Защо при приемането на поправките на Наказателно-процесуалния кодекс две партии от опозицията напуснаха пленарната зала – социалисти и депутати от Движението за права и свободи?

С приетите поправки от мнозинството, се въвежда фигурата на „резервен служебен защитник” в съдебния процес, назначен от обвинението. Друг момент от наскоро приетите поправки е и приемането на текстове според които ще е възможно осъждане на обвиняем само по СРС-та и показания на анонимни свидетели.

Много „за” и „против” се появиха след дискусията и приемането на поправките на Наказателно-процесуалния кодекс. Според едни това били необходими поправки, според други – приетото щяло да ни абонира за съда в Страсбург и бъдещи загубени дела, които ние, данъкоплатците ще плащаме от джоба си. Така, както ще плащаме и назначаването на служебен защитник в наказателните дела.

Тези дни държавата се разтресе от скандали, свързани с начина на задържане на граждани, по време на което те биваха сваляни силово на колене или по корем на земята, с опрано дуло на пистолет в тила.

Зам-градски прокурор на столицата се хвалеше пред твкамерите, колко души ще разпъне! Същият магистрат, присъстваше на арести и наричаше определените за арест „престъпници”.

Всичко това бе съпроводено с одобрение от страна на висши чиновници от изпълнителната власт и МВР.

Превръща ли се България в полицейска държава?

Дали ще може човек да бъде вкаран с присъда само по показания на анонимен, защитен свидетел и СРС-та? Ето конкретния дебат по темата, отразен в стенограмата на пленарното заседание, след който депутати от опозицията напуснаха залата.

По дебата за въвеждането на фигурата на „резервен защитник” в съдебния процес:

ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 25 март 2010 г.

Открито в 9,02 ч.

25.03.2010

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно приетата от нас работна програма, следващата точка от нея е:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.

С доклада за второ четене ще ни запознае госпожа Фидосова – председател на Комисията по правни въпроси.

..............................

Господин Стоилов – процедура.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, господа народни представители! Вчера направих предложение за отпадането на тази точка от дневния ред, но то не беше прието. Днес правя друго процедурно предложение – обсъждането на тази точка да бъде отложено.

Използвам присъствието на министър Попова, да я попитам известно ли е настояването на Комисията по мониторинг на Съвета на Европа редица важни законопроекти, измежду които специално се посочват измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, да бъдат консултирани с Венецианската комисия преди да се пристъпи към тяхното разглеждане и приемане? Мисля, че ако ние сме коректни ... Ако не, аз й предоставям този Проектодоклад, който предстои да се обсъжда през следващия месец и да бъде гласуван от Парламентарната асамблея.

Вчера обосновах предложението си, не искам сега отново да го правя. Смятам, че е в интерес на всички, включително и на управляващите, да бъдат сигурни, че предложенията, които се правят, в своята цялост покриват европейските стандарти – нещо, което е необходимо за развитието на наказателното правораздаване в България.

Затова моето предложение отново е, въпреки че допускам каква ще бъде обратната ваша политическа воля, този въпрос да бъде отложен и да се премине към разглеждане на следващите точки в седмичната програма. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.

Госпожо Попова, ще отговорите ли на поставения въпрос?

МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не чух към мен да има формулиран въпрос и такъв не би могъл да бъде формулиран, но на господин Стоилов ще кажа следното нещо: България е независима държава. Нашите власти са независими и сами преценяват кога е необходимо важни законопроекти, които са нови и в цялост, да бъдат обсъждани с Венецианската комисия. Такова решение ние сме взели да направим по отношение на законопроекта, който предлагаме във връзка с отнемането на имущество, придобито от престъпен или от незаконен начин, и сме предприели такива процедури. Никой никога не е обсъждал и не е обещавал, и не е правил предложения на Венецианската комисия да се предоставят законопроекти на Наказателния кодекс или на Наказателно-процесуалния кодекс.

Вие отлично познавате, господин Стоилов, статута и същността на Венецианската комисия. Венецианската комисия основно се занимава със съвсем различни въпроси. В разговорите с ПАСЕ това са доклади, които са проектодоклади, и ние сме направили бележки по тях. В доклада, който имахме с представител на Парламентарната асамблея, ставаше дума за това, че с тях, със Съвета на Европа, бихме могли да си сътрудничим и да получаваме много по-бързо експертно сътрудничество, отколкото с Венецианската комисия, която заседава два пъти в годината и становищата биха могли да изглеждат по-бавно подготвени.

Относно Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс аз не знам кой ви е заблудил. И миналия път, при обсъждането на Наказателния кодекс, се постави този въпрос, но ние нито сме изпращали, нито сме счели, че има нужда да изпращаме за становище на Венецианска комисия тези два въпроса. Така че не знам откъде и какво очаквате. Просто такова нещо отникъде няма да дойде, така че нека да си свършим работата днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Янаки Стоилов за отлагане на т. 7 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

Режим на гласуване, моля!

Гласували 161 народни представители: за 54, против 94, въздържали се 13.

Предложението не е прието.

Господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа! Искам процедура по прегласуване, тъй като, уважаема госпожо министър, Вие вероятно несъзнателно подведохте народните представители, че този закон не е разглеждан във Венецианската комисия. Наказателно-процесуалният кодекс, който беше приет преди няколко години, е на два пъти одобрен от Венецианската комисия. Част от текстовете, които ние сега променяме, са специално одобрени от Венецианската комисия. И ние ги променяме по начин, че ги отричаме.

Освен това, уважаеми колеги, искам да ви подскажа, че всички тези промени, които ние правим, са извън препоръките, които имаме от Европейската комисия. Тези обстоятелства правят още по-наложителна нуждата от една експертиза от Венецианската комисия. Не е вярно, че българското Народно събрание не се обръща към Венецианската комисия в такива случаи. А по този закон, според нас, това е задължително. Благодаря ви.

Моля за прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отлагане второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на НПК.

Режим на гласуване, моля!

Гласували 168 народни представители: за 55, против 105, въздържали се 8.

Предложението не е прието.

Госпожо Фидосова, имате думата.

.......................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?

Заповядайте, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Дами и господа колеги, госпожо министър!

Позволих си в комисията да нарека този текст... няма да казвам. Но това е текст, който аз за себе си наричам „текстът Вишински”. Това е един от най-мракобесните текстове, които можем да предполагаме, че ще се появи в български закон, текст, при който обвинението назначава защитника на обвиняемия. Аз съм бил практикуващ адвокат преди години, при един друг режим. Такова нещо нямаше! И тогава нямаше такова нещо! Прокурорът - не прокурорът, а полицаят, който вече става разследващ орган, при определени обстоятелства може да назначи адвоката на обвиняемия, на следствения. При това няма никакво значение дали той иска или не иска. Следствен е. Опитите тази фигура на адвоката-провокатор, защото наистина ще възникне такава професия в българското правораздаване, да бъде приближена до идеята за служебния защитник, е абсолютно погрешна и невярна. Служебният защитник се назначава тогава, когато човек не може да си намери защитник поради това, че няма средства да осигури неговото възнаграждение. Тогава държавата проявява грижа към такива хора. Случаят е съвсем различен. В случая този защитник се появява, за да замести договорения защитник. Защото дори и тогава, когато подсъдимият си има нормален договорен защитник, има хипотези, при които могат да му назначат служебен защитник. Госпожо Фидосова, всъщност той „служебен” ли остана или „запасен”?

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Резервен.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, резервен. Отначало бе „запасен”, но госпожа Манолова направи възражение, че прилича на „запасен офицер”. За да го приведат в съответствие с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, където има само офицери от резерва, а няма офицери от запаса, колегите от управляващото мнозинство го нарекоха резервен. Както и да е, това е в рамките на шегата.

Задачата на резервния защитник е да измести договорения защитник, забележете, дори и тогава, когато договореният защитник има основателни причини и не се яви по делото, тоест няма укоримо поведение, примерно го е бутнала кола пред сградата на съда и няма как да се яви. Тогава резервният защитник се явява и го замества. Това – да го преглътнем.

Но как да коментираме обстоятелството, че резервният защитник има такива и такива права?! Другите права – да не ги чета, защото става въпрос за текстове от закона, които не познавате по номера, та другите права по чл. 99 упражнява по искане и със съгласие на обвиняемия. Без такова съгласие упражнява права. Той упражнява правата на обвиняемия без негово съгласие! Това как ви звучи?! Мислите ли, че Венецианската комисия ще подмине това, без да направи забележка?! Ами ще поиска веднага да го отменим! Всички тези разсъждения правя на базата на общите принципи и правила на българското законодателство.

Да не пропусна да отбележа, че българската държава ще се задръсти с такива случаи – извинявайте за израза – и няма да може да плаща възнагражденията на тези защитници. В момента само за служебните защитници, доколкото стана въпрос в комисията, има неизплатени хонорари за около 1 млн. лв. Представяте ли си какво ще стане, когато се появи този тип защитник и когато всеки разследващ полицай, всеки дознател, всеки прокурор ще има право да назначава такива?! Вярно е, че става въпрос само за хипотезите по тежки дела, но ние не можем да нямаме финансова обосновка за това дали няма да се появи нов дълг на държавата. Да не говорим, че сме в условия на криза и се чудим как да продадем някой културен дом или нещо такова. И сега със сигурност въвеждаме нови задължения.

Приключвам. Само ще цитирам, че чл. 6 на Европейската комисия за правата на човека казва, че всеки има право да ползва адвокат по свой избор. Само заради това в Страсбург ще има много дела и всички ще приключат с осъдително решение за българската държава.

Извинявайте за просроченото време. Дами и господа, благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Заповядайте, господин Анастасов.

АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги!

Господин Бисеров, обръщам се лично към Вас, тъй като явно сте пропуснали последните редакции на текста, които са предложени и са раздадени на всички народни представители.

Първо, в предложената ал. 4 аз не виждам никъде разследващ полицай да назначава защитник. Вие през цялото време това твърдите. Тук пише само „прокурорът или съдът”. То може, тоест невинаги, това няма задължение винаги в една такава ситуация да се назначи. Прокурорът или съдът преценява дали да поиска назначаването на такъв резервен защитник.

Второ, това става по Закона за правна помощ. Това означава, че прокурорът или съдията изисква от съответната адвокатска колегия да посочи адвокат от състава си, който да бъде назначен за такъв. Тоест прокурорът или съдията не може да посочи изрично и поименно кой адвокат да бъде назначен за такъв защитник.

Сам казвате, че ние още в комисията ограничихме тази фигура да се прилага само за тежки престъпления. Аз съм убеден, че това ограничение ще бъде още по-малко приложимо, тъй като в много от случаите, когато има нужда от задължителна защита, тогава се назначава служебен защитник. Изключително рядка е хипотезата, когато наистина по някакъв начин адвокатурата или пък обвиняемият или подсъдимият се опитва да саботира процеса, тогава ще бъде използвана и тази фигура. Аз съм абсолютно убеден, че тази фигура, която ние приемаме да съществува в момента, ще допринесе за по-бързото разглеждане и приключване на много тежки дела в страната. Те не са толкова като брой.

Така че мисля, че Вашите твърдения са неоснователни и по никакъв начин не засягат същността на предложените промени, а и нямат отношение към тях. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика думата има господин Димитров.

ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като адвокат би следвало да се въздържа от коментар, но това, което чух от господин Бисеров, ме провокира да взема отношение.

Уважаеми господин Бисеров, Вашият коментар е некоректен. Вие се опитвате да манипулирате депутатите с изявление, че това е някакъв мракобеснически текст, че, видите ли, заплашвате с дела в Страсбург. Мисля, че всичко това е неоснователно. Ще ви кажа защо некоректно коментирате един от основните моменти в тези текстове.

Вие заявихте на колегите, че резервният адвокат ще ползва правата по чл. 99 без съгласието на обвиняемия или подсъдимия и спряхте дотук, без да доизясните, че това става само когато защитата е задължителна и когато адвокатът е редовно призован и не се яви по неуважителни причини. Така стоят нещата. Така би следвало коректно да се обясни на колегите.

Аз мисля, че няма нищо страшно в този текст и призовавам колегите да гласуват. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика има ли? Няма.

За дуплика думата има господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин Анастасов, след вчерашното гласуване колко ли от престъпленията по Наказателния кодекс не са вече тежки? Колко ли останаха? Така че Вашето подсказване, че това ще бъде рядко използвано, не е така. Законът дава възможност за широко прилагане на тази фигура.

По отношение на това, че не съм довършил четенето на текста във връзка с чл. 99, колега Димитров, не коментирам тази хипотеза, а хипотезата, когато защитникът има право да измести подсъдимия и да извършва действия без негово съгласие. За това става дума.

Накрая искам да кажа следното. Колкото и да е странно, е възможно да има случаи, при които самият следствен, самият подсъдим ще направи така, че да има такъв защитник. Защото това ще му бъде после едно много лесно основание да заведе делото в Страсбург. Не Ви ли минава през ума и такава хипотеза? Затова единственото разумно нещо, което в този момент може да направим, е да спрем дебата по този текст, да продължим по другите текстове и Комисията по правни въпроси да намери по-добро решение. Защото ние казваме: да, проблем има, но да решаваш проблем като създаваш друг много по-голям проблем, който засяга човешки права и свободи, а не просто процедури, мисля, че е неправилно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дебата?

Заповядайте, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, проблем има и той е много тежък, колеги, в реалното правораздаване в момента – това, което става в съдилищата всеки ден. Ако отворите статистиките, ще видите, че причините за отлагане и протакане на делата, ако ги анализирате, са едни от основните причини.

Така че с този текст, с въвеждането на резервния защитник до голяма степен решаваме и въпроса с отлагането на делата, за което причина стават много често адвокатите. В тази зала има много колеги адвокати, и аз съм адвокат, и всички знаем, че това е една от най-баналните причини. Така че ние не правим нищо друго, а въвеждаме една фигура, която до този момент ни е позната. Толкова позната, че и преди ние да сме станали юристи я е имало и това е фигурата на служебния защитник. Няма абсолютно никаква разлика, включително и начина, по който се регламентират за в бъдеще двете фигури, между двете, които са назначаеми фигури.

В това отношение няма каквото и да е съмнение, и никакви приказки за Венецианската комисия или за съда в Страсбург, които се хвърлят тук ей така, едва ли не като заплаха, не могат да бъдат причината ние да се спрем от въвеждането на резервния защитник.

Ако един подсъдим толкова много желае да бъде неотклонно от началото до края на процеса, защитаван от избран от него защитник, това е ясно, той може да си наеме, няма ограничения в закона затова, повече от един адвокат, може и двама, и трима. Има процеси, виждаме го това, но има процеси, в които предварително с цел да се отлагат делата се взема, не по финансови причини, разбира се, един единствен адвокат, за да може той в процеса да си търси причини да не се явява по делата.

Така че смело можем да приемем това решение, като другото е една голяма спекулация. Дошъл е крайният момент да бъде направено това и ви призовавам да гласувате „за” тази фигура на резервния защитник.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.

Реплики има ли? Няма.

Госпожа Манолова има думата за изказване.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това е един от най-спорните текстове в законопроекта, на чието съществуване и проблемите, които създава, обърнахме внимание още по време на дебата на първо четене. Тогава получихме уверение от управляващото мнозинство, че ще бъдат направени подобрения в този текст, но в крайна сметка, ако мога да се пошегувам, подобрения бяха направени само в наименованието на „резервния защитник”, който тогава фигурираше като „запасен защитник”. В резултат на каламбура, който се направи в залата, той беше наречен „резервен защитник”. Истината е, че от сега адвокатите го наричат „агент провокатор” на прокуратурата и се опасяват, че ще се появи професия „резервен защитник”, професия „агент провокатор на прокуратурата”.

Защо считам, че тези притеснения на българските адвокати са абсолютно основателни? Няма такава хипотеза, при която да може да бъде натрапен защитник на един български гражданин в наказателното производство. Няма такава хипотеза и в никоя европейска държава. Целите, които си поставят вносителите, по никакъв начин не се постигат с фигурата на резервния защитник, защото на първо място изготвянето на този законопроект страда от един съществен порок.

Така и Министерството на правосъдието, и експертите, които работеха по темата, не направиха анализ, за да си отговорят на въпроса какви са причините за отлагането на делата, какви са причините, включително за осъждането на България в Европейския съд за излизането на делата извън така наречените разумни срокове. Ако бяха направили това, щяха да стигнат до извода, че в 90% от случаите бавенето на делата, респективно осъждането на България е в резултат на тяхното проточване предвид административни неуредици, тоест недобрата организация, която създават съдилищата за бързото протичане на съдебните дела. Имам предвид неявяването на експерти, отлагането на делата поради експертизи, поради смърт или заболяване на съдебен заседател и прочие, само че по тези причини и основания не са предприети никакви стъпки в проекта, който ни се предлага.

Разбирам, че е сложно да се направи един анализ на делата в Страсбург, но можеше поне вносителите да погледнат Доклада на Европейската комисия за напредъка на България в „Правосъдие и вътрешни работи”, който беше огласен преди няколко дни. Там ясно е казано, че причините за отлагането на знаковите дела не се съдържат във виновното и недобросъвестно поведение на адвокатите.

Освен това всеки юрист може предвид текстовете, които са предложени в доклада за второ четене, да направи елементарния извод, че така предложените текстове не само не ускоряват, а забавят процеса. Защото е съвсем естествено, включително би могла да се развие и тази хипотеза, в която нарочно не се явява упълномощения от подсъдимия защитник в решителната заключителна фаза на едно съдебно дело. На подсъдимия му се натрапва лице, което да го защитава, и в резултат присъдата бива обжалвана и пада в Страсбург. В крайна сметка, един действителен престъпник, чието обвинение е доказано в съдебната фаза и получава справедлива присъда, получава още една възможност да оспори тази присъда и делото да започне отначало в българските съдилища.

Така че с този текст не се получава ускоряване на процеса. Напротив, като грубо се погазват основни права и свободи, се стига до удължаване на съдебната процедура. Тук бих искала да кажа, че бързината не може да бъде самоцел в съдебния процес, още по-малко в наказателния процес. Наказателният процес освен бърз, трябва да бъде и справедлив, и да припомня, че най-бързо е било съдопроизводството по времето на Сталин, но тогава определено не са се постановявали справедливи присъди.

Не е за пренебрегване и финансовата страна на тази мярка, защото тя ще струва изключително много както на българския данъкоплатец, така и на българските граждани, които по едни или други причини са в едно съдебно производство.

Тук няма да припомням, че в резултат на промените в Наказателния кодекс една голяма част от престъпленията останаха тежки, тоест създават се предпоставки за назначаване на резервни защитници, като разноските за тези резервни защитници ще се плащат или от държавата, или от самите обвиняеми и подсъдими.

За справка, искам да ви посоча едно от последните тълкувателни решения на Върховния касационен съд, който вменява на подсъдимите по дела задължението да плащат, включително за защита, която не са желали, в случаите, в които има задължителен защитник по Закона за правната помощ. Така че представете си и в условията на криза какви проблеми ще се създадат на българските граждани, независимо от това как е завършило едно производство.

Даже при постановяването на оправдателна присъда, подсъдимият ще бъде натоварен с куп разноски, които той така или иначе не е желал и които са му вменени от начина, по който ние тук като народни представители разписваме Наказателно-процесуалния кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА: Призовавам ви да проявите разум и този експеримент с правото на защита на българските граждани просто да не се случва в тази зала.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.

Реплики? Няма.

Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, господа народни представители! Повечето аргументи срещу този текст се казаха и аз няма да се спирам отново подробно на тях. Искам да кажа, че за разлика от моите колеги, аз не съм адвокат. В случая аз не претендирам по някакъв начин да бъда говорител на хората от тази професия, но това е един текст, който има голямо обществено значение. Текст, който определя до голяма степен съдържанието и начина, по който се провежда наказателния процес.

Искам да ви обърна внимание, че каквито и текстове да се гласуват в Наказателния кодекс, всъщност още по-голямо значение имат разпоредбите от наказателния процес, защото те определят реда, по който се събират доказателствата и начина, по който протича целият процес.

Затова именно аз призовавам към вашето внимание и също така апелирам да гледате на подобен род закони не като на закони, които ще бъдат прилагани, включително по отношение на вашите сегашни опоненти, доскоро управляващи, а като на проблем, който засяга голяма част от българското общество. Всъщност законите, които приемаме, ще бъдат с разпоредбите, по които вие можете да се окажете адресати и участници в подобна дейност.

Това е един мой общ апел към много от разпоредбите. По такива закони не следва да има ясно разграничение между управляващите и опозицията, когато става дума за гаранциите по отношение на правата и свободите на гражданите.

Покрай дебата за резервния защитник се изпусна и още едно предложение, което според мен не е маловажно, а именно отпадането от досегашния чл. 94, ал. 1, т. 7 – задължителното участие на защитник, когато делото се разглежда пред Върховния касационен съд.

Според мен запазването на този текст е необходимо, защото в предпоследната – касационната инстанция, спорът се води за прилагането на закона, за правото, предполагайки, че на предишните фази са изяснени всички обстоятелства и са събрани доказателствата за фактите, въз основа на които се прави правната квалификация. Следователно участието на защитник повишава шансовете съдът да постанови присъда, която в най-голяма степен отговаря на закона.

Още няколко думи за резервния защитник. Получава се така, че обвиняемият ще трябва освен защитата, която организира срещу обвинението на прокуратурата, в редица случаи да се защитава и по отношение на определения му резервен защитник, защото първото и най-главно условие за отношенията на обвиняемия и защитника е взаимното доверие. Ако такова доверие липсва, то въобще е излишно наличието на подобен човек, който служебно се води, че отстоява правата на обвиняемия. Липсата на такова доверие, пак казвам, ще направи така, че лицето, на което се назначава резервен защитник, ще има повече проблеми при взаимоотношенията с него, отколкото да разчита, че той ще отстоява последователно неговите интереси и права в този процес.

И другият важен факт, който се спомена – за финансовите разходи. Ние отново ще натоварим всички български граждани да заплащат за този, бих го нарекъл, лукс в наказателния процес, скрит зад неопределената формулировка дела или случаи с изключително значение. Разбира се, ние можем да предположим в много случаи кои са тези дела, но изключителното значение все пак се определя от страната, която назначава служебния защитник, респективно прокурора или съдията, тя няма как да бъде установявана с някакви напълно обективни критерии.

Затова моят призив към вас е по този въпрос всеки да се произнесе така, както преценява, а не толкова с оглед на това дали трябва да се приеме или отхвърля едно решение. Това е моят призив към вас. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.

Реплики? Заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, по повод изказването на колегата Янаки Стоилов не искам никой, който не е юрист в тази зала, да остане с впечатлението, че въвеждането на фигурата на резервния защитник създава в практически и най-вече във финансов смисъл някакви проблеми на българските адвокати. Да, той създава проблеми, но това е свързано...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Репликата Ви към господин Стоилов, госпожо Манолова! По същество правите изказване.

МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като той направи забележка, че дотук изказалите се адвокати...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие какво репликирате? Какво искате да кажете, в какво не е прав?

МАЯ МАНОЛОВА: Репликирам факта, че всъщност това е един изключително изгоден във финансов аспект текст за българските адвокати, защото им осигурява един доход, който е за сметка както на подсъдимите, така и на всички български граждани. Затова и казах, че тук ще се създаде професията „резервен защитник”, защото това са едни плащания, които са сигурни за адвокатите в условията на криза. Но наистина адвокатската етика изобщо изключва хипотезата и възможността един адвокат да участва в даден процес въпреки волята на подсъдимия и въпреки неговото несъгласие, включително за защитната теза и версията, която ще излага адвокатът. И тук е колосалният проблем. Затова и аз си позволих да говоря от името на българските адвокати, не в смисъл, че това по някакъв начин касае техните финанси, напротив, това ще бъде едно изключително важно перо за адвокатите, сигурно перо за сметка на гражданите, но това е в противовес просто с адвокатската етика – да защитаваш подсъдим, който не желае твоята защита.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Ако това първото го броим за реплика.

Заповядайте за втора реплика, господин Лазаров.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Нямах намерение да правя реплика, ние тези теми сме ги обсъждали в комисията достатъчно. Но понеже чух, че тук се говореше за юристи, искам да напомня на колегите, че има още един текст в Наказателно-процесуалния кодекс, който много ясно и точно е казал, когато има противоречие между защитника, без значение дали е служебен...Тук ще отворя една скоба, макар че репликата ми е към господин Стоилов, чл. 98 казва, че защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата си. И ако няма съгласие между обвиняемия и защитника, този защитник може да бъде отзован. Нека да не се хващаме само за един текст, защото Наказателно-процесуалният кодекс е разписал и други норми.

Това е първото.

Второ, аз не виждам и няма случай да бъде назначен един служебен защитник, защото служебна защита има от действащия предишен Наказателно-процесуален кодекс от 50 и не знам коя година, няма смисъл да цитирам точно, когато случаите на задължителна защита и тогава те също бяха назначавани от следователите, нямаше ги дознателите, от прокурорите. Тази фигура винаги е съществувала. Но аз не зная случай, когато да бъде назначен служебен защитник, а резервният сам по себе си също е служебен защитник в случаите, когато отсъства защитникът по неуважителни причини – наблягам на това! – аз не зная случай, когато българският съд да е назначил служебен защитник, а тази практика сега е разширена, освен при задължителна защита служебен защитник се назначава и когато тя не е задължителна, но обвиняемият не желае и няма средства за това. Но съдът винаги пита подсъдимия приема ли този защитник. Ако той каже, че не го приема, не го назначава. Нека юридически да казваме всички текстове от закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.

За дуплика – господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Лазаров, да отговоря на Вашата реплика отчасти с въпрос: Вие как си представяте ситуацията на досъдебното производство, когато прокурорът е определил резервния защитник, той да го смени при противоречие с линията на защитата? Смятате ли това за много реалистично? Умишлено избирам точно този по-драстичен пример, а не случая в съда.

И друго, Вие се върнахте някъде към края на 50-те години, ако се бяхте върнали в ранните 50 години, мисля, че ще бъде още по-сполучливо, установявайки този институт. Така че тук не е въпросът с някакви дребни техники, които съществуват в Наказателно-процесуалния кодекс, да се търсят допълнителни аргументи за този текст. Въпросът е защитникът пълноценно да изпълнява своята роля, а не просто да се търсят причини, по които той може да бъде търпян в процеса като някакъв негов сурогат.

Затова аз запазвам моя призив да се отнесете много сериозно и критично към направеното предложение, защото съм сигурен, че дори и да има някакъв положителен ефект, съвкупният положителен резултат от прилагането на института на резервния защитник ще бъде многократно по-малък отколкото разходите и съпътстващите го вредни последици за развитието на наказателния процес. Този извод трябва да се опитаме да го направим сега, когато приемаме текста, а не след няколко години, когато злополучно ще отчитаме неговото прилагане. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Господин Четин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър на правосъдието, уважаеми дами и господа народни представители! Този текст не случайно предизвиква толкова разгорещени дебати. Може би на някого му се струват отегчителни, но те са много важни, тъй като касаят упражняването на основни човешки права, записани както в българската Конституция, така и в Европейската конвенция за правата на човека. А това е именно правото на ефективна защита пред съд тогава, когато е налице обвинение за извършено престъпно деяние.

Няма да повтарям досега изказаните доводи от моите колеги, искам само да ви обърна внимание на два основни момента.

Първо, уважаеми колеги и уважаеми господин Лазаров, не смесвайте двете категории – служебен защитник и създаваната сега от вас съвсем нова категория на резервен защитник, защото между двете категории има една много, много съществена разлика, която прави първата категория приемлива и която прави втората, създавана сега в момента от вас, абсолютно неприемлива. Това е именно възможността така нареченият резервен защитник да бъде натрапен въпреки волята на подсъдимия или на обвиняемия при определени условия и обстоятелства. Именно този факт е достатъчен като аргумент и аз съм убеден, че това ще има последици. България ще бъде изправена отново пред осъдителни решения на Съда в Страсбург именно заради нарушение на правото на защита. Аз съм убеден, че ще има много обвиняеми, на които ако им бъде наистина натрапен подобен резервен защитник и след това бъдат осъдени от българския съд, ще обжалват своите присъди в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, именно аргументирайки се с това, че държавата им е натрапила защита, която те не са желаели и която не е защитила ефективно и ефикасно техните права.

Това е единият основен аргумент, който искам да запомните, за да не се чудим след това, когато настъпят тези събития, за които споменах.

И вторият основен аргумент, уважаеми колеги. В текста е записано: по дела за тежки престъпления - прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ. Тук ние изрично постановяваме, че е по реда на Закона за правната помощ, тоест по реда за назначаване на служебни защитници на лица, които нямат финансова възможност да ги наемат. Тоест, държавата от държавния бюджет, предвиден за правна помощ, ще плаща и за възнагражденията, и за адвокатските хонорари на тези така наречени служебни защитници.

Аз се обръщам към вас! Морално ли е към всеки един от нас като данъкоплатец на тази държава от нашите данъци да се плащат защитата на „Наглите” или сега на „Лапачите”? Как ще посрещне обществото този факт, че в един момент ще се окаже, че държавата от и без това оскъдния ни бюджет е платила хонорарите на служебните защитници на подобен род лица? Задавам ви този риторичен въпрос и повече няма да коментираме този казус.

Този текст не е достатъчно добре подготвен. Той не е в състояние да реши проблемите със забавянето на съдебните дела. Тук бяха дадени достатъчно красноречиви примери. Проблемите в съдебната ни система и в наказателното правораздаване са комплексни и само една мъничка част от забавянето на делата е поради някакво виновно поведение на защитниците.

Нека да решим останалите проблеми, свързани с протакането на делата, с насрочването им за дълъг период от време, с неуредиците в организацията на съдилищата и така нататък, а не да се опитваме чрез едно подобно средство, нарушавайки основни човешки права, да изправим България пред угрозата...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Казак – времето изтече.

ЧЕТИН КАЗАК: ...да бъде осъдена от съда в Страсбург.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.

Има ли реплики? Няма.

Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.

Министър Попова иска думата.

МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз внимателно и с уважение изслушах изказванията на всички вас по един от основните текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който в нашата концепция се вписва като един от основните инструменти, за да могат делата за тежки престъпления, а именно тези срещу корупцията и организираната престъпност да бъдат разглеждани в разумни срокове, така както пише в Наказателно-процесуалния кодекс и така както това правило е изведено в основен принцип в Наказателно-процесуалния кодекс. Ние сме хора юристи, държавници и следим принципите в който и да е закон да се изпълняват стриктно и точно.

В многобройните изказвания и в дебата като цяло, който протече до момента по § 9 от този Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, аз не чух три важни неща. Защо всъщност е необходимо да бъде приета фигурата на „резервния защитник” или на „запасния защитник” – този термин е употребен и на друго място в Наказателно-процесуалния кодекс и това не е никакъв проблем, но нека приемем, че ще бъде резервен защитник? Защо е необходимо тази фигура да присъства в Наказателно-процесуалния кодекс?

Уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги юристи, има един основен принцип в правото, който се зачита във всички правови държави и показва доколко ние сме в състояние да пазим върховенството на закона и правото. Той се нарича „злоупотреба с право”. За да няма злоупотреба с права от страна нито на защитници, нито на обвиняеми, е необходимо въвеждането на фигурата на служебния защитник. Никой не може да упражнява правата си, незачитайки правата на другите. Упражняваш правата си дотам, докъдето има опасност и докъдето от държавата трябва да ти бъде забранено да нарушиш обществения интерес. Никой не внася фигурата на резервния защитник, за да ограничи правата на обвиняемия или на защитата. Тези права представляват два самостоятелни каталога в Наказателно-процесуалния кодекс и всеки от вас, който отвори текстовете в НПК, ще види, че с текста не се ограничава нито едно право на обвиняемия и нито едно право на защитника. Всички те разполагат с пълен обем права.

Резервният защитник ще се появи в изключителни случаи по тежки дела, когато има опасност делата да бъдат блокирани. Тоест, когато някой се опитва да злоупотреби с права, за да наруши обществения интерес и когато някой иска да защити правата на обвиняемите за сметка на интереса на пострадалите.

Аз съм малко смутена от изказването на колегата Янаки Стоилов, когото много уважавам и който е отличен юрист. Той каза - вие, господа народни представители, трябва да разсъждавате в момента така, че по тази политика и по тези закони утре вие може да се наложи да се защитавате.

Извинявайте, господин Стоилов, защо смятате, че всички ние и всички вие в тази зала има опасност да се появите само в качеството на обвиняеми? Нима някой от вас не може да се появи в качеството на пострадал? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) С този текст точно вас ще защитаваме, когато бъдете пострадали, а не обвиняеми.

..................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Други народни представители?

Господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Изказвам се като човек, който не е юрист. Опитвам се за себе си да дам отговор на така оспорваните текстове.

За мен последното изказване на колегата Нотев е много ясно. Този е най-оспорваният текст: без съгласието на обвиняемия, дето се казва, да се пуска ролята на резервния защитник.

Госпожо председател, мисля, че е разумно да се отложи гласуването на този текст. Мисля, че имаше такова предложение. Да се обмисли още веднъж от колегите юристи. От човешка логика той не издържа.

Помислете си: вие не искате някой да ви защитава и той пряко вашата воля едва ли не ще ви защитава интереса по-добре от вас самия, без вие да разбирате къде ви е личният интерес.

Затова предлагам специално този текст да се обмисли още веднъж от Правната комисия. Мисля, че нищо не пречи това да стане, само ще бъде от полза на решението на нас като 41-во Народно събрание.

Мисля, че това е ярко нарушение на правата на човека. Моля ви, дето се казва, да се прояви разбиране от колегите, да го отложим и да се преосмисли! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Възприемам това изказване като процедурно предложение.

Други народни представители? Няма.

Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Радославов за отлагане гласуването по § 9.

Гласували 137 народни представители: за 48, против 88, въздържал се 1.

Предложението не е прието.

Моля да гласуваме § 9…

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Процедура! Имаше направено предложение на колегата Явор Нотев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предложение?

Господин Нотев, елате да формулирате предложението си!

Ние не сме стигнали до гласуване, не сме започнали гласуването по това, за да подложа на гласуване ал. 6.

Заповядайте, господин Нотев.

ЯВОР НОТЕВ (Атака): Госпожо председател, аз заявих несъгласие с конкретен текст, което ще се отрази на моя вот.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли процедурно предложение по начина на гласуване?

ЯВОР НОТЕВ: Не правя процедурно предложение. (Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Христо Бисеров и Мая Манолова за отпадане на § 9, които не се подкрепят от комисията.

Гласували 134 народни представители: за 47, против 85, въздържали се 2.

Предложението не е прието.

Процедура.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя формално предложение за прегласуване.

Ще се въздържа за пореден път да ви кажа, че в момента се предприема една изключително вредна за правата на българските граждани стъпка, като в наказателния процес се дава възможността прокуратурата да натрапи защитник на обвиняемия без той да го е желал и да е съгласен с неговата личност.

Използвам случая да кажа на госпожа председателстващата, че… (Шум от ГЕРБ.)

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Тя не е председателстваща, а е председател!

МАЯ МАНОЛОВА: …неподлагането на гласуване на едно процедурно предложение, което прозвучава в изказванията и е изключително важно, а именно отпадането на възможността без съгласието на обвиняемия защитникът, резервният защитник да извършва ред действия, които касаят изхода на наказателния процес, включително да представя доказателства, включително да обжалва, включително да прави искания, е скандално. Не точно тук е моментът, в този текст да се формализирате и да не правите опит наистина този текст да не бъде толкова вреден изобщо за наказателния процес в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Христо Бисеров и Мая Манолова за отпадането на § 9, което не се подкрепя от комисията.

Гласували 137 народни представители: за 47, против 86, въздържали се 4.

Предложението не е прието. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Моля, гласувайте предложението на комисията за § 9 в редакцията, която обсъждахме.

Гласували 135 народни представители: за 85, против 40, въздържали се 10.

Предложението е прието.

По въвеждането на текстове в НПК, съгласно които обвинението и присъдата да се основават само на СРС-та и показания на свидетели с тайнствена самоличност.

....................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?

Господин Стоилов, заповядайте.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, господа народни представители! Това е един от текстовете, който може да бъде тест за духа на приеманите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. За по-широката аудитория първо бих си позволил да обясня какво точно се предлага.

Сегашната разпоредба на чл. 177, ал. 1 гласи: „Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност”.

Сега се предлага втората част на изречението да бъде заличена, тоест единственото ограничение обвинението и присъдата да не могат да се основават само на данни от СРС-тата, но те ще могат да се позовават единствено на комбинацията между специални разузнавателни средства и свидетел с тайна самоличност. При това само върху това доказателство може да бъде изградено обвинението и постановена осъдителната присъда. Нещо повече, не е изключено свидетелят с тайна самоличност да е и този, който е участвал в набирането на данните със специални разузнавателни средства.

И в комбинация с това, което вие отхвърлихте, прокурорът и съдията да не могат да получат във всички случаи, когато са поискали самоличността на лицето, което е доставило тези данни, разберете за какъв процес на тъмно става дума. Това е безпрецедентен факт в цялата ни история, а такъв случай аз не знам дали съществува в друга страна. Тази комбинация всъщност прави възможно негодни доказателства да доведат до успешен, според инициаторите на даден процес, резултат. Аз бих нарекъл това неофашизъм, защото по времето на класическия фашизъм не са съществували толкова развити технически средства и сигурно, ако такъв текст съществуваше, даже и Георги Димитров нямаше да може да получи оправдателна присъда от Лайпцигския процес.

Казвам го наистина да търсим средства. Ние не оспорваме нито прилагането на специални разузнавателни средства по предвидения в закона ред, нито използването на свидетеля с тайна самоличност, но когато целият процес може да бъде изопачен. Забележете, някои от съдиите достойно казаха: ако ние не получим исканата информация кой стои зад тези данни, ние няма да приемем такива доказателства. Но кажете ми колко съдии, от 10 колко съдии ще бъдат тези, които ще имат волята, достойнството да отклонят това нещо, след като преценката в крайна сметка е оставена само на органите на МВР? Защото, ако те преценят, могат да предоставят исканата самоличност на този, който е дал доказателствата.

Така че комбинацията между две тайни доказателства, като достатъчно основание за постановяване на присъда, а преди това на повдигане на обвинение, според мен, е нещо недопустимо за всеки човек, който разчита процесът да се развива при равностойни условия за обвинението и защитата. Забележете, изглежда много от процесите, които сега не могат да бъдат доведени до успешен край, сигурно това е ключът те все пак по някакъв начин да бъдат приключени и то начинът е предложен в § 23.

Затова моят настоятелен апел е това предложение да бъде отклонено. Ако вие го подкрепите, означава, че не търсите годни доказателства за процеса, а търсите най-удобните пътища без яснота за тези, които става дума, да бъдат постановявани такива присъди. Така че нека да разграничаваме усилията за противодействието на престъпността, включително организираната, на корупцията, но имайте предвид, че в някои случаи, даже и по делата за тероризъм в други страни, се поставят условия на съда да бъдат предоставени тези неща, за които говоря, за да е сигурно, че някой стои зад тях и че това са реално съществуващи, а не съчинени доказателства. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.

Реплики? Няма.

Други становища? Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Бях казани тежки думи, които аз не споделям в никакъв случай и ще кажа защо. Много често най-тежките престъпления, примерно издаването или поръчването на изпълнение на смъртна присъда от мафиотски бос към съответните надолу изпълнители става еднократно. Тя е неповторима. От тази гледна точка използването на специалното разузнавателно средство е без алтернативен източник на доказателства. Същото е и при даването на подкуп. Даването на подкуп е единично явление. То не е като да крадеш скрап непрекъснато или да сключваш договори и да оставяш следи. Това става еднократно. Еднократно се договаря, еднократно се извършва.

Ето защо аз категорично приемам идеята да се даде възможност обвинението да разполага с такова средство за доказателство на извършено престъпление. Категорично го споделям, независимо от дискусиите, които се проведоха в нашата парламентарна група, и ще го подкрепя, защото съм съгласен с едно нещо от това, което беше казано в началото на дебата от господин Стоилов – безпрецедентна ситуация.

Ситуацията в България е безпрецедентна сега. Ситуацията в страната такава, каквато е заварена след осемгодишно участие на мафията в управлението на страната, е безпрецедентна. Страната трябва да бъде извадена от това състояние. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Затова ще подкрепя, за да се изчисти тази тежка язва, която се разви на тъканта на държавните институции и в самата ни родина.

Аз съм „за” и го заявявам категорично. Аз считам, че трябва да се дадат тези допълнителни възможности. Може би след време нещата ще изглеждат по по-друг начин, може би ще станем съвсем европейска страна, тогава ще мислят тези, които ще правят законите. Сега съм на мнение, че трябва да се даде това оръжие на обвинението. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костов, първо едно пояснение. Никой от нас не отхвърля възможността да се съберат доказателства чрез специални разузнавателни средства и чрез свидетели с тайна самоличност. Но аз говоря, когато се дава право обвинението да бъде повдигнато и присъдата само постановена въз основа на комбинацията на две такива тайни средства, това вече няма нищо общо с истинския наказателен процес. Това нещо ние не можем да подкрепим.

Сигурен съм, че Вашата теза се споделя от немалко хора, но тогава Вие трябва да я продължите и да кажете: на нас ни трябва не рационален наказателен процес, на нас ни трябва извънредно законодателство, на нас ни трябва своеобразна диктатура. Може би тази дискусия трябва да се проведе, но Вие я отваряте, защото чрез този текст ние не можем да решим така, мимоходом, проблема за ефективността на наказателния процес. Ние трябва да проведем другата дискусия, много по-съществената, която Вие скрито повдигнахте.

Нека да не употребяваме така свободно израза „мафия”, защото към него можем да причислим някои финансови институции, които вие прехвърляхте на царското управление, то – на тройната коалиция, и сега – на ГЕРБ. Нека да бъдем по-прецизни, нека да създадем такива правила, които да не допускат злоупотребите, първо, в самото управление, а после – в санкциите.

Затова Вие предлагате един опасен път. Ако го предлагате, развийте го докрай, защото тази дискусия вече назрява в българското общество, но ние все още се придържаме към европейските стандарти и ако решим да не прилагаме тези стандарти, тогава трябва да обосновем, че България е минала една граница, в която не може да се справи с европейски средства, с организираната престъпност и корупцията. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Просто се учудвам на господин Костов, който винаги е декларирал, че е демократ, който в мотивите си изложи, че ще подкрепи този текст, едва ли не, че в случая целта оправдава средствата.

Искам да запитам господин Костов: оправдава ли той подобни замисли на така наречения Народен съд, който в името да накаже виновниците за войната и така нататък също предприе най-различни ускорени процеси с всякакви служебни и еди-какви си защитници и сума ти народ беше осъден на какво ли не, на смърт, след което тези присъди бяха анулирани след промените 1989 г.? Горе-долу ми напомня, че и тогава пак така пред общественото съзнание, за да накажем виновниците и еди-какво си, и еди-какво си, екстрени мерки, в резултат на което знаем какво се получи.

Не приемам такива мотиви, които Вие изтъкнахте, че понеже престъпността е толкова голяма и вече нямало друг начин, затова сте съгласен и на такъв тип, ако мога да кажа, промени в закона.

По същество, доколкото стана ясно, не сме против това да бъдат като доказателства, но не може тази комбинация, която се предлага. Очевидно е, че ще има злоупотреби. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика има ли? Няма желаещи.

Господин Костов, имате думата за дуплика.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин Стоилов, не е добре да ме доразказвате, да продължавате мислите ми и след това да ме карате да коментирам нещо, което не съм казал и не съм имал предвид. Това е лош прийом за спор, това е прийом за спор на слабите дискутиращи хора.

На по-сериозния аргумент – дали това е европейско или не е европейско, ще Ви отговоря така и искам цялата зала да знае. Между първо и второ четене почти всички европейски посланици, някои на групи поискаха индивидуална среща с мен и с Мартин Димитров. Всички! И всички искаха от мен да обясня защо не съм подкрепил този закон на първо четене и искаха да чуят дали ние ще подкрепим този закон на второ четене. Всички! (Реплики от КБ.) Всички без изключение! Има много лесна възможност да се направят тези справки.

От тази гледна точка аргументът, че това е нещо, което Европа не приема, нещо, за което Европа едва ли не ще се потресе, не отговаря на истината. (Реплики от КБ.) Категорично заявявам, че не отговаря. Всички посланици се интересуваха от това ще се подкрепят ли тези мерки. Те казваха така: мерките, които предложи правосъдният министър госпожа Маргарита Попова. Така питаха пред мен. Искам да го знаете това.

Така че как вие интерпретирате нещата оттук нататък, с кой сте говорили и пр., откъде вадите аргумента, че това е за Европейската комисия изказване и че е неофашизъм, си е ваша работа. Аз казвам личния си опит и съм готов да го потвърдя тук пред най-авторитетните институции.

Искам да кажа, че се очаква да се промени балансът между защитата и обвинението по посока на обвинението. Обвинението да стане по-мощно, отколкото е в момента, защото се счита от всички, които наблюдават политическия, обществения и криминалния живот в България, че в момента защитата е много, много по-силна, отколкото обвинението.

По отношение на другия въпрос. Вие първо убивахте хората, а след това им произнасяхте присъдите след 9 септември 1944 г. Изобщо не правете тази аналогия. Изобщо не я правете, защото няма нищо общо с истината.

От друга страна казвате така: ние подкрепяме единия начин на събиране на доказателства, тоест със специални разузнавателни средства, подкрепяме и другия начин – с прикрит свидетел. Защото това е прикрит свидетел, това не е направено, за да се угоди на някого, а за да се защити свидетел. Защото е сигурно, че ще посегнат на този свидетел. Защото пред очите ни избиха толкова много свидетели на обвиненията, за да прекъснат обвиненията към босовете на организираната престъпност, че ние се нагледахме вече на това нещо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, времето изтече.

ИВАН КОСТОВ: Значи приемате едното, приемате и другото, не приемате двете заедно. Защо? Обяснете го. Нека някой друг докладчик да стане тук и да обясни защо приемате едното и другото, а не приемате двете заедно? Благодаря. (Реплики от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие следихте ли от началото, че давам по повече от минута и тридесет? И на Янаки Стоилов, и на Мая Манолова, и т.н., защото преценявам, че това са неща, които трябва да се чуят. Нали искаме да има дебат в залата? (Реплики от КБ.) Естествено, ама защо гледате часовника, когато говори другата срана, а не когато вашите оратори говорят?

Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?

Христо Бисеров има думата.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа! Текстът е много важен, дебатът в комисията беше много тежък. Искам да ви кажа като допълнение на това, което каза господин Стоилов за позицията на магистратите, които бяха категорично против промяната на ал. 1. Даже един от висшите магистрати каза: добре, ако има специално разузнавателно средство за убийство и то е събрано по закон, ако няма труп, аз как да издам наказателна присъда? (Реплики от залата.) Не ме репликирайте. Законът го задължава да издаде присъда в този случай. Когато неюристи се изказват по закона и правят политически изказвания, трябва да знаят, че има и такива хипотези – че законът тласка правосъдието натам.

Това, че обвинението има нужда от ново оръжие, е факт. Ние не сме против това, но когато законът се извращава и когато се извращава правовият ред в една държава, и когато гражданите могат да бъдат съдени само с тайни доказателства, не ми говорете за европейските посланици. Ние също имахме срещи с тези посланици. Последната беше с посланика на САЩ в тази сграда и когато му казахте за какво става въпрос, той прие нашите аргументи.

Уважаеми дами и господа, това е едно от усилията, което среди в българската полиция полагат вече 7-8 години при различни правителства и различни мнозинства и не успяха да пробият. Сега при вашето мнозинство пробиват. Това е вашата отговорност. Когато в България започнат да четат присъди само на тайни доказателства, политическата отговорност ще бъде ваша. Когато в България бъдат осъдени невинни хора и това се докаже, включително и в Страсбург, политическата, не юридическата, политическата отговорност ще бъде на вас, на вас (сочи към ГЕРБ и към СК) и на други, които ще го гласувате. Не правете това!

Това нещо, свързано с ал. 2, когато доказателствата по оперативните разработки стават пряко доказателство в процеса, защото, колеги, това също е нарушение на правен принцип. Правните принципи са, че доказателствата в процеса се събират само в рамките на процеса. Изключенията са много малко и те са само тогава, когато са свързани пряко с националната сигурност. Когато изменението в ал. 2 го свържете с ал. 1 и когато го свържем с всички други промени, които направихме, включително и в Наказателния кодекс, включително и в Закона за електронните съобщения, тогава може да ви стане ясно каква е картинката.

Аз знам какво мислят по въпроса повечето юристи. Въпросът има политическо значение, но има и много важно юридическо значение в смисъл на прилагане на закон, който е репресивен. Наказателният кодекс е репресивен закон, макар че има светли умове, които казват, че Наказателният кодекс е кодекс на свободата.

Уважаеми колеги, призовавам ви да отхвърлим това предложение. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Заповядайте, господин Димитров.

ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Господин Бисеров, днес при всяко Ваше изказване се опитвате да ни плашите, да размахвате пръст. Аз ще се опитам юридически да Ви опровергая за този текст. Правилно казахте, че съдът е задължен да издаде присъда. Така е, но не казвате на колегите, че не е задължен да издаде осъдителна присъда. Във Вашия случай при тези доказателства такава възможност, която се открива сега при тези текстове, той просто ще го оправдае, няма да го осъди. Така че не плашете хората, че при тези доказателства съдът е задължен да издаде осъдителна присъда. Не забравяйте основното задължение на съда, което не отпада. Той е длъжен да разследва обективно, всестранно и пълно, така че няма защо да плашим депутатите с тези текстове.

Ето защо аз мисля, че това е една възможност, но съдът е длъжен да изясни всички обстоятелства по делото и когато е стигнал до един несъмнен извод, тогава ще издаде осъдителната присъда.

Аз считам, че тези твърдения са неоснователни и ви моля да подкрепите текста. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.

Заповядайте за дуплика, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Колега Димитров, без да Ви плаша ще ви отговоря юридически. Законът позволява, ако има такъв процес и има годно доказателствено средство, което съдържа в себе си доказателства, защото това е СРС и то е единствено – какво ще направи съдията, освен да издаде осъдителна присъда, когато има доказателство и никой не го оспорва, или ако го оспорва то е неоснователно. Не е вярно, че съдът може да постанови оправдателна присъда. Съдът на практика е длъжен да постанови осъдителна присъда.

Това е моята дуплика на Вашата юридическа реплика. (Реплика от народния представител Павел Димитров.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друг народен представител?

Заповядайте, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с приемането на този текст ще се направи една от последователните стъпки във въдворяването на полицейщината и безконтролното използване на специални разузнавателни средства (СРС) в България. След като мнозинството ликвидира Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства и възложи контрола върху тях на една парламентарна комисия, която вече се оказа, че не може да извършва тези функции, тук се прави естествената следваща крачка да се дава възможност присъдите да се основават само върху данни от СРС-та и от анонимни свидетели. Аз подлагам на съмнение твърдението на господин Костов, че някои от европейските посланици си е позволил да каже, че този текст следва да бъде приет, защото ще ви цитирам само няколко от решенията на Европейския съд по дела за правата на човека, в които ясно се казва, че присъдите не могат да се основават единствено и само върху анонимни доказателства, върху тайни от подсъдимия доказателства. Цитирам ви дело от 2000 г., „Лабита срещу Италия”, в което Европейският съд казва, че: „не следва широко да се използват данни от СРС-та и от анонимни свидетели, защото това поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност и е естествено, че анонимността дава възможности и личен мотив на свидетелите в едно наказателно производство”. Изводът на съда е, цитирам дословно, че: „когато вътрешното право допуска подобни скрити доказателствени средства, те трябва задължително да бъдат подкрепени с други доказателства”. Това е § 158 от въпросното решение на Европейския съд. Така че, когато ние въведем в наказателния процес възможността съдът да постановява своите присъди само върху тайни доказателства, ние ще отворим широко вратата за отмяна на присъди и за осъждане на България в съда в Страсбург.

Ще си позволя да ви цитирам и решението по делото на „Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев срещу България”, което има съответно решение, постановено през м. юни 2007 г.

Всъщност и господин Марк Грей, говорител на Европейската комисия, коментирайки последния Доклад по правосъдие и вътрешни работи за България каза ясно, че очакването на Европейската комисия е, да има резултати от наказателните производства, да има осъдителни присъди, но че тези осъдителни присъди трябва да се основават на честни доказателства. Използването и постановяването на присъдите само върху тайни доказателства подлага на съмнение тази най-висша цел на наказателния процес, а именно той да бъде справедлив. В наказателния процес да се търси истината и да няма възможности да се фабрикуват и измислят доказателства. Толкова по-жалко, ако това е единствената възможност за обвинението, за да докаже част от обвинителните актове, които вкарва в съда.

Аз мисля, че с приемането на този текст, както виждам с готовността, която има мнозинството, ще се извърши поредната стъпка към въдворяването на полицейщината в България. Тя ще бъде естествен завършек и на един виц, който върви в кулоарите на Народното събрание и който нарече Четиридесет и първото Народно събрание – Четиридесет и първо РПУ. (Възгласи: „Е-е-е!”.)

Тъй като ние от Коалиция за България не искаме с присъствието си да легитимираме този процес, в който, както откровено каза господин Костов, сме в една извънредна ситуация, в която трябва да приемаме извънредни закони, извънредно законодателство, ако този текст бъде приет от мнозинството в Народното събрание, Парламентарната група на Коалиция за България ще напусне. Ще напусне заседанието и приемането на Наказателно-процесуалния кодекс. Не желаем да ставаме част и да легитимираме тези позорни решения на мнозинството. (Реплики от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Заповядайте, господин Ивелин Николов.

ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо Манолова, не съм съгласен с начина, по който Вие злепоставяте текстовете, които са записани в този проект. Мисля си, че не може по този начин да се отнасяте към парламентарното мнозинство. Тук са хората, които преди 25 години, като следователи на Държавна сигурност разпитваха дисидентите в България. Те се знаят и са в тази зала. Тук са хората, разпитвали Велислава Дърева и сега с подкрепата на Иван Костов приемат отново извънредно законодателство. Аз си мисля, че вместо да ги подкрепите, Вие сте „против”. Трябва да ги подкрепите и да отидете още по-далече. Според мен, текстовете са излишни въобще на съдебните състави и решенията трябва да се вземат от комисии от по 3 членове: един член на ГЕРБ, един - на ДСБ, и винаги председател да е Волен Сидеров. Така си представям аз законодателството през следващите няколко години в България. Благодаря. (Викове: „Браво!” от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика има ли? Няма.

Госпожо Манолова, желаете ли дуплика? Няма да развиете мястото, където трябва да заседава тричленката.

Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.

Преминаваме към гласуване.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христо Бисеров и Мая Манолова в частта, която не се подкрепя от комисията, а това са т. 1 от текста на вносителя и т. 3 – да отпаднат.

Гласували 141 народни представители: за 50, против 86, въздържали се 5.

Предложението не е прието.

Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, искам процедура по прегласуване. Позволете ми да заявя, че Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да участва в работата по този законопроект в тази зала, ако този текст бъде приет.

Нещо повече, ние считаме, че след като специалните разузнавателни средства се превръщат в такъв - вие ще го разберете след време - аз бих казал, кошмар, ние смятаме, че контролът върху тяхното използване и прилагане през тази парламентарна комисия става нищожен, той става смешен. Защото не може да бъде осъществяван контрол от такава лавина от специални разузнавателни средства, за каквато вие сега не желаете да се досетите.

Заявявам освен това, че ще преосмислим съществуването на тази комисия и ще поискаме обсъждане на този въпрос отново.

Повтарям, ние няма да участваме в работата по този законопроект, ако този текст бъде приет.

Реплика от ГЕРБ: Разбрахме, разбрахме!

ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля да прегласувате предложението на колегата Мая Манолова и моето предложение за отпадане на този текст. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложенията на народните представители Христо Бисеров и Мая Манолова за отпадане на т. 1 и т. 3 по текста на вносителя, които, припомням, не се подкрепят от комисията.

Гласували 136 народни представители: за 52, против 79, въздържали се 5.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 23 по вносител, който става § 22.

Гласували 138 народни представители: за 84, против 52, въздържали се 2.

Предложението е прието.

(Народните представители от парламентарните групи на Коалиция за България и ДПС напускат пленарната зала. Ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво! Довиждане!”)