Късно да се лъже за скрития транзит и износа на капитали зад граница * Бившият съветник на Живков Костадин Чакъров разказва каквото му падне за скрития транзит и задграничните дружества и научно-техническото разузнаване

В свое предаване под рубриката "Афери" така нареченото национално "Дарик радио" излъчи няколко предавания върху скрития транзит, специфичните външно-търговски операции и задграничните дружества. Събеседник на водещата предаването Богдана Лазарова бе главно бившият съветник Костадин Чакъров, който в изключително популярен стил нищеше темите. В поредица по същите теми, за които разполагам с документи ще докажа, че е късно да се лъже и се говорят врели-некипели по теми, за които има няколко документа, а останалото се допълва със свидетелство на бивш съветник на Тодор Живков. И така:

Цитат от "Дарик радио": Със строго поверително решение в единствен екземпляр, на 9 август 1985 г. Бюрото на Министерския съвет разпорежда министърът на външната търговия да организира прехвърлянето на дейността по скритата транзитна търговия извън територията на България. Така тя започва да се прехвърля в тези задгранични дружества, чиито седалища са в чужбина, така че по никакъв начин контрабандната дейност да не може да се свързва с България."

Всъщност върху Решението под №П-163 се мъдрят два печата: на ДТП "Кинтекс" и Министерство на вътрешните работи, броят на екземплярите е 7, написан на ръка и от текста на документа ясно се разбира, че се отменя друго Решение на Бюрото на Министерския съвет, под №148 от 31 юли 1978 година. В това решение, което също е с гриф "Лично, строго секретно" се узаконява скритата транзитна търговия, като се дават указания тя да се извършва само от "Кинтекс" и представителствата на "Кинтекс" в България. В това решение е указано, черно на бяло, че "Скритата транзитна търговия обхваща търговията, извършвана по суша, море и въздух със стоки, поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективи и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната-получател.

В т. 3 на цитираното Решение от 1978 г. е записано, че "транзитът се извършва по такъв начин, че имуществената отговорност да се носи от чуждестранни фирми и лица. А "използването на български превозни средства извън границите на страната да става само при предварителна писмена договореност между министъра на външната търговия, министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи."

Адресите за получаване на стоките от транзита се посочвали от "Кинтекс" или неговите представителства в България. Също "Кинтекс" получава правото да създава представителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужване на дейността по транзита, които можело да бъдат регистрирани в НРБ към съответните органи, да имат банкови сметки, търговски адрес и др. В това Решение на Бюрото на Министерския съвет се дава се указание, дейността на чуждестранните фирми да се регламентира от министъра на външната търговия по такъв начин, че да не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица.

В т. 7 на Решението от 1978 г. е записано: "Възлага на министъра на вътрешните работи да вземе необходимите мерки за пресичане на опитите на специалните служби на чужди държави да използуват каналите на транзита за провеждане на подривна и друга дейност, насочена срещу сигурността на страната". Изменението на това Решение за скрития транзит се получава от: министъра на външната търговия Христо Христов, министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, министъра на финансите Белчо Белчев, председателя на БНБ Васил Коларов, генерал-полковник Д. Димитров и главния директор на "Кинтекс" - Иван Дамянов.

В търсене на изнесените капитали

Беше краят на 1992 година. Всичко започна от едно писмо...
Писмото бе адресирано до мен и представляваше копие на истинското. Прочетох го веднъж, съдържанието му звучеше толкова объркано и абсурдно неразбираемо, че го оставих настрана в папка с мои документи. Мина време, бях го забравила, докато непознат мъжки глас ме потърси и поиска да се срещнем, споменавайки въпросното писмо.

Човекът, който дойде за разговор ми бе напълно непознат.

- Получихте писмото на Р. К. нали? - започна непознатият, вместо да се представи. Потвърдих смутено. - Това писмо е писано в затвора - започна той. - Можете да бъдете сигурна, че е истинско. От него ще разберете много неща. Какво е било, колко хора са пострадали, какво се е вършило...

- И все пак, кой сте Вие, защо точно на мен решихте да изпратите това писмо?

- Прочетох някои Ваши разследвания в списание "Български дневник" за един човек - Абдул Хамид Шамаа. Зададохте ли си въпроса защо точно по време на възродителния процес Държавният съвет дава на Шамаа българско гражданство? Кой е бил той, какво е вършил?

- Но все пак, искам да знам Вашето име - настоях аз. - Възможно е чрез мен да си разчиствате сметки с Шамаа... Ще мине време, за да проверя нещата.

- ... какво разчистване, какви сметки? - прекъсна ме мъжът. - Важни са нещата, които са се случили, не имената! - След тези думи, мъжът махна с ръка, обърна се, качи се в колата си и си тръгна. Повече не го срещнах.

Неща, които наистина са се случили...

/Ще спестя истинските имена на замесените в тази история, предвид деликатността на събитията, разказани в писмото. Опитите ми да открия някога човека, автор на написаното удариха на камък./ Достоверни в написаното обаче се оказаха фактите, че човек с име Шамаа действително е имал казина в Пловдив, Сандански и Варна, както и съществуването на цитираната фирма "Инфлот" бе действително. Сбъркано бе малкото име на Шамаа, което всъщност не бе Ахмед, а Абдул Хамид.

Ето и самата история /правописът е запазен от оригинала - бел. а./:

"1 януари 1992 год. - София
Уважаеми г-н Шамаа,

Преди всичко искам да Ви поздравя с Новата 1992 година, като Ви желая успехи в бизнеса... Впрочем България е и ваша страна, тъй като научих, че сте станали български поданик. Много пъти ви търсих по телефона, както в София, така и в казината Ви в Пловдив, Сандански и Варна, но необяснимо защо Вашите сътрудници и вероятно Ваши бодигардове бяха много груби, за разлика от Вас, който сте толкова учтив и възпитан човек. Зная, че сте кандидат да закупите Българската телевизия, като Ваши конкуренти ще бъдат господата В. Моллов и К. Кеворкян." /Не беше известно през 1992 г. в обществото желание на В. Моллов за покупка на БТ, а още по-малко пък апетити към тази медия от страна на А. Х. Шамаа. - бел. моя./ "Аз и моята дъщеря И. сме на мнение, че Вие трябва да спечелите в тази борба, тъй като сте най-подходящия човек да оглавите този важен център, независимо от някои неща от Вашето близко минало, които съвсем не са Ваша вина. Мисля, че добре си спомняте нашето сътрудничество от 1979 година, когато бяхте заедно при мен в канцеларията ви в "Инфлот" - Бургас - през м. март 1979 година. Първо бяхме в директорския кабинет, когато Вие се обърнахте с молба да Ви съдействам да спасите товара на кораба от 12-то корабно място в порт Бургас, състоящ се от контрабанден калай, получен от Вас и Исан К. от Малайзия през Ротердам и след това прехвърлен в Бургас." Историята продължава с разказ за получаването на някаква банкнота от 500 ДМ, която е била с номер, предварително взет, не се уточняваше от кого, чрез българските специални служби /бившата Държавна сигурност/. Авторът на писмото я получава, но след време разбира, че подобни банкноти са получили и други хора от "Инфлот".

По-късно последвало осъждане на автора на писмото на четири години лишаване от свобода, причината за което осъждане така и успях да разбера от писмото. Съпругата му заболява от рак и умира. Дъщеря му получава сериозно разстройство от случилото се с родителите й. Накрая на писмото авторът моли Шамаа за помощ - за себе си и болното момиче, като упреква за осъждането си един от високопоставените служители на "Инфлот" и уточнява, че същият е бил агент от специалните служби в продължение на 37 години.

Контрабанден калай от Малайзия през Ротердам, присъствие на специалните служби, замесен човек с двойно гражданство и свързан както с контрабандата, така и със специалните служби. Друг, набелязан за осъждане човек, чиято присъда праща жена му в гроба, а дъщеря му се разболява. Това накратко ми разкри писмото на непознатия. Отвори ми страницата за събития, които едва ли някога ще видят дневна светлина, но и събития, които са били част от живота ни преди 10 ноември. Онази, неявната история, такава, каквато има всяка даже и най-демократичната от демократичните държави. Съдържанието на писмото ми доказваше /за кой ли път/, че българските специални служби са се занимавали с неявна търговия и сделки, ползвали са услугите на чужди граждани, на които по-късно са благодарили с българско гражданство и богатство с неясен произход и размер. Размер, достатъчен, за да се държат три казина и да се гледа към закупуване на телевизия. Продължих да търся документи и свидетелства - необходимо ми бе потвърждение, доказателства за реалността на версии и слухове.

Така се натъкнах на Наредба за финансиране, кридитиране и стимулиране на специфичните външно-търговски операции /СВТО/ от 1978 г. В тази наредба се уреждаха принципите за отчитането и разчитането на валутната и финансовите резултати от реекспорта, преработвателните и др. Операции, наричани накратко СВТО.

В Наредбата се уточняваше какви дейности включват СВТО, а именно: външно-търговски сделки за преработване в страната на стоки, собственост на чуждестранни юридически или физически лица и на суровини и материали, собственост на български стопански организации в чужбина. И още: реекспорт, износ на стоки, изгубили част от потребителските си качества, компенсационни и обменни сделки.

СВТО бяха дейност, непланируема за обемните и качествените показатели за външнотърговските и стопански организации и техните поделения, като дейността на СВТО се осъществяваше на принципа на самофинансирането. Придобитата валута като валутна печалба се предоставяше на Българска външно-търговска банка, която е кредитирала провеждането им във валута и лева.

Как се обърка един бивш съветник на Тодор Живков

Ще цитирам думите на Чакъров, казани по "Дарик", в които нямаше смисъл: "Да се добива информация за скрития транзит в задграничните дружества и там работеха хора, подготвени да добиват информация за технологии" - ето така Чакъров обедини в едно скрития транзит, задграничните дружества и дейността на научно-техническото разузнаване. На въпроса за изнесените пари - Чакъров отговори, че няма пари на Живков зад граница! На подобни объркани твърдения хората казват тюрлю-гювеч.

Какво още каза съветникът на Живков: "Тази дейност се изнесе, не заради това, че парите да отиват зад граница, тази дейност се изнесе, за да напусне територията на Министерство на вътрешните работи /Чакъров има в пред вид скрития транзит - бел. Л. М./, на специалните служби." Тук веднага правя уточнение на Чакъров - територията на специалните служби на България беше и територията зад граница, където работеха служители на Първо главно и управлението, свързано с научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност.

Още един цитат на Чакъров, който удари електората на Цветелин Кънчев в земята: "Много хора говорят, любопитно ми е - 15 години, 15 години се говори за Марков, за папата, за скрития транзит, за контрабанда, за пари зад граница. Айде, Боже да ги намерим тея пари, бе! Нека парламентът приеме един закон - Живков го предлагаше 94 година на прокурорите и им казва така: Аз давам пълномощно, лично, нотариално заверено, да търсите мои сметки и заедно с това на цялото политбюро, всички министри български до 10 ноември, казвам да се търсят по цял свят, с наше съгласие на банкови и международни институции, които при такъв нотариално заверен спесимен, подпис, съгласие би трябвало да реагират.... Всички се изплашиха и забравиха това негово предложение..."

Нерде убийството на Георги Марков, нерде покушението срещу главата на римо-католическата църква, нерде скрития транзит и парите държавни зад граница! И всичко това Чакъров гарнира със смехории за предложение на Живков за издирване на личните му пари в чужбина! Личните пари на Живков нямаха нищо общо с тези, изнесени в задгранични дружества, представителства на фирми за скрит транзит зад граница, и специфичните външнотърговски операции. Ех, Чакъров, ех, минало незабравимо!

В продължението четете: какво откриха ревизорите Кирил Лалов и Бойко Христов от финансовите ревизии на дружествата "Конор" - Базел и "Ардекс" - Берн. Ще дам Справка на сметка 501 000-9054 на фонд "Заеми за оборотни средства" от 30 юли 1990 г., както и размерът на отпуснатите заеми и сроковете за погасяването им. Ще бъдат цитирани Вътрешните правила за митнически контрол и взаимоотношения, свързани с дейността на фирма "Икомев" - представителство - София.