Арменски геноцид? Да не би някой да е съгласен с Хитлер?

Повод да отворя темата за арменския геноцид са няколко новини от тези дни: гостуването на министъра на външните работи Ахмед Давутоглу в България и то в момент, когато турският министър-председател Реджеп Ердоган се закани, че правителството му може да екстрадира около 100 000 арменци, които пребивават в страната, без да имат турско гражданство.

Другите новини, станали повод да се обърна към историческата тема за арменския геноцид е, че: парламентите в САЩ и Швеция приеха резолюции за признаване за геноцид избиването на стотици хиляди арменци в Османската империя през Първата световна война. Анкара изрази тогава недоволство и привика спешно за консултации посланиците си от Вашингтон и Стокхолм...

"В момента в страната ни живеят 170 000 арменци. Само 70 хиляди от тях са турски граждани, но ние сме приели и останалите 100 000 - заяви Ердоган, който бе в Лондон на официална визита по покана на британския си колега Гордън Браун.. Ако се наложи, мога да наредя те да се приберат в родината си, тъй като те не са турски граждани... Турският премиер обвини арменската диаспора в чужбина, че стои зад резолюциите, признаващи избиването на арменци през 1915 г. за геноцид и добави: „Голяма част от арменците в Турция живеят и работят в Истанбул, като повечето от тях пристигат след земетресението, разтърсило Армения през 1988 г. Те работят незаконно и изпращат пари на близките си, останали в родината.”

Друг повод да се обърна днес към темата за избиването на арменците бе и внесената Декларация в деловодството на парламента от лидера на РЗС, Яне Янев, която предизвика недоволство и незабавни реакции... Във внесения документ от Янев се осъжда официалната позиция за целенасоченото насилие срещу арменския народ между 1915-1917 г. и се отправя искане да се признае за геноцид избиването на арменците, извършено от властите в някогашната Османската империя.

През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Над един милион арменци /според британски източници/ са убити, а оцелелите след края на конфликта са принудени да емигрират в руската част на Армения или в Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Масовото избиване на арменци става повод 200 000 от тях да потърсят вариант за спасяване на живота си, като успяват да се изселят по време на унищожението на етноса им. Бежанците арменци пристигат прокудени в съседна България и техните семейства и до днес живеят у нас.

От известно време българският парламент упорито отхвърля въпроса за признаването на арменския геноцид, въпреки че едва ли някой изпитва съмнения относно това, че българският народ и в миналото, и сега е изпълнен със справедливо съчувствие към арменската съдба. Преди близо 100 години правителствата на Радославов и Стамболов приемат специални закони, покровителстващи арменските бежанци след геноцида. На тях със закон им е било опростено да плащат мита и други такси на държавата.

В някои страни като Франция и Канада, непризнаването на геноцида се счита за подсъдно престъпление.

Днешна Турция все още стои на позициите, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а по-скоро се изчерпват с цинизма на твърдението, как някои турски военни просто са "отишли малко по-далече в действията си".

Във връзка с преговорите на страната за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави.

Твърдението на арменската държава за проведен геноцид над арменците в Османската империя е прието и от международната общност в лицето на ООН и Европейския парламент.

Геноцидът над арменския народ е признат от парламентите на Аржентина, Белгия, Венецуела, Холандия, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Швейцария и Швеция, както и от 40 щата на САЩ.

Българското Народно събрание отхвърли декларация за осъждането на арменския геноцид.

Преди време арменската писателка и дългогодишен посланик на Армения у нас, Севда Севан припомни един позабравен момент от историята. Това е мигът, в който Хитлер изрича незабравената и до днес фраза: „...Сега е моментът. Сега е война. В шума й никой няма да разбере какво се случва. Кой днес помни геноцидът на арменците?”.

Севан припомни преди две години във в. „Новинар”, че „България много се гордее със своята толерантност, изтъквайки всяка година примера за спасяването на евреите. Мисля, че не по-малка причина за гордост е и приемането на арменците. Трябва да се отбележи и фактът, че единствено България някога приема бежанците като свои братя. В много други страни те били ползвани отначало като гастарбайтери”.

На 24 април се навършват 103 години от масовото изтребление на арменците в Османската империя. На тази дата е ликвидиран целият интелектуален елит на нацията. В този ден са отрязани главите на повече от 800 арменски интелектуалци – учени, писатели, композитори... На тази дата се отбелязва и поклонението пред паметта на жертвите – между 1,5 и 2 млн. народ.

Говорим за първия масов геноцид на 20-и век.

Столична община, докато кмет бе днешният премиер Бойко Борисов, гласува против приемането на избиването на арменците в Османската империя за геноцид. За разлика от столицата, общини като Бургас, Пловдив, Стара Загора, Лясковец, приеха геноцида над арменците и ни на-малко не се смутиха от критиките на Ердоган, който по време на официлната си визита в България си позволи да разкритикува тези общини. А това, откъдето и да го погледне човек си е вмешателство във вътрешните работи и волята на народа.

В интерес на истината публикувам обсъждането на Проекта за признаване на арменския геноцид в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-вото Народно събрание:

 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по правата на човека, вероизповеданията,

жалбите и петициите на гражданите

П Р О Т О К О Л

№ 2

Днес, 04.02.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Златко Димитров, директор на дирекция „Международно право”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, директор, и проф. Станислав Станилов, народен представител от парламентарната група на Атака, вносител на проектите за решения.

Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги,

Уважаеми гости,

Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Дневният ред, който днес е предложен на вашето внимание, е:

1. Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

2. Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

3. Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

На всички ви са раздадени становищата по трите предложения на Министерството на външните работи. Предполагам, че сте се запознали с тях.

Заповядайте, г-н Кърджалиев.

Тунчер Кърджалиев: Г-н Председател, правя формално процедурно предложение, съобразно нашия правилник, т. 2 и т.3 да бъдат отхвърлени от дневния ред и мотивите за това са следните.

Нито по Конституция, нито по Правилник, нито този форум като Комисия, нито дори Парламента на база на каквато и да е информация не са упълномощени да правят историческа оценка на събития, още повече в ретроспективен план, от дистанцията на времето. Имайки предвид, че това са много деликатни теми и особено мнението на Министерството на външните работи, че приемането на евентуално такива теми в дневния ред на обществото би довело до сериозен дисбаланс с липса на положителен ефект в международен план.

И най-важното, върху което Ви моля да обърнете внимание, колеги, такива решения с национално, бих казал геополитическо значение, може би трябва да бъдат предшествани първо от, ако не обществен, то поне исторически консенсус и тогава да ги дебатираме. Още повече, току-що прочетох становището на Министерството на външните работи, което е на същото мнение, че може би особено третата тема би трябвало да се дискутира в този план и тогава да вземем решение.

Другото, което правя като формално предложение, моля да бъде гласувано това мое предложение.

Йордан Бакалов: Има ли обратно процедурно предложение?

Който е за отпадане на т. 2 и т. 3 от дневния ред на днешното заседание, моля да гласува. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Отхвърля се предложението за отпадане на точките от дневния ред.

..........................................................

По втора точка - Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

Проф. Станилов, имате думата.

Проф. Станислав Станилов: Няма да ви чета текста. Този текст е внасян три пъти в Народното събрание. Два пъти е обсъждан. Един път е оставен без последствия. Той е базиран на историческите документи, които имат всички останали европейски държави и Европейският парламент, който е приел такова решение.

Освен това към аргументите се прибавя и съпричастието на българския народ към събитията. В този смисъл този акт има морално правен характер.

Аз прочетох внимателно становището на Министерството на външните работи. Това становище влиза в разрез с нашите мотиви сам в точката, в която се изисква да има някаква полза от приемането на такъв акт за България. Ние не търсим полза. Ние следваме морални принципи. Те са абсолютно същите, които Германия, Франция, Италия и още много други държави, Долната камара на Съединените щати, Англия, Русия и други, както и Европейският парламент са приели такова решение. Не виждам нищо притеснително и българското Народно събрание да се присъедини към тази група европейски народи, които са признали един варварски акт.

За тези които не знаят, забравата на този акт е бил историческият аргумент на Хитлер да започне холокоста, защото има документ, в който един от присъстващите на обсъждането за унищожаването на евреите е казал, че от историческа и международна гледна точка това може да бъде тълкувано като престъпление и отговорът е бил: „За милион и половина арменци кой днес си спомня.”

Следва да се подчертае, че въпреки, че геноцида над арменците попада в понятието геноцид по смисъла на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., по която Турция е страна, тази конвенция няма обратна сила за събитията, настъпили преди влизането й в сила. Тогава по силата на каква конвенция е осъден холокост, който се е случил през 1948 г. и преди приемането на тази конвенция. И не могат да се разберат хората, които отричат един такъв морален акт, дали не отричат и холокост над евреите. И като отричат този морален акт, който е същият като холокоста над евреите, нека да станат и да го заявят, че няма такова престъпление.

Иначе ние не признаваме, тук се споменава за ползи, позовава се на влошаване на двустранни отношения, но другите държави, които са приели такъв акт, не са ли се бояли от влошаване на двустранните отношения. Те не са ли имали същите аргументи, те не са ли се бояли от това, че ще им се усложнят нещата в международен план, че там също има хора, които отричат и пр. Не. Канцлерът на Германия Ангела Меркел е внесла в Бундестага това предложение и Бундестагът го е гласувал почти единодушно.

Всичко това, което ви говоря тук, е подредено и много по-подробно съм го дал в Народното събрание. Мотивацията и трите пъти, когато съм го внасял в Народното събрание, е почти една и съща. Ние смятаме, че няма от какво да се боим и няма кой да се разсърди. И понеже нас ни обвиняват, че сме антиевропейска партия, тук се решава коя партия е европейска, кой е европеец и кой не е. След като европейските народи, чиято воля е изразена от Европейския парламент, са приели такова решение, ние се боим да влезем в това семейство.

Това мога да ви кажа.

Йордан Бакалов: Благодаря. Проф. Бакалов, Вие имахте доста сериозна разработка по тази тема, доколкото съм чел и знам.

Проф. Георги Бакалов: Това, което мога да кажа е, че от фактологическа гледна точка упражненото насилие върху арменския народ не подлежи на никаква дискусия. Това е доказано безспорно.

Аргументите, които представя турската страна, разбира се, целят защитата на някои нейни действия. Целият спор се води върху числеността на жертвите и начина, по който е станало това и дали не е имало предизвикателство от страна на арменците, които са довели до ответна реакция, което според последните архиви, с които разполага Турция, са дали и по-големи резултати. Още навремето обществеността е била убедена, че има извършено насилие.

В нашите архиви има документи за стотици, хиляди дори насилствено потурчени арменци в района на Одринския вилает. Това са документи, които са при нас. Имаме също и преписи от дипломатически доклади, които българската страна е имала в архива на външно министерство.

За мен като историк въпросът дали е имало геноцид или не, просто не е състоятелен. Имало е, разбира се.

Йордан Бакалов: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.

Юнал Лютфи: Да чуем и представителя на външно министерство относно материалите, които вие цитирате, но има ли нарочен документ само на тази тема от Европейския парламент. Това във вашата справка липсва. Има ООН, има Съвета на Европа. О’кей! Това е така. Изброени са и съответните държави. Благодаря.

Йордан Бакалов: Заповядайте, г-н Димитров.

Златко Димитров: Благодаря Ви, г-н Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Позволете ми в отговор на конкретно отправения въпрос да акцентирам върху основните точки от становището на Министерството на външните работи и след това ще се върна конкретно на въпроса.

Вероятно пак няма нужда да чета мот-а-мо становището на Министерството на външните работи. Вие разполагате с него. И все пак има четири точки, които са структурирани в него.

Първата е свързана с това по какъв начин нашият народ е показал своето отношение към арменските бежанци. Това е неоспорим факт. Това принадлежи към нашия бит, нашата култура. Знаете за тези образци на нашата литература, които са свързани именно с арменските бежанци. Дали сме подслон на десетки хиляди арменски бежанци. Това е исторически факт и те са част от нашето общество.

Точка две се отнася до конвенцията, която беше цитирана тук за преследване и наказване на престъплението геноцид. Аз само бих искал да посоча, че има разлика между давност за престъпление срещу човечеството, военни престъпления и геноцид и обратна сила или ретроактивност на действие на международен договор. Това са две различни неща. В този смисъл след приемането на Конвенцията в даден период може да се говори, че дадено престъпление, извършено примерно през 60-та година, то след 30 години, т.е. през 90-те години на миналия век, това престъпление няма да има давност. И все пак Конвенцията е приета 1948 г., тя няма обратна сила за събития, които са станали преди нейното приемане.

Третият въпрос също е ясен. Стана дума по предходната точка от дневния ред на вашата Комисия, че се води преговорен процес между двете държави по определен кръг от въпроси.

Бих искал да кажа повече неща за т. 4 от становището на Министерството на външните работи. Тук може би ще отворя една скоба в отговор на конкретния въпрос. Изискването за становищата, които трябваше да представим на вниманието на вашата комисия, беше да са в обем на една страница. Това не позволи да включим факти и обстоятелства, които иначе бихме могли да включим, ако тези становища можеха да бъдат по-дълги. За това няма и референция по въпроса за резолюцията, приета от Европейския парламент. Но аз искам друго да кажа.

В края на миналата година бяха подписани два протокола между Армения и Турция, единият от тях е Протокола за установяване на двустранни отношения и една от неговите точки и по-специално т. 2 третира и въпроса за геноцида, макар че думата „геноцид” там не се използва. Но там недвусмислено се заявява, че двете страни се ангажират да започнат диалог по историческото измерение на отношенията между двете държави. Съответно протоколът предвижда създаването на подкомисия от експерти, които конкретно да се занимават с историческото измерение на диалога между двете държави. Ако е необходимо аз мога да цитирам конкретно текста на протокола, подписан между правителствата на Република Армения и Република Турция.

Тъй като това е нов момент и става дума за наличие на недвусмислено изразено съгласие между двете държави на практика да създадат съвместна комисия по този въпрос, този нов момент би следвало да бъде отчетен, когато се разглежда проект за решение за признаване на арменския геноцид. Това е, което исках да кажа. Благодаря за вниманието.

Йордан Бакалов: Имате думата, колеги. Проф. Станилов, заповядайте.

Проф. Станислав Станилов: Не напразно в този протокол не е спомената думата „арменски геноцид”. Решението на арменското правителство е, че по въпроса за геноцида то няма да преговаря. Всички останали исторически въпроси ще бъдат поставени и ще бъдат обект на преговори. Но геноцидът, по него преговори няма да има.

Александър Радославов:

Г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми проф. Бакалов,

Уважаеми представител на външните работи,

Този въпрос беше дискутиран изключително много от предишното Народното събрание пак по инициатива на колегите от Атака. Тогава се изложиха ред съображения, въз основа на което в пленарна зала не се прие решение в този смисъл, в който и сега се предлага.

Аз лично напълно споделям изразената позиция от Министерството на външните работи. Ако човек я прегледа по-подробно ще види, че 18 страни фактически са взели такова решение за признаване на геноцида, а те са някъде над 150-160 държави. Аз мисля, че няма български народен представител, който по същество по сърце и по душа да не приема, че е имало геноцид. Въпросът е това, което се предлага като решение на българския парламент да признае този геноцид, какво ще допринесе след толкова и толкова години, след като относително новото е, от което аз съм приятно изненадан, че се постига едно такова съгласие между двете правителства на Армения и на Турция. Това е един толкова красноречив акт от страна на Република Турция, че те се съгласяват поначало на тази тема да се водят сериозни разговори и да се формират решения.

По точка първа от дневния ред на днешното заседание видяхме, че се бори българското правителство по много по-значими за интересите на българите за признаване на репарации на нашите тракийски бежанци. Как на фона на тези толкова големи усилия да се защитят интересите на десетки хиляди българи, сега изведнъж ние да гласуваме за арменския геноцид. Смятате ли, г-н Станилов, и Атака, че това ще допринесе и ще благоприятства за по-скорошното решаване на точка първа. Няма да благоприятства. Човек просто трябва да разсъждава като политик и като народен представител, че тези неща са свързани и съвсем основателно в позицията си Министерството на външните работи обръща внимание, че този акт сам по себе си ще влоши отношенията. И тогава или ще се борим по точка първа да се постигне един положителен резултат, или ще си стреляме в пространството с решения, които точно в обратната посока ще торпилират другите усилия.

Аз си мисля, че българският парламент би трябвало да уважи становището на Министерството на външните работи, а също и нашата комисия още повече при наличието на тези решения между Турция и Армения. Това е моята позиция. Ще подкрепя позицията на Министерството на външните работи.

Йордан Бакалов: Благодаря. Заповядайте, г-н Лютфи.

Юнал Лютфи:

Уважаеми г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми гости, темата за арменския геноцид винаги след Нова година, особено през февруари, март и април става актуална на различни формати на българския парламент – комисии и пленарна зала.

Тук проф. Станилов е прав. През миналия мандат на четиридесетото Народно събрание няколко пъти имаше дискусии по този въпрос.

Аз искам да привлека вашето внимание с ваше позволение върху няколко важни, според мен, акцента.

Първо, след доста години на прекъсване на дипломатическите отношения между Армения и Турция за първи път има съгласие за подновяване на диалога между двете съседни държави Армения и Турция. За първи път двете държави желаят да установят нормални дипломатически, политически, икономически и културни връзки. И това е съвсем естествено. Не може да се гради настояще и бъдеще само на базата на миналото. Това е и европейски принцип. Но да оставим това настрана.

Съгласен съм с Вас, проф. Бакалов, насилие е имало. Много правилно отворихте една скоба. Всъщност тази смесена комисия, създадена между двете държави, за да се установят всички параметри на това насилие, броя на жертвите и особено причините, които са довели до тези жертви. Било е военно време. Имало е арменски четници, наречени пашлаци. По редица съображения и основно за това, че аз съм убеден демократ по дух и по рождение, ако щете, аз осъждам всяко насилие и моята партия Движение за права и свободи осъжда всяка форма на насилие там, където са потъпкани човешки права и свободи. Тук не бива да имате никакво съмнение.

Но когато има много отворени въпроси, проф. Бакалов, когато учените от двете държави, макар че вие казахте „нямат спор, че е имало геноцид”, аз не мога да се съглася с тази ваша ясна и конкретна дефиниция. Имало е насилие, имало е жертви, имало е разбира се, но нека да оставим на тази арменско-турска смесена комисия от историци, архивисти, учени, които да изяснят случая. И Ердоган изрично каза, каквото реши комисията, Турция ще го приеме. Това е вярно. Това е исторически факт. И представителят на външно министерство го потвърди и проф. Бакалов и съвсем естествено е проф. Бакалов да следи тези събития. Нека колеги да оставим двете държави да бъдат мотора на това, което днеска обсъждаме – имало ли е геноцид, нямало ли е, имало ли е насилие. Имало е. Арменските чети, когато чуждите войски нахлуват в Анадола, в смесените райони, където живеят арменци и турци, арменците са палили турски села. Това пък говорят другите архиви. Може би вие ще кажете, проф. Бакалов дали съм прав или не. Но това са неща, с които аз съм се запознал. Те са турски, взимал съм исторически книги от там. Така че е имало предизвикателство, което да увеличи размера на това насилие, броя и жертвите на това насилие. Тези неща са важни и за двете страни. Защото да се повтаря само геноцид, геноцид, някак си не върви.

И накрая, в крайна сметка за пореден път ще кажа, че ние превръщаме отново нашият парламент и този път с решение да бъде съдник на исторически събития. Нашата работа е законодателна работа, колеги. Нека да оставим на двете държави, които пряко са ангажирани в спора, да решат проблема.

Някой ще каже, проф. Станилов, има няколко европейски държави, но има редица държави, които не са съседи на Турция – Аржентина, Ватикана, Уругвай, да не изброявам другите, но ние сме обречени да живеем един до друг, въпреки историческите превратности, които сме преживели векове наред заедно.

Аз предлагам наистина този път да не приемаме този проект за решение с оглед на това, както препоръчва Министерството на външните работи. Освен че това ще хвърли сянка върху диалога с Турция, включително и за по-бързото решаване и на първа точка от дневния ред. Нека да бъдем диалогични, нека да бъдем гъвкави. Пак повтарям, нека да оставим комисията да реши – смесената турско-арменска комисия да сложи точка на този спор и каквото реши тази комисия, това да бъде. Тогава, ако трябва, отново ще влезе в дневния ред този въпрос, ако се налага по принцип.

Аз няма да подкрепя този проект за решение, така както е към днешна дата. Благодаря.

Йордан Бакалов: Някой от гостите иска ли думата. Проф. Бакалов, заповядайте.

Проф. Георги Бакалов: Само с две думи по повод казаното от г-н Лютфи.

Политиците има някаква теоретична възможност да се договорят и да се разберат по дадени проблеми, но когато стигне въпросът до историците, там няма да има разбирателство. Това трябва да сме сигурни. Все едно ние с македонските историци да седнем и да намерим компромис по проблемите, които са актуални в нашите взаимоотношения в миналото и отлетя тази история, за която претендират, тяхна ли е или не. Ние никога няма да приемем това становище, както те ще отстояват своето. Това е все едно глупавия спор има ли Бог или няма Бог. Винаги ще има две страни и компромис няма да има по този въпрос. Аз мисля, че по-скоро политиците биха могли да се договорят, да постигнат някакви взаимно изгодни за двете страни взаимоотношения, но учените едва ли.

Йордан Бакалов: В потвърждение на тезата на проф. Бакалов аз в петък и събота бях в Турция. Историците и учените са били стигнали до някакво решение между арменската и турската страна и точно те обаче в един момент са спирачката. В последния момент има промяна на становището на част от учените.

Александър Радославов: И точно в тази връзка искам да кажа, че ние тук като народни представители трябва да разсъждаваме и взимаме решение като политици, а не като историци. Тук става въпрос дали с това решение ще навредим на интересите на България като държава на взаимоотношенията с Турция и не само с Турция и от тази гледна точка взимаме решение, че историческата правда е едно, а политиката и интересите на държавата в момента е съвършено друго. Аз лично за самия себе си като човек и винаги когато става въпрос за тази тема приемам, че при това масово избиване на населението за обществото си е геноцид, но от политическа гледна точка смятам, че това решение не би било удачно. За това казах, че ще подкрепя позицията на Министерството на външните работи.

Йордан Бакалов: Колеги, чета предложението за решение:

Решение

за признаване геноцида над арменците в

Османската империя 1915-1922 г.

Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации:

Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948 г.).

Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968 г.).

Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения

Българското Народно събрание признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви.

България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог.

Който е „за” това решение, моля да гласува. Един „за”.

Който е против? Трима „против”.

Въздържали се? Петима „въздържали се”.

За съжаление, имената на депутатите в комисията и кой как е гласувал от тях по внесеното предложение липсват като данни в Стенографския протокол. Известно е само, че предложението не е прието.

Тук му е мястото да обърна внимание върху внесената Декларация в парламента от Яне Янев и нейното въздействие върху темата „арменски геноцид”.

От една страна, тази декларация определено ще затрудни демократите в парламента, тъй като техният Голям брат, САЩ и една доказано цивилизована държава като Швеция признаха този геноцид.

От друга страна е добре да се изясни дали Янев внесе декларацията в Народното събрание точно сега, за да обърне отново светлините на прожекторите към себе си, или го направи, за да спечели по точки с явното противопоставяне на гостуването на турския външен министър Давутоглу тези дни в нашата страна.

В момента не е е от съществено значение, дали авторството на идеята за признаване на геноцида над арменците принадлежи на Янев, или на „Атака”. Важно е депутатите наистина да допуснат в зала гласуване на този макар и исторически казус и тогава да се види вече кой е „за” признаване на избиването на арменците в Османската империя, кой е против това „признаване” и кой гласува „въздържал се”.

Що се отнася до Турция, крайно време е да се спре с навеждането на родната дипломация пред всеки турски политик, пристигнал в България. Н

Който и да поеме властта в България е редно да разбере, че не трябва да се пренебрегва фактът, че не всичко в поведението на Турция и нейни представители към България е белязано със знака на равнопоставеност и взаимно уважение.

Що се отнася до реакциите на Турция и нейното положение в рамките на Европа – то нека българските политици не забравят, че България е член на Европейския съюз, а не Турция. И нека политиците ни се държат подобаващо в турско-българските контакти!

 

Коментари 

 
0 #6 Киркор Симонян 2014-06-09 11:42
Цитириме "За съжаление, имената на депутатите в комисията и кой как е гласувал от тях по внесеното предложение липсват като данни в Стенографския протокол"
ТОВА НЕ Е ВЯРНО!
Много добре са ни известни резултатите от гласуването - двама арменци по име и двама българи от арменски произход гласуваха ПРОТИВ по идейно-политически и меркантилни съображения! ПОМНИМ!!!
Цитиране
 
 
+3 #5 ani stepanian 2010-07-25 09:34
Chovek ne bjaga ot iskonite si zemi,kasti,nivi ,ako ne e prinuden ot zverstvata izvarsheni nad nego."Armencite" na velikija JAVOROV,ne sa doshli na gosti v Balgarija,te tuk sa se prijutili v doma na svoite prijateli-balgarite.Dalbok poklon na tezi BALGARI-armencite nikoga njama da gi zabravjat.Mislja si zasto li,sinovete i vnuchite na sastite tezi balgari,sega se STRAHUVAT da priznajat nesto na koeto dedite im sa bili svideteli.Uvajaemi balgarsi deputati,njama li da se sramuvate,ako TURCIJA,ZA DA STANE CHLEN NA EVROPA,PREDI VAS,PRIZNAE ZA GINOCITA NAD ARMENCITE!!! :-?
Цитиране
 
 
0 #4 Ros Navart Johanness 2010-07-24 20:43
Javno e,che mnogo politizi v Bg ne sa cheli hudojestvena literaturta sa istorocheskite sabitija po sveta!Presledva ni ot ikonomicheski interesi, satvarja si ochite i ushite! Jalko, mnogo jalko sa upravnizite ,koito sa sajaleni upravljavat stranata i talantlivija balgarski narod!!!
Цитиране
 
 
+5 #3 Берч Кузуян 2010-04-09 21:07
Историческите факти говорят сами.Геноцида е факт.Проблема е,че политически интереси възпрепятстват официалното му признаване.Има ли значение етническия произход на хорат, срамен е факта,че са избити толкова много човешки същества.
Цитиране
 
 
+4 #2 Недялко Шаллиев 2010-03-20 20:21
Госпожо Манолова, човек се държи достойно и в междудържавните отношения, само когато той самият има достойнство. Иначе - не.
Цитиране
 
 
+3 #1 Ася Къдрева 2010-03-20 06:50
Поздравления!!! !
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене