продължение от 21 май 2009 г.
Скандални пропуски и грешки в мотивите на съдиите, допуснати противоречия, съществени нарушения при допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата - това е малка част от причините Върховният касационен съд да отмени оправдателните присъди Георги Желязков и Стоян Стоичков по убийството на Мартин Борилски и да върне делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане. ВКС направи заключение, че Шуменският окръжен съд и Апелативният съд във Велико Търново са се произнесли: в нарушение на принципа за издирване на обективната истина и изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването, от анализа са изключени редица обстоятелства, свързани с версии, различни от тази на подсъдимите, са приели върховните магистрати.

Още един интересен факт: мотивите на Шуменския окръжен съд не са достъпни в интернет, въпреки изискването на Висшия съдебен съвет всички съдебни актове да се качват в мрежата.
Председателят на ШОС, Нели Братанова отказва да даде копие на присъдата на автора на документалния филм за убийството на Мартин Борилски, Росен Босев, отказва да застане и пред камера.
След обжалването на решението на ШОС, делото отива в Апелативния съд във Велико Търново. На него присъства и френският посланик Етиен дьо Понсен, който както предшествениците си иска да е наясно как се развиват нещата.

Френският интерес по това дело продължава - това се оказва и малшанс за този, който е извършил престъпление във Франция. Посланикът е неприятно изненадан от липсата на интерес в обществеността. В залата, където се провежда съдебното заседание, той заварва много малко хора, липсват и журналисти. За Апелативния съд във Велико Търново са достатъчни осем месеца, за да потвърди оправдателните присъди за Г. Желязков и Ст. Стоичков.
Решението е дълго повече от 30 страници и е пълно с нелепи грешки и заключения. Ето някои от тях:
За взетия мобилен апарат на жертвата. „Общото обаче е, че млади хора, завършили едно от елитните училища в страната, някак трудно съвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнемане на подобни вещи, едва ли не с улични похвати."
За намерения с пропитата кръв на Борилски пуловер на Желязков. „Ако подсъдимите бяха автори, те не биха оставили собствени дрехи, с примеси от тяхна, и кръв на пострадалия в жилището, при напускането".
За втората версия, в която двамата подсъдими твърдят, че са били свидетели на сбиване на французите с Мартин. „В картината на сбиването има толкова конкретика, че цялата тази събитийност не би могла да бъде измислена като защитна позиция".
За измислените още двама непознати французи, оставени в жилището с Мартин. „Желязков предава и една вербална комуникация, която не би могла да бъде измислена /тя е житейски логична/ тъй като пострадалият е адвокат, работи във френска адвокатска кантора, и би могъл да има всякакви взаимоотношения с клиенти, с други лица, а такива взаимоотношения биха могли да бъдат и с финансов оттенък".
След убийството, кабинетът на Мартин е бил обискиран, компютърът му е бил иззет и проверен, разпитани са били негови колеги, и разследващите френски криминалисти са установили по безспорен начин, че Мартин не е имал достъп до по-„тежки" дела.
Нищо не дава основание да се приема и твърди, че именно заради съдебната практика на кантората е възможно някой да посегне на някого. Такъв прецедент поне до убийството в тази, а и други адвокатски френски кантори не е имало! Все пак Мартин е бил стажант и изобщо не е имал възможност да взема каквито и да било отговорни, важни решения, свързани със съдебната практика на кантората. Традицията за фирмата е била стажантите по-скоро да проучват съдебната практика и то, работейки в екип.

Налице са освен необосновани и нелогични твърдения от страна на двамата подсъдими, така и необяснимо поведение от тяхна страна след като напускат жилището и страната. Факт е, че Желязков и Стоичков по никакъв начин не съобщават на никого за случилото се, а още по-малко пък правят някакъв опит да го предотвратят. Нито във Франция, нито в България те не предприемат каквото и да било, за да помогнат да се разкрие поне какво се е случило, за да бъдат заловени евентуалните извършители.
Вместо това - двамата българи правят всичко възможно да се разграничат, за да не бъдат свързани с престъплението: от смяната на дрехите и къпането в жилището на Мартин, до бягството от Франция, без изгледи за обратно връщане.

Какво всъщност издиша във втората версия на подсъдимите?

Първата версия на двамата подсъдими по убийството на Мартин Борилски е, че Георги Желязков видял за последно Борилски два месеца преди инцидента, тъй като малко преди това се записал в университета на Мартин и понякога искал учебни материали от него. Признанието Желязков прави в качеството си на свидетел пред френски криминалисти и български следовател - Пламен Райчев, в сградата на варненското следствие. В почивката Желязков внезапно изчезва и чак след дълго убеждаване, баща му го връща. Тогава му вземат слюнка за ДНК-проба. От взетата слюнка е направен ДНК-анализ и сравнението с пробите, взети от местопрестъплението показват, че кръвта по намерените там панталони и пуловер принадлежи на Желязков.
Защо бяга Желязков-син в почивката? Защо баща му се разплаква и моли следователя Райчев да се измисли нещо, като „неизбежна самоотбрана"?

Георги Желязков, който току що е записал право, бяга от Франция с мобилния телефон на Мартин, изоставяйки свои книги, вещи и дрехи. В България той е разказал на баща си какво се е случило и остава в родината си, като и двамата мълчат и не дават знак, по какъвто и да било начин, че зад Георги в Париж е останал трупът на жестоко убит негов съгражданин.

Желязков-баща не е изненадан от идването на френските криминалисти и това, което му съобщават. Той по-скоро търси изход от ситуацията за своя избягал син. Избягал два пъти: веднъж от Париж в нощта на убийството, и втори път от сградата на Варненското следствие в почивката на провеждания разпит.
Впоследствие французите пращат у нас събраните материали по разследването. Върховната касационна прокуратура изисква от следствието всички папки. Повече от 10 месеца делото изчезва и разследването спира. Питат французите, пита следователят Пламен Райчев - какво става с делото, къде е. Въпросите им остават без отговор. Чак когато едни от най-големите издания във Франция публикуват материали за този скандален случай, в един от кабинетите във ВКП е открито делото, но в него липсват част от ДНК-анализите. Следователят си прави самоотвод, а французите съобщават, че имат резултатите от изчезналите ДНК-анализи и странната им липса няма да е проблем.

Тогава се появява и още един интересен факт, за извършване на друго престъпление от Георги Желязков: неправомерно полагане на подпис, с цел получаване на чужди документи за самоличност. Една от следователките, поели делото обяснява как година преди убийството на Мартин, Георги Желязков е подал заявление в полицията във Варна от името на Веселин Димитров за удължаване срока на паспорта му. Седмица по-късно пак той взел новия документ, като се подписал на документите за заявление и получаване на паспорта вместо Димитров. Последното е доказано от графологична експертиза.
Как и кога се минава към вариант „Б" - защита от пет мастити адвокати в съд, който е във влиянието на варненската съдебна власт - мястото, където Желязков-баща е силен. Две съдебни инстанции оправдават подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков, което възмущава дълбоко френската страна, представителите на която са хвърлили труд, средства и умения при събирането на доказателствата и уточняването на уликите от местопрестъплението.
Необходима е още една крачка и оправданите Желязков и Стоичков я правят: излизат с втора версия, за присъствие на двама непознати французи, които били Мартин още в тяхно присъствие, и останали с Борилски, и след като българите напуснали жилището.

Двудневен оглед на местопрестъплението, внимателно изследване на жилището на убития Мартин Борилски дава на разследващите френски криминалисти единствено ДНК-следи от двамата българи, обвинени за убийството и от хазаина на жертвата - Себастиян Проази. /Проази в нощта на убийството не е бил в жилището. - бле. Л. М./
Нито една епително клетка, нито един отпечатък или част от отпечатък не са открити в апартамента на Борилски, въпреки втората версия на подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков, че когато са си тръгнали от апартамента, там останал Марти и двамата непознати французи, които вероятно са го убили по-късно същата нощ.

Какво липсва в казуса „Борилски"

Две български съдебни инстанции не полагат и най-малко усилие, за да установят каква е причината Желязков-син и Стоичков да търсят настоятелно Мартин Борилски преди убийството. Това обстоятелство, подкрепено от редица телефонни обаждания в жилището на Мартин, остава някак встрани от делото, а точно то е много важно, за да се стигне до мотива на престъплението.

Мотив на престъплението липсва - това е един от основните доводи на защитата. А такъв мотив липсва само, защото две съдебни инстанции не желаят да го конкретизират, въпреки събраните доказателства от френските криминалисти.
Най-кратко мотив може да бъде търсенето на пари от двамата българи. Много свидетели, български студенти от Ница и Монпелие говорят за това, че Желязков и Стоичков упорито са търсили Мартин и че са търсили пари. При уликите, намерени на местопрестъплението е намерена карта VISA в окървавения панталон на Желязков, която в бързината да се окъпят и напуснат жилището, двамата подсъдими забравят.
Съпровождащите престъплението други нарушения на закона също са важни, но първите две съдебни инстанции ги пренебергват. Става дума за изваждането на паспорт на името на Веселин Димитров и вземането на документа от Желязков.
След това - Стоичков преминава границата с фалшиви документи.
Двамата подсъдими твърдят, веднъж, че са познавали бегло Борилски, а в други показания - за тях той вече е близък приятел. Всъщност адвокатът на семейството на Борилски, Петър Величков смята, че не е без значение фактът, че Мартин е изкарал стаж при Желязков-баща и е получил добра препоръка от него.

Според Величков, твърде вероятно е, точно това обстоятелство да са се опитали да осребрят добре двамата българи - Желязков и Стоичков. Както стана дума вече, двамата са без пари в мига, в който търсят настоятелно Мартин преди убийството му.
Какво насочва Желязков и Стоичков към втората версия за убийството на Мартин? Това е малък детайл, който убягва на двете съдебни инстанции. В показанията си пред френската полиция, съсед на Борилски съобщава следното, че е чул скандал с викове, който затихва и изведнъж някой извиква на френски: „Не прави така!"
Това е идеален повод Желязков и Стоичков да отидат на вариант „Б" с версията, че в жилището имало още двама мъже, непознати французи, които се карали с Мартин и дори се сбили с него, и тях двамата.
„Не прави така!", извикано на фрески се оказва удобна фраза, тъй като логично, ако Мартин се е карал с двама си съграждани едва ли някой от тях би викал на френски. Впоследствие се оказва, че въпросният съсед живеел доста далеч от жилището на Борилски и викът е дошъл отвън , а не от жилище в кооперацията на жертвата. Важното е, че фразата е била записана като свидетелство и е могла да бъде използвана. Допълнена от пуснатата димка за някакво обаждане от непознат мъж на испански, със заплахи да се мълчи за случилото се в жилището на Мартин -вече би следвало да сглоби картината на достоверност на втората версия за наличието на двама непознати французи.
Само че обаждането е проверено обстойно и се оказва блъф. БТК не е засекла подобно обаждане и налице е единствено писмено изложение на въпросния разговор!
Два от крепежните елементи на втората версия за прехвърляне на вината за убийство на двама непознати французи са сериозно компрометирани.

Към тази ситуация се прибавя и отказът на българския съд да изслуша френските следователи, работили по делото, с аргумент, че според действащия Наказателно-процесуален кодекс в България не се допуска подобна възможност.
След приемането на нашата страна за член на Европейския съюз обаче, това влиза в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека. Поведението на съдебните власти в България провокира френските криминалисти и съдия-следователи да се замислят сериозно за провеждане на паралелен процес по убийството на Борилски във Франция.
Франция е решена да възобнови процеса по това особено садистично убийство, след като девет години французите са чакали българските им колеги магистрати да си свършат работата по събраните доказателства и свидетелски показания.
Французите са впечатлени и от страха на някои свидетели да дадат показания, заради влиянието, което има в съдебните среди бащата на единият оправдан бивш подсъдим, Георги Желязков.
Възобновяване на делото в Париж означава и че е налице отказ на Франция да признае съдебните актове на българските съдилища в Шумен и Велико Търново.

На 29 април т. г. Върховният касационен съд отмени оправдателните присъди на Георги Желязков и Стоян Стоичков и върна делото за ново разглеждане във Велико Търново. Ще дочакат ли французите края на тази сага, или ще започнат паралелния процес в Париж? В близките седмици това ще стане ясно.

Какво е упоритостта и професионализма за постигане на справедлив процес и присъди на французите, освен малшанс някой да бъде убиец във Франция.