Кой дърпа конците на братя Юзеирови?

Напразно подскачат днес Яне Янев и Красимир Каракачанов по повод учредения Мюсюлмански демократичен съюз /МДС/ – корена на тази откровена простотия, която далеч не е толкова безобидна тръгва още от времето на президента Желю Желев, като след това нещата бяха „довършени” и изкусурени при президентстването на Петър Стоянов и Георги Първанов. Да, Желев и Стоянов, и Първанов са виновни за хаоса с националните малцинства, който е налице днес в страната. И при тримата президенти парламентът мълчеше и не реагира, а само гласуваха като на сутрешна гимнастика погазването на действащата Конституция.

При Желев нещата бяха изкористени със скандалното скриване на Доклада на Временната анкетна комисия, която провери сигналите за турцизиране на българското население. Докладът съдържаше факти, които твърде много напомнят на днешните искания на учредителите на МДС братята от с. Славяново – Юзеирови, а именно, да се прекръстват имената на улици, да се наблегне на ортодоксалния ислям, който даже в Турция не е вече актуален. Теми, които неведнъж или два пъти са били обект на анализи в този сайт:


Бедите в България идват от късата памет и безпрецедентно тъпата политика на управниците, както и лъжовното тълкуване на събития и факти.
За скандален чужд натиск за регистрация на Движението за права и свободи съпътства началото на изборите от 1991 година разказа бившият министър председател Димитър Попов, свидетел на процеса. Най-безцеремонна намеса от САЩ, Съвета на Европа, Турция и тримата главни БКП-идеолози на перестройката действат в невероятен синхрон за тази противоконституционна регистрация. Президенти и министри, политици в парламентите в изминалите 17 години - всеки мълчеше пред присъствието на ДПС и Доган в политиката.

Никой не почете паметта на загиналите християни по време на терористичните актове, извършени от българи мюсюлмани, агенти на ДС. В същото време от ДПС изграждаха паметници на терористите мюсюлмани, пратили в небитието българи християни.
Никой не даде отговор през изминалите 17 години и защо чак 5 години след преименуването мюсюлманите тръгват да се изселват. 5 години след събитието те поемат към Турция, възмутени и изплашени от извършеното от властите. Мнозина напускат дом, работа, близки, приятели, мнозина заминават в неизвестното, без да имат никого в чуждата държава, мнозина не знаят даже турски, но тръгват продали всичко съграждано с години... Тръгват, продали на безценица спомените, живота си, оставяйки празни домове, неожънати ниви и жертви от сънародниците си - християни.

Правилно ли беше да се регистрира ДПС и политиците ни да се поддават на натиска отвън и отвътре? Как българи мюсюлмани се превърнаха в турци в периода на преход?
В книгата ми „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти” има специална глава за моите разследвания, в годините преди 1989 и времето на преход, по темата за етносите, така наречения „възродителен процес” и събитията около промяната на имената.

Жестоки игри - забранено на учебника по история - част първа

Да определяш историята според географията?

След политиката на криво разбрана толерантност, провеждана по времето на президента Желев, Петър Стоянов, като държавен глава подписа Рамкова конвенция за малцинствата, въпреки, че според Конституцията, България е еднонационална държава. А малцинства се приемаше да има единствено по религия и етнос, но не и национални.
Стигаме до президента, чийто втори мандат тече в момента, Георги Първанов. Той също натрупа грехове по отношение на безкрайната си толерантност към ДПС и Доган, като без никаква реална причина се отказа да даде орден "Стара планина" на един почтен професор, Васил Мръчков, само защото Доган възроптал и го оклеветил, че е участвал във възродителния процес! След скандала Първанов даде същия орден на лидера на ДПС, който най-арогантно обяви, че ще го върне, демонстрирайки неуважение, както към държавата и президента, така и към това българско отличие.
Преди шест месеца бяха разпитани в Държавната агенция за национална сигурност двама души от село Гърмен: кметът на община Гърмен Ахмед Башев и преподавателят по ислям Мурат Бошнак. Заговори се за радикален ислям, а известно е, че той е различен от традиционния ислям и чужди специални служби го свързват с прояви на тероризъм. Тогава Антонина Желязкова отиде в ДАНС, в качеството й на представител за правозащитна организация.

Политици или правозащитни организации

- кой има право да се "бърка" в религиозни дела, в явления като прояви на радикален ислюмизъм? Правозащитна организация ли ще е компетентна по проблеми, които касаят националната сигурност? Известно е, че в България вече бяха закрити от съда две ислямски организации, едната от които, бившата ОИРК - /Обединението за ислямско развитие и култура/ и то по причина, че осъществява дейност, която подпомага вероизповеданието, а не извършва само просветителска дейност, както е заложено при вписването й.

Малцина днес си спомнят, че именно ОИРК бе в дъното на делата в Комисията по дискриминация, по така наречените "дела за забрадки". В тези дела тогава, днес вече бившият министър на образованието, Даниел Вълчев зае позиция, удобна на ДПС, което бе смешно, защото самите политици от Движението останаха встрани от проблема тогава.
Малцина ще си спомнят и събитията от преди три години, когато седмици след терористичните нападения на 11 март в Испания последваха редица експулсирания на френски имами и след окончателното приемане от френския Сенат на Закона за забрана на носенето на очебийни религиозни символи в началните и средни училища. Това специално становище на Сената се появи непосредствено след декларираната опозиция на Франция против войната в Ирак.

Със забраната на забрадки за момичетата в началните и средните училища във Франция, никой не можеше да твърди, че френското правителство се опитва да изтръгне арабски симпатии. Всъщност с въпросната своя забрана Франция беше поставена в положение да загуби международна подкрепа от някои държави от мохамеданския свят. Франция се очерта като терористичен обект от момента, когато Законът за забрадките бе приет през месец март 2004 г. Тогава Айман ал Зауахири обяви мярката за доказателство за омраза на кръстоносците срещу мюсюлманите. Писмената заплаха беше изпратена по поща до вестник "Льо Паризиен", където той нарече закона "обявяване на война срещу мюсюлманския свят".
В момента, когато вече бе приет Законът във Франция, американски новинарски екипи се готвеха да заемат позиции около училищата във френските емигрантски квартали, с надежда да присъстват на бунт, но останаха разочаровани от липсата на събития. 635 момичета се явиха на училище със забрадки, повечето от тях, с изключение на стотина, се съгласиха да свалят забрадките в първите един-два дена. До 15 октомври министерството на просветата обяви, че учителският състав из цялата страна е успял да убеди останалите неподчинени носителки на забрадки да ги свалят.
Всъщност и политици и псевдоправозащитници трябва да си дават сметка, че фактор за сравнително мирното разрешение на кризата във френските училища беше взимането на двама френски журналисти като заложници на 19 август в Ирак. Похитителите поискаха като откуп вдигане на забраната на забрадките във Франция. При това положение дори опонентите на забраната, които бяха организирали протестни митинги, се включиха в единодушен общонационален апел към всички ученички да спазят новия закон. Мюсюлмански лидери във Франция заклеймиха това вмешателство отвън в техните вътрешни работи. Те доказаха своята лоялност към Френската република, като нарекоха условията на похитителите "отвратителен шантаж" и прокламираха гръмко мотото "Няма да има кръв по моята забрадка". Така нещата заеха местата си и повече никой не заговори за конфликти или каквото и да било.
Франция и Испания обаче имат горчив опит със заиграването с етническата карта. Преди два дни взрив от самоделно взривно устройство избухна рано сутринта пред банков офис в Сибур, във френската част на Страната на баските, причинявайки за щастие само леки материални щети. Същата нощ въоръжената баска сепаратистка организация ЕТА потвърди готовността си да води въоръжена борба за независимостта на Страната на баските в комюнике, поместено в свързания със сепаратистите местен вестник “Гара”.
ЕТА, която е смятана за терористична организация от Европейския съюз, ще продължи да действа с оръжие в ръка, докато враговете на Страната на баските избират репресията и отказа да я признаят, заявява организацията.
Това ли трябва да се случи и в България?
Да не забравяме, че не ни липсват трески за дялане и то винаги по вина на политиците ни и платени за целта правозащитници. Така например в България има регистрирани християндемократични партии, което също би следвало да се  приеме като нарушение на Конституцията. Смехотворни твърдения, подобни на това на водещия Бареков, че видите ли християнските партии олицетворявали западноевропейските ценности не вършат работа, а единствено предизвикват веселие, тъй като той говори, че регистрацията на християндемократичните партии е повлияна от Ранно средновековие. Да не надяваме, че няма да се върнем към строеж на катедрали...
Странно е, даже по-правилно е да се каже, любопитно е, кой стои зад братята от поповското село Славяново, кой ги учи какво да говорят и какво да вършат. Няма кой да се хване на въдицата, че някакъв не особено интелигентен бизнесмен на фирма занимаваща се с климатици, изведнъж става една сутрин и решава да храни с топла храна съселяните си, а мюсюлманите да вкара в партия... спонтанно.
Социално подпомагане гарнирано с политически възгледи на верска основа, започнало с регистрация на Червения полумесец като на търговска фирма от бизнесмени, които се занимават с климатици – по-абсурден тюрлюгювеч не биха могли да измислят и сценаристите и на Спилбърг!

Страх и потисната воля за изразяване на традиции и идентичност – къде ли сме чували тези до болка познати фрази?
Объркване на етнос и религия когато се изброяват етнически малцинства: редом до турци, помаци и цигани се споменават и... мюсюлмани. Объркване на релегия с етнос, което далеч не е случайно, защото често е в основата на изявленията на някои ДПС-креатури от годините на преход.
Да се определя етносът съобразно религията – това залегна в акцията по турцизирането на българските мюсюлмани през 1992 година, когато им бяха внесени от чужбина учители за турски език. Но мюсюлмани сред българите са и цигани – защо те не претендират за новини на цигански език?

Преди няколко месеца – двамата братя Юзеирова, искат регистрация от съда на Червения полумесец като търговска фирма и така дублират функциите на Червения кръст в България?! Съдът го допусна, въпреки че това е забранено, поради дублирането на функциите на дейностите на двете организации.
Ето какво заяви единият от братята Юзеирови по Би Ти Ви.: „...в Конституцията пише, че сме еднонационална държава, но в България живеят и роми, и помаци, и турци, затова искаме да бъдат признати правата им, да бъдем себе си, да бъдем нашия етнос, да имаме традициите си...”

Малцинства на верска или етническа основа – може, но те са етнически, а не национални, тъй като ако имат претенции да са национални малцинства, следващата стъпка ще е да им се признаят колективни права, което вече е много сериозно в политически план.
Промяна на действащата Конституция в посока на интересите на малцинство на верска основа? А уж всичко започнало с раздаване на топла супа на приятели! Тръгнали от супата, и раздавания чай, днес от МДС призовават за издигане на паметници на турски герои, преименуване на улици и селища, очевидно провокативни действия, които целят създаване на етническо напрежение и верска нетърпимост.
Практиката показва, че когато религия се свърже с политика – примерите с последиците са много лоши, тъй като не е безобидно политика да се води идеологически единствено съобразно дадена религия. Това ограничава правата на част от населението и предизвиква нетърпимост в други части от населението. Ал Кайда е печален пример в това отношение.

Супа, чай и Устав... до османски марш и разстрел

От супата и чая до: „...Ние имаме член в Устава, в който сме заявили, че искаме реално  пропорционално участие  в местната и държавна власт..., това е само началото, ще искаме такива паметници във всички градове, ще искаме улици, които носят имената на наши герои, ще искаме площади с техните имена, ще искаме населени места с техните имена, ние представляваме 15 процента от населението на България и имаме това право... Ние сме тръгнали от Мала Азия към Европа, това е нашият пътеводител!” И химн - един османски марш.
Смяна на ДПС с друга формация, или поредната поява на политически еднодневки са братя Юзеирови и тяхната МДП? Или всичко се свежда до една най-елементарна дестабилизация на властта?

Кой дърпа конците на братя Юзеирови? Чужди фондации, или чужди фондации, направлявани от чужди специални служби, което е по-често срещано?

Някой, който познава слабостите на вътрешнополитическата ни действителност и съзнава, че сме уязвими с регистрираните партии на верска християнска основа. Каквото и да означава това в Германия, или в Европейския съюз, за България подобна регистрация нарушава равнопоставеността в съдебната регистрация на верска основа. Нещо, което трябва да намери своето решение в най-близко време.
Вярно е, че християндемократичните партии не обхващат предимно християни, а и не търсят целенасочено християни за свои членове, но това е формално погледнато. Фактът, който би ни създал неприятности е, че на името на една религия има регистрирани партии, а на името на друга не се разрешава и то след като е противоконституционно регистрирането на верска и етническа основа в еднонационалната ни държава...

“Искаме наши паметници на турските герои в България, както и градове, улици и площади, които да носят техните имена. Всеки, който е против това трябва да бъде разстрелян", продължи с исканията си единият брат Юзеиров.
Рамкова конвенция за националните малцинства и искане за разстрел за всеки, който е против паметници с имена на турски герои.
Тръгнахме от супа, чай и мюсюлманска партия, която обяви, че защитава някакви обхванати от страх да изразяват своята идентичност и традиции следовници на исляма.

Да сте чули някой да е забранил сюнет след 1989 година?

Ратификацията на Рамковата конвенция за националните малцинства от българския парламент има една особеност: тя е придружена от декларация, според която: понятието национално малцинство не е дефинирано.
“Съществуването на етнически, културни, езикови или религиозни различия в състава на населението не води непременно до създаването на национални малцинства”, пише в документа.
В първоначалния вариант на Декларацията, представен от Външно министерство, е отбелязано, че България ще спазва изискванията на Конвенцията към всеки представител на следните “малцинствени групи, традиционно живеещи на нейната територия: турци, роми и арменци, както и към лицата от по-малочислените групи на власи, каракачани, гърци, евреи и татари”. След редакцията обаче шестте групи са изредени последователно без определението “малочислени”. Даже немалобройните цигани са пропуснати!
Заместник-министърът на външните работи Стефан Тафров, който е и вносител на проекта, уточни, че изброяването се базира на последното преброяване на Националния статистически институт от 1992 г.
„Първото препятствие пред българското решение беше раздвоението сред политическите сили по въпроса необходима ли е придружаваща декларация или не – отбелязва Лидия Филева от страниците на в. „Капитал”. - ДПС от началото настояваше България да подпише Рамковата конвенция на Съвета на Европа без условия. Евролевицата от своя страна обяви, че оспорва съществуването на национални малцинства на българска територия и ще настоява за допълнителна декларация. БСП от своя страна настоя за широка обществена дискусия.
Въпреки че проектът за българската декларация /изготвен от Външно министерство/ беше приет от политическите сили, участвали в консултациите при президента, някои детайли все още предизвикват коментари. Според народен представител от СДС, голяма част от парламентарната група на сините била против изброяването на конкретни малцинствени групи. Депутати предложили да бъде отбелязано само, че България ще прилага конвенцията спрямо традиционни за нейната територия малцинствени групи. Спорен е и подборът на посочените групи. Експерти твърдят, че изброяването на конкретни “малцинствени групи” може да създаде бъдещи проблеми на държавната администрация. След като специално са посочени, техните представители ще имат повече основания да настояват за спазването на различни точки на конвенцията. А евентуален отказ от страна на държавата ще бъде зле изтълкуван от Съвета на Европа.
От друга страна, представители на ДПС са недоволни от това, че турците са изброени наред с още пет други групи.”

Според Рамковата конвенция за националните малцинства, националните малцинства имат право да създават свои частни учебни заведения. В области, населени с национално малцинство /при определени условия/, държавата трябва да се стреми да създаде условия за използване на малцинствения език в отношенията между държавната администрация и представителите на малцинството, като те имат право на безплатни услуги на преводач. Т. е. полицай задържа циганин и трябва да му каже правата на цигански!


Само дето в България няма национални малцинства, а някаква пробутана противоконституционно ратифицирана Конвенция. Ратифицирана с десетки уговорки...

Кой как коментира появата на мюсюлманската партия и още за нея, очаквайте утре.

 

Коментари 

 
+2 #1 123 2009-10-01 07:12
Братя Юзеирови - интервюта от 30.09.2009 и 1.10.2009 г.
http://www.eurochicago.com/2009/09/bratyata-yuzeirovi-ako-tryabva-shte-napravim-nova-partiya/
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене