Неизвестни моменти от срещи и контакти между НКС, парламентарната група на СДС и държавния глава Желев

Насън човек и хвърковато става...
Йордан Радичков

Продължение от 19 ноември

Той искаше всичката власт - всякаква власт: и изпълнителна, и законодателна, той се размечта за президентска република... Той искаше да кадрува и го правеше, доколкото му бе възможно... Желанията му излизат на бял свят със скандала по "оня списък", около който силни ветрове задухват във високите политически етажи на България. Парламентарните групи на СДС и ДПС заседават съвместно при премиера Филип Димитров и обсъждат скандала, като се прави предложение да се промени подчинението на НРС от президента към парламента. Тогава именно Желю Желев, държавният глава загуби нерви и заплаши с обръщение към народа?!

Същевременно емоционално и недвусмислено депутатът от СДС, Георги Марков заявява на всеослушание към социалистите "Нови избори просто няма да има, защото ще ви забраним". Оттук нататък темата антикомунизъм омеква и напрежението бележи спад.
На 17 март президентът Желев заявява, че не му харесват проектите за Закон за декомунизация, Два дни по-късно държавният глава прави опит да лавира по телевизията с обяснението, че по принципните въпроси между него и СДС нямало различия. Съгласие съществувало между Желев и СДС за стратегическото значение на декомунизацията, но тактически нещата се разбирали различно. Увъртането от страна на Желев продължава, когато той обяснява, че видите ли, президентът разглеждал декомунизацията като исторически процес, който обаче трябвало да бъде подкрепен и от бившите комунисти.
Натрупват се гафове около президента по спора за подчинението на Националната разузнавателна служба. "Ако тази серия от гафове продължава - твърди Георги Марков - страхувам се, че Желю Желев може да излезе българският Горбачов!"
Броени дни след това изявление Марков внезапно премества силата на нападките от президента към неговото обкръжение.
На 12 март Ахмед Доган се среща в Мадрид със Симеон Сакскобургготски, несъстоялия се монарх на България. Лидерът на ДПС дава интервю в "АВС", в което недвусмислено дава сигнали, за възстановяване на монархията в България. По БНТ проф. Николай Генчев в диспут с Юнал Лютфи нарича постъпката на Доган "национална провокация", целяща разпадането на българската държава. На специална пресконференция самият Доган се оправдава: "Аз не съм монархист, аз съм просто политик, който търси нови форми за сътрудничество!" Доган използва ловко гафа, за да припомни, че е политик, който винаги има нещо наум и има собствена политика. В крайна сметка вината се оказва на испанския журналист от "АВС", който изопачил репликите на лидера на ДПС във вестника! Всъщност Доган е усетил, че се е усилил вятърът откъм оранжевите земеделци, комунистите и президентството. Вятър, който спокойно би могъл да го отвее завинаги от политиката с няколко политически хватки или интриги.

Ето защо Доган тръгва да работи единствено за политическата си сила, като заявява "Електоратът ми се увеличава и това ще докажат новите избори... ДПС ще стане партия и тя ще бъде центристка..." Датата е 21 април 1992 г. На лидера на ДПС му е даден знак, че проблемът с регистрацията и легитимирането на ДПС може да се реши и, че е възможно да получи силно рамо откъм президентството и Европа, стига да спре с волните си изпълнения... само седем дни след това, на 28 април Юнал Лютфи говори за кандидат вицепремиер от страна на Движението...
Започват разговорите между ДПС и СДС, които трябва да стабилизират политическите ветрове - в тези разговори СДС вярва и приема нещата едно към едно, докато ДПС играе. От така създалата се ситуация се излиза дипломатично: СДС и ДПС не подписват политическо споразумение, но се разбират устно! Устно е потвърдено, че ДПС няма претенции към СДС, а към Филип Димитров, тъй като не одобрявали начина, по който той разговарял с тях!

Следва изказването на Доган от май месец за "син фашизъм", което не е предизвикано с нищо конкретно. Вестниците всеки ден пишат за евентуални срещи на Ф. Димитров с Доган. Една такава среща даже се осъществява! Доган иска в прав текст отговорни постове в силови министерства, нещо, което е наясно, че няма да му се даде... Следват нови разговори, уговорки за срещи, писмо на Доган - СДС като че ли се успокоява... Броени дни след успокоението, Доган заявява: "СДС и ДПС едва ли ще бъдат парламентарни партньори вече, поне не в това Народно събрание."

Доган е разбрал, че му е даден шанс откъм президентството и БСП да състави ново правителство, тъй като е балансьор в парламентарното мнозинство, а СДС се е разцепило и хора на Желев са напуснали парламентарната му група.
Избирателите на ДПС мизерстват в криза по изкупуване на тютюна и ниски изкупни цени, говори се за спад на доверието в ДПС и дали ще оцелее. Тогава единственият оздравяващ удар, който Доган решава да нанесе е да се противопостави на СДС в парламента, което вече поставя оцеляването на кабинета под въпрос. Стефан Савов все още е председател на парламента, а правителството все още е на СДС - все още, защото повечето хора, занимаващи се политика са наясно, че се задава правителствена криза.
Едновременно с това президентът се намесва активно и във външната политика, по отношение на два важни проблема на Балканите - разпада на бившата Югославия и признаването на Македония като държава.

Признаването на Македония

Денят 15 януари започва със заседание на консултативния съвет за национална сигурност при президента, където присъстват и министри от кабинета на Филип Димитров, лидери на парламентарни групи, председатели на парламентарни комисии - заседанието е тежко и преминава в спорове. Взето е решение принципно да бъде призната Македония, но не е уточнено точно кога да се случи това. Министрите Димитър Луджев и Светослав Лучников - на отбраната и правосъдието, са предпазливи и предлагат да се изчака с обявяването на признаване на Македония. Министърът на финансите, Иван Костов е въздържан, тъй като счита, че отсъствието на министъра на външните работи, Стоян Ганев пречи, за да бъде обявено това признаване. Против е и вицепрезидентът Атанас Семерджиев.
Тогава зам.-министърът на външните работи, Стефан Тафров, сондирал мнения на посланици от други балкански държави по казуса, си позволява да каже, че мнението на Министерството на външните работи е Македония да бъде призната и че имал данни, че Турция също се готвела да признае Македония първа, нещо, което не би трябвало да бъде допуснато, предвид историческите ни корени. Тук Тафров импровизира и меко казано не говори истината, тъй като в Анкара нямат никакво намерение да признават първи тази бивша югославска република.
Никой друг, освен Тафров не е и чувал за такива планове във външно-политическите цели на Турция, но Тафров е настоятелен. Но в същото време е ясно, че Тафров импровизира...

Вашингтон е на втори план в изчакване и не бърза да признае която и да било бивша югославска република, Великобритания отстоява позицията, че едно прибързано признаване на Словения и Хърватия "ще принуди сърбите да засилят настъпателните си действия". Kакто и по време на Втората световна война, американците предоставят на Великобритания главната дума за съдбата на Югославия. Франция е солидарна с британската позиция за Югославия, като в отделни моменти изразява разбиране за сръбските интереси. Италия и Испания се противопоставят на германската политика за разбиването на Югославия, съобразявайки се със силните сепаратистки движения на своя територия.
Признаването може да се осъществи само под името бивша югославска република Македония - БРЮМ, което не е приемливо за самата Македония, но за момента друг начин не съществува. България обявява, че признава Република Македония, но това наименование е международно нелегитимно.

На 15 януари 1992 г., в 19.20 часа България признава първа в света Македония. 20 минути след това, външният министър Стоян Ганев каца на летище София. По тези събития едни неща се знаят, други са неизвестни. Ще се доверя на записките си от тези дни:
Привечер, премиерът Филип Димитров влетява в парламента и съобщава от трибуната новината. Минути след това държавният глава Желю Желев се появява по телевизията и в обръщение признава независимостта на бившата югославска република Македония, Хърватска, Словения и Босна и Херцеговина. Тези четири бивши югославски републики са обявили своята независимост към момента на признаването. Министърът на външните работи Стоян Ганев не е в България в момента и се очаква всеки момент да кацне на аерогара София. Подготовката за това признаване извършва един външнополитически съветник на Желев, Стефан Тафров, който към мига на признаването е зам.-министър на външните работи. Текат заседания на парламентарните комисии по външна политика и национална сигурност, от Белград тамошният посланик Марко Марков изпраща грама с настояване Македония да бъде призната! Стоян Ганев, връщайки се в страната се обажда и настоява да се изчака, но Ганев не се ползва с подкрепата нито на президента Желев, нито на премиера Филип Димитров към този момент. В Босна и Херцеговина все още не е проведен референдума за обявяване на суверенитет. Посланикът на България в Гърция, проф. Богдан Богданов признава, че на Гърция едва ли ще й стане приятно от едно евентуално признаване на Македония, поради използването на името "Македония" /проблем, който все още съществува в рамките на Европейския съюз - бел. Л. М./, но Богданов не е дипломат от кариерата и мнението му е, че признаването няма да навреди толкова на двустранните отношения между България и Гърция за момента и меко казано не професионално от гледна точка на дипломацията...

Германия е признала едностранно Словения и Хърватия, но в Европейския съюз изчакват с признаването на Македония...

Така по-малко от час преди да кацне в София външният министър, признаването на Македония е осъществено и обявено, въпреки настоятелното искане на Александър Йорданов и Йордан Василев - председатели на парламентарните комисии по външна политика и национална сигурност да бъде изчакан Стоян Ганев. Признаването е превърнато в състезание на институции - президентство срещу изпълнителна власт и парламент. Всъщност напъните на президента и премиера е Македония да бъде призната първосигнално, тъй като след това установяването на консулски и дипломатически отношения ще е крачка, която неминуемо ще предизвика негативна реакция в Гърция, което е член на Европейския съюз.
В деня на обявяването на признаването на Македония Стоян Ганев се намира в Германия и провежда консултации и съгласуване на бъдещи дипломатически стъпки. В България е проведено извънредно, спешно заседание на правителството на Филип Димитров. Германия и ЕС съветват да се прецизира всяка стъпка и да не се бърза. Ганев звъни на председателя на парламента Стефан Савов от Бон и моли да бъде изчакано завръщането му. Ганев звъни и на премиера Филип Димитров. Самият Савов е по това време в Мадрид със задача да проведе консултации по темата Македония. Решаващо се е оказало уверението на Тафров, че Турция възнамерява за признае БРЮМ първа, нещо, което за момента не се доказва по никакъв начин. Впоследствие лъсва измислицата на Тафров и Стоян Ганев настоява Тафров да бъде уволнен. Стефан Савов, председателят на парламента го подкрепя - премиерът Филип Димитров разписва и според думите на Ганев "се разплаква на стълбите на Народното събрание", като се заканва, че това е последното, пред което отстъпва на външния министър.
Вечерното извънредно заседание на правителството свършва и Тафров е изпратен на аерогарата, за да посрещне шефа си, Стоян Ганев, за да му съобщи новината от обявеното признаване, но така и не се появява там.

Луджев получава задачата да съобщи на президента за взетото решение, въпреки че президентът Желев вече е извикал телевизионните камери и се готви да обяви признаването от малкия екран.
Тази новина принуждава Филип Димитров да не изчаква кацането на Стоян Ганев на летището, а да избърза с обявяването й от трибуната на парламента. Сини около Ф. Димитров го съветват да бъде преди президента с обявяването, да бъде пръв!
По-късно Желев ще потвърди, че е бил на мнение да се изчака с признаването на Македония и по тази причина е възложил на премиера да прецени кога ще обяви това решение. Но истината и събитията от 15 януари сочат точно обратното. Около 20 минути след като Филип Димитров е обявил, че България признава Република Македония на летището каца Стоян Ганев. Вместо Тафров той е посрещнат от Алексей Подлесни, служител в МВнР, Ганета Минкова, негова вярна служителка, Вержиния Велчева - депутат. С полета от Германия кацат и депутатите Георги Марков и Венцислав Димитров, близки на Ганев в СДС. Половин час след тях на летището каца и Стефан Савов от Мадрид.
Стоян Ганев и Стефан Савов заявяват пред колегите си, че подават оставки. Решава се, те да останат и се откажат от оставките си, а Тафров, изпълнителят на цялата поредица от събития, да бъде незабавно уволнен. Оставката на Тафров е взета и заключена за няколко дни, докато духовете се успокоят в касата на председателя на парламента Стефан Савов. Когато изтича този срок Тафров отказва да подпише оставката си, но е принуден да го направи. Хора от кухнята на СДС твърдяха тогава, че Георги Марков е посегнал да му удари шамар и Тафров е бил много изплашен като подписвал напускането си от Външно министерство! На журналистите тези подробности са спестени, но напрежението в онези дни си личеше. Желевият човек в кабинета на СДС, Луджев твърдеше тогава че това признаване е било прибързано, макар и правилно. Всъщност Желев и Филип Димитров са се надцаквали в прибързаното признаване на Македония за сметка на Стоян Ганев и останалите от СДС в парламента и кабинета.
На обяд с Желев президентът Елцин подписва Указ за признаване на Македония, без да осъзнава какво точно прави. Печатът върху този документ е ударен на борда на самолета, с който Елцин излита за Москва.

Всички са горди с това признание в България, но истината е, че след това никой не си мръдва пръста да изпрати в Скопие консул или посланик дълго време след признаването.
В правния мир на дипломацията понятие "Република Македония" - няма, а има БРЮМ и това продължава все още. Турция не признава БРЮМ дълго време след това, а Гърция не го е направила и до ден-днешен, тъй като има исторически претенции за името Македония...

Така, зад кулисите на събитията се бореха президент и премиер, президент срещу премиер и парламент - бореха се за влияние и намеса в законоустановените дейности.

Следва продължение