Опасно ли е ножът да прободе някой?
Опасно ли е куршумът да прониже някой?
Опасното за кого е - за ножа и куршума?
Диалози от района на Кавказ

Политически събития и сервилно тъпоумие на управници моделираха образа на лидера на ДПС в годините на прехода. Истини и лъжи постлаха червения килим, по който той, като двуликият Янус просперира вече 19 години. Миналата седмица социологът Андрей Райчев ни облъчи за пореден път с тежки неистини - този път за Ахмед Доган. А да продължиш пътя на въпросите без отговор, на едно убийство с манипулации - това е сигурен знак, че обратното броене е започнало и внушенията, ако не стават с пари - стават с много пари...

Няма спор, че лидерът на ДПС постави в зависимост много политици и вече 18 години не спря да диктува дневния ред в държавата. Няма спор, че Европа чака озадачена и потресена краят на разследването на мистериозната смърт на началника на политическия кабинет на Ахмед Доган. Няма спор, че Доган виждаше сламката, когато му изнася, но не и гредата в собствените си очи. Докато лидерът на ДПС твърдеше, че някакви си 350 чиновника злепоставяли България пред Европейската комисия, злоупотребявайки със средства от еврофондовете по програмите за селския туризъм - неслучайни политици се оказаха участници в туризма с по10-15 хотела, а други - също неслучайни, замениха хиляди декари с гори. Едни са намираха на приказки - други на скандали.
Според социолога Райчев в България имало турци, които влезли в прехода гневни, с етническа бомба от възродителния процес, четвърт милион се изселили в Турция, а ДПС изиграло ролята на сапьор и обезвредило бомбата. Говорело се за автономия и прочие, и прочие...
Според Андрей Райчев "да си турчин с висше образование в България и малко от малко издигнат, говоря по времето на Тодор Живков, ти не можеш да нямаш досие и да не си вербуван"...
Според фактите и случилото се, нещата са доста по-различни:
Райчев "забравя" твърде удобно, че на българите мюсюлмани бяха дадени в един момент привилегии при кандидатстване в университети. Вербовките на Държавна сигурност не са имали нищо общо с образованието и едното не е зависело от другото.
Райчев говори за турци, но истината е, че след 1989 г. се внесоха учебници и учители, които учиха българските мюсюлмани на турски език.
Събитията от така наречената смяна на имената на българите мюсюлмани показаха, че пострадаха и българи християни - имаше атентати, взривове, човешки жертви, сред които жени и деца. От заминалите 350 000 български мюсюлмани за Турция, 200 000 се върнаха в родината си.
Три години след 1989 година, в 1992 - Парламентарна комисия направи проверка по сигнали за турцизиране на райони, населени с български мюсюлмани и излезе с Доклад за действително провеждано турцизиране, който Доклад бе прикрит със знанието на президента Желю Желев.
Преди 1989 г. Първо и Второ главно управления на ДС объркват пасиансите си по отношение на Меди Доганов. Работят по него независимо и в тайна, като всяко управление се е стремяло да го върне в лоното си. Едните го готвят за работа сред турската емиграция извън страната, другите следели чрез него процесите в Турското национално-освободително движение. Доганов тъче на два стана, прави и признания, попада в затвора, където е твърде вероятно да е продължил сътрудничеството си със спецслужбите. През януари 1990 Доганов е на свобода, службите отново го търсят, но Меди смята, че им е изтекло времето и отклонява покана за среща. Той е наясно, че след смяната на Тодор Живков ще му диктуват други фактори, даже и извън България.

Как Доган "обезвреди" етническата бомба

На 12 юни 1990 г. Ахмед Доган заявява: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция".
Най-добре говори за арогантността на лидера на ДПС фразата: "Може да поискам награда за това, което съм правил за България!".
Две несъвместими събития кореспондират в биографията на Доган в неспокойната 1997 г. В България той е огласен за сътрудник на Държавна сигурност и разузнавач срещу Турция. В същото време Турция го награди с медал за заслуги към падането на Живковия режим.
В 1997 г. десните в България спечелиха парламентарно мнозинство с дублираща ДПС структура и ДПС изпадна като политически фактор от първа величина. Лидерът Доган побърза да заяви, че "му е скучно в политиката, тъй като няма играч от неговия ранг"! След това се срещна с посланици на държавите от НАТО, на които обясни, че не друг, а именно ДПС овладяло етническите проблеми след 1989 г. и не други, а Движението дало българския модел за решаването на етническите отношения.
В годините на прехода лидерът на ДПС обича да изтъква, че е имал принос в утвърждаването на етническия мир в България. По този повод той заявява: "Ако Европа иска етнически мир, да се бръкне в джоба... Етническите демокрации поставят редица въпроси за нов поглед към някои конституционни текстове: изучаването на майчиния език, именна система и прочие".
"Ако го нямаше ДПС Босна е само един блед модел за онова, което можеше да стане в България" - обича да припомня Доган и през 1994 г. настоява да не отпада от дневния ред на Ислямската конференция проблемът с правата на мюсюлманското население в България.
Ако някой се сетеше да попита, абе, къде и кои са етническите демокрации на Доган в Европа, то тогава той тутакси би потърсил задния вход, за да се измъкне без отговор, както го стори след Шестата национална конференция на ДПС.
Спасителят на Доган - Андрей Райчев днес твърди: "Доган играе и много умело играе ролята на силния, преди всичко - силния... И затова като кажат "Той е арогантен"... Не, той не е арогантен, той си заработва електората, ако той излезе от тази роля и започне да се обяснява, да жестикулира, да се държи като политик, търсещ гласовете на нашия, на българския електорат, той просто ще ги загуби гласовете..."

Доган не е арогантен?

"От началото на 90-те години партньорството се разбираше малко като танто за танто, алъш вериш, така, аз на тебе ти на мене" - коментира Доган началото на политическото присъствие на ДПС като коалиционен партньор в годините на прехода.
Всъщност истината е, че твърде характерно за Доган е да хвърля "бомби", изчакал кротко и мълчаливо своя момент. В далечния 4 ноември на 1991 г. ДПС-лидерът иска от парламентарната трибуна забрана на БСП и то във време, когато избирателите му едва оцеляват. Ползата е двойна: искането за забрана на социалистическата партия се превърта доста време в медийното пространство, а той печели рейтинг.
Със същата сила Доган се хвърли в битката за мандатоносител, като стана коалиционен партньор на БСП. Всяко време с действията, които те задържат във властта. Дали ще е забрана на БСП или Закон за проституцията - за Доган е все едно - важното е той да е на гребена на новините и на гребена на властта.
В опита си да извади от калта на скандала Доган, Андрей Райчев заяви на 22 октомври в Тв7 в прав текст: "Доган в моите очи няколко пъти е заемал позиции много важни за България, за България като държава, да оставим това, че се чувства национално отговорен..."

"Национално отговорният" Доган и "национално отговорните" му действия...

През февруари 1992 г. бившият Меди Доганян, Меди Доганов - вече е Ахмед Доган и се превръща в център на политически скандал, продължил половин година. Шефът на контраразузнаването тогава, Чавдар Петков докладва на президента Желев, че, според оперативни данни на службата, Доган е предал на турския посланик Списък с имената на български разузнавачи, действащи в чужбина под дипломатическо прикритие. Ударът разтърсва из основи и разузнаването, и дипломатическите среди - отваря се удобна врата за президента Желев да подмени посланици и разузнавачи.
Това е "национално отговорната позиция" на политика с различни имена.
Чавдар Петков по-късно умира от тежко заболяване, което някои отдават на напрежението около този огромен скандал. Сътрудникът на Доган, Тефик е в болница с отравяне, както твърдят днес хора от ДПС, за да оцелее, Тефик променя показанията си за предаването на "Оня списък".
Какви ли са "големите заслуги в изграждането и утвърждаването на демокрацията, етническия мир и духа на толерантност" на бившият философ марксист Меди Доганов - Ахмед Доган? Първата му заслуга бе, че преди 15 години се обяви за приемник на Турското национално-освободително движение в България и ДПС се обяви и за негов продължител.
На това движение дължим честта да сме единствената държава, където е издигната чешма в памет на терористи. Точно сега, когато се афиширахме за първи антитерористи редом със САЩ. В годините на преход Доган неведнъж е плашил с взривяване на етническия мир, въпреки че мюсюлманското населението си съжителства кротко с християнското и ако няма кой да го подкокоросва и манипулира за някакви права, за да забрави социалните си проблеми, никога няма да вдигне ръка срещу някого.
Минаха години и едно правителство предложи на президента Първанов да награди Доган с орден "Стара планина", първа степен", с което монархистите дадоха своята заявка за оставане във политиката. Ахмед Доган заяви, че получава орден "Стара планина" в противоречие с вътрешните си принципи, въпреки коленопреклонната телеграма на държавния глава Първанов по случай 50-годишнината на лидера на ДПС, в която се казва: "Приветствам във Ваше лице един държавник, който има важен принос за формиране и развитие на уникалния етнополитически модел на България - един от най-добрите продукти на нашия преход; ерудиран и далновиден политик с висок интелект и верен поглед".
Ирония на съдбата. Влезлият в политиката с националистически идеи президент, награди политик, чийто път бе белязан от заплахи за етническия мир в държавата.

С кого се обграждаше лидерът на ДПС?

То не бе Ерджан Рашид - Роко... Днес малцина си спомнят как възропта Ахмед Доган, когато бе задържан Ерджан Рашид - Роко и нарече ареста "етническа провокация", без значение, че Роко бе с три влезли в сила присъди: две за хулиганство и една за притежание на незаконно оръжие. При ареста у Роко бе открита и над половин милион фалшива валута: марки и долари, както и пистолети "Макаров", пълнители, патрони, граната, автомат "Заги" и прочие, и пр. Тогавашният началник на канцеларията на Ахмед Доган, Мохамед Реджеб каза навремето по повод задържането на Роко, че един ден публично ще призове Ерджан Рашид да влезе в активната политика и даже ще му организира солидна подкрепа. До този момент това не е сторено.
То не бе зам.-областният управител на Пазарджик Реджеп Моллаахмед, който поиска прогонване на християните от Родопите и бе заявил, че не признава Конституцията.
"Онези думи не са били на моя разум, "те просто ей така са изтекли след тая депресия, в която съм попаднал." Така зам.-областният управител на Пазарджик Реджеп Моллаахмед обясни по-късно защо е казал в Корница, че християните нямат място в Родопите и че не може българският език да е официален за турците у нас. Доган нито се появи, нито се изказа по гафа на своя партиен зам.-областен управител и скандалът премина в архив.
То не бе Христо Бисеров, който се оказа в Доклада на Комисията по корупция на 36-ото Народно събрание, като лидер в СДС и политик, който много повече харчи отколкото получава.
То не бе Йордан Цонев и разразилия се скандал за връзките му със спорни личности в Бургас. Подобно на Бисеров, Цонев хвърляше луди пари за луксозни дрехи и вратовръзки, докато проблемите на избирателите му бяха далечни и чужди за него. Цонев възкръсна в политиката, но вече сред приближените на Доган и се занимава с финансите в ДПС.
Днес малцина от българите си спомнят вицепремиера Евгени Матинчев от кабинет, създаден с мандат на ДПС. Около него имаше скандали със секретни документи от касата му, след което нещата се потулиха и забравиха.
Кой е Ахмед Доган? Един политик, който не се спря да се сближава с кого ли не, един лидер, който минаваше без да му мигне окото през пароструйката на прехода, за да е на върха и да диктува. Този политик в момента е в най-ниската си точка на своята кариера.
"Не виждам на кого бих могъл да предам лидерската щафета в ДПС" бе казал в интервю през 1995 г. лидерът на ДПС и 13 години по-късно това като че ли бе единственото непроменимо за Ахмед Доган и Движението.
Но това бе до вечерта на 17 октомври, когато се оказа, че дясната ръка на Доган - Ахмед Емин, лежи мъртъв в приземния етаж на имота, в който лидерът на ДПС живее.
Днес предстои среща на министър-председателя Сергей Станишев с Ахмед Доган. Дали Станишев е успял да си зададе въпроса: продължава ли Доган все още да е полезен член на обществото, както бе лансиран 19 години вече.
19 години преход показаха, че за да се оцелее покрай Ахмед Доган не трябва да мислиш, а да помниш.
Една птичка пролет не прави, казва народът. А колко докарват пролетта - никой не си е направил труда да изясни - всичко започва и свършва с едната птичка. Даже не е ясно вече от птичките ли зависи пукването на пролетта, или тя си идва, като му дойде времето.
За няколко години във властта Станишев показа, че е разбрал основното правило на оцеляването: за да кръжиш по върховете на властта, не е нужно мнение, а съгласие. Нужно е да си стискат един друг ръцете политиците ни и да се прегръщат.
Роденият в Грузия руски поет Владимир Маяковски беше казал: "Страната на съветския народ трябва да стане страна на разума!" На 36 години Маяковски се самоуби. Не заради казаното само...
Но България не е страна на съветския народ, а на българския. И тук когато някой каже: "Да знаете вие, каквото знаем ние!" - не дочаква следващия ден. Затова и никой не рискува.
Докога ще присъства Доган в политиката? Дълго, както той твърдеше винаги, че ще пребивава, не значи вечно - все пак. Когато къщата на господаря се руши, под развалините гинат слугите, е не този, който споделя ореола на величието на властта. Доказано е.
Ако приемем от десетките интервюта в защита на лидера на ДПС, че той няма нищо общо със смъртта на Ахмед Емин, то тогава остава фактът, че през главата на Доган се е стигнало до тази смърт. Т. е. Доган е изтървал конците на Движението си, което и много сериозен сигнал за слабост. Да си позволи някой да убие и остави труп в дома на лидера на ДПС - това звучи като начало на края на пребиваването на Доган във властта!
Притеснително звучи и "психиатричния портрет" "направен" на мъртвия от неизвестни специалисти, че мъртвият е "нестабилен, почти луд, болезнено уязвим, обзет от мания за преследване, неуравновесен"! За първи път в света се прави психиатричен портрет на мъртвец!
Кой извика "Бърза помощ" и кога, колко време след настъпването на смъртта? Кой констатира смъртта? Викана ли е изобщо "Бърза помощ" или направо е съобщено на полицията? На полицията ли е било съобщено, или на доста по-високо във властта? От кого и клко време след настъпването на смъртта?
Един куршум ли е изстрелян от пистолета или повече?
Защо след смъртта на Емин Доган се срещна единствено с американската посланичка в София Нанси Макълдауни, която доскоро тя бе заместник на посланика на САЩ в Анкара! - попита Димитър Аврамов.
Властта е готова с оневиняващи заключения около мистериозната смърт на Емин. Готова бе даже два часа след откриването на мъртвия Емин. На масата е мандатът на правителството, а срещу един властови мандат - чиято и да е смърт трудно може да бъде противопоставена.
Засега е ясно и сигурно едно: Доган едва ли ще продължи да диктува дневния ред в държавата. За определени среди и сили той е изчерпан, може да се каже и ненужен. Смъртта на неговата дясна ръка в дома, в който живее Доган започна обратното летоброене на кариерата на лидера на ДПС.
Етнически конфликт едва ли ще има, но за оцеляването на Доган - нещата са на кантар.
Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно - твърди Демокрит.