На 100 000 души се падат 5,6 болнични легла за активно лечение, но те били разпилени в цялата страна - стана ясно от думите на министъра на здравеопазването Божидар Нанев в предаването „Неделя 150”.

Ще има промяна на статуквото в здравеопазването – това е ясно вече и на децата. Не е ясно обаче кой, как и колко ще струва, за да поеме извънболничната помощ, след като, за да се спестят пари се закриват няколкостотин фалирали болници и ще се наложи държавата да изкупува от тях скъпоструващото болнично орорудване и апаратура, за да се открият центрове за спешна помощ?

Ще изкупи ли държавата от фалиралите общински болници лабораториите с оборудването и рентгените и колко ще струва това, при така предвидената здравна реформа на правителството – на този въпрос министър Нанев засега няма конкретен отговор.

Не е ясно все още защо в края на 2009 година не бе използван резерва на Здравната каса, който е 1,5 млрд лева, за да се плати навреме на общопрактикуващи лекари, медицински персонал и болниците?

На този въпрос отговорът е, че резервът не трябваше да бъде пипан, за да продължи да крепи фискалния резерв, с което министърът на финансите Симеон Дянков искаше да се похвали пред Европа, а именно, че е стабилизирал финансово страната.

“Държавата разполага с 1,5 млрд. резерв за здравеопазване, натрупан от предишни години и оставен за тежки моменти като сегашния. Този резерв не е нито на БСП, нито на Тройната коалиция, нито на премиера Борисов – той е събран от българските граждани”, напомни червения депутат Михаил Миков в предаването „Неделя 150”, коментирайки закриването на общински болници и превръщането им в центрове за спешна медицинска помощ.

„Има разлика между болнична и доболнична помощ - казват на хората, че за измерване на кръвно налягане или за някакви лабораторни изследвания трябва да пътуват в друг град - няма да има такова нещо, това си остава. Става дума за болници за активно лечение”, обясни здравният министър Божидар Нанев. Според Нанев сега се налагали стандарти за болничните заведения, на които те задължително да отговарят. Целта била общественият ресурс да не бъде разпиляван.

„Кабинетите, които ще работят като спешна помощ и които сега изграждаме, ще работят не само лекарите в тази помощ, но и други специалисти – обясни министър Нанев. - Те ще получават по100 лева на дежурство, по този начин ще се облекчават и лекарите, които работят в спешната помощ...”

„В България има 421 болници на 7, 5 млн. население – поясни депутатът от ГЕРБ, Лъчезар Иванов. - Да съпоставим европейски страни, силно развити страни като Франция, Белгия. Там броят на лечебните заведения на глава от населението е много по-малък. Не може на 5 къщи да сложим болница. Това е нереално и невъзможно...”

Тук Иванов „пропусна” да каже как пенсионери, живеещи в десетки хиляди отдалечени махали, села и градчета в страната, ще пътуват при спешна нужда от лекарска помощ до най-близкото населено място, след като не разполагат с личен транспорт и средства освен жалките си пенсии. Белгия, Франция и Израел са развити държави с добро здравеопазване, но там никой не е лишен от възможността да получава медицинска помощ при нужда – било заради липса на квалифицирани специалисти по местоживеене, било поради липса на възможност за транспортиране до подходящо лечебно заведение.

Плановото лечение не е единственото, което се случва в родното здравеопазване. Спешните случаи, извънплановото лечение ще се превърнат в недостъпни за голяма част от българското население след закриването на болници. Да не говорим, че приказките на депутата Лъчезар Иванов за превантивна профилактика и превенция ще останат само на хартия като добри пожелания при съществуващата ситуация в малките населени райони, села и градчета.

Как практически си представят реформаторите от управляващото мнозинство провеждането на здравната реформа - единствено със закриването на общински нерентабилни лечебни заведения и създаването на спешни центрове за медицинска помощ, които да работят само в определени часове?

Десетки, стотици хиляди български граждани, живеещи на границата на мизерията, според официалната статистика реално ще бъдат лишени от каквато и да било възможност да се изследват, следят здравословното си състояние и при необходимост да пътуват на километри от мястото, където живеят, за да се изследват, менат на рентген и чакат резултати, докато чакат решенията на лекарите за настаняване в болница за планово лечение. Може би Здравната каса ще им плаща пътуването и хотела докато чакат лекарското заключение какво предстои да се направи?

„За каква медицинска услуга говорим? – пита д-р Лъчезар Иванов. - Такива са повечето от малките болници. Налага се пациентите да си носят печки, храна, лекарствата, карат те на километри, за да си направиш изследванията след това лежиш там 7 или 10 дни и те пращат в по-голяма болница. Тогава обаче заболяването вече се е развило, ако то е сериозно, хронично. Минало е в стадий, при който се изисква много повече апаратура, много повече средства. Кой печели? Нито пациентът, който е потърпевшия, нито обществото като цяло.”

Какво гарантира, че след здравната реформа, пациентите ще са в състояние да пътуват, плащайки от джоба си пътувания на километри за изследвания? Кой гарантира, че жителите на малки населени места ще са в състояние да платят от джоба си престоя в съответното селище с болница, докато изследванията им станат готови? Няма ли да се повтори сегашната ситуация при по-различни условия?

Пак ще мине ценно време в търсене на изход за намиране на средства за пътуване, престой и очакване на изследванията и резултата от тях. Пак ще се ползва скъпа апаратура, но с много чакане – а има болести, при които времето е решаващ фактор за оцеляване и живот.

„Няма да има район, който да остане без голямо лечебно заведение. Това е абсолютно сигурно. Здравната карта се прави така, че в рамките на 60-70 км. максимум да има голямо лечебно заведение, което да може да отреагира. Тези километри се взимат за около час и половина – два с един автомобил” – обяснява в интервю за Агенция „Фокус” днес д-р Лъчезар Иванов.

А който няма автомобил, няма пари за пътуване и престой в чуждия град – какво ще прави? Ще мре? Въпреки, че е гражданин на тази страна и всички текстове в Конституцията важат и за него – има право на лечение, само няма да има възможност след здравната реформа.

„Наскоро разбрах за един случай, при който пациент попада в една малка болница с болки в корема даде пример депутатът Лъчезар Иванов. - В 3.30 часа посред нощ лекарите там установяват, че става въпрос за апендикс. Този пациент обаче е с алергия, но в болницата няма нито алерголог, нито хирург. Хирургът идва в 8 часа сутринта. Трябва да бъде направена подготовката за операция. Тогава се взима решение пациентът да бъде преведен в болницата във Варна. Докато трае всичко това, пациентът почива в 17 часа. Ако този същият пациент беше веднага транспортиран във варненската болница или в друга болница, щеше да остане жив. Затова считам, че не може хирургия да се прави само от един хирург...”

Правилно, примерът е подходящ, но ако пациентът няма личен транспорт, а в селото или махалата няма кой да го закара – в такива случаи изходът също ще бъде летален, защото при спешни случаи, с една линейка за 12 часа в денонощието – на нуждата от спешна операция на коремни органи – няма как да бъде отговорено, и то единствено с очакването, спешният екип и единствената линейка да дойдат на работа след часове... за да констатират смъртта.

Никой не твърди, че здравеопазването не струва пари, напротив то струва много пари. Но преди да се посегне на лечебните заведения – нека управляващите да си направят труда да преценят, дали останалото без болница население, ще има възможност и ще бъде в състояние да се грижи само за оцеляването си!

Баба ми казваше, ако на 40 години си здрав, значи не си жив!

Мнозинството от населението в България е болно. Повече от половината е с тежки хронични заболявания или инвалидизирано. Голяма част от него живее на границата на оцеляването, с мизерни доходи. И щом това население бъде оставено без болници и съответно без лекарска грижа – трябва да е ясно, че то ще оцелее трудно, даже едва ли ще оцелее много дълго.

Не може всички българи да живеят в големите градове, където ще останат болници. Освен това е известно, че даже в столицата, раковоболните често остават без възможност за лъчетерапия, поради повреда в апарата...

Известно е и че раковоболните, диабетиците, децата с редки заболявания остават често и без лекарства, заради непроведени навреме търгове с фармацевтичните фирми...

„Държавата е това, което обществото иска и очаква да се случи” – каза го бъдещият трети вицепремиер, проф. Илиян Михов. Думи, заради които той спечели моето и уважението на много българи.

Нека да имаме държава, колкото и да сме зле финансово и колкото и да е тежка кризата...