Стенограма за това, как Симеон Дянков го игра адвокат на премиера Бойко Борисов в парламента

Историята започва в парламента, когато червената депутатка, Корнелия Нинова спори с премиера Бойко Борисов за това, какво е свършил Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната. Борисов отказва да прави дуплики на Нинова и тогава на парламентарната трибуна излиза сам Симеон Дянков! Вролята на адвокат на министър-председателя... Ето как се случи това:

ШЕСТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИ

София, петък, 5 февруари 2010 г., ден за парламентарен контрол

..................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Борисов.

Реплика на госпожа Нинова.

КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Борисов, трябва да Ви призная едно качество – много сте добър в бягането от отговорност чрез прехвърляне на отговорност върху бившите управляващи. (Реплика от ГЕРБ.)

Само че някой тежко Ви е подвел, когато Ви е готвил отговора на въпроса. Аз персонално съм била член на Междуведомствения съвет. Персонално съм отговаряла в Министерството на икономиката за търговията. (Оживление, реплики от министър-председателя господин Бойко Борисов и от ГЕРБ.)

КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Цачева, моля да ми удължите времето.

Господин Борисов, започва да ни става навик – на нас двамата, да си спорим от трибуната, само че да Ви припомня, че се намираме в парламента и докато аз говоря тук, Вие нямате право да ме прекъсвате. След това ще имате думата за дуплика. (Смях от ГЕРБ и възгласи: „Е-е-е!”)

По време на предишното управление беше променен така Законът за експортния контрол, че за пръв път се въведе изготвянето на публични доклади и тяхното представяне както в Министерския съвет, така и в парламента.

Моля този, който Ви е написал отговора, че доклад не е представен в парламента, да понесе отговорност за това, че Ви е подвел и Вие излъгахте парламента. Проверете и тук, за да видите, че доклад за дейността на Междуведомствения съвет е внесен – за 2008 г.

Освен това, вярвам, че със задаването на въпроса ми, към 22 януари, съм допринесла да се разбързате и да си свършите работата, защото от отговора Ви пролича, че до този момент Междуведомственият съвет наистина не е работил.

Само че остава един друг въпрос: кой ще понесе отговорност за това забавяне от 7 месеца?

Кой ще обезщети фирмите за загубите, които са претърпели и българската икономика за това, което е претърпяла?

И ми е много интересно – когато дойде време Вие съгласно чл. 74 от Закона за контрола да внесете доклад за дейността на Междуведомствения съвет в парламента, какво ще напишете в него.

Според мен трябва да напишете само две изречения: „Уважаеми народни представители, нямам какво да ви отчета като дейност на Междуведомствения съвет, защото 7 месеца не съм го свиквал. Той не е работил и аз като министър-председател нося отговорност за това безхаберие.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.

Министър-председателят има възможност за дуплика в рамките на 2 минути. – Не желае.

На основание чл. 55, думата иска вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.

Тъй като съгласно ал. 3 председателят на Народното събрание може да определя времето, през което министрите говорят по определен въпрос и се намираме в процедура на парламентарен контрол, 2 минути време за Вашето изявление.

Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Два кратки коментара по Вашия въпрос.

Първият коментар – от м. юли до м. януари са шест месеца, не седем. Ако не можете това да го пресметнете, си използувайте пръстите: август, септември, октомври, ноември, декември, януари! (Заместник-министър председателят с високо вдигната ръка брои с пръстите си. Ръкопляскания отдясно.) Шест!

Шест! Както днес смятате, така сте си правили бюджетите досега и затова държавата е в такова тежко положение!

Вторият коментар – по-сериозният, понеже се спомена износът и какво става в износа, съм радостен да Ви кажа някои от последните цифри, а именно – м. ноември 2009 г. е първият месец от 17 месеца, когато българският износ, българският износен сектор има реален възход. С 3,3 на сто в реално отношение ни се повиши износът на фона на предишната година, когато госпожите и господата от тройната коалиция казваха, че няма въобще никаква криза. За м. ноември 2009 г. българският износен сектор се увеличи с 3,3 на сто! Това са данни на Европейската комисия.

За м. декември т. г. има само предварителни данни. Данните са още по-добри. С други думи, антикризисната програма на правителството работи добре, вече показва резултати и това се отчита от Европейската комисия. Благодаря. (Ръкопляскания от дясно.)

Как бяха продадени националните интереси от Тройната коалиция

Малцина са наясно, с това, което конкретно се случва в държавата. Светлина върху някои лоши решения на кабинета „Станишев” хвърли едно питане на депутата Иван Костов от „Демократи за силна България”.

Поучително е да се прочете за какво иде реч:

ШЕСТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 5 февруари 2010 г., ден за парламентарен контрол

.............................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ... Питане към министър-председателя на Република България Бойко Борисов от народния представител Иван Костов относно оценката на министър-председателя за българо-турските отношения.

Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги! Уважаеми господин министър-председател, заварихте трудно наследство в българо-турските отношения. Дълъг и черен е списъкът на предадените български интереси от господата Сакскобургготски, Доган и Станишев. Съгласието България да залее собствените си земи, за да построи язовир „Тунджа”, да предаде и подари управлението на водите на турската страна. Да даде националните си пътни проекти, пътят до Маказа, магистрала „Тракия”, магистрала „Люлин” на турски изпълнители. Да се съгласи турските фирми да плащат 500 лв. на нает в България работник и 1500 евро на доведен от Турция работник за същата работа. Бяха прекратени напълно преговорите по повдигнатите от мен проблеми за обезщетяване на нашите тракийски бежанци. (Реплики от КБ.) Не бе поискано да се върне на България обещаната още през 2000 г. българска болница в Истанбул, но най-вече в Конституционния съд има дело за тежки нарушения на изборния процес в проведените избори в Република Турция. Имаме брутална намеса на турската държава в българския вътрешен политически живот в полза на Движението за права и свободи.

Като капак на всичко Симеон Сакскобургготски, без да се посъветва с когото и да било, даде безусловна подкрепа за турското членство в Европейския съюз, подкрепа, която беше потвърдена впоследствие от президента Първанов и от министър-председателя Станишев.

В тази връзка Ви моля да ми отговорите каква е оценката на правителството за двустранните отношения след посещението Ви в Република Турция? Отдаде ли Ви се в някои направления да коригирате позициите на предходните правителства, защото за никой не е тайна, че и двете предшестващи Ви правителства водеха политика във вреда на българския интерес. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Заповядайте за отговор, господин Борисов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Костов! Тъй като ми е много прясно, направо ще Ви отговоря по хронологията, както Вие зададохте въпроса. Това, че турски фирми строят в България, е факт. Факт е обаче, че те са спечелили тези поръчки на базата на конкурс, на базата на това, че много от тях, големите им холдинги са много добре организирани, с много добра механизация, с много опит. Само за последните пет години са направили 250 естакади в Истанбул.

С една дума, в това си посещение аз се опитах да разделя политиката и бизнеса. Разбира се, на първо място съм поставил, неслучайно делегацията, която наблюдаваше срещите, беше от всички парламентарни партии.

АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Не всички, БСП не беше.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кои не всички? ДПС бяха. В случая, може би колегите са се объркали и са ви имали за едно, когато е ставало въпрос за Турция. (Шум и реплики.) Както и в Израел и навсякъде, извинявам се, аз не съм знаел и мислех, че има представител от вас. Съжалявам, надявам се повече това да не се повтори.

Да мина на сериозната част на въпроса. Става актуален въпросът Ви – защо се допуска да има разлика в заплащането или защо се допуска за магистрала „Люлин” с години да се удължава срока и при спечелената на ниска оферта поръчка след това да се искат 70 млн. отгоре. Аз бих казал, в първата си част, с цялото си уважение към Вас, не сте прав, че когато спечели турска компания, ние трябва да имаме към нея отношение и да я изхвърлим, но след това тя трябва да изпълни ангажимента си по начина, който е записан в тръжните документи. Иначе става обикаляне на поръчката и всъщност крайната цена на тази фирма е по-висока от български фирми, които са дали оферти. Надявам се повече това да не се повтори. Безспорното фирмите им са добри и много бързо строят. Има естакади, които са направени за 45 дни в центъра на града.

За българската болница не сте прав. Господин Ердоган лично пое да провери по закон как да стане, за да ни върнат болницата. Личен ангажимент пое. За българската метална църква също, турското правителство даде не само разрешение за реставрация, не само са я укрепили с 36 пилона, а и огромна сума за реставрацията, външната фасада и ремонта да го направи турската държава, а ние да направим отвътре ремонта на металната църква. Освен това се разбрахме България да предложи Пловдивската джамия като защитен паметник на ЮНЕСКО, а те от турска страна да предложат металната ни църква в Истанбул.

Това, което господин Янев в първата си част на въпросите говореше за Гърция, е абсолютно правилно. Ние по никакъв начин, ако продължаваме да не пускаме въпросника към Люксембург, то е точно, защото искаме да запазим максимално добри отношения с гръцката държава, а същото касае и нашата съседка Турция. Не можем да прекроим географията, това са ни съседите.

Относно проекта „Тунджа”. Господин Ердоган даде цифри колко хора са били удавени, колко жертви имат от наводненията и какви огромни материални щети търпят. Ние не сме му казали „да”. Казахме, че единственото, което трябва да се има предвид, е изцяло контролът на водите по този проект да е български.

Разбира се, ако тръгнем да правим този проект, господин Костов, без решението на парламента аз няма да направя една крачка. Просто това са поставените въпроси от тяхна страна. Гинат хора вследствие наводненията.

Относно намесата им за изборите. Аз се надявам, че те разбраха това, което им казах, и че повече няма да го правят. Моите колеги от ГЕРБ са поели ангажименти за нов Избирателен кодекс до юни. Там трябва като държава да отрегулираме правилата ясно и точно. Това е именно ролята на парламента – далече преди местните, президентските и парламентарните избори да сложим правилата за избори такива, че по никакъв начин да не може никой да ни се намесва.

Именно затова в целия този арсенал искам да включа сключените споразумения с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – споразумения, които нашите превозвачи искат от 20 години и не са постигнати, сега ги постигнахме, така че като цяло считам посещението за успешно.

Що се касае за безусловната подкрепа, аз много ясно, публично казах – вие сте го чули, че, първо, ние нямаме нужда от партии посредници. Българският народ излъчва партиите, които побеждават на избори, те излъчват премиер – той води отношенията със съседна Турция.

Що се касае за европейското им членство, макар че Вселенският патриарх лично настоя да помагаме, аз бях много ясен и точен – ние подкрепяме всички инициативи на турското правителство за европейска интеграция. Когато изпълнят критериите си, тогава можем да седнем и да кажем дали ги подкрепяме за членство. В момента те правят много реформи, ние като държава ги толерираме, но подкрепа от нас ще получат, само когато реформират така своята държава, че тя да изпълни критериите на Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, имате възможност за два допълнителни въпроса.

ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър-председател, добре е за българските интереси, ако Вие сте постигнали ние да управляваме бъдещите води на яз. „Тунджа” – той да бъде на наша територия, да бъде под наше управление, защото след 20-30 години водата ще бъде по-ценна от петрола. Това е добре.

Добре е, ако Вие откажете да платите тези допълнително искани за магистрала „Люлин” пари и ако отстраните турската фирма от изпълнението на проекта. Добре е, ако предложите отстраняване на всяка турска фирма, която не е изпълнила първоначалните условия на проекта. Да не може да участва в български конкурс, защото това, което казвате че го правят сега с магистрала „Люлин”, те го направиха преди това с магистрала „Тракия”, където буквално удвоиха стойността на проекта, който изпълниха. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)

Добре е (искам този доуточняващ въпрос да задам), ако Вие сте активизирали отново преговорите по повод повдигнатите още в началото на века проблеми за обезщетяване на нашите бежанци. Какво е отношението на турската държава по този въпрос?

Добре е за българските интереси, ако турската страна е разбрала, че когато се звъни от Анкара, тук телефонът ще се вдига от българския външен министър, от българския министър-председател, а не от ръководството на Движението за права и свободи.

Накрая – считам, че е добре и изключително полезно както за Република Турция, така и за България ние да подкрепяме пътя на Турция към интеграция в европейското демократично пространство. Това не е позицията (искам дебело да подчертая това и това ме удовлетворява напълно) на Симеон Сакскобургготски, това не е позицията на Първанов, това не е позицията на господин Станишев.

Ние подкрепяме пътя, както казвате, подкрепяме движението им, нека се превърнат в страна с европейска демокрация, но ще решаваме въпроса, едва когато видим истинско изпълнение на ангажиментите и истинско превръщане на Турция в страна с европейска демокрация.

Много Ви моля да ми отговорите: как реагира турската страна на поставения от Вас въпрос – ще се водят ли преговори, кога ще се водят и при какви условия стартират те? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на допълнителните въпроси – господин Бойко Борисов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, господин Костов! Нещо важно, което пропуснах, беше по проекта „Набуко”.

Преди да Ви отговоря на въпроса - за Турция, както и за България той е приоритетен проект. Набелязахме мерки. Знаете, че преди около месец и половина господин Йошка Фишер, ръководителят на проекта, беше в България. За радост, българският парламент вчера ратифицира всичко, касаещо този проект, така че там също можем заедно да направим много по изграждането на „Набуко”.

Когато му зададоха въпроса за имотите, господин Ердоган публично, пред нашите медии, го обвърза с питането, че Европейският парламент е сезиран по тази тема. Отговорът му беше, че това пряко свързва процеса за присъединяване към Европейския съюз. Ако това е един от критериите и бъде поставен, съответно ще седнат на масата за преговори. Така че и в тази посока той даде доста свобода за бъдещето, включително по този тежък въпрос – да дискутираме и да постигнем решение, ако това е част от преговорния процес.

Що се касае за „Тунджа”, аз мисля, че го казах, но ще го повторя. Касае също и проекта „Горна Арда”. Ако правим „Тунджа”, той трябва да е изцяло на българска територия, стената да е вътре - ако трябва, с един метър да е навътре в българска територия, и оттокът да се контролира 100 процента от България. Това са най-грубите условия, които съм казал, по проекта, а оттам нататък експертите, групите, комисиите, които сега работят, когато излязат с предложения, ще ги внеса, за да може всеки в парламента да си каже мнението по този проект.

Лично аз - и от срещата с президента на Турция, и с господин Ердоган, и с общността, считам, че в момента имаме една приятелски настроена държава към България, която иска да прави бизнес с България, която иска да има много по-голям стокообмен, разчита на България по пътя на реформите си и европейската си интеграция, приема българските мюсюлмани като мост, а не като проблем между двете съседни страни.

Това беше единственото ми посещение, при което тръгнах, мога да кажа, напрегнат – не знаех как точно ще се развият преговорите. Мисля, че турската страна демонстрира максимално желание за интеграция, за добросъседство и за създаване на много по-добри взаимоотношения с България. Такова ми е усещането, така се държа и турският премиер. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Не искам ясното формулиране на българските интереси от трибуната на Народното събрание да се разбира като желание да бъдат влошени отношенията с Република Турция. Ние знаем много добре, че трябва да имаме добри взаимоотношения със съседната страна, трябва да имаме добри съседи, а не съседи, с които да се върнем в годините на Студената война. Опазил ни Господ от такова конфронтиране!

Голямото изкуство на политиката, особено на външната политика, е - без да бъде унижавана, без да бъде засягана другата страна, както многократно направи Република Турция в последните 8 години по отношение на България, поставяйки претенции и постигайки отстъпки от българската страна, каквито не трябваше да иска въобще. (Реплики от КБ.)

Голямото изкуство е, без да бъде унижавана другата страна, да се постига напредък във взаимните отношения. Голямото изкуство е да се запазва добросъседството, при положение че се отстояват интересите на собствената страна. Аз Ви желая да се върнете на този курс, така както показа Вашето посещение.

И отново да Ви върна на този въпрос – изключително знаменателно е дали турската страна ще върне българската болница в Истанбул.

Ако се върнете към протоколите от посещенията в началото на века, там е записано, че турският премиер е обещал да върне тази болница и това обещание още не е изпълнено. Това обещание е вече от десет години! Все проверяват нещо, все отговарят уклончиво.

Ние ще разберем, че те истински започват да се превръщат в европейска страна, тогава когато се отнесат толерантно към другите религиозни вероизповедания, тогава когато не дават основания на Вселенския патриарх да ги критикува за отношението към Православната църква, тогава когато ни върнат болницата. Болницата е българска и ще бъде наистина голямо постижение.

Аз Ви желая това да стане по време на Вашия мандат. Благодаря ви.

Кой и как защитава националните интереси, какво се крие зад официалния протокол от срещите на високо равнище – в Турция, българският премиер допусна сериозни грешки, като прояви отстъпчивост и разбиране там, където те са противопоказни.

Истината е, че Бойко Борисов не бе добре подготвен за това официално посещение, докато колегата му Ердоган с лекота постигна своето...

Има какво още да се направи за националното ни самочувствие – ще дам и пример, докато САЩ и Русия внимателно прецезират днес всяка своя стъпка по отношение на Иран, Турция обяви, че ще бъде посредник в уреждане на проблемите между Иран и останалите държави.

Днес за разлика от нашите политици – в официална Анкара имат самочувствие да поставят условия, да се пазарят, да се противопоставят на Москва и Вашингтон, докато родните политици все докладват, съобразяват се и се допитват.

Нима един народ като българския не заслужава политици със самочувствие, патриотизъм и убеждение, че държавата ни е суверенна, макар и в рамките на Европейския съюз?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене