За мишките и Църквата

скандал, църкваТази седмица в Бояна, в дом №2 завърши Работната среща на Православните автокефални църкви като естествено продължение на Светия Разширен Надюридически Всеправославен Събор от 1998 г. Малцина знаеха, че се провежда такава среща, както и още по-малко от българите са наясно, че на 22 януари 2009 г. Съдът по правата на човека в Страсбург се произнесе по две жалби /№412 от 2003 г. и 35 677 от 2004 година с Решение, относно лицата, отделили се от единството на Българската православна църква и според което Решение, българските власти са нарушили свобода на мисълта, съвестта и религията, оказвайки натиск „върху разделената Православна религиозна общност..." да се обедини под едното от двете съперничещи си ръководства".

Според Съда в Страсбург, държавата се е намесила непропорционално, като със закон е определила патриарх Максим за ръководител на БПЦ и със сила е извела от храмовете свещениците, числящи се към Алтернативния синод начело с Инокентий. Решението от Страсбург даде тримесечен срок, който изтича на 22 април. В този срок хората на Максим и отцепниците трябва да се споразумеят за собствеността на близо 100 имота, която се изчислява на над 700 милиона...
Винаги става дума за пари.

Два дни представители на всички сестрински православни църкви обсъждаха как да окажат помощ в търсене на изход от така създалата се ситуация. Присъстваха експерти по църковно и международно право, професори, като с особено внимание се ползваха пълномощниците на поместните църкви към европейските структури в Брюксел - митрополитът за Франция Емануил, от Цариградската вселенска патриаршия, Виенският епископ Иларион, от Руската православна църква и Ахайският епископ Атанасий, от гръцката патриаршия.

Много шум се вдигна в началото на м. февруари т. г. около срещата на българския президент Георги Първанов, който призова новия руски патриарх Кирил да вземе отношение по решението на съда в Страсбург. Българският президент и руският патриарх разговаряха в Даниловския манастир в Москва, предаде БТА. В някои родни медии тутакси се заговори се за „дългата ръка на Кремъл", за КГБ и прочие глупости, които все още кънтят в главите на соросови храненици и непосветени информационно люде на перото.
Още с връщането си от Москва, българският държавен глава дължеше обяснение за тази среща, за разговора си с патриарх Кирил, но той „пропусна" обяснението и остави нещата на пословицата „Всяко чудо за три дни".

Малко връщане в историята

Държавният ни глава пропусна да направи коментар и след като Решението от Страсбург излезе, а е историк. Връщам го към историята, защото българската църква е свързана с оцеляването и легитимирането на българската идентичност. Патриарх Евтимий бе на обсадата на Търново до последно и краят на българската държава за него бе и неговото вътрешно разпятие.

Всички наши политици, изключая така нареченият неосъществен монарх Симеон Борисов са учили как през 1838 г. в Османската империя е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която подготвя проект за реформи, с цел европеизацията на Османската империя. Подготвеният указ, т. нар. Гюлханският хатишериф е обявен тържествено на 3 ноември 1839 г. в присъствието на султан Абдул Меджид в т. нар. Павилион на розите /Гюлхане/ на султанския дворец.

Документът провъзгласява свобода на религиите за поданиците в рамките на Османската империя. Султански ферман, издаден 31 години по-късно в Цариград узакони възникването на Българската екзархия, когато още нямаше България и така започна възкресението на една поробена държава.
„Парламентарната група на „Коалиция за България" подкрепи патриарх Максим" съобщи един вестник вчера. Партийна работа ли е църковното единство? Идеология ли е духовността питам аз умниците от „Позитано"?

Премиерът Сергей Станишев увери вчера Народното събрание, че правителството ще направи всичко възможно да се запази авторитета и единството на БПЦ, която винаги е била единна. БПЦ е една и авторитетът и единството й са проблем на държавността, а не проблем на изпълнителната власт.

Още след Решението от Страсбург държавният глава бе длъжен да събере всички държавни мъже, за да обсъдят проблема и да излязат с общ коментар по документа от Европейския съд за правата на човека. До Първанов в това дело трябваше да застанат: председателят на Народното събрание, главите на управляващата Тройна коалиция: Симеон Борисов Кобургготски и Ахмед Доган, председателят на Върховния административен съд, премиерът, министърът на външните работи, министърът на правосъдието, двамата бивши президенти и да заяват единна позиция, че единството на Българската православна църква /БПЦ/ и каноничността на Св. Синод и на Негово Светейшество Българския патриарх Максим са без съмнение, от гледище на каноничното право и на Вселенското православие; че че БПЦ е била, е и ще бъде Една, и че Законът за вероизповеданията, приет през 2002 г. от Народното събрание на Република България, изразява българското национално самосъзнание. Намеса в делата църковни всъщност е дейност против суверенитета на бъргарската държава.

Това трябваше да се случи след като Решението от Страсбург бе факт и то най-малко поради две причини:
Първо: защото случващото се бе рецидив в религиозния мир на държавата /вече има налице Решение от Страсбург за две мюфтийства - бел. Л. М./ и
Второ: защото един духовник, един митрополит си позволи да води „Дело срещу България".

Когато мечката играе в двора на съседите - чакай я и в твоя двор, гласи една народна мъдрост.

Българските държавни мъже замълчаха по Решенията на Страсбург по делата срещу мюсюлманската общност в страната:
  • 1. „Хасан и Чауш срещу България", по жалба № 30985 от 1996 г.
  • 2. „Висш духовен съвет на мюсюлманската общност срещу България", по жалба №39023.
Страсбург легитимира и уважи и двата иска и така бе позволено да се разедини мюсюлманската общност. Делата отново бяха „срещу България", но никой, даже мюсюлманите в политиката не реагираха срещу това легитимиране на разединена мюсюлманска общност. Решенията за това бяха от: 26 октомври 2000 година и другото, от 16 декември 2004 година. Времето когато управляваха правителствата на Иван Костов и Симеон Борисов Кобургготски. Костов, ако си спомняте, отиде в Бурса да се извинява на българските мюсюлмани заради възродителния процес и „забрави" да се извини на българите християни тук, в родината... Но, както казват: в политиката лицемерието и силата вървят ръка за ръка.

Много се мълчи в тази държава...

Народът е казал: каквото за Хасан, това и за Иван. Страсбург начена духовното разединение сред мюсюлманската общност и „довърши" делото си с Решение за разделение на православната християнска общност в България.

Казват, че в България нямало държавници, а политици, нищо чудно да е вярно. В една държава, в която животът се изчислява на „леглохраноден", в която от върховете на управниците се носи оглушително мълчание по важни държавни дела, тази държава върви стремглаво към „територия с постоянно живеещо на нея население". Умниците във властта замълчаха, когато преди няколко години съдът в Страсбург обяви за легитимни две мюфтийства, днес политиците ни скришом отидоха да успокоят патриарх Максим за Решението от Страсбург и още по-тихо дадоха терен за Работната среща на Православните автокефални църкви в дом №2 в Бояна, като някак между другото в новините минаха кратки съобщения за това събиране на висши духовници от чужди православни църкви, юристи, професори по международно право. Недомлъвките породиха и липса на интерес в медиите. Затова пък се появиха единични коментари за „дългата ръка на Москва", принадлежността на наши висши духовници към бившата Държавна сигурност и какво ли още не.
200 000 лева брои бедната ни държава на бившите ни президенти, освен персонална пенсия и прочие облаги, а когато се появи скандалното Решение от Страсбург, бившите Стоянов и Желев замълчаха „дълбокомислено".
Както дълбокомислено мълчат и редица патриоти.

Вярно е, че веднага след решението на Европейския съд за правата на човека са вдигнаха някои първи държавни мъже и тайно отидоха на крака при патриарх Максим, за да го успокоят, но защо това не бе обявено, нима разговорът и срещата бяха част от някаква завера? Нима, когато с някакво съмнително от юридическа гледна точка решение се посяга на родното православие, това е повод за конспирация?

Къде сте патриоти?

Къде бе Волен Сидеров, който се бие в гърдите, че е за запазване на българската държава и суверенитет? Къде бе Красимир Каракачанов от ВМРО, къде бяха дежурният историк Божидар Димитров, лидерът на най-популярната политическа сила в момента, Бойко Борисов? Къде бе вечно черкуващият се пришълец от Мадрид? Къде бяха всички те, когато Страсбург узакони два синода от една православна религия?

От 22 януари досега тези поборници на българщината мълчат оглушително по решението на Страсбург за Българската православна църква. Къде бяха патриотите ни политици, когато митрополит Инокентий заведе жалбата си „срещу България"? патриотите мълчаха и мълчат, затова и ни ритнаха в лицето с това Решение. Онемяха и оглушаха, защото се сдобиха с къса памет и услужливо мълчание.

Нищо случайно не се случва, твърдят мъдри хора. Живеем във време, когато парите правят човека невинен, а духовността е захвърлена на бунището на миналото.

Какво бе демонтирано всъщност години след падане на Берлинската стена: налице бе демонтаж както на националното съзнание в държавите, бивши членки на социалистическия лагер, така и унищожаване на националната им идентичност, подчинено контролиране на националния им суверенитет на ЦРУ и евроатлантизма. Твърдеше се, че с промените в държавите от Източна Европа е била демонтирана комунистическата система, докато фактите сочат, че става дума за планомерно и пълно културно, политическо и икономическо разрушаване, за демонтаж на държавността в група страни от Югоизточна славянска Европа. Държави, носителки на духовна ценностна система, различна от тези на САЩ и страните от Европейския съюз.

Преди векове....

През пролетта на 1393 г. султан Баязид, стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий": „варварският цар...ненадейно нападна града - не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи." Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий поема и ръководи защитата му при няколко месечната обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм...

Църквата ни последна абдикира при обсадата на Търново и първа напомни в Цариград, че е имало българска държава. Ето защо посягането на единството на българската православна църква е преди всичко е проблем на държавност, на патриотизъм, на посягане на суверенитета на България. Но кой ти гледа днес суверенитета на държавата България? В главите на политиците ни кънтят единствено „Европа, НАТО, Брюксел", и от този кънтеж те са се оплели като патета в кълчища.

Да се обърнем и към днешната Българска православна църква...

Много вода изтече в годините, много се промени животът. Вирусът на мълчанието зарази и служителите на родното православие. Нека си го кажем право в очите. Въпреки Великденските пости... ножът е опрял до кокала.
Днешните ни свещенослужители са по-скоро чиновници на християнството, бюрократи на православието, брокери на имоти, и какво ли още не, но не и духовни водачи. Как си представяте патриарх Максим да се появи в защита на наводнени райони, местни митрополити да помагат на населението при ежегодните пожари с храна, дрехи и покрив? Няма как.

Главата на БПЦ е далеч от хората, в близък план се появява единствено в телевизионни преки предавания на тържествени служби по големи празници.

Къде бяха свещениците ни, когато изнесоха ужасяващите факти за сираците в Могилино или други домове? Къде е църквата, когато демографският прираст е отрицателен и нацията ни се топи? Къде е църквата, когато педофили се гаврят и изнасилват деца да осъди тези деяния? Къде е църквата, когато децата ни се дрогират, загубили смисъл в живота и мрат тихо. По-дейните родители се обърнаха към италиански манастири за помощ на наши наркомани... А българските манастири?
Къде е църквата ни, когато майки хвърлят новородените си деца в тоалетните, когато други майки продават децата си зад граница? Къде е църквата, когато деца разчленяват труповете на другарчетата си, бият учителите си, и са готови за бутилка водка да се отдадат на случайни ласки в тъмен бар? Произнесе ли се църквата ни за осъдения за педофилия бивш вече депутат Кузов? Отиде ли поне веднъж патриарх Максим в Агенцията за закрила на детето, за да поиска сметка какво се случва с българските сираци и как живеят те? Посети ли главата на БПЦ поне веднъж Весела Лечева, която получава заплата, за да се занимава с проблемите на младежта и спорта?

Колцина свещенослужители са наясно с тегобите на живеещите в енорията им безработни, гладни, бездомни? Колцина е приютила църквата от тези отхвърлени от демократичните промени българи, които ровят в кофите за боклук? На кого помогна родната православна църква? Кои от тях успокои? Спомням си, че в далечната 1990 година митрополит Дометиан взе дейно участие при разпределянето на хуманитарни помощи в домове за стари хора в село Арчар, но това бе отдавна и само този духовник го стори.

Защо главата на БПЦ патриарх Максим не се появи нито веднъж, за да попита политиците как се оцелява в годините на прехода, как се гледат деца от безработни, как се оцелява, защо гладни българи се хранят в храмовете божии от Задушница на нечий помен?

В размирните години на преход гурбетът на българите е и участие в чужди войни, откъдето ни връщаха ковчези. Къде бе църквата ни в тези трудни моменти за страната и хората? Липсваше.
Къде бе БПЦ когато обезглавиха двама българи в Ирак? Къде бе тя, когато в либийски затвор гниха български медици? Липсваше. Къде бе БПЦ, когато един външен министър изрече „майната му на православието!" Къде бе тя, когато същият този така наречен политик е обявен за официална кандидатура, подкрепена от правителството за генерален секретар на НАТО? Църквата ни замълча!

Често изтъкват, че в БПЦ имало доносници, агенти на бившата Държавна сигурност - мен лично това не ме интересува, тъй като е важно какво прави днес родната Православна църква за българите християни. Покланям се на отец Боян Саръев за апостолското му дело да връща във вярата българи, въпреки че той никога не е крил, че е работил за службите. Въпросът е: на кого служи днес църквата, нейните служители. Проблемът е: на кого помага тя в тези години на бездуховност.
Нека си го кажем право в очите: българската църква е далече от хората. И затова сме такива, каквито сме.
Колко години се водиха войни на запад от нас? Колко православни храмове бяха разрушени в съседната нам православна държава? Къде бе Българската православна църква в тези трудни времена да възроптае и осъди това разрушение на храмове на Вярата? Тя бе скрита в покоите на служителите си? А днес висши духовници от различни православни църкви се притекоха на помощ на родния Синод...

Кои са духовните ни водачи днес?

Може би Барозу, Оли Рен? Гюнтер Ферхойген или еврокомисар Кунева?

Къде са родните интелектуалци днес, когато се посяга на още една религия, на още една вяра от съда в Страсбург за разединение? Иван Радоев си отиде омерзен от случващото се в България, най-нежният поет Христо Фотев умря в бедност, достойният Константин Павлов, който също не е сред нас, върна пенсията, която му отпуснаха от немай къде пишман политици. Няма го мърдецът Радичков, няма го Тончо Жечев, няма го Богомил Нонев - мнозина си отидоха в годините на преход и бездуховност.
Книгите, вулгарни романи, преливат от убийства, секс и насилие - както това се случва и в живота. По телевизията ни учат децата да четат, проблемите на част от изкласилите в училище вече не са кой ще освободи България. Образът на Бойчо Огнянов, на Колчо Слепеца хванаха патина от липсата на интерес и забрава. Във интернетфорумите се пита: колко струва операция за поставяне на гърди, къде могат да получат безплатен секс в Студентски град... Има и готови отговори от рода на: обикаляй вечер между 22 -ри и 24-ти блок! На следващия ден, ощастливеният благодари.

В чий ръце ще остане държавата след години? В ръцете на тези наранени, безчувствени, обръгнали от цинизъм и безпросветност младежи и девойки? И пак питам: къде е църквата ни, къде са духовните ни водачи?
Нима политиците ни вече са прегърнали идеите на на проф. Ърнест Гелнър от Кеймбриджския университет, /ръководител на Института по национализма и свободата - бел. Л. М./, че чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Нима мотото им днес е виждането на Карл Попър, че са важни не нациите, а етносите? Идеи и мото, които водят до постепенно американизиране на европейските виждания за спазване на международното право. Пресен пример за това е признаването на сръбската област Косово за държава.

Идеите на Гелнър и Попър разбира се не се прилагат в САЩ, а в държави като тези на Балканите. А разбиването на православието е само част от една стриктно спазвана геополитическа стратегия. Защо в България посегнаха на мюсюлманската религия и православното християнство? Защото политиците ни го разрешиха? Известно е, че когато политиците мълчат, няма проблем който и да е съд да те ритне в лицето с някое и друго решение.
България е абсурдна страна, а българският народ е тъжен народ, констатираха го чужди изследователи. Някои от политиците ни поискаха да обложат с данък вероизповеданието. Бяхме свидетели как един митрополит даде църковни земи за ваканционно селище, четохме как друг митрополит отскочи на частно посещение в Рим и междувременно удостои със звание "архонт" български гражданин. Станахме зрители, как митрополит организира реклами за билбордове и подстрига монахиня за игуменка пред затворените врати на манастира "Св. Св. Кирик и Юлита", в присъствието на прокурор от асеновградската районна прокуратура, на над 20 полицаи от местното РПУ, като си беше осигурил добро телевизионно присъствие. Къде бе патриарх Максим тогава, за за реагира и прекрати този цирк? Той си мълчеше.

Още се помни безумното затваряне на олтара на катедралния храм "Свети "Александър Невски", за да не влезе в него покойният днес папа Йоан Павел Втори. Сякаш скандалът бе малък, та Знеполският епископ тогава, /викариен епископ на патриарх Максим и днешен Пловдивски митрополит Николай - бел. Л. М./ обяви, папата за еретик, тъй като изповядвал друг символ на вярата!
Същият викариен епископ си затвори очите, когато в храма "Света Неделя" бе извършен масонски ритуал по опелото на застреляния бизнесмен Илия Павлов, което е малко да се нарече скандал.
През 2003 година, Пловдивският митрополит Николай взе дейно участие в свалянето на игумена на Бачковския манастир, дядо Наум.
На следващата година, същият митрополит Николай направи поредния скандал, когато бе обвинен за съпричастие по свалянето на паметната плоча на Васил Левски в църквата на "Света Петка Самарджийска"! Оказа се, според разбиранията на Николай, като викариен епископ Апостола не бил светец, а бил по-скоро престъпник!
Говоря за същия Васил Левски, на когото първите ни политици се строяват с поклон пред паметника всяка година в деня на обесването, а някои от тях са окачили в кабинетите си неговия портрет!

Е, пред кого се кланят политиците ни - пред героя, или пред престъпника, според митрополит Николай?

Днес България навлиза в много трудно, драматично време. Време на дълбока икономическа криза. И тук му е мястото да попитам: защо Българската православна църква не се притече на помощ на държавата в този труден момент, като дари имотите и банковите си сметки и стане държавна, както е Гръцката църква? Сега е моментът на Църквата ни да се обърне към онзи свой романтичен и героичен образ от Възраждането, когато оцеляването на България и българската национална идентичност бе нейна цел и посока.

Нека го направи, а държавата ни от своя страна ще забрани продажбата на църковни имоти и земи, ще пусне безработни българи да ги стопанисват и обработват, да сег рижат за тях и ги поддържат с ремонти и градеж, както е било някога. Църква и държава - една до друга в тежко време.

„Плача за България!" ми написа наскоро един емигрант. Плача за това, в което се превръща родината ми..." Нима все още има сърца, които да бият за българското?

"Ако имате любов, значи Сте мои" казва Спасителят. Негови Сме, но имаме ли сили, вяра и любов, за да продължим нататък?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене