Посред бял ден, пред очите на тълпа от ученици и възрастни, две момчета влязоха в лют бой. Всички от събралата се тълпа гледат безучастно, никой не понечва да ги разтърве, никой не се противопоставя, никой не се намесва – всички гледат. Гледат и чакат изхода от боя. Едното от момчетата пада на земята и повече не мръдва – чак тогава извикват линейка, но е късно: момчето е в клинична смърт. Дошлият екип го транспортира до болницата и там момчето умира. Лекарите са безсилни, опитват всичко, но без резултат. Сърцето е спряло.
Няма по-страшно от това един родител да надживее детето си – животът върви децата да изпращат родителите си, а не обратното...

Агенция „Фокус” съобщи в края на миналата седмица, за проведен Международен семинар „Правораздавателната система и децата нарушители на закона: Стандартите на ООН и европейският опит в борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”. Семинарът се е провел под патронажа на Върховния касационен съд, като изводът, до който са достигнали всички е бил, че възпитанието трябва да доминира над наказанието. Всъщност във Франция, в Италия, и не само там съществува специализиран съд за малолетни и непълнолетни. Във Франция, а и в други държави членки на Европейския съюз в полицията разполагат с база данни за нарушения на малолетни и непълнолетни, с децата работят психолози, полицаи, преминали през специализирана подготовка. В други страни-членки на ЕС имат специално приети превантивни мерки за малолетни и непълнолетни правонарушители, за да не се стига до смърт, присъди, затвор. В редица държави са приети и редица стъпки за възпитание, и превъзпитание на малолетните и непълнолетните, тъй като рецидив в нарушаването на законите от тяхна страна е нещо обичайно.
Мари Пиер Укард, съдия от Парижкия съд за малолетни и непълнолетни е обърнала внимание на участниците в семинара, че рискови в правонарушенията са малолетните и непълнолетните, в чийто семейства са налице социални и икономически трудности. Такива деца и младежи са и по-голямата част от рецидивистите в престъпването на закона.

– децата, младежите са тези, в чийто ръце в следващите години ще е управлението на държавата. Замисля ли се някой от българските политици какви поколения растат, за да поемат щафетата в политиката, икономиката и прочие...
Студенти ритаха до смърт свой връстник, младеж преби до смърт двама свои връстници, в не един или два случая, младежи убиват с особена жестокост свои съученици.

Какво се случва с децата на България? Те се напиват до безпаметност, сексът е нещо между другото, крадат автомобили, качват се пияни и карат убивайки – какво се случва с децата ни, с младежите? Нима смъртта за тях е безобидна случайност или грешка? Нима насилието, гаврата са новият вид изява на мъжественост?
Лесно е да повториш видяното от малкия екран, може би е „вълнуващо” да окървавиш нечие лице, вероятно „има тръпка” да опреш ножа, за да прибереш жалки десетолевки от пенсионера.
А какво е да режеш човешка плът, да отделяш глава, ръце и крака, за да прикриеш убийство? Едно е да го гледаш на филм, но да го правиш със собствените си ръце? На екрана кръвта е разлята боя, но в живота е друго.

Децата ни - очакваме да са милосърдни и човечни, но те са жестоки и чужди на болката.

Живеем във време на криза, тежка безработица, мизерия, недоимък – как се оцелява в такова време? С жестокост, с насилие, с убийства, или с лудостта да причиняваш смърт по пътищата? С безпаметното желание да си на две-три магистралки, на хапчета или спринцовка, да си пиян, но лъскав, за да бъдеш център на внимание.
Колко може да трае мигът да попаднеш в скъпи магазини, заведения – независимо на каква цена и за колко време? Струва ли си да легнеш на масата на пластичния хирург, за да заприличаш на реклама, плакат от улицата или певец от клип?

Къде в целия този хаос са родителите? Родители с пари и връзки, и родители с дългове, заеми и безнадеждност... Говорят, че възпитанието било важно, но кой да възпитава и как, когато хладилникът е празен, сметките – неплатени, а заеми и кредити гонят съня?
Кой и кога да възпитава, когато ден и нощ графикът на мама и татко е пълен с коктейли, преговори, вечери, пътувания?
Вчера се случи поредното убийство на дете. Няколко юмрука и ритника, няколко силни удара пратиха в небитието едно 16-годишно момче. Другият побойник е задържан, ще има следствие, съд, адвокати...

Какво следва оттук нататък? Едни се измъкват от ръката на закона, други опитват с години, докато нещата се размият и се мине на условна присъда. Ако изобщо се стигне до присъда.
Убиецът е жив, докато жертвата е в земята. Почернят се най-малко две къщи. Мъртвият няма как да стане и да продължи да живее. Живее виновникът – наказан или не, докато е на този свят ще носи споменът за това, че е убил. Трудно се изтрива кошмарът, че е убит човек?
Вероятността да се повтори дадено престъпление след излежаване на присъда от малолетни и непълнолетни е 80 процента, сочи статистиката.
Децата в риск – кога разбираме за тях? Когато стане късно и е невъзможно лентата да се върне назад. Какво и кога може да се направи, за да се предотврати злото, как може да се избегне?
Мисли ли някой в държавата за тези проблеми? Фактът, че съществува и работи Държавна агенция за закрила на детето не спря насилието и проституцията на деца от домовете за сираци?
Правителството на тройната коалиция разпродаде спортни имоти и терени и това мина някак между другото. Никой не се замисли, че на тези игрища можеха да спортуват деца и младежи... Вместо да пият, да се бодат, да крадат автомобили, да мерят мускули.
Полицията гони от заведенията вечер деца, младежи - няма и ден без да има в новините катастрофа от непълнолетни, неправоспособни, поне веднъж седмично в новините има информации за насилие над деца и младежи от техни връстници, насилие и побой над възрастни за пари.
„Необходима е целева програма, насочена към повторните случаи на нарушения от деца. Те трябва да бъдат подкрепяни и непрестанно наблюдавани, особено след като бъдат пуснати на свобода от затвора. Това каза Северин Жакоми-Вит – експерт по защита на детето в УНИЦЕФ, по време на Международен семинар „Правораздавателната система и децата нарушители на закона: Стандартите на ООН и европейският опит в борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”.
Коя медия освен агенция „Фокус” си направи труда да отрази проведения семинар?
„Чрез създаването на специализирани съдилища за деца се създават мерки за закрила, а не за наказание” е казала Диана Вакарелска от УНИЦЕФ – България. Според нея от изключително значение е да се създаде ефективно работеща система за предотвратяване на нарушенията от деца и младежи.
„Разрастващата се детска престъпност заплашва устоите на държавата, създава страх и деморализира е заявил Иван Недев, представител на Върховния касационен съд по време на международен семинар. - Свидетели сме на жестокост, насочена към близките и съучениците. Обществото ни се оказва неподготвено за проституцията и наркотиците”, посочи Недев. Според него трябва да положат максимум усилия децата да не стигат до съда.
Даниела Машева – зам.-министър на правосъдието, поднесе приветствие към участниците в семинара от името на министъра на правосъдието Маргарита Попова. Машева посочи, че България като член на ЕС и международен партньор изразява ясна воля за спазване на европейските практики в борба с обществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Ясна воля - това бе в рамките на протокола. В действителност нещата далеч не са гладки и безпроблемни. В България, страната членка на ЕС и домакин на въпросния семинар за избягване на престъпленията на деца и младежи не е направено Нищо!
Няма специализирани служители за малолетни и непълнолетни в полицията, психолози липсват във всяко училище, акции по заведения за контрол дали в тях има непълнолетни се правят за рейтинг на полицията.

Къде е българският съд за малолетни и непълнолетни? Къде е базата данни с правонарушения на малолетни и непълнолетни в полицията? Кой контролира и следи, за да се избягва рецидив на нарушения на закона от страна на малолетни и непълнолетни. Къде са местата за лишаване от свобода, местата за изтърпяване на наказания на малолетни и непълнолетни? Няма ги.
Това че нямаме равни да провеждаме международни мероприятия, в случая за правонарушения на деца и младежи, далеч не означава, че ни липсват проблеми с малолетните и непълнолетни правонарушители. Фактът че посрещаме международни експерти по детска престъпност и представители на УНИЦЕФ не може да хвърли прах в очите на детски експерти от други европейски държави, че управниците ни са направили нещо за децата и младежите ни, които газят закона.
Българската държава, с всичките си институции не е в състояние да се справи с детската и младежка престъпност. Говоря за детска и младежка престъпност на деца с родители.
При децата сираци проблемите са още по-жестоки: при тях освен абдикиралата държава, хроничното безпаричие и липсата на елементарни условия за отглеждане и живот, се прибавят и педофилията, използването на децата сираци за проституция, кражби и други престъпления.
Полша прие химическа кастрация за педофилите си. Русия го обмисля, а ние?

Деца убиват деца. Деца продължават да убиват свои връстници. Дали защото са го гледали на филм и пробват да го играят на живо. Без репетиция, без премиера... На живо при убийство обаче няма дубъл.

Това се случва в България, в началото на 21 век, но на кого от политиците в сменилите се правителства и парламенти му пука? Та деца и младежи липсват даже като думи в партийните платформи на политическите ни партии! В държавните бюджети непълнолетните и малолетните присъстват във вид на заплати за чиновници, назначени да отговарят за тях от бюрата си.