. В тези доклади няма доклад, в който да не се споменават проблемите, които съществуват в досъдебната фаза, т. е. в разследването и съответно пред нас стои задачата по един или друг начин ние сами да намерим пътя как ще решим този проблем...
... ЕС използва едно много елегантно изречение. Той казва - практика в ЕС е разследването да се води от полицейски органи, за разлика от България... Което на практика... означава, че... европейската практика това е разследването да бъде водено от полицията. В тази посока са и предлаганите от нас промени, част от които вече са реализирани, да се засили дознателският апарат в МВР, да им се признае юридическото образование, нещо което вече е факт. В Закона за съдебната власт дадохме възможност даже като дознател да се брои за юридически стаж, т. е. широко са отворени вратите там за юристи... до края на 2004 г., и с тези промени да се редуцира броят на делата, които се разследват от следователи...
... Ще припомня, че Конституционният съд веднъж вече даде тълкувание, че... Според това решение, когато се извършват структурни промени, конкретно в съдебната власт, трябва да се свика Велико народно събрание, така че такива промени са възможни само след Велико народно събрание... нашият ангажимент е да имаме модернизирана, отговаряща на европейските критерии, съдебна система до края на мандата на правителството... Това сме обещали... За да бъдем прецизни, ще ви кажа, че промените в досъдебната фаза на наказателния процес могат да бъдат направени и ние това сме предложили като първа стъпка, без промени в Конституцията, със засилване на функциите на дознателите и ограничаване на броя на престъпленията, които се разследват от следователи, но тази стъпка съвсем, така, честно може да си признаем, че е палиативна и тя не решава въпроса за структурата на съдебната власт. В този смисъл аз съм категоричен, че свикването на Велико народно събрание по проблемите на съдебната власт е неизбежно..."
Преди седмица бе свикана Кръгла маса на тема: "Има ли възможност да се дадат повече дела на следователите и проблемите в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. В дискусията взеха участие главният прокурор Борис Велчев, министърът на правосъдието Миглена Тачева и заместникът й Бойко Рашков, като и вътрешният министър Михаил Миков. На тази дискусия нямаше поканен следовател, зад гърба на Следствието се решаваше как да се редуцира то, как да се закрие като мине в изпълнителната власт.

Тези дни се разбра, че е дадена задача на проф. Паликарски да изготви концепция - с пари на данъкоплатците разбира се. След това ще трябва да се променят закони - технологичното време е малко - задават се избори за евродепутати. В същото време няма как да бъде свикано Велико народно събрание, за да се променят в него текстовете за следствието. Няма как, защото са необходими избори, а от избори засега управляващите бягат силно. Тогава?
Единственият начин да се сложи кръст на Следствието е да се изпълни политическото решение, взето от тройната коалиция в Банско като то мине към Прокуратурата, под формата на отдел, а след това Прокуратура и отделът "Следствие" минат към изпълнителната власт.
Всичко това може да се осъществи само ако Конституцията бъде загърбена от хората клели се в нея - министри и депутати. Друг начин да се разправят със Следствието засега няма.
Който владее досъдебното производство и може да оказва натиск и влияние върху него - той владее и бъдещия съдебен процес. Това ли е крайната цел на монархистите? Защо, нима имат причина да се страхуват от професионализма и имунитета на следователите, от тяхната независимост?

Независимо какви вреди и бели ще се случат с блокиране на досъдебното производство - политиците са решени да го вземат в свои ръце. Като в "Българския модел" на Станислав Стратиев:

"Стреляш по друг - умира Алеко Константинов... Навсякъде дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места... Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила..."

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене