Уж всичко около Румяна Желева с оттеглянето й беше наред, уж тя беше силна и страхотна, а „те” я бутнаха – но каквото и да тиражираха от правителството и ГЕРБ – „силната” Желева с едно явяване пред Европарламента се катурна от поне два поста – на външен министър и на кандидат за еврокомисар! Чака се и решението на дилемата, дали ще остане зам.-председател на Европейската народна партия, макар и десети поред...

Оттук нататък всички приказки, които демонстрират лоялност и желание за подкрепа са залагания на куц кон. Обречени са и няма никакъв смисъл да се правят ненужни изявления...

Както казва народът: Прекален светец и Богу не е драг.

От мига на срутването на прехвалената Желева започна верижна реакция във властта: веднага се намери кандидат за мястото й на кандидат за еврокомисар, когото оцениха всички вкупом като сполучлив. Дано!

Също веднага на поста й във Министерство на външните работи отлетя министърът на отбраната Николай Младенов, бившата дясна ръка на Надежда Михайлова, днес – Надежда Нейнски – за тези, които не са чули и разбрали още. Да си дясна ръка на Михайлова-Нейнски не е кой знае какъв атестат, след като откъдето и да го погледне човек – тя бе много слаб външен министър, както бе и много слаб лидер на СДС. И не защото летя и пилотира няколко минути самолет със свой колега, нито пък защото поръчваше да нахранят журналистите в Ловеч, или заради тъпите изпълнения по спасяването на българските медици в Либия – както се казва, да рече човек да направи филм за Михайлова-Нейнски би се получило нелошо шоу и като нищо може да се сдобие с присъда за морални щети.

Що се отнася до Николай Младенов – за военен министър не ставаше младежът, само защото бил учил в Кралски колеж военни науки. Младежът не бе стъпвал в казарма, но това не му попречи да окепази Закона за отбраната, да прати още войници в Афганистан, въпреки че нямаме пари да се усмихнем. И последният му хит на изпроводяк: остави военния бюджет в пълен хаос, уреди това, че МО спря да купува жилища за военните, и оряза с промените в Закона правомощията на Главнокомандващия, т. е. на държавния глава. Оттук нататък президентът, който вече е почти главнокомандващ, ще има право да кляка и оправя венците, които се поднасят на Паметника на незнайния воин, както и ще дава митрополитът да го удря с китка здравец на Гергьовден, а връзката му с оръжие и патрони ще бъде единствено когато ходи на лов! В същото време началникът на Щаба на отбраната ще козирува на военния министър – бил той цивилен или с нашивки.

Атестатът за новия министър на отбраната в медиите бе, че знае перфектен английски! То и пуделите в цирка разбират перфектно този език, само дето не го говорят, но кой да спре безумието да се изтъкват подобни аргументи при избора на министър в българското правителство? Да не забравяме, че явно някой се размина с поста на външен министър, защото ”красив и умен”, какъвто тайнствено представи Желева бъдещия си заместник – едва ли се отнася за Аню Ангелов!

Все пак министърът на отбраната няма да работи преводачка, нито ще бъде екскурзовод, колкото и да се натискаме да ни обичат в НАТО!

Поредната гавра, която остави зад себе си Николай Младенов е да се изплащат разсрочено обезщетенията на военнослужещите! Ето това вече звучи по Дянковски достоверно...

Не е ясно защо премиерът позволи да бъдат унижени военнослужещите с направените промени в Закона за отбраната, не е ясно и защо замълча пред орязаните правомощия на държавния глава. Едно обаче е сигурно: утре, след края на мандата, Първанов няма да е президент и тогава може на този пост да се озове самият Бойко Борисов – пита се: тогава ще се връщат ли правомощията му като главнокомандващ или ще има само декоративни функции?

С какво сме се провинили, че трябва да слушаме някакъв неизкласил в политиката старозагорец от ГЕРБ, наречен Живко Тодоров, чиято професионална биография се изчерпва с участие в Групи за приятелство с Италия Мексико и Франция, както и че включен по партийна воля и квота, за постоянен член в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където участието е въпрос на присъствие и това изчерпва въпроса с престижа? Само защото учил и завършил „европеистика”? Та ако беше толкова начетен въпросният европеист по диплома, защо ГЕРБ не го предложи за еврокомисар?

И този старозагорски европеист, наречен Живко Тодоров е седнал да ни убеждава, че Промените в Закона за отбраната не орязват правомощията на президента? Как точно въпросните промени не орязват правомощията на държавния глава, бе Тодоров? Като му оставят правото да присъства на водосвета на знамената и да полага венци пред Паметника на Незнайния воин, като им оправя панделките ли? Хайде холан, бе момче, и ние сме ходили на училище, и ние сме завършили университета и поназнайваме туй-онуй! Че ако не беше влязъл в партия ГЕРБ, щеше  ли да си зам.-председател на Комисията по външна политика и отбрана в парламента и да ни продаваш плитки и тъпи мурафети?

Партията е сладка работа – ако за нищо не ставаш, влез в нея и кариера ще направиш, и пари ще натрупаш! Кой го беше казал в българската литература, европеисте, старозагорски! Провери си сам, вместо да се подиграваш с пагона и правомощията на държавния глава.

Пак си имаме кандидат за неизвестно кое министерско кресло!

Сингапур е една от най-гъсто населените страни в света. Китайци, индийци, европейци, японци и други народности са част от населението, което работи в една добре развита икономическа страна: като се започне от електронна, корабостроителна и кораборемонтна, авиационна, дървообработваща, мощна нефто-химическа промишленост; мине се през добре развито растениевъдство, риболов и добив на морски продукти, за да може да се говори за солиден износ от Сингапур на: машини и оборудване от сферата на електрониката, химикали, минерални масла за САЩ, Малайзия, Хонконг, Япония, Тайван, Тайланд, Великобритания, Китай, Германия.

Защо споменавам тази кратка справка за една екзотична държава, известна с най-развитата икономика в Югоизточна Азия? Защото оттам пристига Илиян Михов, българин, професор и преподавател по макроикономика, който да стане евентуално част от икономическия и финансов екип на правителството.

Разнобой между министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и министъра на финансите – Симеон Дянков ли ще докара тук от Сингапур Илиян Михов? За да остави преподавателската си работа той трябва да заеме съоветната висока длъжност в кабинета на ГЕРБ. Но каква: вицепремиер, съветник, вицепремиер и министър на мястото на Дянков? Вариантите са няколко и засега можем само да гадаем.

Междувременно стана ясно, че Михов е бил член на Съвета на премиера и връзката му с Борисов не е прекъсвана. Съобщено ни бе, че името на Михов е сред 500 макроикономисти с радикални виждания за Валутния борд. Но тя и Румяна Желева бе професор в Магдебург, в 69-тия по престиж университет в Германия и какво? Сега на кое място е и в коя класация?

Михов се вижда в макроикономическото бъдеще на България, докато проблемът с влизането в Еврозоната оставя на Симеон Дянков. Но в Еврозоната не ни искат изобщо, поне за в бъдещите три години напред, така че Дянков нищо чудно пак да удари на камък.

Валутният борд ни е необходим докато спрем да се люлеем от финансовата и икономическа криза. При тази ситуация Михов трябва да е луд, за да застане рамо до рамо с Дянков и и да обере пасивите от лошо направения му Бюджет 2010!

За такова приключение едва ли си струва да бие път от Сингапур до Балканите.

И още нещо: направи ли впечатление на някого, че Кристалина Георгиева, която ще ни трие позора от представянето на Румяна Желева в Европарламента, не обели и дума за доскорошния си колега Симеон Дянков и е доста сдържана за политиката, която той така ентусиазирано води.

„За България е важно да съхрани балансиран бюджет” каза Кристалина Георгиева и добави, че външният ни дълг е нисък! Кой дава подобни справки на Георгиева, която изглежда разумен и прагматичен професионалист за разлика от Дянков – не е ясно, но ще приемем, че това нейно изказване е в рамките на запазване на добрия тон и предпазливостта, а не в сферата на истината.

Доколко стабилен като професионалист е Илиян Михов показва до известна степен следното негово изказване в предаването „Денят започва” на БНТ: „Чувствам се доста близък с хората, които са в Европейската централна банка, защото това ми е част от... моите научни изследвания са в областта на парична политика, централни банки. Много от хората, които са там, всъщност, са се занимавали и със сходни проблеми, били сме заедно на конференции, срещали сме се...”

Да отдадем думите на Михов на младостта му, часовата разлика в която бе взето интервюто с него и шока от предложението да дойде в България, и стане част от кабинета. Изненада е, че Михов призна, че не познава Симеон Дянков, който още със стъпването си на българска земя заяви, че него го познават всички.

„Аз г-н Дянков не го познавам лично, говорили сме по телефона един-два пъти, по имейл сме си разменяли съобщения. Но моята идея, а пък и на г-н Борисов идеята беше да работим заедно в един тим. Аз не мога да гарантирам дали това ще стане или няма да стане, след като не сме се срещали с г-н Дянков, но в никакъв случай, това искам да го заявя много ясно, в никакъв случай идеята ми не е да дойда там, за да избутам Симеон Дянков по един или друг начин...” призна Илиян Михов.
Е, можем да си отдъхнем! Както се казва избутването на Дянков ще се намери кой да го стори! Поне една точка в плюс на Михов отчетохме. И тя е че той не познава Дянков, което е прекрасно!

В последната минута научихме, че макроикономистът Илиян Михов ще бъде третият вицепремиер в правителството. За това съобщи премиерът Бойко Борисов в Перник. Михов щял ще поеме част от ресорите, които в момента се наблюдават от вицепремиера Симеон Дянков. "Михов ще отговаря за финансите, икономиката, еврофондовете и визията за дългосрочната макроикономическа политика на страната", обясни Борисов.

Премиерът даде да се разбере, че това не е снемане на доверие от вицепремиера Симеон Дянков, а цели да го облекчи от многото задължения. "За това, което Дянков има като ангажименти в момента, му трябват 30 часа на денонощието... потвърди министър-председателят днес в ранния следобед.

Той твърдеше, че и Румяна Желева се се справила при изслушването пред Европарламента, после се заинати Желева да остане външен министър, но нито едното не се оказа вярно, нито – другото! Желева отпътува по нейни си работи и целокупният народ си отдъхна от амбицията й да направи политическа кариера в Брюксел.

Така че, това, което и сигурно засега, е, че нищо не е сигурно!