„Нов” „прочит” на разследвания от преди 18 години…

Миналата седмица, в една софийска книжарница бе представена една книга, компилация от преписи на вече правени разследвания, преписи от дела, с претенциозното представяне „нов”, „прочит”!
Откога преписването се приема на като „нов” „прочит” и се афишира като разследване в българското медийно пространство – не е ясно. Засега е ясно единствено, че зад гръмките фрази на рекламата около издадените като книга преписи има всичко друго, но не и разследване.

Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и фактиДокументално разследване на задграничните дружества, участието на лицата Боби Бец, Божидар Йорданов, бе извършено лично от мен и бе публикувано за първи път в българския печат на страниците на сп. „Български дневник”, което излизаше под ръководството на журналиста Димитър Езекиев. В резултат на тези разследвания Боби Бец се закани от Виена на 1 октомври 1991, от първа страница на в.Телеграф”, че ще ме съди за 2 милиона шилинга, но тъй като не бе пуснат в страната – заплахите му си останаха единствено във въздуха!
Същите разследвания станаха основа на книгата ми „Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти”, която излезе от печат на 10 ноември 2002 година и в която книга, за първи път бяха цитирани автентични документи от Министерството на външната търговия, Министерски съвет, Решения на Секретариата на ЦК на БКП, Комитетът за държавен и народен контрол, Валутната Комисия на Политбюро на ЦК на БКП, Министерство на финансите, ГУ "Митници", "Деспред", Държавния съвет, Народното събрание, БНБ, Българска външно-търговска банка, Държавна сигурност, „Кинтекс”, „Трансимпекс”, Трета дирекция на „Кинтекс” „Тератон” и прочие.

Тези разследвания за първи път извадиха на бял свят името на Абдул-Хамид Шамаа, който носеше българското – Виктор-Мартин Радев. Името на Абдул-Хамид Шамаа първоначално свързах със събития, случвали се в „Инфлот”, разговарях със свидетел за тях. След това нещата започнаха да се разплитат и ме отведоха до много други фирми и участници.

Книгата се изчерпа за 5 дни, без каквато и да било реклама и се превърна в библиографска рядкост. Така че, като оставим настрана „Новия” „прочит” на Христо Христов за задграничните дружества, и се върнем в 1991 година, когато започват моите публикации в сп. „Български дневник”.
Ето защо част от разследванията появили се на бял свят през 1991 година, продължени през 1993, 1994, 2002 г. и които през 2006 и 2007 бяха публикувани и в сайта „Хроники”, чийто автор съм аз.

 

На 12 септември 1990 вече Андрей Луканов бе премиер, а с Постановление 97 България става член в Международния валутен фонд /МВФ/, в Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ и в прилежащите към нея организации. Няколко месеца по-късно /16 януари 1991 г./, при премиера Димитър Попов е създадена Междуведомствена комисия за съгласуване управлението на външния дълг. В нея влизат: Мариана Тодорова /председател, но и зам.-министър на външноикономическите връзки/, Иван Гарвалов /първи зам.-министър на външните работи, Венцислав Антонов /икономически съветник на президента Ж. Желев/, Емил Хърсев /изп. директор с ранг на зам.-председател на БНБ, Чавдар Кънчев /зам.-председател на БВТБ/ и Светослав Гаврийски /началник управление в министерство на финансите/. От всички тези водещи за момента икономисти на промяната след 10 ноември,  години по-късно, Гаврийски ще поеме БНБ, Чавдар Кънчев ще оглави БВТБ, а другите икономисти ще поемат встрани от държавното управление на финансите. България ще надене ярема на Валутния борд и чак тогава ще започне стопяването на външния дълг...

Не всичко е на хартия

Не намерих документална следа по какъв начин е било осъществено нещо много интересно от сферата на икономическия шпионаж, за това как държавната фирма "Кинтекс" успява да закупи ембаргов компютър VAX. Закупеното от "Кинтекс" стояло и чакало приложни програмни продукти /софтуер/ - стояло и чакало, тъй като КОКОМ забранявал официално и строго, именно такива продукти за държавите от соцлагера.
Свидетели и участници в историята в замислената кражба на ноу хау разказаха, че при посещение на български специалисти във Финландия, те попадат на фирма, която притежава подобни на необходимите за компютъра продукти. Фирма с персонал от 600 души и 100 млн долара годишен оборот. След тази командировка последвала нова, на двама специалисти, които да преценят могат ли да се ползват програмните продукти на закупения от "Кинтекс" компютър, както и дали ще е възможно "Химкомплект" да се снабди с този пакет от софтуер. Отговорът е бил положителен!
На 23 октомври 1985 е сключен договор за доставка на софтуерния продукт от финландската фирма "ЕКОНО" на българската "Химкомплект".
Сключва се договор, плащат се огромни суми, но в крайна сметка по договор е следвало първоначално да се приведат 20 на сто от цената, следващите 60 на сто - е следвало да се дадат при приемането на продукта и последните 20 на сто - при внедряването му. В деня на подписването никому не му минава през ум, че слагат подпис под договор, от който нищо няма да се получи дълго време, че предстои начисляване на ежедневни лихви, арбитражен съд...

Свидетели, участници – мълчаливи и не съвсем

Покойният днес Андрей Луканов направи след 10 ноември едно много интересно признание за Роберт Максуел и българските му контакти: „Той беше партньор на България и това не е тайна - заяви Луканов във вестникарско интервю. - Затова го приемаше президентът Желев, преди това президентът Младенов, аз, като премиер, а и лидерът на опозицията Филип Димитров".
Нито едно от изброените лица не сподели никога за срещите и разговорите си с Максуел!
Спомням си как ми разказваха свидетели и участници в събитията, че докато Боби. Бец е работил, тясно обвързан с МВР, директорът на голямата държавна транспортна фирма СО "МАТ" взема, че го уволнява. Започват се едни събития: в столицата гръмва сензация - тече дело за подкупи, на подсъдимата скамейка са изправени партизанският генерал Стоян Хаджипенчев, кметът на столичен район Константин Караджов и не друг, а самият Боби Бец.
След присъдата, вече в затвора работодателите му не го изоставят и отново поемат грижите за него - Б. Б. е устроен, препоръчан, не му липсва нищо: кафе, уиски, деликатеси, каравана на Щъркелово гнездо /която често заобикалял с редица от пълни бутилки уиски, за да посрещне гости,/докато най-накрая е подписан Указ за освобождаването му.
Свидетели ми разказаха как след уволнението от СО "МАТ" Б. Б.-Бец си спретва своя фирма с идентичен предмет на дейност, като натъпква в нея отбор служители от Държавна сигурност и следствието: ген. М. Михайлов, подп. С. Спасов, полк. Андрей Русинов, Тома Илчев, следователят от Главно следствено Тончо Тончев.
Но едно е да търсиш и разследваш още през 1990, 1991 година, а съвсем друго да издаваш преписи на преработени разследвания и да тръбиш за „нов” „прочит” на историята със задграничните дружества!
Громкото заглавие „Контрабанда под партийно-държавна закрила” всъщност е една безсмислица, тъй като според член първи на действащата Конституция преди 10 ноември – партията и държава бяха едно.
Официално, като член на СИВ /Съвет за икономическа взаимопомощ, включващ държави от Източна Европа със социалистическа ориентация – бел. моя/ и по съответната интеграция в него, България беше вярна! Неофициално, тя /България/ участваше дейно в занимания, включващи, така наречените "специфични външнотърговски сделки", КОИТО ОБАЧЕ НЕ БИВАШЕ ДА СЕ СВЪРЗВАТ С НЕЙНОТО ИМЕ.
Нима България е първата и единствена държава, която изнася оръжие с помощта на спецслужба? А част от дейността на ЦРУ каква е? Може би изнасят дъвки и близалки?
От интеграцията ни със страните от соцлагера ние имахме нулеви приходи от конвертируема валута! След 10 ноември се появи една нетърпимост към износа на българска продукция от военно-промишления комплекс в арабския свят и производството бе спряно, а на тези пазари се наместиха американски фирми!
Нетърпимост имаше от западни фирми и към конкурентноспособността на дисковите запаметяващи устройства и към отличните качества на българските тютюни и вина. Всичко това бе разсипано, разградено и доведено до фалит, за да стигнем до мига, в който изнасяме крадци, проститутки, извършва се трафик на жени и деца.
Няма да коментирам за 20 години как криворазбрани демократи съсипаха външната търговия българската икономика и земеделие.
Играта за влияние на Балканите бе с предварително решен краен резултат още на конференцията в Ялта! И за това едва ли има принос така наречената комунистическа партия.
СИВ и Варшавския договор бяха социалистическите следвоенни Европейски съюз и НАТО.
България е страна с благоприятно географско положение на Балканите, като естествена връзка между Изтока и Запада. В един момент за страната ни изниква остро проблемът с осигуряването и увеличаването на валутните приходи. Тогава с Решение на Политбюро на ЦК на БКП под номер 331 от 18 декември 1977 се приема Програма за увеличаване на постъпленията от специфични външнотърговски операции /СВТО/. Само след три години Министерският съвет обособява в Единния план за социално-икономическото развитие на страната, отделна статия във валутния план на България, под название "Приходи от специфични външнотърговски операции". Тази статия е била напълно отделена от друга, наречена "Валутни постъпления от износ".
Планът за изпълнение на валутната програма от СВТО се е възлагал от Министерския съвет чрез Държавна планова комисия на МВИВ. Плановата задача за СВТО получава известност като “Резервна програма” и се е разпределяла по отделни стопански и въшнотърговски организации от Координационния съвет по износа и вноса при МВИВ /Министерство на външно-икономическите връзки/, създаден с решение на правителството обясни пред мен висш служител на МВИВ..
Редът за финансиране, кредитиране и стимулиране на специфичните външнотърговски операции се е осъществявал по Наредба, утвърдена от Министерство на външната търговия, Министерство на финансите, Държавния комитет за планиране и БНБ!

Какво отличава всъщност тези две статии по Валутния план на България според документите, запазени от онези години?
1. При статия "Валутни постъпления от износ" обемът на валутните приходи от износ се е разпределял и възлагал от МС на съответните министерства, ведомства и държавни стопански обединения. Правела се е и тримесечна разработка с конкретни стоки в количество, валутна цена и прочие. В случай на неизпълнение на валутния план по износа са следвали санкции!
2. При другата статия по специфичните търговски сделки, плановата задача за валутни постъпления получава название "Резервна валутна програма", както стана дума по-горе. Ще спестя на читателя, естествено уточняването на една трета страна, която осигуряваше кадрите, т. е. преките изпълнители на специфични външнотърговски сделки. Достатъчно е да кажа, че тя бе свързана със служители на няколко от управленията на Държавна сигурност, по логиката, че стабилността на икономиката на държавата ни е сериозен, съществен елемент на националната ни сигурност.

На стари години за любов се плаща

бе казал Остап Бендер. Десетилетия наред България бе включена и "влюбена" в СИВ. Тази обич заплащахме със забранени и необявени официално сделки - тези от Резервната валутна програма. Външнотърговски операции, които не трябваше да се свързват с името на България - факт, уреждането на който струваше доста пари и нерви на нашите бизнесмени. Ще оставя настрана очакването на незапознатите от читателската аудитория за нещо загадъчно-тайнствено около въпросните специфични външнотърговски сделки и ще обърна вниманието им в една друга посока:
ПРИХОДИТЕ ОТ СПЕЦИФИЧНИТЕ ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ОПЕРАЦИИ СЕ РЕАЛИЗИРАХА БЕЗ...ИЗНОС от страна на България! Или казано на прост език - в тази дейност не се ангажираха национални ресурси, особеност, която идва да докаже, че материално, икономиката ни не е ощетявана.

В какво са се изразявали специфичните външнотърговски операции?

Това са били реекспортни операции, допълнителни обработки, разфасовки и преопаковки на минаващи през територията ни товари, преработка на ишлеме на чужди суровини и материали, замяна на западен корабен тонаж и други подобни. Това бяха дейностите, които реализираха немалки валутни приходи и са извършвани под контрола на Държавна сигурност.

Без благословията и извън интеграцията със страните-членки на СИВ

Кислородът, който носеха специфичните външнотърговски операции и сделки на все по-затъващата ни икономика е БЕЗСПОРЕН ФАКТ. Без тези стотици милиони долари би ни било непоносимо трудно. Друг е въпросът дали тези операции са били престижни... Налага се да го преглътнем! Не е тайна, а още по-малко пък позор, че в това "минно поле" се трудеха с пот на чело фирми като "Интеркомерс", "Кинтекс", "Трансимпекс" - редица знайни и незнайни подставени лица и фирми, по която и да е точка от земното кълбо. Можехме ли без тази "забранена любов"? Може би, но само ако не членувахме в СИВ, ако не ни санкционираха с КОКОМ, ако не бяхме страна-членка на Варшавския договор, ако не принадлежахме на социалистическия лагер, отвъд Желязната завеса, АКО... още много "ако" има за казване.
В България постъпваха милиони във валута, в нейна полза и то докато интерграцията ни със страните-членки на СИВ ни обезсилваше икономически с всяка изминала година.
Освен горните събития, открих случаи с внесени пари в чужди банки, например в швейцарски, в които собственикът на сметката нямаше право да тегли от нея?
Разследвах и друг скандален случай, в който държавна фирма "Тератон"/ поема да представлява "чуждите" фирми и да извършва сделки от тяхно име. За сметка на четирите "чужди" фирми е направен голям оборот с внос на цигари и алкохол. Данни за облагане на тези сделки с акцизи и данъци обаче липсваха. Натъкнах се на документи и факти, че въпросните фирми са работили по специален режим и Правилник за митнически контрол, утвърден още от времето на министъра на финансите от Живково време, Белчо Белчев. Във връзка със специалните си привилегии /силно ощетяващи държавата и то особено след 1989 г., когато липсва какъвто и да било контрол/, "Икомев" си имала представители в митническите служби /гара и аерогара/. На тях са изплащани хонорари /след май 1990 г. – бел. мои/ от "Тератон" по реда на извънсписъчен състав. Докога остава да действа този Правилник, кога се спира спазването му в митническите служби - това трябваше да установи ревизия още през 1993 /година, в която изнесох, документално подкрепени тези данни/. Факт е, че и в годините: 1990, и 1991, 1992, 1993 Правилникът за скрита транзитна търговия продължаваше все още своето негласно действие. И никой от поредицата министри на финансите и вътрешните работи /естествено запознати с документите за транзитна търговия/ не понечи да предприеме каквото и да било. В посока минало - на неотчетени печалби, неплатени данъци и акцизи и още по-малко, в посока - бъдеще. Факт и то безспорен е, че превеждайки на държавната фирма "Тератон" пари, фирмите "Икомев", "Олтрейд", Симитекс", "Форинко" са легитимирали огромни суми. Легитимирали са ги, но не като държавни, а като капитал на чужди фирми.

18 години по-късно

По книгата „Външния дълг” на няколко пъти бяха отправяни от трибуната на парламента питания от народния представител Лъчезар Тошев за съдбата на задграничните дружества. Всичко оставаше глас в пустиня. Последното питане бе направено в сега действащия парламент и то увисна във въздуха без мерки, с някакъв полувинчат отговор на премиера Борисов.
Преди 18 години започнах разследвания на скрития транзит, специфичните външно-търговски операции, задграничните дружества и в продължение на години изнесох документално всичко за тези събития, които бяха в основата на натрупването на външния дълг. От 1991 година в сп. Български дневник” /бивше „Отечество”/, във в. „Демокрация” – 1993, 1994, в книгата „Външния дълг” – 2002 г., във в. „Политика”, и в сайта „Хроники” – 2006, 2007 г.. В резултат, 18 години по-късно се появиха разследвания на разследването, с шумните рекламни обещания за „нов” „прочит”.
А защо никой от премиерите от последните 20 години не направи нищо по тези дружества – това липсва в материалите на Христо Христов от „Дневник”. Кой персонално от различните партии и правителства прикри продължаващото изтичане на пари след 10 ноември? „разследващите” не съобщиха.
Ще го намерите единствено в публикациите на „Хроники” с цифри и посоки, както и преизданието на „Външния дълг” заедно с втората му част за икономическите престъпления след 10 ноември, които са готови, но кризата спря появата им. Засега.

 

Коментари 

 
+6 #1 Българския шоп 2009-11-02 09:55
Поздравления! Време е да се обновят старите истории за ограбването на България, за да видим как ще реагира новата власт. Затова не бъди ревнива - колкото повече се пише по тази тема толкова по-добре ще бъде информирано новото поколение българи, които започват да вярват на лъжите на бащите и дядовците.
Добре е също, че всичко започва от БСП. Това ми напомня един стар виц: "Строи се кооперация за "другарите-комунисти". Изведнаж откриват, че не са предвидени клозети. – Спокойно, казал отговорният другар. Няма нужда от клозети – комунистите си серат един на друг в устата." За този виц беше предвиден курорт в Белене.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене