Нима доживяхме Темида да „прогледне" за убийството на Борилски? Девет години след жестоко отнетия живот на българина Мартин Борилски в Париж, най-после Върховният касационен съд върна делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане съобщи БТА вчера. След девет години борба, въпреки че бе налице безупречно френско разследване, двамата предполагаеми убийци - Георги Желязков и Стоян Стоичков се разминаваха в правосъдието, като бяха оправдани от две съдебни инстанции: Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд.

Случаят с това жестоко убийство се превърна в образец за това как не работи българската съдебна система. Френският посланик Етиен дьо Понсен бе възмутен от крещящите противоречия в действията и заключенията на българските магистрати, които не взеха в предвид съществени факти по престъплението. Девет години делото „Борилски" бе влачено по съдилищата в очакване на справедливост и правосъдие.

Години наред от Европейската комисия повтарят в докладите си за България колко лошо работят българската правосъдна система, и български магистрати. Години наред българската страна недоволства, че европейците са строги и предубедени и не виждат усилията на България. Тази публикация ще покаже, че еврокомисарите имат право.

Според апелативният прокурор по делото „Борилски", Борис Миновски, налице били съществени нарушения, които налагат отмяна на решението на Великотърновския апелативен съд и връщането му за ново разглеждане. Прокурорът допълни, че съдът е направил неправилно правни изводи и е изопачил факти, събрани от разследването във Франция.

Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

Колко души работят по едно разследване във Франция? Това трудно може да се установи със сигурност. Затова пък ще опиша какво е разкрито от французите по това убийство, и нека всеки читател си направи сам изводите колко души са работили, с какво оборудване, с какви научни познания и с каква прецизност.

След 18 юли 2000 година, Криминалната бригада към Френската съдебна полиция поема случая по убиството на българина Мартин Борилски. За начина, по който френските криминалисти работят, може да се четат с години лекции на родните дознатели, след които има и хора без юридическа подготовка и професионален стаж.
Запознати с работата на френските съдия-следователи поясниха, че когато в Криминалната бригада в Париж се получи сигнал за извършено престъпление, местопроизшествието се посещава както от служители на Бригадата, така и от експерти от Научната полиция. Огледът на жилището, където е бил намерен убит 24-годишният Мартин Борилски продължава два дни!
За сравнение ще спомена, че в Бояна, когато бе открит мъртъв началникът на кабинета на Ахмед Доган, Ахмед Емин, на втория час от посещението на дознателите, Главният комисар на МВР, Павлин Димитров съобщи пред медиите, че се касае за самоубийство! Гаф, какъвто нито една уважаваща себе си подобна институция по света не би допуснала! След това скандално изявление на Димитров, наистина бе обявено, че Ахмед Емин се е самоубил, но колцина повярваха в това!
В случая „Борилски" двама или трима служители на Криминалната полиция разпитват съседите за „първи впечатления" от престъплението. 93 прободни рани преброяват патолозите от Съдебна медицина. Част от нараняванията са защитни, разследващите правят извод, че пострадалият се е борил с ръце с нападателите си. Главата на жертвата е разбита с гира установяват криминалистите и в съдебна мадицина. Причината за смъртта е остра кръвозагуба...

Кой е убитият Мартин Борилски? Един от най-успешните студенти по право, който след магистратурата по търговско право става асистент в Сорбоната, и е приет за стажант в една от най-големите международни кантори в Париж. За да се издържа докато учи, Мартин е работил и в Макдоналдс, спо.делят негови френски приятели.
Криминалистите научават, че седмица преди да бъде убит, Мартин си купува нов мобилен апарат, в който прехвърля всичките си контакти. Този апарат разследващите не откриват.
Днес в 21 век, престъпленията неминуемо имат и една техническа част, която изисква все повече познания в сферата на комуникациите и интернет технологиите, а за това вече работи така наречената Научна полиция към Криминалната бригада. Специализирано звено, което е запознато и непрекъснато усъвършенства познанията си с най-новите достижения на науката и практиката.
Документален филм на re:tv с автор Росен Босев за случая разкрива, че разследващите са проучили обстойно обажданията към Мартин Борилски и са се натъкнали на телефонни обаждания от улични автомати в Париж. Трасиран е и маршрутът на тези обаждания в деня преди убийството, както и в деня преди самото престъпление. Обажданията са били извършвани около квартирата на Борилски. Прави се детайлна проверка, поискани са и телефонни разпечатки, които показват, че същият човек, търсил Мартин е звънял и на телефонни номера в България, на български студенти в Париж, Ница и Монпелие.
Френските разследващи полицаи откриват, че в дните преди престъплението, във Франция са пристигнали Георги Желязков и Веселин Димитров от Варна. Впоследствие се оказва, че с паспорта на Веселин Димитров всъщност във Франция е пристигнал Стоян Стоичков - Барона.
Два дни оглед на местопроизшествието, иззети са вещи, които са изпратени в лаборатория за ДНК анализ, където всякакви следи от кръв, пот и епителни клетки по предмети, иззети от дома на убития Мартин Борилски могат с голяма точност да изолират уникален ДНК-профил на човекът, който ги е оставил. Не е научна фантастика, а реалност това, което съобщавам тук.
Ако в България си имаме министър на вътрешните работи, издигнат на този пост от партийна номенклатура и заради юридическото си образование и законодателен стаж в парламента, то във Франция стотици съдия-следователи, полицаи, научни работници експерти работят, за да бъде разкрито дадено престъпление и то в база и с оборудване, за които в нашата страна може единствено да се мечтае. Ще спомена само, че новина за нашите медии наскоро беше, когато на полицейско управление на МВР премиерът занесе компютри!

Да не споменавам, че ДНК-експертиза пътува зад океана заедно с един друг МВР-министър Румен Петков, за да бъде разкрит убиецът на сестри Белнейски от Пазарджик, но впоследствие стана ясно, че труповете на двете момичета са били измити веднага след престъплението!

Тук, на тази електронна страница аз разследвах и изнесох скандалните факти как едно момче, убито от нахлули полицаи е било идентифицирано по документи и майка му не беше допусната до тялото му цели 21 дни след смъртта му!

Какво разкриват рутинно френските криминалисти?

Два панталона с епителни клетки от зоната на триене, намерени на местопрестъплението дават ценна информация на разследващите следователи от Криминалната френска полиция. Те установяват следи от трима човека с помощта на експерти от Централа на Националната дирекция на Научно-техническата полиция в Лион, Франция. По панталоните е открита кръвта на убития Борилски. Под нотките на жертвата пък експерти откриват кръв, като ДНК анализът показва, че тя е на собственика на един от изоставените панталони. Кръв от същия човек е намерена на дръжката на банята, както и по част от дрехите...

От намерените на местопрестъплението фасове, е открита ДНК на трети човек, което ДНК се оказва на един от предишните наематели на апартамента на Борилски. Криминалистите научават, че Мартин е пренаел квартирата от този наемател с уговорката, че може да я ползва, когато самият Мартин не е там. Разследващите уточняват, че намерените в кошчето за боклук фасове са били изхвърлени около седмица преди убийството! Няма да коментирам как се установява с професионална прецизност точно такъв факт... Цитирам го само, за да стане ясно с какво усърдие и професионализъм са работили френските криминалисти, разследващи случая „Борилски". Доказва се също така и, че въпросният французин не е бил в деня на престъплението в квартирата!

Разследващите не се задоволяват с резултатите от иззетите от местопрестъплението дрехи и се съсредоточават върху данните за изчезналия телефон на жертвата. Когато започват да работят в тази посока, криминалистите получават подробна разпечатка от този изчезнал апарат и разбират, че телефонът е бил активиран само ден след убийството, от района на френския град Монпелие, а две седмици по-късно, и от България! Установено е даже, че апаратът е бил използван със СИМ-карта на името на българина от Варна, Георги Желязков!
Само наличието на името на град монпелие дава основание разследващите да изискат данни за всички произшествия, случили се в нощта на убийството и след това за немалкия район от Париж до Монпелие! Мащаби на проучване, от които на човек му спира дъхът... Проучени са влакове, самолети, визи, магистрали, прегледани са стотици съобщения от полицейските сводки и за най-малките нарушения! В многобройните справки фигурира и глоба наложена на българин, в нощния влак между Париж и Монпелие!

За сравнение само ще спомена, че в България, такива детайлни справки просто липсват, да не споменавам и че да се синтезират и съберат подобни данни е труд къртовски, тъй като неминуемо някой я във влак, а от магистрала, я от летище няма да си е свършил работата, или просто няма да е въвел данни за нарушение! Та нима ще забравим как след като изгоряха живи хора във влака София-Кардам, и то без шанс да се спасят, колко месеца бяха необходими, за да се уточни кой, кога и дали е затворил вратата на вагона и не я е отворил след като е избухнал пожарът, довел до мъчителната смърт на девет пътници!
Връщам се към разследването на случая „Борилски", тъй акто криминалистите се натъкват на справка от влак, която сочи, че е била наложена глоба на лице, с името Георги Желязков. Детайлно французите разкриват оттук нататък, че същият Желязков е кацнал със самолет в Париж, звънял е на Борилски в дните около смъртта му от различни телефонни улични кабини около жилището му!

Как би могло да бъде разкрито подобно нещо в България? Никога и никак.

Криминалистите във Франция проучват детайлно лицето Георги Желязков и фиксират негови контакти в град Монпелие, департамент Еро. Тук в Монпелие разследването търси да установи контактите на българина от Варна, Георги Желязков. Оказва се, че българските студенти в този град често менят адресите на квартирите си, но това не пречи на криминалистите за няколко дни да научат неоходимото им за разследването. Монпелие е град с население около 300 000 души и родно място на италианския поет Петрарка. Намерени са десетина студенти от Варна и са разпитани. /Явно в този град има адресна регистрация по местоживеене, за разлика от градовете в България след 1989 година - бел. Л. М./ Адресната регистрация помага на криминалистите да работят бързо и ефективно, и така се натъкват на студент, който, както се оказва е разговарял както с Желязков, така и с Борилски. Студентът е намерен и задържан за разпит за 48 часа в местната полиция. По време на разпита нак риминалистите прави впечатление, че студентът всячески избягва да споменава името на Желязков, въпреки че говори за много от колегите си български студенти. Криминалистите му показват снимка на Желязков, но разпитваният отказва да говори, тъй като уточнява, че бащата на въпросния мъж от снимката бил влиятелен човек в България, а момчето имало там семейство и не скрива, че се страхува от влиятелния баща на Желязков...
20 години след падане на Берлинската стена, 20 години от началото на българския преход един български студент говори на френски криминалисти за страха си от влиятелния баща на издирван за убийство негов колега!
„Влиятелният" баща според момчето, работил в полицията и понастоящем бил адвокат на хора, чийто дела не били особено ясни и чисти. Според задържания, Георги Желязков използвал властта на баща си, за да прави „мръсно" на всички. Французите скриват името на въпросния свидетел след чутото от него по време на разпита, съобразявайки се с опасенията му.
Разпитаният разказва дава данни за Желязков на криминалистите, как се движел с лице, с прякор Барона, като последният едва ли не прислужвал на Желязков и носел багажа му. Пред студента, Георги Желязков не скрил желанието и необходимостта бързо да напусне Париж, когато му позвънил по мобилния телефон. Няколко дни по-късно варненецът, когото френските криминалисти разпитват обяснява, че е направил връзка между желанието на Желязков да напусне бързо Париж и вестта за убийството на Мартин във френската столица!

Разпитваното момче признава, че е имал обаждане и от бащата на Желязков, по време на което въпросният „влиятелен" в България човек поискал да прати пари за сина си, но на името на въпросното момче без да обясни причините за това. Момчето прави своите връзки със събитията - обажданията на Желязкови, баща и син и вестта за убийството на Борилски и изключва изплашено мобилния си телефон, като през времето, в което апаратът му е бил изключен на него се получават съобщения от бащата на Желязков, който го питал директно дали не се крие от него нарочно!
Показанията на този свидетел дават възможност на френските разследващи да започнат да сглобяват картината около събитията около смъртта на Борилски. Признанията на това момче се оказват изключително ценни и бих казала - ключови, но до ден-днешен, девет години след убийството, той не е потърсен за разпит от българските магистрати.
Точно този свидетел дава и своя версия за случилото се, все пак той познава и Мартин, и Георги Желязков, а е имал и обаждания, и впечатления от бащата на Желязков. Накратко казано той е наясно за какво иде реч. Версията на студента, когото криминалистите подробно разпитват е следната: Мартин е бил почтен като човек и в никакъв случай не би се забъркал в нечисти комбинации, но е бил притиснат от убийците и заради отказа си на нещо, поискано от тях, е бил жестоко убит.
Френските криминалисти намират за няколко дни този свидетел, разпитват го и гарантират анонимността му. В същото време, българските власти не дават никакви гаранции за сигурността на този българин, не успяват да го призоват редовно, нито пък показват каквото и да било желание да получат от него информация по случая. При това положение, няма как този свидетел да бъде полезен за разкриване на убийството на Мартин, т. е. човек неволно стига до заключението, че българските власти не са имали каквото и да било желание да разкрият убийците на Борилски.

Френският адвокат на семейството на убития Борилски, Ерве Морен споделя във филма на re:tv, че българските власти не са направили абсолютно нищо, за да улеснят работата на френския съдия-следовател за изясняване на случая „Борилски". У Морен остава впечатлението и за нещо повече, че в България определено се пречи, а не се помага, тъй като не се отговаря на официалните запитвания на френската страна по случая, или когато все пак българите отговарят, то те умишлено бавят своите отговори. Налице е съвсем отчетливо нежелание от българска страна, случаят с това тежко престъпление да бъде обективно разкрит.

Тогава трябва ли да се изненадваме, че Великотърновският апелативен съд допуска съществени нарушения при допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата? Трябва ли да се изненадваме от факта, че в нарушение на принципа за издирване на обективната истина и изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването, от анализа са изключени редица обстоятелства, свързани с версии, различни от версията, съобщена от подсъдимите?
Великотърновският апелативен съд априори изключва възможността подсъдимите да са имали мотив за убийството на Борилски и то в извънправни аргументи - съдът се позовава на репутацията на учебното заведение, в което подсъдимите са учили!

Родните магистрати изобщо изключват даже каквото и да било изследване на финансовото положение на подсъдимите към момента на убийството.
Вчера, при съдебното заседание на ВКС, прокурорът по делото допълни, че съдът е направил неправилно правни изводи и е изопачил факти, събрани от разследването във Франция.
Аргументите на защитата по заседанието на ВКС бяха следните:

• това е единственото дело от 20 години насам, по което е оказван международен и вътрешен натиск.
• Според адвокатите на двамата оправдани подсъдими:
• липсвало описание на фактическата обстановка на мястото на престъплението;
• работата на френското разследване не била толкова перфектна, колкото се твърдяло;
• френската полиция имала версии, по които не е водило разследване.

В защита на своята теза, защитниците посочиха, че Борилски е притежавал неправомерно магнитна карта за секретно помещение в кантората, в която е работил.
След вчерашното заседание, делото по случая „Борилски" се връща във Великотърновския съд, но ще се гледа от друт съдебен състав. Решението на ВКС не подлежи на обжалване.
Утре ще продължа с начина, по който френските криминалисти разкриха кой уби българския студент Мартин Борилски. Работата на френските експерти е полезна, но и показателна, тъй като сравнена с българските традиции и условия на полицейско разследване ни дава да осъзнаем горчивата истина, че сме на светлинни години от французите по отношение на разследване, съд, правосъдие.

Малшанс ли е да убиеш във Франция - ще продължа да търся отговор на този въпрос и утре.

Следва продължение