Рогозин, за разлика от Соломон Паси не заплака за НАТО



Времето не работи в полза на САЩ и някои западни държави. Това показа вчерашният ден, в който стана ясно, че Сирия е готова да приеме руски ракети в отговор на разполагането на ПРО от САЩ в Полша. "Нашата позиция се заключава главно в следното - ние сме готови да си сътрудничим в Русия за всичко, което може да укрепи нейната сигурност заяви президентът на Сирия Башар Асад, цитиран от "Комерсант".

Информация за това, че Русия може да отговори на разполагането на ПРО в Европа, като разположи ракетни комплекси "Иксандер" се появи още през миналата седмица в някои западни издания. Сирийският президен Асад призна, че военно-техническото сътрудничество ще е в основата на преговорите, които ще води с руското ръководство.
Ракетните комплекси "Искандер" 9М72 са от семейството на оперативно-тактическите ракетни комплекси SS-26 Stone, по класификацията на НАТО. Комплексът е способен да носи две управляеми балистични или крилати ракети, изготвени с използване на технологията за понижение на радиолокационното засичане.
От Справка за тези ракети, става ясно, че са разработени три модификации: "Искандер"-М" - вариант за руските въоръжени сили с далечен обсег на действие, повече от 400 километра; "Искандер-К" - вариант с използване на крилати ракети и далечен обсег на действие до 500 км и "Искандер-Э" - версия за износ, с далечен обсег на действие - 280 километра.

Рязко се смени тонът на западни и американски медии по отношение на Русия и действията й в грузино-осетинския конфликт. "Стратегическа грешка на Запада към Грузия" написа британският "The Financial Times", "Беше грешка да се дава на Саакашвили това, което той прие за американски карт-бланш" е друго заглавие от американския "The Washington Post", "Западът е длъжен да подели вината за конфликта в Грузия" отбелязва "The Independent" от 11 август т. г., като авторът му Брус Андерсон изтъква, че "зад дипломатическата слабост на Запада стои широка стратегическа некомпетентност". "Цхивнали не е Сараево от 1914 година, Южна Осетия няма да стане изходен пункт за Трета световна война, но това, което се случва е ужасно, и угнетява още повече, след като отчасти вината е и на Запада. Много години наши политически лидери допускаха груби грешки в областта на дипломацията, стратегията и геополитиката. Да започнем с дипломацията. Президентът Михаил Саакашвили е своеволен тип. Когато казват, че е завършил Харвард, а от това следва да се помисли, че се гарантира здравомислие. Но уви, наставник на президента не е бил великият харвардски дипломат Хенри Кисинджър, а Антъни Идън, образеца на Суецката криза. Да се защити от бъдещи обвинения в престъпна безотговорност Саакашвили ще може само, ако се обяви за невнемяем допускат експерти.

"Тогава къде бяха западните дипломати с усмирителните ризи и строгите думи? - запита Андерсон. - Възможно ли е президентът да е бил наистина толкова самоуверен, че да не е искал да се вслуша в ничии съвети? Никой не му даде се даде да разбере, че неговите умишлени действия неизбежно ще повлекат след себе си съответните последствия и Грузия ще трябва да се сблъска с тях.

И още един дипломатически проблем. Грузия искаше да бъде приета в НАТО - по очевидни, даже наивни съображения. Мнозинството от грузинците смятат, че щом станат член на НАТО, то ние, рамо до рамо с тях ще защитаваме техните свободи на грузино-руската граница. Това е глупост. Предложи ли гаранции на Грузия или Украйна, НАТО ще престане да бъде авторитетния отбранителен Алианс и даже твърде вероятно е да се превърне в организирано лицемерие. Ще се стане двуслойна структура, призоваваща новите държави-членки да вкарват войските си в зони на конфликти, но отказващи им защита, когато те най-много ще се нуждаят от нея."
Саакашвили, опрян на Алианса, в който той все още не членува реши да провокира Русия като започне война с Южна Осетия. Очакваше се Западът да върне Грузия на земята, но вместо това надделя американската позиция на открита и тотална конфронтация срещу Кремъл в НАТО.
Така се стигна до вчерашния ден, когато НАТО получи официално уведомление от Русия за замразяване на Програмата за военно сътрудничество. Съобщението за този ход на Кремъл направи представителя на Алианса, Кармен Ромеро. На 19 август Съветът на НАТО, на равнище министри на страните членки прие критично изявление по адрес на Русия във връзка със ситуацията в Южна Осетия. Точно в това изявление бе подчертано, че "отношенията на Русия с НАТО не могат да останат същите, както досега".
В отговор, постояният представител на Русия в НАТО, Дмитрий Рогозин обяви пред ИТАР-ТАСС, че Русия също има намерение да преразгледа своето сътрудничество със Североатлантическия алианс.
"Нахлуването в Южна Осетия на грузинската армия започна в нощта на 8 август се казва в изявлението на Рогозин. - Цхинвали бе подложен на масиран обстрел от авиация и тежка артилерия, след което грузинските танкове и мотострелкови подразделения започнаха щурма си към града. Те бяха отблъснати от части и подразделения на 58-а руска армия - това бе заявено от Рогозин, когато обяви, че ще преразгледа двустранните отношения Русия-НАТО. - На 12 август Русия завърши операцията по принуждаване на Грузия към мир, а от 18 август обяви, че започва извеждането на войските си. В резултат на грузинската агресия загинаха 1492 мирни жители, десетки хиляди осетинци бяха принудени да бягат, загинаха 64 руски миротворци, а 323 бяха ранени.
Грузинските военни се впуснаха в мародерство, убиваха старци, жени и деца, обстрелваха колоните с хуманитарна помощ, хвърляха гранати и палиха здания, с укрити там мирни жители, минираха домове."

Съединените щати подведоха Грузия, внушавайки й мисълта за това, че тя не намира под закрилата на Америка, въоръжаваха и тренираха грузинци, с помощта на израелтяни, построиха най-голямото американско посолство в района, с цел превръщането му в център на американско влияние в Кавказ и независимо от неофициалните предупреждения от Москва за евентуален конфликт, непрекъснато правеха изявления за вечна подкрепа на Грузия.
Неправилното тълкуване на хаотичните американски сигнали даде повод на Саакашвили да повярва, че може да си върне контрола върху отдавнашните анклави - Южна Осетия и Абхазия.
Южна Осетия и Абхазия от своя страна заявиха желанието си да бъдат признати за независими държави, въпреки че се намират на грузинска територия и с особен статут.

В света има много региони с подобен неясен териториален статут. Китай например приема, че Тайван е неотделима част от неговата територия. Косово също може да служи за горчив пример на двусмисленост по отношение на статута си, след като територията му е сръбска, а населението - в мнозинството си е албанско. Европа и САЩ приеха и признаха независимост на Косово въпреки действащите международни договори за суверенитет, но по отношение на Южна Осетия и Абхазия заеха противоположна позиция. Сърбия не се намеси в случващото се в Косово при отделянето му под американска закрила и протекция от ЕС и НАТО. САЩ бяха в известен смисъл разочаровани.
САЩ имат нужда от пряката поддръжка на Русия по проблемите в Иран, борбата с тероризма и неразпространението на ядрено оръжие, но Саакашвили сложи прът в осъществяването на тази очаквана поддръжка. САЩ игнорираха непрекъснатите предупреждения от страна на Русия, че Грузия може да нападне Южна Осетия и очакват след това свое поведение да разчитат на Кремъл.
Администрацията на Буш открито демонстрира антируско поведение не само в Алианса, но и оказва натиск за същото в страни, били доскоро част от Съветския съюз.
Разполагането на ПРО в Полша също няма как да се приеме, че е в интерес на заздравяване на руско-американските отношения.
Полша се превърна в заплаха за руската сигурност, както бе Куба за Щатите, след като Хрушчов тръгна да разполага там свои оръжия. И каква е реакцията от този непремерен ход на Вашингтон - пристигането на президента на Сирия в Москва и разговорите му с ръководството на Кремъл за реципрочни действия и разполагане на ракети, които да подсигурят Русия.
За момент версията за слагане на ръка на нефта изпадна от приоритетите на политолозите като причина за конфликта. Замразяване на отношенията Русия-НАТО, разговори със Сирия за укрепване на сигурността на Кремъл и посещението на краля на Йордания Абдулла Втори - поредицата от загуби за САЩ и НАТО се увеличава с всеки изминал ден.
Днес сутринта премиерът Владимир Путин започна разговори с краля на Йордания за икономическо сътрудничество и контакти във военно-техническата сфера. Йордания е заинтересована да закупи руски системи ПВО, противотанкови ракетни комплекси и бойни вертолети.

Лесно ли ще бъде на Щатите оттук нататък? "Това не е история на руска агресия, а американска експанзия" публикува анализа на Сюмас Милн по темата, британският "The Guardian".
Тези, които критикуват Русия днес заради намесата на миротворците й са същите, които нахлуха заедно с Грузия през 2003 година в Ирак, под фалшив предлог и убиха десетки хиляди мирни жители, унищожиха вековни паметници на културата от ранни цивилизации. И да говорим че иде реч само за лицемерие е меко казано неправилно, тук става дума за двойни стандарти в геополитиката и международната дипломация. Същите правителства блокираха прекратяването на огъня през 2006 г., когато Израел подложи на унищожение инфраструктурата на Ливан и уби десетки хиляди мирни жители на тази държава.
САЩ хвърли милиони долари за превръщане на Грузия в прозападен, антируски плацдарм в региона и включването на Грузия в състава на НАТО е цел, за която Белия дом показа, че дава мило и драго.
На територията на Грузия минава ключов тръбопровод и ако някой очаква Щатите да се откажат от поредната си авантюра, то той е наивен. С разпада на Съветския съюз ЦРУ поведе активна работа в Грузия, но чак при администрацията на Буш тази държава се превърна в пълноценен американски сателит. Грузия отговори с изпращане на трети по численост контингент в Ирак, който спешно бе върнат след началото на бойните действия в Южна Осетия.

"След краха на авантюрата на Саакашвили, екипът Медведев-Путин има далеч по-висок рейтинг на популярност от този на администрациите на Буш и Гордън Браун взети заедно", отбеляза "The Guardian".
И това е ситуация, при положение, че нефтопроводът, заобикаляйки Русия, позволява на Запада да получава нефт от Азербайджан. В света значителна част от петрола, от който зависи Западът се намира в държави, от които никой не иска да зависи. Това създава непрекъснато условия за напрежение и конфликти в тези райони.
Отношенията на Русия с НАТО са замразени, но това едва ли ще предизвика сълзи в очите на Дмитрий Рогозин, както се случи с Соломон Паси, в деня на приема на България в Алианса. Замразяването на отношенията Русия - НАТО и разполагането на ПРО в Полша е на път да предизвика и ответна реакция у Кремъл. Вече са налице първите сигнали за това, след срещите на президента Медведев със сирийския му колега и разговорите на Путин с краля на Йордания. Преди броени дни споменах, че няма да се изненадам, ако Русия си спретне друг Алианс - евроазийски, в противовес на НАТО. Тогава на Буш и другарите му ще им се объркат пасиансите, но те ще трябва да знаят, че в сериозните стъпки в международните отношения някои действия нямат обратен ход.

САЩ показаха, че Грузия може да разчита единствено на потупване по рамото. НАТО се раздели в отношението си към Русия, но излезе малко по-напред с критики към Кремъл и заплахи, че ще преразгледа отношенията си с нея. Кремъл така и не се уплаши, а предприе ответни стъпки по отношение на собствената си сигурност.
НАТО декларира, че ще възстанови пораженията, нанесени на Грузия след петдневната война. Предстои Грузия да се превъоръжи, а това е много далеч от разбирането за водене на нормален диалог. Да се налива масло в огъня като се превъоръжи един агресор, току що спрял военните действия е повече от безумие. Да се продължава подготовката на грузинската армия от офицери от американската армия е също неприемливо, след това, което се случи в Южна Осетия.
Налице е задържана като трофей грузинска карта, в която е бил поетапният план на кампанията в Южна Осетия. Показания на грузински военопленици свидетелстват за предварителна подготовка на агресията. Зам.-председателят на Следствения комитет при Прокуратурата на РФ Борис Салмаксов цитира свидетелството на един от задържаните грузинци: "Ние отидохме да освободим своята територия от осетинците".
Коментарът е излишен.

За живите и загиналите - в руините на Цхинвал прозвуча музиката на Шостакович и Чайковски!


"В памет на мъртвите и за живите!" Точно в 20 часа московско време снощи, на площада пред Дома на правителството в Цхинвали, на импровизирана сцена прозвучаха Ленинградската симфония на Дмитрий Шостакович и Шеста-Патетична симфония на Чайковски, която е и неговото завещание. Притихналите жители на разрушения град, симфониците на Мариинския театър, облечени в черно, запалените свещи, камерите на оператори из руините на столицата на Южна Осетия - всичко напомняше за Ленинград 1943, времето, когато за първи път е била изпълнена симфонията на Шостакович.
Преди да прозуват първите тонове, световно известния музикант, диригентът Валерий Гергиев се обърна на руски и английски към присъстващите, прегърнал качили се на сцената деца на разрушения град. "Искам да изразя своето възхищение пред вас, обърна се маестро Гергиев към жителите на сравнения със земята град. - Ние сме днес тук, за да заявим на целия свят истината за хората от Цхинвали. Ако не беше помощта на Русия, тук щеше да има още повече жертви. За осетинския народ след бесланската трагедия загубите са още две хиляди души - а това е огромна загуба. Надявам се никога да не се сблъскваме вече с подобно чудовищно изпитание".
Хората, които разчитаха, че акцията им ще мине незабелязано и ще останат безнаказани - криво са си направили сметките - каза диригентът. - Все повече и повече хора в света научават истината, за това, което се случи тук. Мисля, че днес можем да кажем на целия свят, че Цхинвали е град герой. Че това, което днес видях е Сталинград - такова пълно разрушение е. но повярвайте, зад вас е огромна страна, зад вас са всички честни хора от света. Цхинвали ще бъде на всяка цена възстановен, жив, и поколението днес ще види един ден света и процъфтяването на мира на тази земя".

*   *   *
Когато Шостакович пише своята симфония, той казва: "Аз мислех за враговете на човечеството, съчинявайки тази тема. Фашизмът ми е ненавистен, не само немският, а всеки. Аз изпитвам неизмерима скръб за всеки, когото е убил Хитлер. Повечето мои симфонии са надгробни паметници. Аз съм готов да посветя музика на всяка една жертва, за нещастие това е невъзможно, затова посвещавам на всички жертви цялата си музика".
Медея Акоева, професионална пианистка, пристигнала в Цхинвал, за да уреди наследството на покойната си майка, когато започва войната сподели пред журналисти как предишната вечер, на 7 август, тя слушала грузинския президент Саакашвили по телевизията: "Той така мило се обърна към хората, обичам ви, хайде заедно да строим демократично общество. Ще дам заповед да не се стреля. Можете спокойно да спите.. Такова красноречие! А леля ми ми каза: "Не вярвай, той лъже, не вярвай!" - припомни си Акоева.
В следващия момент започва артилерийската стрелба по града, хората излизат да бягат, полуоблечени, скриват се в подземията. Тя също се озовава там. Открива стар календар, на който записва какво се случва: "На втората нощ пристигнаха още 30 човека, които не можеха да стоят в подземието, защото горяха отгоре дома и всички се задушавахме от дима. Те разказваха такива ужасии!...
... Бомбардират ужасно!
... няма нито храна, нито вода, пристигнаха още жени, а аз седя само с паспорта си...
На 10-ти навлязоха руснаците, ако бяха закъсняли, от нас нищо нямаше да остане... Най-страшната картина беше: 6-7 деца с жени в автомобил, а танкът право срещу тях разстрелваше... разхвърляни, мъртви тела имаше навсякъде по земята, толкова беше страшно!"




Той заповяда на народа си да убива, да гори живи хора, да мачка с танкове жени, да руши църкви, да убива свещеници. Това грузинският народ няма да прости никога на президента си. По негова заповед грузинци извършиха най-големите грехове: убиваха, лъжеха, мародерстваха...

"Ако някой се усъмни в териториалната цялост на Грузия, то най-сериозният удар върху тази цялост нанесе сегашният ръководител Михаил Николаевич Саакашвили - заяви външният министър Сергей Лавров. - Преди две години президентът на Грузия се кле, че никога нищо такова няма да направи и ще използва мирни методи, за да регулира проблемите с народите, които приема за част от своята държава... но този път той мина всякакви граници и ще носи отговорност и за това, което ще се случва тепърва".
Представителите на грузинската диаспора в Русия поднесоха своите извинения към осетинския народ от действията на Саакашвили. Опозицията се готви за предсрочни избори. А президентът на Грузия се държи неадекватно.
Натисна парламента да гласува за излизане на държавата от ОНД, но не помисли какво ще стане с грузинците, които живеят в границите на ОНД, какъв ще бъде техният статут - как ще останат да живеят там, след излизането на Грузия от ОНД...


 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене