2.Открийте разликите между Румен Петков и Цветан Цветанов

Продължение от 17 август

Забрана за ползване на бойни патрони от полицаи в България няма. Говорим за защита на човешки живот - този на полицая, но не забравяме сигурността на гражданите,които могат да се окажат неволно в центъра на улична престрелка между бандити и полиция. При акция нещата се свеждат до светкавична преценка за действие от страна на полицая: а точно тази преценка впоследствие може да се окаже субективна и да доведе до човешка смърт. Хипотетично законът дава право на полицая да използва оръжие по време на служба.

Нормативно все още в годините не са уточнени критериите за крайна необходимост и неизбежна отбрана в Наказателния кодекс при ползването на оръжие от полицай.
За или против бойните патрони за въоръжаване на българските полицаи в името на тяхната защита? След смъртта на полицая в Своге, който бе фатално ранен в престрелка с бандити тази тема отново бе извадена на дневен ред за дискусии и разрешение. Заедно с нея се появиха и печалните трагични примери от близкото минало за убийствата в "Белите брези", както и за убийството на 16-годишната Станиела Бугова от Сливен на Петолъчката, застрелването на 16-годишната ученичка Елеонора в центъра на столицата от полицай - примери в годините уви, има. Към тях ще прибавя и последиците от подобни трагедии: полицаите, които застреляха гъбаря Георги Божанов от Велинград бяха глобени със сума в размер на цената на един хладилник...

Ежедневие бе да четем: "Полицай уби човек в дискотека", за това как сержантът от КАТ-Сливен Красимиров Карацанов застреля смъртоносно в корема 31-годишния Ивайло Герданов, бодигард в нощен клуб "Плейбой" в гр. Шипка. Трагедията се разигра пред дискотека "Аспровалта", където шумна компания празнувала предварително Трифон Зарезан. Тогава по неясни причини, двама, от видимо пияните сътрапезници се сбиват, Ивайло Герданов нанася множество удари по главата на 40-годишния безработен Тончо Лозанов. За да прекрати свадата, гостуващият в Шипка сержант Карацанов изважда служебния си "Макаров" и гръмва в корема на бодигарда. Двамата побойници са откарани по спешност в реанимацията на болницата в Казанлък, където Герданов умира към 2,30 през нощта в неделя, без да дойде в съзнание.
До бойните патрони ли опират нещата или до редица други неуточнени или липсващи фактори и критерии по подготовката на полицаите да ползват бойни патрони при изпълнение на служебните си задължения по залавяне на бандити?

Всяка нова власт посяга към спекулата за създаване на по-високо самочувствие за българските полицаи, водена от максимата, че българските полицаи първо трябва да имат малко самочувствие. Политическа подкрепа, подкрепа на институциите законодателни инициативи, това се пуска в действие в гонене на политически дивиденти и осигуряване на управленско спокойствие като компенсация за ниски заплати, лошо оборудване, и не добри условия за труд.
Всичко това замъглява поведението и мотивацията на българския полицай като го отдалечава от основните му функции, да работи в услуга на българското общество. Основното, което полицаите трябва да знаят и съобразяват е, че те, полицаите действат като длъжностни лица, като трябва да спазят всички норми на закона. Ето защо стрелбите по време на пиянски свади, случайните изстрели са твърде далеч от формулировката , че "действат в условията на неизбежна отбрана".
През 2001 16-годишната Елеонора Димитрова бе застигната от куршум в центъра на София. Тя бе простреляна смъртоносно в гърба с полицейско оръжие. Съд призна за виновен за смъртта й старши лейтенант Калин Кьосев, който е произвел изстрел на излизане от заведение, където празнувал повишение и употребил алкохол. Откъдето и да го погледне човек - "неизбежната самоотбрана" липсваше. Кьосев се кри, отричаше да е пил, използваха се всички възможни връзки и варианти да оттърве затвора... Осъден бе за причиняване на смърт по непредпазливост на 5 години затвор, независимо че прокуратурата настоя той да бъде осъден за умишлено убийство. Съдът прие, че всичко се е случило по непредпазливост. По-късно Апелативен, а накрая и Касационен съд му намалиха наказанието на 4 години.

Тази сутрин, в студиото на Нова телевизия, зам.-министърът на вътрешните работи,Павлин Димитров поясни: "...ако прочетете разпоредбите на Закона за МВР, ще видите колко (...) се казва: полицаят може да използва оръжие спрямо извършител на престъпление при непосредственото извършване, лице, което се отклонява от конвойна дейност. Да. Но съдебният орган пита налице ли са били условията на неизбежна отбрана... българският полицай трябва да има по-добра, по-адекватна професионална подготовка от гледна точка и на тактиката и организацията, проследяване, задържане на извършителя на тежки престъпления, включително използване на огнестрелно оръжие.... когато българският полицай използва правомерно огнестрелното си оръжие, той не трябва да се страхува от това, че жертвата, даже включително и починала, защото това е нещо страшно, което българското общество трудно възприема. Знаете ли, при правомерно използване на оръжие полицаят Х в малкото населено място той и неговото семейство остават нарицателни до края на техния живот. Хората не се съобразяват с правомерността на употребената сила. Те казват полицаят Х уби еди-кой си. А можеше да не го направи..."
Бойко Ганчевски, криминален психолог в предаването на Нова телевизия "Здравей, България!": "....обучението е едно от изключително важните неща. Практиката показва, че нашият полицай за съжаление в повечето случаи има ниска правна и практическа подготовка, особено с оръжие. Той стреля един-два пъти в годината с бойни патрони. Освен това е необходимо да има вътре, не само в академията на МВР, а и в самите полицейски дирекции неговите шефове да обучават полицая да разпознава мнима от реална заплаха, за да може да употреби оръжие...."

Употребата на бойни патрони от полицията ли е проблема?

В населението има законно и незаконно притежавано оръжие. Къде, колко и какво е незаконно притежаваното оръжие - трудно би могъл да отговори който и да било от системата на националната сигурност и самото МВР. Именно незаконно притежаваното оръжие, характеристиките му са един от потенциалните проблеми в борбата с организираната престъпност. Статистиката показва, че след 10 ноември 1989 г. все повече граждани станаха собственици на огнестрелно оръжие. До 1991 г. единствено ловците и състезателите по спортна стрелба бяха единствените цивилни, които имаха право на оръжие. След 1991 г. бе разрешено и на лица с определени професии да притежават оръжие - например частните охранители, които към днешна дата се водят 120 000.

През 1998 г. с промените в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси бе позволено на обикновени граждани да притежават оръжие за самозащита. За да е ясно за какви цифри иде реч ще спомена, че в края на 1992 г. броят само на частно притежаваните ловни пушки е 113 000. През 1996 г. официално броят на огнестрелните оръжия, притежавани от лица от споменатите по-горе две професии е 58 310 изнесе преди време Центърът за изследване на демокрацията. В същото време служителите в системата за национална сигурност и полицията не вкарваха в компютърен масив характеристиките на всички официално притежавани оръжия и тази традиция продължи години наред. Причината за това звучи абсурдно: липса на средства за изграждане на компютърна мрежа и създаване на масив от база данни.
Това обстоятелство от своя страна затрудни разкриваемостта на извършителите на убийства, атентати, взривове, а броят на тези престъпления нарастваше с всяка изминала година. Да се лансира правителствена програма за събиране на незаконно притежаваното оръжие или да се обяви амнистия на тези оръжия със Закон - предложи депутатката Нонка Матова през 2002 г., но инициативата й не бе подкрепена от колегите й политици.

Създадената служба КОС /Контрол над общоопасните средства/ към Национална служба "Полиция" - контролира осъществявания внос на огнестрелно оръжие и боеприпаси за МВР или за граждански нужди. България има поети ангажименти по Програмата за действие на ООН, според която всички иззети количества оръжие подлежат на унищожаване.
В същото време, в годините на промени се стигна дотам, в края на 1993 г. с Наредба да се даде възможност на полицаи да работят частно, в извънработно време! Със служебното оръжие, със значките си и без какъвто и да било регламент. Действието на тази Наредба трая малко време, тъй като отприщи процъфтяването на корупция и лично облагодетелстване със служебно положение на полицаи. Не мина и месец от отмяната на наредбата и в началото на 1994 стрелби и убийства заляха страната. В квартал "Белите брези" две барети Марин Чанев и Георги Георгиев бяха разстреляни от свои колеги от Службата за борба с масови безредици. По-късно се оказа, че баретите са били пратени на акция без заповед на министъра на вътрешните работи, без предпазни жилетки. Месеци наред не стана ясно и служебна или частна е акцията на която са били изпратени двете барети и след като на същото място се оказаха изпратени и двама полицаи от БМБ?

Скандалът с разстрела в "Белите брези" извади наяве, както неправомерното използване на барети с височайше съгласие, освети и други не по-малко скандални факти около поделението за борба с тероризма. Оказа се, че барети са били използвани и като охранители при превоз на петролни деривати от "Нефтохим" през страната и то в услуга на частни фирми! Така с нарушаването на член 20 от Закона за МВР още през 1994 г. на светло излязоха и се потвърдиха три факта: неправомерно използване на антитерористи със знанието на висши МВР служители, връзки на висши полицаи с подземния свят и безпрепятствено покриване на контрабанда и сливане на държавни и частни дейности в МВР, в полза на противозаконни операции.

Незаконно притежаваното оръжие - никой все още не е наясно колко е

Ликвидацията на Главно инженерно управление /ГИУ/ и на Организацията за съдействие на отбраната /ОСО/ без да е определен краен срок оставиха без надзор много оръжие и боеприпаси след 1989 година. От обявената безсрочна ликвидация на ОСО държавата "подари" анонимно оръжия, боеприпаси, които се отправиха неизвестно в каква посока и попаднаха неизвестно в какви ръце. Между тях в дългия списък имаше записани: 89 цеви, 70 цеви учебно бойно оръжие, 295 цеви малокалибрени пушки, 64 броя малокалибрени пистолети, 330 броя пневматични пушки и 2 броя пневматични пистолета, боеприпаси.
Контрабандата през границата носи загуби на държавата от скрити и неплатени данъци, такси, акцизи. Другият минус в контрабандата е нелегалният внос на оръжие, което влиза в страната и попада в нечии ръце.

Колко е незаконно притежаваното оръжие - за да добие човек представа за размера му е достатъчно да се проследят криминалните хроники, които изобилстват с примери за изземане на незаконно оръжие, голямо количество боеприпаси, взривни вещества от домовете на граждани, от големи и малки населени места.
От около месец имаме ново правителство и една хронично наследствена липса на реална представа къде, какво и колко оръжие е съсредоточено в групировки и хора. Липсата на тази данни влече след себе си и невъзможност да бъде издирено използвано оръжие от дадено местопрестъпление по негови характеристики, тъй като такива няма все още вкарани в пълна база данни, с която ежедневно да могат да работят полицаите. Хаотичното раздаване на разрешителни за ползване на оръжие също утежни работата в това отношение. Така например през декември 2003 година полицията отчете, че е отнела 567 броя късо нарезно оръжие и 203 ловно.

При обикновени и случайни акции в малки населени места полицията изземаше цели арсенали от дълго нарезно оръжие 'Манлихер', малокалибрани оръжия, пистолети Макаров, ловни карабини "ЧЗ-511", ръчни гранати, кутии барут, хартиени пликове със сачми, стотици хиляди бройки различни калибри бойни патрони, стотици ловни патрони, стотици малокалибрени патрони, бойни димки; пресован барут; боеприпаси за нарезно и гладкоцевно огнестрелно оръжие; капсулдетонатори; огнепроводен шнур.
В парламента бе съобщено, че само за периода от време ноември 2003 г. - 21 януари 2004 г. са отнети общо 801 разрешения за носене на огнестрелно оръжие и са иззети 938 бр. огнестрелни оръжия. След измененията на закона през август 2003 г. до края на годината са били издадени разрешения за носене на огнестрелно оръжие на 2919 лица и за придобиване - съответно на 3415 бр. огнестрелни оръжия. Към 31 декември 2003 г. валидни разрешения за носене на огнестрелно оръжие в страната ни са имали общо 249 882 лица, които съответно са притежавали 316 659 бр. огнестрелни оръжия. И това е само официално легитимираното притежание на оръжие.

При акции се откриваха и огнестрелни оръжия с лазерен прицел, бойни пушки с лазарен прицел, гранатомети, маски, белезници подправени полицейски карти и приспособления за отваряне на автомобили и жилища. В Закона е посочено, че: "Който изгуби взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси и не уведоми незабавно органите на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от 200 до 500 лв." Когато няма съответно разрешително за носене на оръжие пък глобата е 100 лева /чл 29/, а според чл 26 " …нарушаването на разпоредбите на този Закон или Правилника за прилагането му относно реда за производството, търговията, съхранението и употребата на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

При такова либерално законодателство няма как да се очакват ефективни резултати в борбата с организираната престъпност.
Справка от парламента показва, че до влизането в сила на измененията в Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите валидни разрешения са имали 246 963 лица, които са притежавали общо 313 224 бр. огнестрелни оръжия.
При свои акции полицията и НСБОП често откриваха работилници за преработка на газови пистолети в бойни, разбиваха канали за търговия с преработено оръжие. Експерт по оръжията коментира пред мен, че е трудно наличието на нелегалното производство на оръжие на едно място, тъй като всички части са се обработвали на различни места. Преработените газови пистолети стреляха с така наречените "змийски" патрони, продавани нелегално.

За две години докато беше вътрешен министър Румен Петков отчете изземването на 314 единици бойно оръжие, 25 хил. боеприпаси различен калибър, 29 гранати, 24 кг взривни вещества, 396 детонатора, 438 тротилови пресовки и 27,5 кг живак.
Увеличаваше се броят на открити капсулдетонатори, взривни пръчки, барут, химически вещества за изработване на самоделни взривни устройства, амонит, гранати, пластични взривове, тротил, тротилови пресовки.
Цялото това разнообразие на оръжие и боеприпаси, които се откриваха случайно, говореше за постоянен и добре организиран трафик на оръжие, боеприпаси, взривни вещества през границите на България.

Малцина от политиците са наясно, че съществува Европейска конвенция за контрол върху придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия от физически лица на Съвета на Европа, влязла в сила още на 1 юли 1982 г.
Във връзка с тази Конвенция е и препоръката за Държавен регистър, който да съдържа сведения за гражданското и служебното оръжие и патроните към него, които се разрешават за използване в дадена страна.

За сравнение ще припомня, че 7 милиона днешни лева бяха определени за създаване на компютърна система свързваща граница, митница, общини, данъчни, полиция, банки, прокуратура, следствие, съд, нотариат. IBM достави 4 500 компютъра и 375 сървъра - след идването на компютрите минаха години, докато те чакаха неразопаковани и остаряха морално. През това време никой не поръча програми за създаване на мрежа с база данни, което означаваше едно - никой от управниците не е желаел да се контролира контрабандата.

Какво остава за компютърна база данни с вкарани вътре количество, наличие и характеристики на различни видове оръжие...
Така че, няма да се реши проблемът със защитата на сигурността на полицаите като се въведат и използват бойни патрони при акции срещу бандити...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене