19 години преди да бъде свален Тодор Живков, започна работата по спасението на партийната номенклатура

Често слушаме политиците да говорят с гордост за безкръвни революции, за проведен мирен преход в страните от бившия социалистически лагер. Истината е, че за сметка на цели народи, една нищожна прослойка от хора, верни на бившите управляващи и част от самите управляващи, с помощта на част от бившите служители в специалните служби загърбиха социалистическата идеология, преобразиха се и силно прегърнаха капитализма.

Но да се върнем към събитията от един все още не толкова известен период и да маркираме какво се случва в България, в периода - 1980 - 1989 година. В период, когато в икономиката вървяха процеси, които далеч не кореспондираха с интегрирането и взаимодействието в Съвета за икономическа взаимопомощ:

За какво става дума?

Седемдесетте години - това бе времето, когато бе поставено началото на спасителните планове на социалистическата номенклатура за времето. За България, спасителните планове откриваме в безкрайното обезкървяване и източване на милиони и милиони невъзвращаеми долари в най-неочаквани и различни посоки, и по най-неочаквани поводи.

С височайшата благословия на комунистическата държавна власт:

• се създадоха задгранични дружества с държавен капитал, като регистрацията им се извърши по местонахождение - т. е. в съответната чужда държава. Конкретни данни за отчетност в България по тези фирми официално липсват или ако ги има те ще се крият и след 1989 г., докато след 10-13 години по-късно ще стане безпредметно да се търси каквото и да било от държавни пари и капитали. Тези дружества се оказаха един от пътищата за износ от страната на големи количества държавна валута - капитали. Много от дружествата като обичайна практика водеха двойно счетоводство, за да избягнат данъчното законодателство - къде са печалбите от тази манипулация така и не стана ясно и до ден-днешен. Купуваха се фирми в чужди държави, като се предоставяха за ръководство или в собственост на бивши български граждани или на специално назначени за целта хора;
• Със съдействието на секретните служби се провеждаха специфични външнотърговски операции - като реекспорт, търговия с оръжие и други подобни сделки, при които голяма част от парите оставаха в чужбина. Друга част от тези пари се внасяха по специални сметки.
• Лансира се появата на една паралелна на съществуващата в България икономическа система, капиталите за която бяха държавни. В същото време страната нямаше реален достъп до тях, до сметките и начините, по които заработи тази система.
• Много тесен кръг от икономисти и служители на действащата Държавна сигурност, със знанието на определени лица от висшия апарат на ЦК на българската компартия се заеха да осъществят така наречената икономическа подготовка на бъдещите демократични промени в страната.

Тук логично идва и въпросът:

Как без да е официално обнародвано, без да е декларирано съгласие от страна на Политбюро на ЦК на КПСС и КГБ една България си позволяваше такава икономическа самостоятелност и то определено извън рамките на СИВ? И още: само България ли го вършеше или и други социалистически държави развиваха подобна дейност? /По оскъдни документални данни от последните години и свидетелства на все още живи участници, подобен износ на капитали зад граница са правили и ГДР, и Чехословакия, и Полша и прочие и прочие социалистически страни - бел. Л. М./

Отговорът трябва да се търси в две посоки, като днес е ясно: че едва ли подобни операции са се провеждали без съгласието на КГБ и едва ли на запад банкери и политици не са били наясно какво се случва - все пак в банки зад граница също бяха оставени документални следи за сметки от държавни пари, легитимирани като нечии чужди или нечии частни. В резултат, икономическата криза заля непосредствено след перестройката и гласността всяка една от държавите в Източна Европа.

А паралелно с кризата бе повсеместното явление на плъпнали новобогаташи в най-различни западноевропейски, южноафрикански, щатски и прочие държави - където тези хора бяха оставени да купуват имоти на невероятни цени, да ползват шест-седемцифрени влогове в авторитетни банки. Никой от специалните служби зад граница, правителства и ръководства на банки не реагира на ставащото, а само бе регистрирано това явление.

За да направя това разследване, в продължение на месеци издирвах документи и решения от най-високи етажи на властта от периода на управлението на Живков. Вярно - Живков не бе вече на власт, но хора, близки до него и хора, участвали в отстраняването му се бяха погрижили голяма част от документацията да изчезне. Причината бе една и съща - да изчезнат имената на замесените в икономически несполучливи решения, стрували на държавата - милиони в долари. "Строго секретно", "Поверително", "Само за служебно ползване" с тези грифове документите придобиваха конфиденциален характер. Дали средствата за производство принадлежаха на държавата или срастването на единствената управляваща партия с държавата изместваха стопанина и собственика? Интересно е тук да припомня отново прозрението на Сталин, според който на даден етап на развитие, "Държавата отмира, загубвайки своето значение". Такъв етап ли предстоеше?

Можеше ли да се потърси отговорност от бивши величия за еднолично подписани решения, в резултат на които държавата загуби милиони долари? Можеше - стига да се намереше някой, който да събере доказателствата, докато те все още съществуваха - не само в документите, а и в банки, български и чужди - и този някой да повдигне обвинения. Такива хора не се намериха след 10 ноември 1989 г., въпреки че бяха налице документи с подписани еднолично решения, довели до загуби и щети за държавата. Ето един пример:

Кой разреши износа на милиони?

Проверка в архива на Министерския съвет /МС/ ми показа "полезността" на решенията, подписани от Георги Атанасов като председател на МС. Част от тях имат своя влог към натрупания външен дълг - тъй като това са отпусканите безвъзмездни помощи и заеми на страни като Никарагуа, Ангола, Етиопия, /за което стана дума в главата "Милиони за смърт и вяра в комунизма" на първото издание на книгата ми "Външният дълг и 10 ноември в документи и факти" - бел. Л. М./. Сумите са заеми и са били разсрочвани в годините на плащане, факт, който не навежда на мисълта, че България е печелела от тази дейност. Не бива да се пропуска и друг момент, че именно Георги Атанасов е човекът, който прекъсна дебатите по оставката на Живков на пленума на 10 ноември 1989 г. и обявяви да се гласува незабавно оттеглянето на Първия, т. е. Атанасов бе довереният човек на перестройчиците, които свалиха Живков.

Ето част от тези решения, на които се натъкнах , под които бе единствено подписът на Г. Атанасов:

Решение №51/30. 03. 1989 г. на МС: отпуска безвъзмездна помощ на Република Никарагуа в размер на 2 млн. лв. годишно за 1989 и 1990 г.

Опрощава заплащането на 13, 6 млн. долара, дължими от Република Никарагуа на НР България по междуправителствената кредитна спогодба за комплектни обекти от 27 януари 1981 г.

Решение №21/19. 01. 1987 г. на МС: дава съгласие да се отсрочат за 1989 и 1990 г. плащанията на сумите, дължими от НР Ангола по предоставените й кредити с падежи 1986 и 1987 г.

Решение 199/24. 09. 1987 г. на МС за създаване на Българско-зимбабвийско минно дружество и утвърждаване на Спогодба...2. Обявеният и внесен дялов капитал на дружеството да бъде 3,4 млн. зимбабвийски долара, равностойни на около 2 млн. щ. д., разпределени в съотношение 60 на сто за Корпорацията за минно развитие на Зимбабве и 40 на сто за СО "Булгаргеомин".

Решение 132/12. 06. 1987 на МС за увеличаване на капитала на търговското сдружение "Техноимпортекспорт" - София по участието му в българо-турското д-во "Умсаш". Необходимите средства са в размер на 233 100 000 турски лири, равностойни на 305 000 щ. д. Г. Атанасов нарежда да бъдат осигурени от СО "Минерални суровини" чрез ползване на целеви валутен заем от БВТБ. Този заем е трябвало да бъде възстановен не по-късно от 30. 09. 1991 г. През 1991 никой не връщаше и не възстановяваше пари...

С други решения /номера:103 от 24. 04. 1987 г., 27 от 28. 01. 1987 г., 20 от 3. 02. 1988 г., 120 от 28. 07. 1989 г., 73 от 23. 03. 1987 г., 16 от 16. 01. 1987 г., 260 от 29. 12. 1987 г., 142 от 9. 08. 1987 г., 17 от 16. 01. 1987 г., 140 от 16. 07. 1986 г., 206. От 21. 10. 1986 г., 200 от 10. 10. 1986 г., 21 от 19. 01. 1987 г., и №В-2 от 28. 08. 1986 г., не друг, а Георги Атанасов дава своя личен дял в предрешаването на важни събития от сферата на икономическия живот на държавата, като в крайна сметка резултатът е - щети и загуби в милиони долари. Какво имам в предвид: по отношение на Никарагуа - от една страна отлагане на всички плащания, дължими към 31 1988 г. и то за период 1989 - 1991 г., а от друга - увеличаване с 20 млн долара на кредитната спогодба за доставка на специално имущество. Пак на Никарагуа е отпусната безвъзмездна помощ в размер на 5 млн лв годишно за две години. И ако на Етиопия помощта е за подпомагане на населението, застрашено от глад и суша, то за Ангола се продължава срокът на валидност на Спогодба за погасяване на кредит - без да се погасява.

Не само страни от Третия свят са били обект на щедрост по решения на МС, носещи подписа на Г. Атанасов - премиерът Атанасов има дял и в изтичането на капитали към задгранични фирми и то няколко години преди 10 ноември 1989 г., т. е. точно в периода на активно натрупване на външния дълг на България.

В продължението четете:
приносът на Валутната комисия към износа на милиони, още решения, подписани от Г. Атанасов за увеличаване на капитала на задгранични дружества, фирми зад граница, и прочие, и прочие събития, останали в документи от личния ми архив