Делото за възродителния процес се превърна в поредното перпетуум мобиле за прокурори

Документи има, но те са наудобни за политиците * Едностранното водене на следствието лишава от обективност

В края на миналата седмица заместник-главният прокурор Валери Първанов се яви пред депутатите от Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, където бе изслушан. “Евентуалното разглеждане по същество отново на делото по т. нар. Възродителен процес през 80-те години на миналия век в България и решение по него са свързани с установяването на 126 свидетеля” обясни Първанов. Прокурорът Първанов запозна народните представители с историята на многократното прекратяване и възобновявано дело, като изтъкна, че прокуратурата не е бездействала по него и се е опитвала да изпълни указанията на съда, които определи като неизпълними. Има опасност да изтече давностният срок по делото, каза Първанов в отговор на въпрос, и добави, че не остава повече от година-две за изпълнение на указанията на съда.

Това ли е единствената причина за зациклянето на въпросното дело? Далеч не е така и прокурорът Първанов е наясно със зациклянето. Две много сериозни пречки, за да се избегне давността са и: документи, свързани с така наречения възродителен процес, които са главно от архива на българската комунистическа партия, както и съпричастието на нейни членове, които все още са във властта. Втората причина е едностранното движение на следствените действия, които се водят единствено в полза на така наречените български мюсюлмани, а на пострадалите българи християни се отделя съвсем малко внимание.

Пропуск в събраните материали по делото, съобщиха запознати са и международните виждания и документи по подобни проблеми, които са в състояние да съборят крехката конструкция за виновност на българите и невинност на мюсюлмани, участници в терористични актове. Друга празнина в това дело е и турцизирането на населението, изповядващо исляма, турцизиране, което бе факт и обект на разследване на Парламентарна комисия през 1992 година – тези събития липсват в страниците на делото. Липсват и участници в антибългарските действия през 1989 година, като тези на известния вече Фуат Гювен, който понастоящем е банкер, а в миналото продавач на стоки по границата с малко име Емил!

С всички тези липси и неправилни посоки на разследване, делото по този така наречен възродителен процес няма да спази срока за давност или ако въпреки всичко бъде внесено в съда, то ще бъде с непълноти и нищо чудно да бъде върнато за доразследване.

С желание да бъде полезна на зам.-главния прокурор ще цитирам документи, които очертаха посоката на бъдещото преименуване. Тези документи преведох като пример против твърдението на Александър Лилов, изречено на пленума на БКП на 29 декември 1989 година. Документи намерих за първи път, цитирани от проф. Орлин Загоров, някои от тях вече бях чела, други срещах при разследването си в годините 1990 – 1992 година. С времето свързвах документи и свидетелства от събития. Ето фактите: 29 декември 1989 година, пленум на ЦК на БКП
"...няма официален документ, от който да се види кой е взел това решение" - това изрича не друг, а Александър Лилов пред актива от съпартийци. В залата цари гробно мълчание.

И все пак архивите пазеха:
  • Тезиси за работата на партията сред турското население - 4 октомври 1958 г.;
  • Постановление на Министерския съвет № 82 от 1961 г. за организиране на курсове по изучаване на български език от турското население;
  • Политбюро на ЦК на БКП утвърждава мероприятие за борба против турчеенето на цигани, татари и българи мохамедани - годината е 1962;
  • Решение на БКП "За по-нататъшното подобряване на работата сред турското население и пълното му приобщаване към българския народ в борбата за социализъм и комунизъм" от 25 февруари 1969 г.; Пак в тази насока следват:
  • На 17 юли 1970 г. ЦК на БКП приема решение за работата сред българомохамеданите и приемане на български имена от тях;
  • 10 конгрес на БКП и Програмата му от 1971;
  • Февруарски пленум на ЦК на БКП /с Доклад на Ал. Лилов и решение за идейно-политическо приобщаване на българските турци към делото на социализма и комунизма - бел. Л. М./;
  • 1975 г. към ЦК на БКП и извън него се създават работни групи за изработване на нова концепция за работа сред българските мюсюлмани. /Ще спра за малко, за да напомня на Александър Лилов, че според патрона му Живков и речта му на срещата на Секретариата на ЦК на БКП с редколегията на в. "Йени ъшък" от 3 юли 1970 г., "...под асимилация - позволете ми тази шега - разбираме изчезване на народностна група, нейното превръщане в друго качество...българската нация постепенно се превръща в комунистическа нация". /избрани съчинения на Т. Ж./
  • В края на 1981 и началото на 1982 в Държавния съвет по проблема за укрепване на вътрешнонационалното единство работи група с участието на видни представители на науката и литературата, но трудът така и не се приема от Държавния съве;
  • 1983 г. Живков възлага на Милко Балев, Стоян Михайлов и Илчо Димитров да подготвят нова концепция за българските турци, като им дава и свои "Съображения", в които сам той посочва, че не е добре политиката спрямо българските турци да се свързва с тезата за "българския родов корен";
  • 1984 г., месец май - ПБ на ЦК на БКП приема решение за "По-нататъшното сплотяване и приобщаване на българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП". За смяна на имената не става и дума.
  • Юли 1984 в тесен кръг, в Бояна се провежда среща върху решението, тезисите и доклад на Георги Атанасов по проблемите;
  • 18 януари 1985 г., ЦК на БКП изпраща материал до висшия ешелон на държавното управление материал "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който открито се говори за смяна на имената на потомците на насилствено помохамеданчените в миналото българи от Смолянско, Пазарджишко, Благоевградско и други райони на страната. В документа за първи път се споменава и понятието "възродителен процес", в смисъл на избистряне и укрепване на българското национално съзнание.
  • Към 14 януари 1985 са променени имената на 310 000 души от Хасковски, Кърджалийски, Силистренски, Старозагорски, Бургарски, Благоевградски и Пазарджишки окръзи съобщава статистика в ЦК на БКП и се уточнява, че процесът ще продължи в други окръзи на страната.
  • На 18 януари 1985 г. Г. Атанасов изнася доклад на среща с първите секретари на ОК на БКП. На същата среща има изказване и лично от Т. Живков.
  • Месец по-късно, на пленум на ЦК на БКП /12 и 13. 02./ отново е дадена информация от Г. Атанасов.
  • На високо официално държавно-партийно равнище се поддържа тезата, че замяната на имената от турско-арабски с български е преминало сравнително спокойно. Сблъсъците с милицията в Бенковски, в Момчилград не се цитират - впечатлението, на фона на информационното затъмнение, трябва да бъде, че процедурата е протекла спонтанно и доброволно.
  • Съществуват материали на ЦК на БКП по възродителния процес с изх. номер 299/ 4. 10. 1985 г.
  • Съставена е Справка по някои въпроси на мюсюлманските изповедания в България - 7. 02 . 1986 г. Десет месеца по-късно е написан и Доклад за състоянието и развитието на възродителния процес, който е обсъден във висшия партиен комунистически елит на 21 октомври с. г.
  • Следва Доклад на Чудомир Александров от 4 март 1987 г. по проблемите и задачите за "По-нататъшното развитие на възродителния процес".
  • Две години по-късно излиза и Решение "А" под номер 69 от 11 април 1989 г. на ПБ на ЦК на БКП, с което се приема решение за по-нататъшното единение на българската социалистическа нация. Направени са бележки от Т. Живков и други участници в заседанието.
  • От 6 юни с. 1989 г. има протокол от заседание на ПБ на ЦК на БКП.
Спирам дотук с изреждането на партийни заседания, решения и документи, за да опресня залинялата памет на един от вечните корифеи на БКП-мисълта и днешен народен представител, Александър Лилов. Напомних на Лилов за всичко това още през 1992 година от страниците на в. "Демокрация" - не последва ни вопъл, ни стон. По-късно този списък излезе и в книгата ми “Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти” – от централата на “Позитано” мълчанието продължи.

Това бяха документите, в които без спор се доказваше участие и целенасочена политика на комунистическата партия в процеса по смяна на имената на българите мюсюлмани.

Друг съществен момент по фактическото изясняване на делото са и документите и свидетелствата, които ще излязат на бял свят след разсекретяването на архива на бившата Държавна сигурност, тъй като точно в този архив би следвало да бъдат данните за борбата с терористите около смяната на имената.

На приемащите американско гражданство чужденци днес се сменят първите имена с американски, но това не се нарича възродителен процес. В Турция има една националност – турската и други етноси не се приема, че съществуват, но това също не се нарича асимилация или възродителен процес.

През миналата година възникнаха спорове относно носенето на религиозните символи и във Франция носенето на забрадки бе отхвърлено, като за целта бе приет закон.

Един български президент съдейства да се потули Докладът на парламентарната комисия за турцизиране на населението в райони, където населението изповядва исляма.

Друг български президент подписа Рамковата конвенция за малцинствата, пренебрегвайки Конституцията на България. В българския парламент често се чува депутати от ДПС да говорят за мултиетническа държава, но такава в Европа няма. Делото за така наречения възродителен процес има два пътя на развитие: или да достигне давност и бъде пратено в архив, или да бъде внесено в съда с цитираните от мен по-горе непълноти и да не изпълни предназначението си.

Господин Прокурор Първанов, искате да потръгне делото за възродителния процес? Застанете на граничната бариера в деня за избори за евродепутати и връчете призовки на идващите да гласуват, живеещи в Турция българи мюсюлмани. А докато този ден настъпи: започнете от другаря Лилов, той има какво да каже, стига да пожелае да си спомни.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене
Видео
You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.
Анкета

Има ли виновни за трагичното бедствие в с. Бисер?

(72 votes)

86.1%
0%
13.9%