Али Агджа, човекът, който стреля срещу папа Йоан Павел Втори излезе от затвора. Сензация ли е това, или факт от ежедневието ни?

Възможно ли е да бъде съден Агджа за злепоставяне на България и българина Сергей Антонов? Уви, не. Сергей Антонов отнесе в гроба си изтерзан разбития си живот. Агджа е готов да прави филми за Холивуд и да пише бестселъри с Дан Браун. Между другото не възразява да отскочи и види сметката на Осама бин Ладен! Историята търпи и трагедии, и драми и фарсове. Въпросът е кой и защо ги организира...

Засега е сигурно само едно: нищо случайно няма в отвличането и смъртта на Алдо Моро. Нищо случайно няма в убийството на Кенеди. Убийството на Мартин Лутър Кинг също не е на битова, а на политическа основа. Както политика има и в дъното на атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

Терористични организации, специални служби и мафия стоят в дъното на повечето отвличания, убийства и атентати, които се случват по политически причини. Политически причини стоят в основата и на започнати военни конфликти.

Всички горе изброени субекти се подчиняват по някаква странна схема на компилирането на събития за подсигуряване на големи парични трансфери, завладяване на природни ресурси в чужди държави, смени на политическия режим и елиминирането на важни политически фигури.

Дали действащите лица ще носят името Али Агджа, водопроводчици в Уотъргейт, Ли Харви Осуалд, дали те ще са свръзани със Сивите вълци, Карлос Чакала, „Червените бригади”, или в самоубийствата има сянка на масонски ложи и специални служби – схемата е подобна в най-знаковите убийства, атентати и отвличания – тя се повтаря.

В едни от случаите извършителите са крайно леви, в други – крайно десни. Към тях се прибавя и помощта ако не на терористи, то на мафиоти, като: Микеле Синдона, Сам Джанкана, Лъки Лучано, Джак Раби.

Кой направлява действията на горните лица и формирования?

В края на Втората световна война Пентагонът дебаркира в Сицилия с помощта на босове от мафията. Хора от ФБР и ЦРУ се оказват в тесни връзки със Сам Джанкана, Джак Раби около разкритията на убийството на президента Джон Кенеди.

Хора от Ватикана са в тясно сътрудничество с Личо Джели, от масонската ложа П-2, и човекът на мафията – Синдона около източването на Банка Амброзиано, „самоубийството” на банкера Роберто Калви. Ватиканът и до днес не дава да се разсекрети архивът на папа Йоан Павел Втори, нито пък е дал отговор как умря един друг папа, Йоан Павел Първи и то само 33 дни след като е бе провъзгласен.

Ватикана намалява капиталовложенията си в големи италиански компании като „Поци”, Кондоте”, „Имобиларе” и други, влага изтеглените средства в „Чейз Манхатън банк”, и компаниите „Уестингхаус”, „Колгейт” и „Проктър енд Гембъл”.

Кенеди трябва да си отиде заради Куба, заради съкращенията във военния бюджет. Няма ли война – няма пари – тази максима е движеща векове наред във всяка точка на света. Можем да прибавим само: Няма ли ресурси – няма пари, няма политика.

Защо умира Алдо Моро?

За да бъде осуетено желанието на умерените десни и умерените леви да управляват заедно. Умира защото за крайнодесните и крайно левите подобно желание е предателство.

На 16 март 1978 г., малко преди девет часа, председателят на Националния съвет на италианската Християндемократическа партия Алдо Моро излиза от дома си на римската улица „Форте Трионфале“ № 79 и се качва в синия служебен „Фиат 130“. Личната му охрана тръгва след него с бяла алфета. Моро не изменя на навиците си – първото, което се очаквало да направи политикът е, че трябвало да стигнат до църквата на площад „Деи Джоки Делфичи“, където той, председателят на Християндемократическата партия започвал работния си ден с молитва. След църквата, маршрутът водел към седалището на Камарата на депутатите в Монтечиториа.

Командирът на личната охрана на Моро се казвал Оресте Леонарди и бил опитен полицай. И макар че бил получил нареждане да сменя колкото се може по-често маршрута на конвоя на политика, все пак нямал големи възможности за това.

Автомобил с дипломатически номера притиска колата на Моро до тротоара. Отпред и отзад го затискат още два автомобила, от които изскачат петима мъже и една жена. Терористите откриват автоматичен огън, при който падат убити шофьора на Моро, бодигарда и трима служители от службите за безопасност.

Рафаеле Фиоре е шеф на „Червените бригади“ тогава в Торино. Фиоре, заедно с още един терорист измъкват от колата изплашения политик и го слагат на задната седалка на синия „Фиат 132“. Терористите грабват двете от трите чанти, които носел Алдо Моро със себе си, и както се оказва по-късно, изборът кои две от трите чанти да вземат не е случаен. Изглежда похитителите са били добре информирани. Така нападателите избират да вземат чантата с лекарствата на Алдо Моро и другата, съдържаща секретни документи. Третата, с несъществено и непотребно съдържание оставят в колата. Явно това не било случайно - тъкмо тази подробност говори за това, че италианските терористи от „Червените бригади“ са имали добри информатори, и то, заемащи високи постове.

Два дни след отвличането — 18 март — ръководството на „Червените бригади“ прави изявление и терористите признават, че са отвлекли Моро и че са убили петимата полицаи от личната му охрана. Терористите съобщават, че Моро ще бъде изправен пред „народен трибунал“, като доказателство на казаното, прикрепват снимка на председателя на Християндемократическата партия. Снимката излиза на първите страници на вестниците, снимката е в издания по целия свят: портрет на Моро, с уморен и покорен поглед на фона на знаме с надпис „Бригате росе“.

Защо моро е отвлечен точно на 16 март, има ли някаква причина в избора на датата? В деня на отвличането Моро е трябвало да бъде в десет чака в парламента, където Джулио Андреоти щял да представи новото правителство и да обяви правителствената програма. Алдо Моро бе един от създателите на първото християндемократическо правителство, за което гласуваха и комунистите. Алдо Моро не се съюзи с комунистите от любов към тях, а защото се стремеше да има вече някаква политическа стабилност в държавата. На 16 март е трябвало да започнат разискванията по вота на доверие към новото правителство.

В деня на смъртта на Моро, съпругата му получава прощално писмо, в което той отчаян и като че примирен, пише: "Те се готвят да ме убият в най-скоро време".

На 9 май, 55 дни след отвличането, Алдо Моро е намерен убит в багажника на кола, с 11 изстрела в главата – като от откос. До убийството се стига след като полицията е засилила обиските, арестите и натиска в усилия да намери Моро. Това е поводът представителите на „Червените бригади“ да помолят колегите си от „Прима линеа“ да осъществят няколко бомбени нападения в Болоня, Милано, Торино и Флоренция и така да се разсредоточат силите на полицейския апарат, който е бил вдигнат на крак в Рим. От „Прима линеа” отказват и дори осъждат отвличането на Алдо Моро, което поставя „Червените бригади“ в изолация. Може би и това обстоятелство изиграва решаваща роля, за да се решат терористите да убият Алдо Моро.

Чантата на политика, със секретните документи така и не е намерена. Интересна е следата, която дава като насока дъщерята на Алдо Моро – Аниезе. Тя заявява, че по време на официалното пребиваване на Моро в Съединените щати са принуждавали баща й да промени политическата линия, която следва.

По време на процеса срещу похитителите излезе наяве, че тогавашният държавен секретар на САЩ, Хенри Кисинджър е настоявал Алдо Моро да измени политическия си курс. Стига се дотам, че в края на април 1983 г. италианските съдебни органи се опитваха да накарат Хенри Кисинджър да свидетелствува по този въпрос, но още тогава той отказа да сътрудничи и си замина инкогнито за Щатите.

Интересно е изследването на Габриела Големанска за случая „Моро”, тъй като тя дава важни факти за това престъпление. Полезно е да се връщаме към този случай, тъй като той прояснява отговора за много днешни въпроси.

По време на отвличането на Алдо Моро в „Червените бригади” работят 150 професионални терористи, които са получавали заплати по ведомост, разкрива пред съдия следовател Петричо Печи, един от участниците в отвличанието на Алдо Моро...

През 1981 г. падна още едно италианско правителство. Една от причините бе разкриването на незаконните действия на членове на масонската ложа П-2. В протокола на Специалната следствена комисия се появяват данни за обвинение към: висши офицери от полицията и ръководители на италианските секретни служби, както и членове на масонската ложа П-2. В протоколите присъства и изводът, че всички те, умишлено не са използвали каквито и да било възможности за предотвратяване на убийството на Моро. В задкулисието на заговора отново се появи и спомена американското ЦРУ, свързано както с членовете на Ложата на свободните зидари П-2, така и с ръководството на терористичната група „Червените бригади“.

Какво правят похитителите цели 55 дни с отвлечения Алдо Моро? По време на съдебното следствие се появиха данни и свидетелства за това, че Моро е написал 37 писма до близки, приятели и колеги политици. Само 22 от тях стигат до семейството му. С отвлечения Моро са провеждани и разпити. Всички разпити на Алдо Моро са записвани на магнетофонна лента пише тогава италианската преса. Журналисти от различни издания цитират факта, че Моро не е издал нито една държавна тайна, докато са го разпитвали, а говорел за вътрешните отношения в Християндемократическата партия много въздържано. Пов реме на разпитите Моро разкрил задкулисието на някои скандали.

Записите не бяха намерени. От 1300-та страници на съдебното дело се появиха само няколко преписа, за които бе съобщено, че полицията била намерила в конспиративната квартира на улица „Монтеновозо“.

На 9 март 1982 г. римският всекидневник „Република“ публикува твърдението, че в отвличането на Алдо Моро участвували и чужди граждани, тъй че това не било престъпление само на ултралевите „Червени бригади“. В статията се посочват и имена на мними агенти на американското Централно разузнавателно управление.

По време на отвличането и след като е намерено мъртвото тяло на Алдо Моро в печата не спират за излизат версии, в които италиански политици не отхвърлят възможността в похищението да са участвували и международни сили, тъй като в плановете на спецслужбите и геостратезите на някои западни държави тогава не влизал вариант за сближаване с левицата, включително с Италианската комунистическа партия. Компартията на Италия тогава бе политическа сила с определен авторитет и тежест и нито един разумен политик не би могъл да я пренебрегне. Вдовицата Елеонора Моро даже направи изявление, че на съпруга й са се заканвали заради политиката на сближаване с левицата.

Алдо Моро беше два пъти министър-председател на Италия през 60-те и 70-те години на миналия век. На 16 март 1978 г. той беше отвлечен от терористичната организация „Червените бригади”, която настояваше в замяна на свободата му да бъде призната за политическа сила! Факт е, че християндемократическо правителство на Джулио Андреоти отказа да преговаря за свободата на Алдо Моро, въпреки молбите на семейството му. Години след смъртта на Моро, дъщеря му обвини колегите му политици, че са отказали преговори с похитителите, и припомни, че в други случаи, на отвличане – преговори са се водили и не винаги се завършвали със смърт на жертвата.

"Всичко е безполезно, когато човек не иска да отвори вратата", каза Аниезе и така цитира фраза на баща си от негово писмо до нея. Дъщерята на Алдо Моро поиска Червените бригади да кажат цялата истина за убийството на баща й, както и на другите жертви на тероризма през този период в Италия и припомни, че баща й е бил човек на диалога...

Следва продължение