Какво търсим още в Афганистан?

„Необходими са мерки за засилване на сигурността на контингента ни в Афганистан. Това каза пред журналисти преди влизането в пленарна зала, зам.-министърът на отбраната Аню Ангелов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Минути по-късно Ангелов вече бе избран за министър на отбраната на мястото на Николай Младенов. Самият Николай Младенов – бивш министър на отбраната пък стана министър на външните работи в предложените от премиера Борисов промени в кабинета.

В Афганистан вече повече от седем години се води война. Напрежението в тази държава непрекъснато се засилва. Експерти по сигурността поставят въпроса дали изобщо е необходимо присъствие, и то по този начин, на сили на НАТО там. Силите на Пакта са умиротворителни, а водят военни действия. Към момента Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан /ИСАФ/ разполагат с около 85 000 военнослужещи на територията на Афганистан.

Френският президент Никола Саркози отказа вчера, на 26 януари, за пореден път да изпрати още войници в страната, както призова НАТО.

Висши натовски генерали дадоха сигнал за мирни преговори с талибаните. Това стана ясно след като командващият силите на НАТО в Афганистан, генерал Стенли Макристъл заяви, че според него засилената численост на натовските войски в страната може да доведе до договаряне на мир с талибаните...

В навечерието на конференцията в Лондон, която ще се проведе по инициатива на Франция, Германия и Великобритания и с подкрепата на САЩ, се очаква да бъде съгласувана общата рамка на процеса, при който правителството на Афганистан ще започне да поема отговорност за сигурността в страната от 2011 г.. Тогава се очаква да стартира изтеглянето на американски войски от Афганистан.

Все пак да не забравяме, че бюджетният дефицит на Щатите се измерва вече в трилиони и продължаване на авантюрата в Афганистан допълнително товари със стотици милиони долари разходите на официален Вашингтон.

"Бих искал всеки да отиде в Лондон с възобновени ангажименти и този ангажимент да е правилно решение за афганистанския народ", каза ген. Макристъл пред "Файненшъл таймс". Генерала предупреди, предупреди, че насилието от страна на талибаните може да се засили рязко през тази година.

Доцент Владимир Чуков:

Офанзива? По-скоро медийна война

Ако трябва да бъдем напълно категорични, достоверна информация по отношение на талибаните нямаме. Все пак те коренно се различават от "Ал Кайда". Твърде хетерогенна маса са. Тя е формирана от елементи, недоволни от сегашното управление на Хамид Карзай и от присъствието на многонационалните сили, като гръбнакът са наркотрафикантите, засегнати по един или друг начин.

В никакъв случай не може да се твърди, че талибаните са строго организирана армия, разполагаща с добро оръжие. Т. нар. пролетна операция по-скоро е част от показването на мускули, от медийната война на талибаните. Наистина миналата година около 4000 души бяха убити в Афганистан. Бе предприета една нова тактика - на самоубийствени атентати, като талибаните се опитаха да свържат подхода на иракската съпротива със своя собствен. Но поне с днешна дата талибаните са бледо копие на "Ал Кайда", която има опитни командири. Докато те са една опозиционна група, в която се наблюдава дори отлив.

Талибаните в никакъв случай нямат 100 хиляди (каквито данни се появяват в някои медии - бел. ред.). Това, което се прокрадва като информация, е, че техните хора са някъде около 10 000 и са разпръснати в различни точки на Афганистан, като най-често са в южните и източните провинции. През последните седмици се наблюдаваше едно "поникване" на талибанско и въобще на опозиционно мислене и действия в някои северни градове като

Мазар-и-Шариф, където беше Северният съюз. Но то е инцидентно.

Т. нар. пролетна офанзива е част от класическата тактика на ислямската армия в стил "удряш и бягаш". В момента се топят снеговете и когато това стане, талибаните отиват да се бият, т.е. нанасят удар. Когато отново застудее, ще се приберат. Те имат едни средновековни представи - продължават да се наричат ислямски емират, а мола Омар е "повелител на правоверните". Но всичко това практически не е подплатено с някакви много сериозни военни възможности.

Естествено, не можем да подценим факта, че вече имат сериозен опит в областта на самоубийствените атентати, успешно правят засади. Но ако сравним двете сцени на военни действия в Ирак и Афганистан, в Багдад имаме много по-софистицирани бунтовнически действия, убитите са стотици хиляди, докато талибаните са просто разпасана армия с елементи на фанатизъм. Както сега са опозиционно настроени към правителството, в следващия момент те биха могли под някаква форма да се откажат от тези си действия. Полевите им командири, естествено, претендират, че тази година ще ликвидират коалицията. Лично аз много се съмнявам.

Вярно е, че в Афганистан многонационалните сили са доста по-малобройни - 33 000 души, докато в един Ирак са над 130 000. Но онова, което се говори за тази пролетна операция, трябва просто да бъде съобразено с размерите на съпротивата на талибаните. Не бива да бъде преувеличавана, като, естествено, не трябва да бъде и омаловажавана. Но когато се каже "пролетна офанзива", това е по-скоро част от медийната офанзива на талибаните, отколкото нещо реално.

Завръщането на военната сцена на талибаните най-вече е свързано със слабостта на сегашния режим на управляващия в Кабул Хамид Карзай. Няма защо да се заблуждаваме, че той всъщност бе наложен от американците въпреки решението на Лоя Джирга. Общо взето, симпатиите там бяха на страната на краля. Някои шефове на милиции отхвърлиха Карзай, тъй като потеклото му е твърде плебейско и е свързан силно със САЩ. Непременно трябва да се подчертае, че различията между английския и американския подход са налице - американците залагат на силовите подходи, докато англичаните поддържат по-меката форма. Оттам идват и предпоставките за набиране на недоволството в Афганистан, което избуява в лицето на талибаните. Така че това е слабостта на държавата, а не толкова силата на талибаните. Всъщност съветската окупация беше един пример как не трябва да се действа в такава атмосфера - със сила, с бруталност, в несъответствие с всички тези обстоятелства, съпътстващи живота на обикновените афганистанци.

Особено сериозен е проблемът с опиума, който е безалтернативен като поминък на населението. Страната твърдо държи монопола за износ на опиум в света. В момента американците отново са поставили на дневен ред въпроса да се забрани опиумният мак, което автоматично налива вода в мелницата на недоволните от режима и респективно на талибаните.

Ирак и Афганистан не са тъждествени. В Ирак ситуацията бавно и полека заприличва на американска операция, след като доста от участниците в коалицията се оттеглиха, включително и Великобритания. Но в Афганистан случаят е друг. Това е операция на НАТО. 27 нации са пратили свои контингенти. Практически Афганистан се превърна в символ на онова зло, на онези терористични сили, които нападнаха Америка на 11 септември. Тоест Ирак беше постфактум, втори ешелон, докато Афганистан символизираше борбата срещу тероризма и постигането на консенсус между демократичните нации. Чрез своето участие България показва в бойни условия подкрепата си - и материална, и морална - към онези, които се борят срещу терористични сили като талибаните. България печели доверието на своите партньори. Минаваме през теста на военната обстановка, далеч от конференциите и от ученията. А на бойното поле се вижда кой е лоялен и кой не. На България, която отскоро е член на НАТО и на ЕС, й се налага да бъде много по-стриктна в даването на подобен тип доказателства.


Големи авторитетни държави изтеглиха войските си от Афганистан

На срещата на върха в Истанбул през 2004 г. бе решено поне 8 на сто от бойната сила на всяка страна - членка на пакта, да участва в задгранични операции.

Всички членки на НАТО ли покриват този процент? Словакия държеше в Афганистан по-малко бойци от нас - 60. И нямаше никакво намерение да ги увеличава. А преди няколко години си замина последният словашки войник от Ирак.

Любопитна бе и ситуацията с Италия - там имаше много остри разногласия вътре в управляващата лява коалиция по повод разширяването на италианския ангажимент в Афганистан.

Преди две години в. „Индипендънт” обърна внимание на факта, че казуса „Афганистан” е в състояние да раздели НАТО. Амбициозните планове на коалицията за реконструиране на Афганистан не успяха да се осъществят, а на всичко бе ясно, че след като международното внимание се насочи към Ирак, изпращането на още военни няма да компенсира шестте години пренебрегване на проблемите. Неприятната истина още преди две години бе, че в Афганистан западните сили може би вече са загубили.

Интересен е фактът, че докато България тръпне дали животът на младши сержант Александър Александров ще бъде спасен след ракетното нападение на талибаните над базата в Кандахар, дойде новината, че на същите тези талибани, германският канцлер Ангела Меркел отпуска 50 млн евро за интегриране! И това се случи докато българският премиер Бойко Борисов, според колегата Светослав Терзиев е рапортувал: „"Госпожо Меркел, уверявам Ви, че новото българско правителство ще работи по начин, по който няма да се срамувате, че сте дали подкрепата си за нас". Ако това са представите на българския министър-председател за спазване на суверенитет, чест и национално достойнство, явно той и ние, сме на различни позиции. Той като премиер, ние, като български граждани, които очакват от своя министър-председател да се държи адекватно с чуждите си колеги...

Афганистан и българското участие

Ще започна с факта, че с решението за изпращане на още български войници за Афганистан, правителството постъпи като погази член Първи, алинея 1 от все още действащата Конституция на Република България. В този член първи е записано, че България е република с парламентарно управление.

В случая с изпращането на още български войски в Афганистан, не парламентът, а правителството взе това решение. Т. е. по този казус България не бе „република с парламентарно управление”, а с управление на изпълнителната власт.

Другото, което е смущаващо в казуса „Афганистан” е следното: от месец юли непрекъснато ни се повтаря, че в държавата няма пари. А в същото време се намериха пари за увеличаване на българския контингент в Афганистан. Наложително ли бе това увеличение на контингента?

Ще се върна малко назад във времето и документите от парламента:

 

ЧЕТИРИСТОТИН И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 24 септември 2008 г.

Открито в 9,10 ч.

.................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:.......

Следва ново предложение на народния представител Павел Шопов за включване в дневния ред на проект за Решение за възлагане на Министерския съвет на процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан.

Ще мотивирате ли предложението си, господин Шопов? Заповядайте.

ПАВЕЛ ШОПОВ /КА/: Благодаря, господин председател.

Въпросът за неучастието на България с военни контингенти и части в чужбина в чужди войни като пушечно месо на българските военнослужещи там и за чужди интереси е въпрос, който стои от самото начало на създаването на Партия „Атака”. Той е залегнал в предизборната програма за настоящото Народно събрание, ние периодически го поставяме и в момента той става особено актуален с оглед на ожесточаването на сраженията, ожесточаването и изострянето на обстановката в страните, в които България има контингент. Имам предвид Ирак и Афганистан.

Особено показателно е това, което казвам за Афганистан с оглед и на смъртта на 10 души френски военнослужещи там. Нещо, което предизвика бурни дебата във френското общество. Такива дебати в българското общество няма, което е изключително тревожно. Всички държави, които имат свои контингенти в тези страни, непрекъснато дискутират по темата. Там не се забравя обстоятелството и фактът, че тези държави имат десетки или стотици свои военнослужещи в тези страни, в които положението е тежко и животът и здравето на техните военнослужещи са непрекъснато застрашени. Може би това е така, защото в България единствено „Атака” повдига този въпрос и настоява за неговото решаване радикално с изтеглянето на тези части оттам.

Така че този дебат трябва непрекъснато да стои в българското общество. Ако не беше „Атака”, той нямаше периодически да бъде поставян и както се вижда, оттам няма и новини, мълчи се. Всичко, което става там, е оставено в забвение. Затова ние настояваме нашите части да бъдат изтеглени оттам. Това минава, разбира се, през поставяне на въпроса в Народното събрание, в каквато връзка е и нашето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.

Моля, гласувайте.

Гласували 149 народни представители: за 19, против 73, въздържали се 57.

Предложението не се приема.”

Публикувам и мнението на бившия депутат Стела Банкова по казуса „Афганистан”. Припомням тази позиция на Банкова, защото именно тя я остави извън парламента по-късно.

„На 26 октомври 2005 г. българският парламент реши да се изпращат български въоръжени сили извън територията на България. Всички политически сили с изключение на „Атака” гласуваха закон, с който ще се изпращат български въоръжени сили в Афганистан, Ирак, навсякъде, където Америка ни посочи.

Ще се изпращат български момчета, които на стотици километри от България всъщност ще защитават американските военни интереси. На практика излиза, че целият ударен флот половината от ударната авиация и над 1/3 от сухопътните войски могат да бъдат изпратени еднолично от министъра на отбраната. Тоест около 4 хил.души от въоръжените сили на България ще бъдат изпращани зад граница.

Единствено народните представители от „Атака” гласуваха против. Волен Сидеров призова всички народни представители да се вслушат в своето българско съзнание, в българската си съвест и да не се превръщат в марионетки на чужди интереси, в случая - на американската военна машина. Трябва да имаме суверенното право сами да взимаме решения, така както направиха нашите съседи - гърците, които не участваха в бомбардировките срещу Югославия и не изпратиха войски в Ирак. Така както направиха други наши съседи - турците, които не разрешиха от база Инджирлик да излитат самолети и да бомбардират Ирак.

Българската конституция не допуска изпращане на въоръжени сили в чужбина. Българското правителство изпраща наши войници в Афганистан - да се сражават в пустинята и да осигуряват трафика на наркобароните. Наркобарони в момента са членове на афганистанския парламент.

Урановите боеприпаси предизвикват ракови заболявания. Боеприпаси с обеднен уран се използваха с хиляди тонове при бомбардировките в Югославия и по западните български граници. Войниците в Ирак и Афганистан вдишват директно изпарения от обеднен уран, в т.ч. и българските момчета в Ирак и Афганистан. Заради обеднения уран през 2004 г. от рак са заболели над 140 хил.иракчани. Тенденцията е броя на заболяванията да расте с 10 хил.души годишно. Каква ще бъде съдбата на българските войници в Ирак и Афганистан?

Колко струва изпращането на български бойци в Афганистан? Колко струва тази авантюра на България? Данни за това официално няма публикувани, но вземам записаното от редовното заседание на Комисията по отбраната, проведено на 16 май 2007 година, в предишния парламент. Ето извадки от документа на това заседание:

Изслушване на ръководството на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия относно хода на подготовката и степента на готовност за изпращане на контингент от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан /ИСАФ/.

/В ход е била подготовката на българския военен контингент, който в скоро време е предстояло да замине за участие в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан /ИСАФ/-бел. Л. М./.

Изразявайки своето безпокойство по повод изнесената информация за съществуващия риск за сигурността на българския военен контингент, който ще участва в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, Комисията по отбрана единодушно прие следното:

СТАНОВИЩЕ:

1. Комисията по отбрана предлага на ръководствата на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия да проведат във възможно най-кратки срокове, преди заминаването на контингента за Афганистан, още един кръг от разговори с командването на въоръжените сили на САЩ и Италия, за безвъзмездно предоставяне на бронирани бойни машини с не по-ниска от 3-4-та степен на защита.

2. Комисията по отбрана намира за необходимо още веднъж да отбележи, че задачите и отговорностите, възлагани на българския военен контингент и наложените национални ограничения следва да съответстват на снабдяването на контингента с необходимата техника, въоръжение и оборудване.

3. Комисията по отбрана препоръчва да бъдат променени финансовите разчети за реализация на приоритетните проекти за модернизация на БА. Изпълнението на програмата за снабдяване на Сухопътните войски с нови бронирани машини да се стартира през 2007 г., с оглед приоритетното осигуряване на контингентите, участващи в мисии зад граница и преди всичко на военния контингент в Афганистан.

Коментарът е излишен.

Както казваше бившият министър на външните работи и днешен евродепутат Ивайло Калфин: "Щом искаме да получаваме сигурност, трябва и да даваме сигурност".

Един друг българин, проф. Андрей Пантев изрази своята неочаквано позиция за българските военни мисии в чужбина:

„Никой не може да ме убеди, че за да се спрат ракетите от Северна Корея, трябва да има противоракетна отбрана в Чехия и Полша. Нито че от летището в Бургас ще се предотвратяват бомбардировки от страна на Иран. Нито че за да има демокрация в България, български войници трябва да вардят чукарите в Афганистан или пясъците в Ирак. Българското участие или неучастие във войните в тези страни не е акция, а принцип. Абсолютно неприемлива за мен е тази отвратителна психоза, която внушава, че е хубаво да сме в Ирак... за да ни защитят по-добре...

... аз съм твърдо против българското участие в тези войни, защото това изкривява самото ни мислене по политически, национални и морални въпроси. Ние не сме имперска нация и държава... Чух дори един интелигентен човек да казва: "Ние сме против войната, но сме за участие в нея."

Не зная как да обясня тази инерция. Нямам и грам доказателства, но усещам една тънка и здрава паяжина, която личностно е обвързала мнозина от депутатите с американците. Не съм в състояние да застана в тяхната позиция и затова нямам обяснение за нея. Иначе логиката направо крещи, че не трябва да сме в Ирак и в Афганистан. Обаче явно ще си тръгнем последни. Въпреки че самите американци сигурно биха уважили едно по-достойно поведение...”

Кога българските политици ще се вслушат в гласа на интелигенцията?

Върховният съд на Унгария „преустанови действието” на решението за строителство на военен радар на НАТО в град Печ, съобщи кметството на града. Срещу строителството на военния обект в природен парк на един от най-красивите унгарски градове се обявиха много обществени организации и кметството на Печ, припомня РИА Новости. Те отнесоха въпроса до съда. Според тях, строителството на радара не само ще навреди на природата в защитената природна зона, но и ще застраши здравето на живеещото в района население.

Някой представя ли си българска община да се загрижи за здравето на жителите си и да удари теслата на строителство на военен радар на НАТО на българска територия?

Интересна е позицията на държавния глава Георги Първанов, който след скорошните промени на Закона за отбраната вече има декоративни функции като Главнокомандващ:

„Рисковете за българските военнослужещи в Афганистан остават и трябва да бъдем бдителни. Това заяви президентът Георги Първанов по повод снощния ракетен обстрел срещу българската база в Кандахар, при който пострадаха четирима наши бойци. По думите на Първанов, ситуацията в Афганистан се влошава въпреки усилията на международната общност.

„Обстановката в Кандахар е спокойна, а хората като цяло не са съгласни с присъствието на чуждестранни военни”, каза в интервю за Дарик радио от града Муджийб Рехман. Рехман е говорител на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан. Кандахар е столица на едноименната провинция и е мястото, където преди няколко дни имаше ракетен обстрел срещу българската база, при който бяха ранени четирима български войници.

Трябва да бъдем бдителни – далеч от Кандахар е лесно да се правиш на бдителен и да даваш рецепти за оцеляване!

Вярно е, че кризата в страната е страшна, безработицата – отчайваща и за много семейства единственият изход за прехрана е изпращане на баща, син или брат в Афганистан.

Няма смисъл да се спори или гадае дали талибаните са целили българската база заради военния ни министър, или след това са си пришили тази новина, за да изглеждат по-внушителни и авторитетни техните действия.

Проблемът, с който явно и военнополитически съюз като Североатлантическия пакт не може да се справи е, че доказват на НАТО, че са неконтролируеми неуправляеми и непредвидими. Едва ли в ръководството на НАТО днес има човек, който да не е наясно, че мисията е обречена и се нуждае от спешно преосмисляне.

И все пак – някой има интерес НАТО да остане още в Афганистан

Вчера Агенция Франс прес предаде, че Русия е подала оплакване до НАТО заради отношението на Алианса към производството на опиум в Афганистан, съобщи посланикът на Русия в НАТО, Дмитрий Рогозин.

Дмитрий Рогозин съобщи пред Агенцията, че е изпратил писмо до главнокомандващия войските на НАТО адмирал Джеймс Ставридис, „за да изразя несъгласието си с въпроса за трафика на наркотици в Афганистан”.

Рогозин изрази недоволство, че според Ставридис, наркотрафикът в Афганистан е водещ, но не основен приоритет. Руският дипломат съобщил, че през миналата година 30 000 млади руснаци са загинали заради употреба на хероин от Афганистан, което е два пъти повече от всички съветски войници, загинали в Афганистан в продължение на 10 години.

По данни на ООН през 2009 г. от Афганистан е изнесен хероин на стойност 2,8 млрд. долара, което възлиза на една четвърт от БВП на страната.

Всичко започва с пари и завърша пак с пари. Омагьосан кръг, от който излизането е по-трудно от влизането.

 

Коментари 

 
0 #1 blag009 2010-01-28 14:14
Все пак искам разяснение на следният пасаж:
-"Тя е формирана от елементи, недоволни от сегашното управление на Хамид Карзай и от присъствието на многонационални те сили, като гръбнакът са наркотрафиканти те, засегнати по един или друг начин."
За пояснение!!! Чел съм в интернета, че до нахлуването на американските войски в Афганистан, трафика на наркотици в Европа и САЩ, бил спаднал ДРАСТИЧНО????
Кибик Блаже
ПП.Моля Ви за коректност.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене