Изгоря джамията в Никопол! Ислямист се опитва да прави от религия политика

Турци, обичаи, ислямНа 7 октомври рано сутринта изгоря почти до основи джамията в Никопол. Това показа в репортаж Нова телевизия в сутрешното си предаване „Здравей, България!”. Пред камерата на репортерката ходжата Гюрсел Мимишев съобщи, че палежът е дело на „дългата ръка на ДПС”! Мимишев съобщи още, че това не е единствената провокация от този род – ходжата припомни, че преди няколко години, в квартал на Никопол изгоряла джамия, която човек от ДПС, днес покойник обещал да възстанови. Вместо това с парите била изградена къща на въпросния човек от ДПС, името на когото Мимишев не пожела да каже.

Ходжата припомни и че преди няколко години той бил прострелян с пет куршума в гръб, което също не било случайно. Мимишев навърза в странна връзка пожара на джамията в Никопол, и предизборната агитация, която той провел за ГЕРБ. Така той навърза в едно политика и религия, като заяви, че ГЕРБ била най-чистата партия и противопостави открито ДПС на управляващата политическа сила.

"Няма версия за умишлен палеж на джамията в Никопол, в града няма етническо напрежение", заяви пред Дарик радио кметът на Никопол д-р Валерий Желязков. Според него не можело да се прави връзка между събарянето на паметника на незнайния турски воин в село Славяново и пожара на джамията.

На 5 октомври горя и покривът на джамията в Благоевград, съобщиха от пресцентъра на Главното мюфтийство, цитиран от БТА.

Вчера обаче БГНЕС съобщи, че при пожар в метален павильон за сувенири дрехи и бельо, огънят засегнал и покривната конструкция на джамията, която се намира зад него. Засегнати са били 10 кв. м от покрива на мюсюлманския храм, като най-вероятна причина за пожара в павильона вероятно е била неизправност на електрическата инсталация.
Да горят храмове на мюсюлмани след разрушаването на паметника в Славяново – събитията от последните дни сочат, че някой търси създаване на напрежение. Храмовете се свързват с определена религия, а търсачите на напрежение продължават „връзката” като говорят открито за етническо напрежение, въпреки че мюсюлмани съществуват и сред циганите, и сред други етноси. Ислямът е религия на сирийци, индийци, както и на стотици етнически групи от населението на държави като Турция, Саудитска Арабия, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан и прочие.

Религията е едно, етносът – друго, а свързването им в определена насока винаги изпълнява някаква цел. Когато обаче религията се насочи към политическа дейност, когато се правят опити етносът се превърне в политическа идеология – тогава нещата вземат съвсем различен обрат.
Конституцията на Република България категорично не разрешава да се регистрират партии на етническа или религиозна основа – текстове, които двамата братя Юзеирови, Али и Юзеир от с. Славяново обявиха, че ще се постарят да променят.
„Подозирам, че палежът на джамията е умишлен, но не заради етническа вражда, а поради политически пристрастия в турския етнос”. Това заяви за БТА ходжата на Никопол, Гюрсел Мимишев. – „В Никопол няма расова дискриминация и етнически проблеми”, е категоричен имамът.
Политически пристрастия в даден етнос, които стават повод за посегателство на религиозен храм – това тълкуване ходжата Гюрсел Мимишев за пожара на джамията в Никопол е толкова сериозно, че си струва ДАНС да провери причините за подобна теория. Да се посяга на религиозен храм от хора, принадлежащи към даден етнос е толкова абсурдно, колкото и вкарването на политическо тълкувание на случилото се.

„Мюсюлманското изповедание за пореден път призовава българските държавници и цялото българско общество да бъдат отговорни и да положат усилия за опазване на религиозния мир и толерантност в страната”, се посочва в съобщението на пресцентъра на Главното мюфтийство по повод пожара на джамията в Никопол.
Да се декларират подобни призиви, да се обявява официално от една институциа като Главното мюфтийство, че палеж на мюсюлмански храм се дължи на недостатъчни усилия на цялото българско общество за запазване на религиозния мир и толерантност в страната е както много сериозно, така и безотговорно.
Все още няма категорично заключение за причините на пожара на джамията в Никопол, който може да е както криминален палеж, така и умишлена провокация с най-различни цели и авторство. Ето защо и изявлението на Главното мюфтийство с призиви за „отговорност и усилия за запазване на религиозния мир и толерантност” може да се приеме като прибързано и не води до нищо добро.

Малцина от българските политици са наясно, че първите три члена на Конституцията в Турция регламентират принципите на светската държава на базата на реформаторските трудове на основателя на държавата Мустафа Кемал Ататюрк. Това бе поводът група турски интелектуалци миналата година да сезира Конституционния съд за решение на правителството на премиера Реджеп Таип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ за опитите за налагане на един умерен ислям като носенето на забрадки, както и за мястото на религиозните символи в турската държава. Съпругата на Ердоган носи забрадка и това бе известно, когато той пое управлението на държавата.

Конституционният съд със свое решение отмени решението на правителството на Ердоган, което незабавно се превърна в източник на задоволство за армията и кемалистките елити. По този повод ще спомена, че в Турция интелигенцията е будна, светска, силна и далеч не придворна, за разлика от тази в България.

В подобна ситуация у нас, представители на интелигенцията се направиха на умрели лисици по време на управленския мандат на Тройната коалиция, докато траеше дебатът за носенето на забрадки в учебните заведения и решаването на този казус в Комисията за защита от дискриминация.
Когато Конституционният съд в Турция се произнесе по казуса със забрадките, това бе прието в политическата сфера и като остро предупреждение към министър-председателя Реджеп Таип Ердоган, тъй като поемането на властта от Ердоган бе знак към религиозните консерватори все повече да насочват Турция към религиозните принципи.

Дали Турция е по-светска държава от България? Когато премиерът на Турция Ердоган бе в България, родните политици от ДПС, кръжаха около него и му показаха недвусмислено, че са готови и в България да отстояват принципите на религиозните символи и най вече тяхното масово приложение в живота. А това определено бе крачка назад за една светска държава каквато е България. Оставям настрана българското законодателство, което също дава големи възможности да се избегне носенето на религиозни символи в училищата и висшите учебни заведения.
Произнасяйки се по въпроса за Решението на правителството на Ердоган, Конституционният съд в Турция де факто увеличи заплахата преди и без това разцепеното турско общество да потъне в следващи вътрешнополитически конфликти и изпитания. В югоизточната ни съседна държава армията продължава да е важен властови фактор и тя не би се поколебала в случай на нужда да прибегне до танковете срещу избраните управляващи. Това се е случвало неведнъж в последните петдесет години. Затова и загрижеността спрямо вътрешнополитическата стабилност в Турция е напълно уместна, особено когато всичко случващо се в тази държава се гледа под лупа заради желанието й да влезе в Европейския съюз.

След Решението на Коституционния съд в Турция, навикът на ДПС да копира случващото се в държавата бе охладен, още повече, че забрана за носене на забрадки имаше вече в Германия и Франция - във Франция бе приет даже специален Закон за целта...
Всъщност Конституционният съд в Турция взе своето Решение по дело за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, във връзка с обвинение, в "подкопаване на светския характер на държавата”.
Партията на Ердоган бе на път да си навлече големи неприятности, след като 11 конституционни съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Изслушването по това дело можеше да доведе до закриване на партията на турския премиер, въпреки че бе управляваща.
Дело в Конституционния съд срещу управляваща партия, опитваща се да наложи религиозни символи – това се случи в Турция и завърши с Решение, което показа, че тази държава е поела светски път на развитие.

В България опити за налагане на религиозни символи в училищата също бяха правени и минаха през Комисията за защита от дискриминация. Политиците мълчаха – поне официално. Интелектуалците също се дистанцираха от случващото се. КЗД прие, че с носенето на религиозно облекло в училище, което не е светско, се създава предпоставка за по-неблагоприятно третиране на физически лица от друго вероизповедание, което не е свързано с исляма или лица-атести.
и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава. Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържа дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Каквото и да се говори за Турция - там явно има действаща съдебна власт.

В България един гражданин с мюсюлманско вероизповедание обяви, че който се обявява против съществуването на паметник на турски воин е за разстрел. Вместо да бъде прибран от Прокуратурата за подобни изявления, този гражданин обикаляше дни наред телевизии и вестници, за да дава интервюта за учредения от него и брат му Мюсюлманскодемократичен съюз.
В Турция едно непредпазливо поведение на политици за прокарване на ислямизма бе на път да свали от власт премиер, президент и политическа партия. В България – подобно поведение от двама граждани ги направи медийни звезди.

Има ли смисъл да се сравняват съдебните власти на Турция и България?
Радикалният ислям ли се опита да пали войната за забрадките у нас, или да? Арабистът Боян Чуков заяви пред Георги Коритаров в сутрешния блок на Нова телевизия, че темата "забрадки" не е акция или кампания, а дългосрочна стратегия за налагане на исляма в новите земи. България влиза в този план. Според Чуков атакуват се главно районите, населени с помаци, тъй като при тях е силен комплексът "втората родина"...

Ислямът е вероизповедание, каквото е и християнството, но използването му за влизане в политиката, употребата му за водене на определена политика е поведение, което вкарва нещата в твърде несигурна и опасна територия. Показват го терористичните актове на крайни ислямисти, показват го десетките кървави конфликти в различни точки на света.

Докато в Конституционния съд на Турция бе въпросът за Решението на правителството на Ердоган, турският вестник "Милиет" коментира, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието е бил обсъждан на среща между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган. Според "Милиет", на тази среща Ердоган дал информация на американския вицепрезидент за искането за забрана на управляващата ПСР и е информирал Чейни, че в обвинителния акт ПСР е показана като съпредседател на големия проект на САЩ за Близкия Изток. А за този проект официално е известно твърде малко - това, което се знае, е, че се ползва с протекциите на САЩ, и че Турция води една политика на налагане на умерения ислям, които е отдалечаване от светския характер на държавата.

Според една информация на Агенция "Фокус" от миналата година, която се позова на вестник "Хюриет", еврокомисарят по разширяването Оли Рен бе коментирал делото за забрана на Партията на справедливостта и развитието в Турция, че това дело е в сериозно нарушение с европейските критерии и може да постави "на бесилка" преговорите за присъединяване към ЕС. Това еврокомисарят Оли Рен бе заявил на пресконференция, след неофициалната среща на външните министри на ЕС, организирана при домакинството на ротационната председателка на ЕС, Словения. Оли Рен бе съобщил, че подобна стъпка, може да доведе до конституционна промяна в Турция и я бе определил като "една грешка на системата". Въпреки това, Рен  призна, че Брюксел ще е принуден да разглежда това събитие от гледна точка на политическите права и правата на човека...

Защо припомням тези факти – причината е, че изявлението на Оли Рен не повлия на магистратите от Конституционния съд в тяхното Решение по исканата забрана на Партията на справедливостта и развитието.

Проект на САЩ за Близкия Изток, опити за налагане на умерен ислям, намеса на еврокомисар по разширяването във вътрешните работи и законодателство на бъдеща страна-членка на ЕС – всичко това мина като изпитание през политическата и съдебна система на Турция.

Какво предстои у нас? Дали тези събития няма да споходят и България като едно продължение? Съборен паметник, изгоряла джамия, опити за промяна на действащата Конституция по отношение на участие в политиката на основата на религия и етнос – дали всичко случило се ще спре дотук, или ще има продължение?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене