Кой е по-скъп за България – майор Благоева или Спаска Митрова? От няколко дни се опитвам да намеря отговор на този въпрос, защото заради някакво бракоразводно дело в Скопие – България изпадна в смешната ситуация да защитава едната страна в гражданския спор.

Достатъчно бе Спаска Митрова да обяви, че е с „българско самосъзнание”, за да се втурнат като стадо бизони част от така наречените ни политици да хулят съседната Бивша югославска република /БЮРМ/, която ние първи имахме тъпата идея да признаем за Република Македония!

С „българско самосъзнание” без капка съмнение беше и бащата на две деца от Асеновград, които държавата ни позорно преотстъпи на полската им майка и държава. България лиши един баща от законова възможност да води дело за развод и чрез съда да получи право да вижда и се грижи равнопоставено за децата си. А човекът си беше и е българин – откъдето и да го погледнеш!

Друга българка, този път в Афганистан го отнесе преди броени дни заради патриотизма си, като в този случай държавата не само, че не зачете патриотичните подбуди на майор Даниела Благоева да подготви отбелязване на Националния празник на 3 март в Афганистан, но и български военни се огънаха пред капризите и униженията на някакъв турски генерал, по чиято историческа памет се бяха появили междувременно силни сърбежи!

Скандалът с несъстоялото се честване на 3 март в контингента ни в Афганистан бе потулен в Министерството на отбраната, съобщиха тези дни информационни агенции. Повод за въпросния скандал е фактът, че българският офицер, майор Даниела Благоева, подготвила и разпространила във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул представяне, посветено на националния празник 3-ти март. Мероприятието било спряно, а офицер Благоева, заплашена с наказание заради национализъм!

Пресцентърът на Министерство на отбраната разпространи позиция по отбелязването на 3 март - Националния празник на Република България и действията на майор Даниела Благоева – офицер в Центъра за отбрана от земни атаки на летище Кабул в Афганистан.

Повод за позицията на МО бе невъзможността да се покрие скандалът. В дъното на случая се оказа срещата, която се е състояла в деня на Националния празник между националния командир на българския контингент, полковник Петко Лилов, по време на която среща Лилов обяснил на ротационния командващ на обединените сили в Афганистан, бригаден генерал Левент Чолак, че в презентацията е допусната терминологична грешка в текста на материала.

Оказва се, че генерал Чолак бил възмутен от употребата на израза „турско робство” в мероприятието за 3 март, а представители на българската част побързали да омаловажат и бламират честването на националния празник като обяснили, че в служебните задържения на майор Благоева не влизало да се занимава с това мероприятие. Така недоволството на генерал Левент Чолак било потушено.

Не стига унижението в Афганистан, на което бе подложена България от турски генерал, ами мрънкането и недостойната позиция на Министерство на отбраната допълни резила от създадената ситуация!

Как коментира специалистът скандала

„Терминът „турско робство” е исторически термин. Във всички български документи от преди Освобождението” – навсякъде се говори за робство. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Георги Марков. По думите му този термин не е грешно да се употреби:... „защото става въпрос за Османска империя, но в нея господстващ народ са османските турци. Те са господстващият народ. Така че, може да се каже и „османско владичество”, и „турско робство” – продължава коментарът си проф. Марков. - Нищо обидно няма, но за съжаление през последните десет години в Турция скъсват с представата на Мустафа Кемал, известен като Ататюрк. Той казва, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. В последните десет години, особено ислямисткото правителство на Ердоган, реабилитира Османската империя както в политиката, така и в турската историография. Особено яростен неоосманист е външният министър на Турция Ахмед Давутоглу. Той миналата есен в Сараево заяви, че Османската империя всъщност е била една процъфтяваща империя, всички народи са живеели цветущо, по братски и едва ли не призова да се възстанови зоната на Османската империя. Това е една опасна тенденция в съседна Турция, защото там реабилитират тази Османска империя, което не може да се приеме от народите, които са били жертва на тази империя”.

Изразът „турско робство” в поздравителното послание към българските военнослужещи в Афганистан по случай Деня на обявяването на независимостта на България от Османската империя 3 март, който е национален празник, предизвика остра реакция от страна на турското командване тук, побърза да коментира турският вестник „Хюриет”. Българското министерство на отбраната излезе с изявление, че правилният израз в разпространеното поздравително послание по интернет по мрежата за вътрешна комуникация на ИСАФ трябва да бъде „османско владичество”.

Тук вече идва сравнението със словото на президента Георги Първанов, по случай националния празник на България през 2002 година, определи 3 март като: „...едно от събитията, което събира най-голямо въодушевление, което е източник на най-голямо национално самочувствие, е именно 3 март – Освобождението ни от османско робство, началото на възродената българска държава...”

Но в това слово президентът определи днешния израз „владичеството” на МО като „робство”?

През 2003 година, на връх „Шипка” президентът Първанов споменава в Словото си за „руско-турска освободителна война” – въпреки че в същата година на националния празник вече е казал, че сме се освободили от османско робство! Добре, че не въвежда израза „руско-османска освободителна война”! А е историк все пак...

Така вероятно се стига до призива на държавния глава, че „Имаме нужда от нов патриотизъм”, който призив той за първи път оповестява на приема по случай Националния празник в резиденция Бояна.

Така се получава в политиката: озовеш ли се на върха на държавата, „руското настъпление срещу турските войски при Арабаконак” и други тежки битки неминуемо довеждат до Освобождение от Османско иго.

Робство или иго – във всички случаи пет века ни владеят турците. И ако при робство ние сме били пет века роби, то при иго – какви ще се наричаме - иговци?

А при „владичество” както определят от МО отворковците чиновници – какви сме? Владичи люде по време на османско петвековно присъствие?

А при петвековно турско, извинете, османско присъствие – какви се падаме в схемата? Другите присъстващи ли?

Все някога това безумие в интерпретацията на политиците ни по историята ни трябва да свърши и да спре! Колкото и пъти да съм чела История на дипломацията – в нито едни двустранни отношения между държави не съм срещала случай – политици от съответната държава да спират честване на националния си празник и да увъртат ситуация като петвековно робство, като я назовават „владичество”. Такъв случай в световната история на дипломацията – няма!

Тази година, в парламентарната Комисия правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Проект на „Атака” от средата на юли миналата година.

Преди пет седмици, този проект бе разгледан в Комисията, ето какво бе казано по време на заседанието:

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по правата на човека, вероизповеданията,

жалбите и петициите на гражданите

П Р О Т О К О Л

№ 2

Днес, 04.02.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Златко Димитров, директор на дирекция „Международно право”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, директор, и проф. Станислав Станилов, народен представител от парламентарната група на Атака, вносител на проектите за решения.

Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги,

Уважаеми гости,

Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Дневният ред, който днес е предложен на вашето внимание, е:

1. Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

2. Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

3. Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

На всички ви са раздадени становищата по трите предложения на Министерството на външните работи. Предполагам, че сте се запознали с тях.

.........................................

По трета точка - Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

Има думата проф. Станилов.

Проф. Станислав Станилов: Историческата аргументация вероятно сте я прочели и ви е известна. Ще прочета само решението.

Народното събрание реши:

Обвява 17 май /денят на клането в Батак/ за ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.

Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.

Нашето предложение за решение накратко казано представлява един контрапункт на развиваната в продължение на близо десетилетие теза за османското присъствие над българите в Югоизточна Европа, което омаловажаваше така да се каже цялата историческа съдба на българите и обезценяваше нашето Възраждане, борбите ни за освобождение и самото ни освобождение. Ако в тази теза за османското присъствие се пледираше, че българите са живели в определени рамки в Османската империя, благоденствали са, напредвали са и т.н. и са се развивали, което беше същността на тази теза, става безсмислен целият ни следващ исторически път. По тази причина ние предлагаме едно проекторешение на Народното събрание, което има същия смисъл. Това е.

Йордан Бакалов: Благодаря. Имате думата за изказвания. Заповядайте.

Тунчер Кърджалиев:

Г-н Председател,

Дами и господа,

Г-н Професор, не случайно в началото предложих тези две точки да не се разглеждат в нашата Комисия и там се аргументирах какви са причините. Още веднъж ще повторя единият от аргументите, а именно, че в нашето съвремие особено на фона на всичко ставащо не само на Балканите, но и в Европа и света, точно такъв тип теми задължително трябва да бъдат предшествани от едно по-широко обществено обсъждане, защото неминуемо такъв тип решения имат резонанс не само върху обществото на държавата, чиито парламент е приел такова решение, а и на съседните държави и в Европа.

Второ, което е може би по-важно, вижте с какви послания се върна нашия премиер преди седмица от Република Турция. Според Министерството на външните работи, чието становище сега прочетох, те са категорични, че приемането на такова решение ще усложни двустранните отношения и ще доведе до усложняване на политическия диалог между двете държави, а приемането на решение ще се превърне в политически проблем на двустранните отношения, ще засегне пряко българските интереси в търговско-икономическата област, енергийната сигурност и т.н.

Все пак двамата премиери говориха за Набуко, говориха за проекта „Горна Арда”, за язовира на Тунджа, за по-активни взаимоотношения в областта на туризма, по отношение на стокообмена от 3 милиарда евро. Ако приемем такова решение, всичко това обрича тези идеи, ако не на провал, то поне със сигурност в обозримо бъдеще ги отлага. От тази гледна точка, още веднъж ще повторя, това решение може би наистина трябва да бъде предшествано от по-широк обществен дебат. Благодаря.

Йордан Бакалов: Благодаря. Г-н Лютфи имате думата.

Юнал Лютфи:

Г-н Председател,

Професоре, колеги, темата, която сега обсъждаме е част от историята на България. Обхваща един доста бурен исторически етап, откъс от историята на България и отново тук колегите от Атака я хващат тази тема с оглед да покажат може би, че те са по-големи родолюбци, по-големи патриоти и повече милеят за България. Аз не смятам, че това е подходящият метод и начин, нито пък тук е мястото за това. Аз и моят колега д-р Кърджалиев не сме по-малки патриоти, защото ние сме се родили тук, тук са родени и нашите деди и тук ще бъдат погребани и нашите кости.

Когато говорим по тази тема и вие предлагате с решение 17 май да бъде денят, с който да се отбележи клането в Батак, не смятате ли, че имаме 2 юни и зарята започваме с Ботев и Левски и с всички герои, които са паднали за свободата на нашето отечество Република България. Какво целим, колеги, когато искаме отделна дата за едно трагично събитие, каквото е Батак. Нека да не се връщаме и да не търсим онова, което ще раздели българския народ. Нека да търсим онова, което ще консолидира, което ще обедини българския народ. Нека да не търсим поводи, които да хвърлят сянка в отношенията между България и Турция, което е много важно, колеги. Пак ще го повторя и ще го повтарям дотогава, докато се убедим в това. Не може само исторически събития от време на време да ги вадим, да ги размахваме и с тях да правим политика.

Второ, което никак не е маловажно, аз смятам, че в рамките на това, че ние сме вече членове на Европейския съюз, членове на НАТО, където ние с Турция сме партньори, ние водим диалог за решаването на спорните въпроси с Република Турция не мисля, че приемането на едно такова решение също не е в унисон с усилията, които полага Република България и особено днешното правителство, което се ползва с доверие и в Европа и в региона, и в нашата страна, отново да предлагаме проекторешение, което може да раздели държавата, може да раздели нацията. Нека да търсим онова, което ни сплотява, което ни обединява.

Няма да подкрепя този проект на решение. Благодаря.

Проф. Станислав Станилов: Общественият дебат върху едно такова проекторешение се води повече от 100 години в България, откогато съществува Третото царство, даже и преди това.

Второ, не разбирам аргумента за едно или друго, единственият най-главен аргумент, че Република Турция ще се разсърди и ще се обиди. Не мога да разбера защо трябва да се обиждаме от фактите, не мога да разбера защо трябва да отричаме нещо, което се е случило.

Освен това, искам да напомня, че бяха извършени огромни исторически спекулации. Имаме огромна папка с изказвания, писания и пр. за така нареченото османско присъствие и обезценяване на българския стремеж за свобода, независимост и просперитет. Вие много добре знаете какво сме представлявали в Османската империя и какво представляваме веднага след излизането си от нея и какви са аргументите и от морална, и от културна, и от всякаква друга гледна точка да напуснем това лоби.

Обясних вече защо ние предлагаме подобно проекторешение и ето ги аргументите на Министерството на външните работи, които са и на всички останали и на всички противници на това. Главният аргумент е, че Република Турция ще се разсърди и кой знае какви събития ще произтекат. Ако Република Турция е цивилизована държава няма да спори нито за арменския геноцид, нито за българския, нито за Ангорския договор. Тя е държава, която ще изпълнява изискванията на Европейския съюз също. С това ние искаме да напомним нещо много опасно, че нас ни се вменява в дълг да подкрепяме Република Турция за влизане в Европейския съюз, а всички тези проекторешения, които ги нося в папката, предимно с морален характер, трябва да ги свием под масата, да не се обаждаме, нищо да не казваме ,защото ще се разсърдят, ще се влошат отношенията, ние сме в Европейския съюз, ние сме в НАТО и т.н. Това изобщо за нас не са аргументи.

Най-накрая искам да кажа, че в края на краищата Атака не е паднала от небето. Не е нито създадена, нито е по волята на тези 20 души народни представители. Атака е изпратена от българския народ. Голяма или малка, тя е такава. И ако има 300-400 хиляди избиратели, които стоят зад подобни идеи, няма тези идеи защо да се отричат и да се възмущавате от това, че те се прокарват тук. Това означава, че те са на дневен ред в обществото и не са слизали оттам. Благодаря ви за вниманието.

Йордан Бакалов: Благодаря. Други изказвания? Г-н Димитров, заповядайте.

Златко Димитров:

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Бих искал да направя едно уточнение във връзка с тезата, че основният аргумент на Министерството на външните работи против проекта на решение е аргументът за влошаване на двустранните отношения. Бих искал да кажа, че това нито е първият, нито единственият, нито е основният аргумент. Това е един от аргументите.

Първият аргумент в становището на Министерството на външните работи е свързан с това, че това е нов въпрос, който в официалните отношения не е бил поставян досега.

Вторият аргумент е свързан с тезата, която беше посочена тук, че е необходимо подобно решение да бъде предшествано от експертни дискусии, а тук беше изразено мнението дори и от широк обществен дебат. Защото терминът „геноцид” в крайна сметка в сравнение с дългата история е неологизъм, възникнал едвам в средата, дори малко преди средата на миналия век.

Третият аргумент е свързан с това дали е спорно, че са били извършвани престъпления срещу българското население или не. Очевидно това не е спорен проблем. Въпросът е дали квалификацията с термина „геноцид” – нов термин в съвременното международно право, дали с тази квалификация това не би представлявало пречка за решаване на нерешените въпроси с нашата съседна държава.

Последният аргумент на практика е това, за което стана дума, че това може да доведе до влошаване на политическия диалог. Аз бих обърнал внимание на това, че в контекста на етимологията на понятието „геноцид” в този контекст трябва отново, както и на предходната точка, да се спра на Конвенцията на ООН, приета през 1948 г., а именно, че тя няма обратна сила и това е чисто международно правен аргумент, но все пак би следвало също да бъде отчетен. Благодаря за вниманието.

Йордан Бакалов: Благодаря Ви. Проф. Бакалов, имате думата.

Проф. Георги Бакалов: Това е тема за един огромен симпозиум по време. Аз ще изразя едно становище, което го защитавам от 1993 г. насам, когато за първи път в обществото избухва един скандал по повод на това, че в някакъв учебник, аз знам точно кой е, с автор тогава доцент, а сега професор Цветана Георгиева е записано за турско присъствие в българските земи. Тъй като тогава бях председател на изпитната комисия по история в Университета, имах запитване от журналисти и го изяснихме. Става дума за едно съзнателно лошо четене на този текст. В него се казва, че Османската империя в Ирак, Иран, в Египет е присъствала за това, че има сродна среда, където има мюсюлманско вероизповедание и традиции в това отношение, и още няколко такива изречения, докато в региона на Тракия, Мизия, континентална Гърция тя е упражнявала режим на владичество. Тези две неща бяха съзнателно пропуснати, за да остане само първото определение.

Лично аз смятам, че дори терминът „робство” не е коректен. Това е литературно клише, което е влязло в 19 век в българския език, подкрепя се от големи наши автори – и Ботев, и Каравелов, и Раковски, но това е литература. Роб е онзи, който е лишен от всякакви имуществени възможности и който не е зачитан от държавното право като личност. Но човек, който плаща данъци, има имот и въз основа на него се издължава пред държавата, коректно е да бъде наричано османско, не турско, а „османско владичество”. Това е точният израз. Това съм го казвал винаги, не само сега.

Според мен, наистина имаме три дати, които показват отношението ни по тия въпроси – 3 март – Освобождение, т.е. не е възраждане, не е създаване, не е образуване, а Освобождението на България. След това датата на признаването на независимостта – какво, кого и защо. Ясно, държавен празник, неработен ден, официален празник. И 2 юни, тук е прав г-н Лютфи, когато се споменават имената и то в началото на това възпоменание на хора, които са работили и загинали за тази кауза. Т.е. имаме от три страни потвърждение на нашето отношение, по този начин манифестираме отношението си към онова, което е преживяно през изминалите 500 години. Според мен, това е достатъчно.

Йордан Бакалов: Благодаря. Други колеги? Няма. Да прочета проекта на решение тогава и да гласуваме.

Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на заседанието си на 04.02.2010 г. реши:

Обвява 17 май /денят на клането в Батак/ за ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.

Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.

Който е „за” този проект на решение, моля да гласува. Трима „за”.

Който е против? Двама „против”.

Който се въздържа, моля да гласува. Пет „въздържали се”.

Решението не се приема.

Благодаря на нашите гости. До нови срещи.

Благодаря ви за участието и помощта. Закривам заседанието.

Председател:

Йордан Бакалов

А някой искаше новопокръстени улици „Николай Добрев” и „Стефан Савов” да се пресичат?

Какво може да очаква майор Даниела Благоева? От политиците – нищо. Все пак не е Спаска Митрова и не развява „българско самосъзнание” като знаме – нали?