Крайно десни организации, мафии, специални служби, масонски обединения, паралелни на властта структури – това е кръгът , в който трябва да се търсят следи и съпричастие към отвличането на убийството на Алдо Моро, обесването на Роберто Калви, бързата смърт на папа Йоан Павел Първи и покушението над следващия папа – Йоан Павел Втори.

По същия начин е неприемливо да смятаме, че по собствена инициатива Ли Харви Осуалд заминава на своя глава за Съветския съюз. Интересно е и познанството на Осуалд с Дейвид Фери, го представя на частния детектив Гай Банистър, бивш агент на ФБР, както и на ЦРУ, както и на високопоставения бизнесмен Клей Шоу, който както се оказва не е чужд на специалните служби. Джак Руби, сутеньор, заподрозрян в убийство на профсъюзен деятел, собственик на стриптийзбар. Всички тези имена имат връзка с мафията, ЦРУ, ФБР, и политици и едно неразкрито убийство.

Всъщност Ли Харви Осуалд е арестуван по свидетелски показания като заподозрян за убийство на полицая Джи Ли Типет. И тъй като убийството се случва минути след покушението на Кенеди, докато линейката лети към болница Парк Лейн с президента, Осуалд вече е в ареста, без документи и с обвинение за убийство… От ареста той иска среща с назован от него поименно агент на ФБР…

Директорът на ФБР Едгар Хувър звъни на Роберт Кенеди и му съобщава, че брат му е убит и е задържан някакъв мъж, Ли Харви Осуалд! Осуалд отрича да е стрелял по полицая или по президента. Полицията решава да го изведе от полицейското управление, а там чака Джак Руби, който застрелва Осуалд. Сега вече никой няма да твърди, че Осуалд е бил задържан за убийство на полицая Типет. На Осуалд гледат като на убиеца на президента Джон Кенеди.

Разоръжаването, борбата с организираната престъпност, интересите на мафията в Куба, са сред основните причини двамата братя Кенеди да бъдат убити и смъртта им да остане неразкрита.

Покушението – кой е свързан с него – пряко или косвено

Мелвин Гудман, /старши анализатор в съветския отдел на ЦРУ от 1966 до 1990 г./ още през 90-те години на миналия век заявява в американския Сенат, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Никой не си направи труда от страна на новия Голям брат, след 1989, да съобщи на България какво е констатирал Мелвин Гудман. Интересен факт в тази история се съдържа във формулировката в един документ. Това е публичният Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешният министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ – бел. Л. М./, от времето, когато шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел прави впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти".

Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, тогава министър-председател на Италия, който написа: "България няма участие в покушението."

На това изявление на политика и бивш премиер на Италия, Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти и дезинформация в оценките в Доклад на ЦРУ за Белия дом, по който начин в тази провокация изкуствено са били замесени СССР и България. Признанието на Гудман също остана глас в пустиня.

И досега няма ясен отговор на въпросите:

Сам ли е организирал всичко за покушението Агджа?

Може ли да се приеме, че той е бил самотен терорист? Че не е бил свързан с никого от мафията, крайнодесни органицзации и спецслужби? По време на първите разпити в полицията, Али Агжда се колебае и не споменава, че на площада е бил Сергей Антонов. Защо, какво го е накарало да постъпи така и да „скрие” участието на българина?

Защо е убит Абди Ипекчи? Защото е готвел публикации разследвания за връзките на турските специални служби с организацията „Сивите вълци”. Връзки, които с добавяне на високопоставени генерали и масони изплуват години по-късно след атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

Али Агджа е осъден на доживотен затвор за убийството на главния редактор на в. „Миллиет”, Ипекчи, и закаран в Картал малтепе – най-строго охраняваната част на затвор в Турция. Оттам Агджа успява да избяга и да се укрие докато си набави документи.

Как сам човек, без ничия помощ бяга от най-охранявания затвор и след това пътува, необезпокояван от никого, докато му изготвят паспорт? Агджа не е бил сам, нито при бягството, нито след това, когато без да се притеснява пътува из Турция. Той е имал съучастник, или съучастници и при бягството, и след това – при пътуванията, за които са били необходими немалко пари.

На Агджа му е била необходима и сигурност, която биха могли да му издействат негласно единствено спецслужбите. Т. е. Агджа не е бил сам.

След това, ей така – внезапно Агджа сяда и пише писмо, че ще убие папата, и че е избягал, за да изпълни своята мечта! Писмото излиза в турския печат.

Оръжие, пари и съучастник са осигурени на Агджа. След като избягва от затвора Агджа няма и понятие от български тайни служби и от Сергей Антонов. Годината е 1979-та. Той заявява, че ще убие папата, който се готви да посети Турция!

„Сивите вълци” в атентата

Али Агджа е „сив вълк”, адвокатът му – също. „Сивите вълци” осигуряват на Агджа оръжие и пари и му изпращат съучастник:

Орал Челик – излежал под чуждо име присъда за наркотици във френски затвор и разпитан там от италианските следствени власти - бел. Л. М./. Челик бяга веднага след атентата и италианските власти не успяват да го разпитат. По-късно, те са принудени да го разпитат на място във Франция. Челик е член на „Сивите вълци”. Твърди се, че Челик е бил много жесток и мнозина му приписват убийството на Ипекчи.

Челик е човекът, който измъква и съпровожда Агджа след бягството му от турския затвор в Истанбул, Анкара, Малатия и Невсехир. На процеса след атентата са показани снимки на бягащ мъж от площада и Агджа разпознава в него Орал Челик.

„Преди да бъда арестуван във Франция ми бе казано, че трябва да обвиня българите и че за това ще получа много пари” – разказва Орал Челик пред съда.

Абдулла Чатлъ, когото всички сочат за шеф на „Сивите вълци” в Европа, е човекът, който снабдява Агджа с паспорт. Чатлъ е изслушан като свидетел в съда, но полицията пред това не го е разпитвала. Йомер Багджъ потвърждава пред Угърчинска, че Чатлъ е шеф на групата, в която Агджа е важен функционер и изпълнител. Паспортът, който Чатлъ предава на Агджа е на името на Фарук Йозгун. Паспортът не е фалшив, а е бил изработен в администрацията като истински, на името на Йозгун, но със снимката на Агджа!

След години става ясно, че Чатлъ е бил вербуван от турските тайни служби още преди атентата. „Сивите вълци” се явяват като войници на държавата?

Абдулла Чатлъ загива в автокатастрофа, докато е пътувал с валията на Одрин и висш офицер от МИТ. У Чатлъ са намерени 6 лични карти, оръжие и служебна карта на полицейски служител с негова снимка.

Чатлъ, шеф на група от „Сиви вълци” е бил свързан с турските тайни служби и осигурява паспорт на човека, който щял да извърши атентат срещу папата.

Човек на „Сивите вълци” загива в катастрофа с човек на турските специални служби. И този човек, Чатлъ твърди, че му е било платено много добре, за да злепостави българите като им припише атентата срещу папата.

Йомер Багджъ – е „сив вълк” и той осигурява оръжие на Агджа. На процеса Багджъ отрича, че е член на „Сивите вълци” и че е дал оръжие на Агджа – 9мм браунинг, оръжието на атентата. Багджъ признава след години пред Румяна Угърчинска, че Федерацията на „Сивите вълци” в Германия го е накарала да предаде на Агджа и пари.  Отрича да е знаел за какво му е на Агджа оръжие.

Само Агджа ли стреля срещу папата? От неговия пистолет, с който той е задържан са изстреляни два куршува, но трета гилза е намерена в колата. „Тази гилза никога не е била изследвана от следователите и експертите, защото Ватикана я обявява за свещена” – твърди журналистката Румяна Угърчинска. - Самият папа Йоан-Павел II, който многократно по-късно е обявявал, че дължи спасението си на Дева Мария от Фатима, дарява гилзата тъкмо на статуята на Дева Мария във Фатима. Днес това веществено доказателство е вградено в златната корона на статуята. Веществено доказателство, което може да даде отговор на въпроса от кое оръжие е изстрелян патрона, следователите оставят да бъде вградено в короната на една светица!

По тялото на папата има три рани от куршуми, а са ранени и туристи от площада. Това няма как да се случи само с пистолета на Агджа, от който са изстреляни два куршума.

В разговор с Румяна Угърчинска в Анкара, Орал Челик й казва: „“Забравете всичко, което сте чели за “българската следа” и други подобни. Агджа не беше сам на площада.” Челик е казал това и на съдия-следователя Приоре още по време на второто италианско следствие, когато кой знае какви следствени действия по свидетелството на Челик не са били проведени.

Йомер Марсан – този, за когото Агджа твърди, че му е дал парите за покушението е свързан с Абузер Угурлу и е негов представител за България. Фамилията Угурлу е известна в Турция – като тримата братя и бащата са известни контрабандисти.

При очната ставка с Марсан Агджа му се извинява, че е излъгал за негово съучастие в подготовката на атентата срещу папата.

Марсан е роден в Турция, но със западногерманско поданство, тъй като съпругата му е германка. Марсан рабои във фирма „Интко” Гмбх,със седалище в Мюнхен.

Марсан работи с братята Гюлтаж, сътрудничи си със Зеки Меджит, задържан в Швейцария и съден за наркотрафик.

Представител на Йомер Марсан за България е Господин Николов Терзиев…

Пред съда Агджа обяснява, че в стая 911 на българския хотел „Ню Отани”, е получил и втори фалшив паспорт, на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх. Документа му бил дал сирийският гражданин Йомер Марсан. Точно с този паспорт Агджа е заловен на площад "Свети Петър" в Рим.

Покрай проучванията си по дейността на казината в страната, попаднах на човек, който Стърлинг споменава в книгата си, попаднах на името на турска фирма "ИНТКО", занимаваща се с търговия с цигари, плодове, минерална вода и уиски. През 1991 г. в офиса си в София, фирмата имаше телефон 72-39-97. Мюнхенският представител на тази фирма, на когото тогава позвъних се наричаше... Йомер Марсан - човекът, чието име Агджа споменава, че му е дал фалшивият паспорт. Бизнесът си е бизнес - откритото от мен, съвпаденията, случайностите изобщо не водеха до доказано участие на България в организиране на заговор. Тайнственият българин, за когото Клеър Стърлинг пише в книгата си по атентата не пожела да се срещне с мен през 1990 година, нито през 1991 г.. Оказа се, че българинът Господин Николов – Терзиев е бил следовател, инспектор в казино, работил е в държавна фирма "Кинтекс" и е бил представител на Йомер Марсан за България.

Дотук имаме крайнодясна организация, „Сивите вълци”, мафия - Бекир Челенк, турски тайни служби – Абдула Чатлъ, а сега се прибавя и човек, който Клеър Стърлинк прегръща като факт с охота – човек, работил в казино и за „Кинтекс”, въпреки че местоработата не е доказателство за участие в атентат срещу папата.

Бекир Челенк – на процеса Агджа твърди, че Беленк му е предложил награда от 3 млн марки, ако елиминира папата.

Един от хората, с които Агджа прави връзка е Бекир Челенк. Челенк е човекът, който познава повечето от хората в контактите на Агджа, той е известен с това, че друг човек на Агджа, Орал Челик, е работил за него. Челик е познат с контрабандиста Абузер Угурлу.

Абузер Угурлу - известния контрабандист е познат както на Бакир Челенк, така и на Агджа, на Йомер Марсан.

Именно от името на Абузер Угурлу, Агджа се явява като непознат младеж под името Метин пред Марсан и му иска пари. По-късно, след атентата Марсан разпознава Агджа.

Агджа дава два телефона в показанията си по делото в Италия, като телефони за връзка с българската Държавна сигурност. Всъщност телефоните се водят на друг контрабандист, Кантер ал Байрак, съдружник на Абузер Угурлу в търговията с забранени лекарствени средства и цигари.

Челенк е човекът, за когото турският министър на външните работи поиска навремето да бъде екстрадиран за контрабанда на мед и валутен трансфер. Челенк отрича да е бил свързан по какъвто и да било начин с атентата и по тази причина не е осъден – поради липса на доказателства.

Широко коментирано по време на кампанията срещу България и т. нар. "българска следа" в атентата срещу папата бе, че по време на престоя на Агджа в хотел "Витоша - Ню Отани" на същото място попада и турският гражданин Бекир Челенк.

"На 11 юли съм влязъл в България, а на 15 съм я напуснал" - ще уточни по-късно Челенк на въпрос на италиански журналист, зададен на пресконференцията в парк-хотел "Москва". - "Агджа не познавам и не съм виждал - потвърди пак там Челенк. - Основах фирма в Мюнхен за внос и износ на 14 юни, като 15 на сто участие в нея има Аталай Сарълай." Съдружникът на Челенк, Аталай Сарълай всъщност е в много близки отношения с ръководителя на „Сивите вълци”, Тюркеш.

Челенк е приятел на друг познайник от зората на демокрацията – Абдул Хамид Шамаа, или Виктор Матрин Радев. Челенк е бил известен като организатор на трафик на дрога и оръжие, известен е с това, че финансира „Сивите вълци” и че е съгражданин на самия Агджа от Малатия. Бекир Челенк бе в списъка на обвинените от Римската магистратура, но той така и не замина за Рим. Тук в България той бе разпитан от пристигналия следовател, д-р Карло Палермо, по най-големия процес, тогава, за трафик на дрога и оръжие в Тренто, Италия. Начело на списъка с обвиняемите по този процес бе името на Бекир Челенк, когото българите не пускат да излезе от България. По-късно, в Турция Бекир Челенк умира от масивен инфаркт.

През 1985 година Челенк бе разпитан от съдия-следовател Карло Палермо. Първата връзка със „Сивите вълци” направих чрез Бекир Челенк твърди съдия Палермо във филма на Румяна Угърчинска за атентата срещу папата. – Според италианските следователи Бекир Челенк е бил подпомаган от „Сивите вълци”, за да подпомага трафика и контрабандата му в Италия. Според съдията, Бекир Челенк финансирал „Сивите вълци” и олицетворявал връзката на мафия с крайнодясна организация.

Али Агджа е разговарял от хотела си четири пъти с един и същи номер установяват българските следователи. Агджа е телефонирал и на телефон 22-35-10 в Истанбул. Впоследствие става ясно, че телефонът на който е звънял Агджа е в район където са разположени служби на турското разузнаване МИТ, разузнаването, жандармерията и финансовата полиция. Под прикритието на фирма „Тунч Тиджарет” Мит е ползвал телефона.

Йомер Марсан е разпитван от германската полиция по делото и е бил привлечен по делото в Рим като свидетел. Марсан е бил клиент на „Кинтекс” и е бил свързан с германските специални служби.

Муса Сердар Челеби - лидер на крайнодясна организация признава, че също се е срещал с Агджа, Челеби е обядвал и с Бекир Челенк, но това все още не беше връзка на Челенк с Агджа, не беше връзка и на Агджа с българските тайни служби, както внушава Клеър Стърлинг*** в книгата си.

Метин Тургут – с турско и българско гражданство, женен за българка, клиент на „Кинтекс”, личен приятел на Бекир Челенк.

Зеки Меджит – работи с Йомер Марсан, сириец, за сделките си ползва господин Николов-Терзиев. Името му е съобщено от Агджа на италианските следователи като човек, който е бил сред хората, видели Агджа по време на престоя му в София.

Повечето чужденци, които Агджа съобщава заради алибито си, че е бил в София, са турци, или граждани на арабски държави.

Тургут е бил сътрудник на Абдул Хамид Шамаа, - Виктор-Мартин Радев, който през месец май 1989 г., когато са най-лоши отношенията на България с ислямските държави, получава българско гражданство с Указ на председателя на Държавния съвет, като в списъка е и старият Фатик Шабан-Тюркмен. Шамаа както повечето чужди граждани, имената на които изброих по-горе, са клиенти на ДФ „Кинтекс” и личен приятел на Бекир Челенк.

Българските тайни служби са наблюдавали чужденците, които са работели по специфичните външнотърговски операции и реекспорта, и са ги водели на отчет. Турските тайни служби са имали внедрени хора в „Сивите вълци”. Българските им колеги са имали внедрени агенти в самите турски тайни служби.

Другите субекти в покушението срещу главата на римо-католическата църква

Ватикана. На мястото на атентата е поставена плоча, на която с римски цифри е написана датата на покушението срещу папа Йоан Павел Втори.

Архивът на папата все още е секретен и няма достъп до него. Мои колеги от чуждестранна телевизия направиха опит да получат разрешение за достъп до този архив, но им е бе отказано. Темата за покушението е тема, по която в коридорите на римо-католическата църква не се говори.

Кой е искал така явно да нападне и рани папата? Защо? Високопоставени хора от Ватикана вдигат рамене, говорят учтиво, заобикаляйки темата, въпреки че би следвало да има интерес да стане ясно поне кой стои зад атентата.

Личният архив на папа Йоан Павел Втори би дал много отговори, особено неговият дневник. Но както е известно, даже италианските съдия-следователи не са получили достъп до тези документи по време на следствието.

Тайни служби, мафия и екстремистки организации

Покушението срещу един папа е сериозен акт, и не е еднолично решение, нито е възможно еднолична организация да го проведе. А зад сериозните цели застават сериозни организации, които, за да не бъдат разкрити създават свои тайни структури. Така в Турция е създадена организацията „Контрагериля”, а в Италия – „Гладио”. Те са връзката с екстремистките структури и терористите, те са потокът от финанси за организацията и изпълнението на дадено начинание. Те имат силата на паралелна власт в държавата, в която действат.

„Сивите вълци” са интергрирани в тайните служби, а тайните турски служби ги манипулират, подпомагат, съдействат и насочват. Едни тайни служби си сътрудничат с други тайни служби когато целта е обща.

Кой е искал да убие папата? Кой е искал той да бъде отстранен? Предшественикът на Йоан Павел Втори е начело на римо-католическата църква малко повече от 30 дни и умира! Какво стои зад тази смърт – никога не е разследвано, защото едно съмнение за престъпление не може да бъде приписвано на Ватикана!

Причината за елиминирането на папа Йоан Павел Първи явно придължава да съществува и за следващия папа. Пари, пране на пари, корупция във Ватикана, какво стои зад тези покушения?

Толкова ли е сериозна причината, че поръчителите и организаторите на атентата не са разкрити?

Генерал Пиетро Музумечи, /работил в засекретената служба суперСИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя Л. М./. На процеса срещу него самия, генералът открито обвинява Майкъл Лейдън**, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг***. Генерал Музумечи е италиански таен агент, и заподозрян, и съществуват подозрения, че е замесен в атентата на гарата в Болоня. Та същият този генерал Пиетро Музумечи, свързан с италианската мафия, се заема със задачата да насочи Агджа по „българската следа”. Оказва се, че Али Агджа е лежал в един затвор с италианския мафиот Джовани Пандико, който е бил изслушан на процеса като свидетел. Пред съдиите Пандико заявява, че генерал Музумечи е поискал от него да накара Али Агджа да обвини българите и руснаците. Пандико се е видял с генерал Музумечи в затвора, където Музумечи е отишъл да убеждава Пандико да говори с Агджа да се съгласи да сътрудничи.

Пред съда Пандико заявява, че Агджа е сключил сделка с Музумечи, а Абдулла Чатлъ потвърждава казаното от Пандико. Генералът скача и заявява, че никога не е срещал Пандико, нито е виждал някога Агджа. Самият Агджа е вбесен и не крие гнева си пред съдиите.

Чатлъ свидетелства, че също е бил убеждаван – срещу 200 000 ДМ да потвърди участието в покушението над папата.

*        *        *

“Stay Behind” /“Стой отзад”/ е организация, която е създадена навремето по инициатива на американското ЦРУ, за да предотвратява засилването на влиянието на прокомунистически и леви сили в страни членки на Североатлантическия пакт. Това секретно командване функционира наднационално, практически извън всякакъв контрол, без знанието дори на президентите и премиерите на страните, в които развива дейност. С течение на годините то попада под влиянието и на местни кланове и интереси - мафии, масонски обединения, паралелни структури. С италианското му поделение, наречено “Гладио” /което означава “Меч”/, например са обвързани лица, замесени в скандалите с Ватиканската банка “Амброзиано”, с масонската ложа П-2, просто недоволни от папата. Съществуването на “Гладио” бе разкрито още през 1992 г. от Джулио Андреоти.

„Гладио”, „Контрагериля” в Турция – за тях съобщава във филма си Румяна Угърчинска. „Тайна армия на НАТО”, която е действала в почти всички страни - членки на Алианса. Някои от тях са ползвали в Италия крайно десни терористи, манипулирали са в Турция и „Сивите вълци”, чийто член е Али Агджа.

Днес “Stay Behind” е минало. Но нали точно миналото искаме да научим след толкова години лъжи, обвинения и съсипани човешки съдби?

От централата на Алианса отричат всичко, но тогава кой направи връзката: крайнодесни-мафия-тайни служби? Нима политик от такъв ранг като Джулио Андреоти си измисля?

** Майкъл Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър, на генерал Александър Хейг, работил е със Збигнев Бжежински. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба супер СИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито, съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. Л. М. /. Та на процеса срещу самия него, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг.

*** Стърлинг умира от загадъчна болест през 1995 година, факт, който не се нуждае от коментар, след като се има в пред вид дейността й като журналист и задачите, които е поемала.