В събота сутринта, 9. 50 московско време, българско – 10.50, полски правителствен самолет ТУ-154 катастрофира до летище Северний край град Смоленск, Западна Русия, при което всички 96 души на борда загинаха. На борда на самолета са летели президентът на Полша, Лех Качински и съпругата му, Мария, както и целия военен елит, част от политическия елит, високопоставени представители на различни организации и духовенството. На борда на ТУ-154 са били депутати, шефът на Олимпийския комитет, председателят на Централната банка, официални лица на църквата – общо 88 души плюс 8 души екипаж. Делегацията трябваше да присъства на неофициалната възпоменателна церемония за 70-ата годишнина от избиването на 22 000 полски офицери и интелектуалци през 1940 г. в Катинската гора.

Няколко дни по-рано официалните церемонии по повод на годишнината бяха проведени в присъствието на руския премиер Владимир Путин и на полския министър-председател Доналд Туск. Пътуването на Лех Качински, съпругата му, и придружаващите ги официални лица, бе частно.

Късно вечерта в събота, братът близнак на загиналия полски президент, Ярослав Качински пристигна и го разпозна, след което веднага отлетя от мястото на трагедията за Витебск, а оттам за Полша.

Телата на загиналите жертви в катастрофата бяха пренесени в Москва, като правителството на Русия разпореди на кметството на руската столица, близките им да се настанят в три луксозни хотела, и да им бъдат осигурени храна и напитки, докато трае мъчителната процедура по разпознаване на тленните останки.

Правителствена комисия на Русия, начело с премиера Владимир Путин незабавно започна работа на мястото на произшествието. Останки от самолета бяха намерени чак на 2 км от катастрофата.

На мястото на катастрофата бяха открити както телеметричните, така и речевите черни кутии, след което специалисти се заеха с тяхната експертиза. Към руските следователи и експерти криминолози се присъединиха и техни полски колеги.

Малко след падането на самолета и намирането на черните кутии, започнаха да се появяват в руски, полски и западни издания различни версии довели до трагедията. Една от най-често повтаряната бе, че самолетът е паднал, след като в условия на гъста мъгла, четири пъти е захождал за кацане. При тези заходи машината летяла твърде ниско до земята, като малко преди разпадането й е отсякла върховете на дървета в близка до летището горичка.

Летището, до което се е разбил самолетът е военно, и някои издания твърдяха, че военни авиодиспечери не могат да нареждат на пилоти на граждански самолет.

Според Чикагската конвенция от 1944 г.,

Всяка държава установява разрешителен ред за допускане на чуждестранни въздухоплавателни средства във въздушното си пространство и им предоставя право на прелитане при спазване на определени изисквания.

... Когато разрешава полет в пределите на територията си, държавата е длъжна да вземе мерки за оказване на помощ, ако въздухоплавателното средство претърпи бедствие, както и да разследва авиационните произшествия ако те са довели до смърт или сериозни телесни повреди или показват сериозен технически недостатък на въздухоплавателното средство.

Въздухоплавателно средство, което пресече границата на държавата без разрешението й или не спазва правилата за полета, се смята за нарушител. Въздухоплавателното средство – нарушител е длъжно да изпълни нареждането за кацане.

Самолетът, с който е пътувал полския президент Лех качински е следвало да се подчини на съветите, които са дали своевременно авиодиспечерите от летище Смоленск – да кацне в Минск или Москва за по-безопасно.

Тези указания пилотът на самолета не е изпълнил, но отговорността по неизпълнението е свързана с риск за полета и живота на пътниците, нещо, което пилотът едва ли е поел самолично като отговорност върху себе си.

Самолетът с Качински е бил пилотиран от военни летци, той като президентът е и главнокомандващ. Правило в авиационната безопасност е, пилотите да слушат и изпълняват указанията на авиодиспечерите, които водят и насочват машината по съответната полоса, безопасно за другите самолети и без аварийно за мястото на кацане. Авиодиспечерите водят полета в съответния коридор, съобразявайки се с другите полети в същото време на пресичане на въздушното пространство. Те са очите и ушите на пилотите на машините.

"Пилотът е бил посъветван да кацне в Минск, но е решил да се приземи в Смоленск", заяви говорителят на смоленската управа Андрей Йевсейнков, цитиран от ББС.

Твърде вероятно е, Качински да е искал да избегне среща с Лукашенко, предположиха източници на сайта „Хроники” от дипломатическите среди.

Два часа след трагедията Агенция Франс прес предаде, че пилотска грешка е причинила катастрофата в Западна Русия на самолета на полския президент Лех Качински.

„Екипажът на самолета на полския президент, който се разби днес в Смоленска област на Русия, няколко пъти не е изпълнил указанията на диспечера на летище „Смоленск”, заяви първият заместник-началник на главния щаб на руските ВВС генерал-лейтенант Александър Алешин, цитиран от Интерфакс, около осем часа след трагедията.

„На разстояние километър и половина, групата за ръководство на полетите забеляза, че екипажът е увеличил вертикалната скорост на снижаване и самолетът започна да се снижава по-рано от обичайната траектория. Авиодиспечерът даде нареждане на екипажа да приведе самолета в хоризонтален полет и когато екипажът не изпълни тези указания, диспечерът няколко пъти нареди самолетът да се пренасочи към резервното летище”, заяви Алешин.

„Въпреки това екипажът продължи снижаването и за съжаление това завърши трагично”, посочи той.

Екипажът на полския президентски самолет на няколко пъти е игнорирал инструкции на руските авиодиспечери, поради което се е разбил при четвъртия опит за кацане, коментираха български специалисти по авиационна безопасност.

„Всичко сочи, че до катастрофата на самолета на полския президент, близо до руския град Смоленск е довела грешка на пилота”, посочи и експертът в сферата на авиацията Томаш Шулц в интервю за полския телевизионен канал Ти Ви Ен-24.

„Имало е проблем с пилота, който при обичайни условия би се отказал да приземява самолета, но този път той се е опитал да го приземи три или четири пъти, а това е извънредна ситуация”, посочи Шулц.

Експертът смята, че най-вероятно върху пилота е оказван натиск да приземи самолета, тъй като на борда му са се намирали високопоставени полски ръководители. Те трябваше да посетят церемония в Катин, която имаше символично значение в отношенията между Русия и Полша.

На екипажа на катастрофиралия близо до Смоленск самолет „Ту-154”, в който загина президентът на Полша Лех Качински, е било предложено да се приземи на резервни летища в Минск и Витебск, съобщи пълномощният представител на руския президент в централния федерален окръг Георгий Полтавченко, цитиран от РИА Новости.

Руската телевизия НТВ предаде: „... още в Беларус диспечерите започнаха да предупреждават екипажа за силната мъгла близо до Смоленск. На екипажа бе предложено да приземят самолета на резервни летища, но пилотите взеха решение да кацнат тук, въпреки указанията на руските диспечери.

Журналистите в полските медии неведнъж съобщаваха, че президентът Качински е обичал да се намесва в действията на командирите в своя самолет. Така един от пилотите бе дори уволнен и едва не попадна в затвора, след като от съображения за сигурност отказа да изпълни нареждане на своя президент.”

Иззетият запис на преговорите потвърждава, че самолетът „Ту-154”, при катастрофата на който загина президентът на Полша, е взел решение за кацане въпреки препоръките на руската страна, съобщи ръководителят на следствената комисия към руската прокуратура Александър Бастрикин, цитиран от РИА Новости.

Междувременно стана ясно, че са премахнати визовите ограничения за близките на загиналите. От летището в Москва, те са транспортирани до трите хотела, където им е било предоставено всичко най-необходимо за времето на тяхното пребиваване.

Пилотът на самолета „Ту-154”, който се разби край Смоленск, може „да е действал, следвайки указания на някого”, заяви бившият президент на Полша Лех Валенса, предаде ИТАР-ТАСС. По думите на Валенса, пилотите от правителствения авиоотряд на Полша са професионалисти с най-висока квалификация и „едва ли пилотът може самостоятелно да се опита на няколко пъти да приземи самолета, в условия на мъгла”.

Четири пъти е захождал за кацане самолетът на Качински, четвъртият път е бил фатален, тъй като машината се снижиа твърде ниско, пренебрегвайки указанията на авиодиспечерския контрол на летище Смоленск.

„Още след първия заход, пилотът е трябвало да се подчини и отправи към резервно летище, кометираха експерти по авиационна безопасност.

Видимостта е била 400 метра и самостоятелното решение за кацане на полския пилот е бил много рисково, особено след като самолетът се е бил снижил под допустимата за безопасно кацане височина.

Германското издание "Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг" отбелязва, че Качински е бил всеизвестен със своите „опити за приземяване” на самолета. "По време на военните действия в Грузия през 2008 г., която той посети, за да изрази своята подкрепа на грузинците на фона на военните действия на Москва, на пилота на президентския самолет бе препоръчано да приземи машината в съседен Азербайджан. Въпреки препоръката, президентът е разпоредил на пилота да кацне в Тбилиси. Пилотът тогава е отказал на президента, въпреки че си е навлякъл гнева на Качински. Може би и този път в Смоленск е имало различия в позициите на президента и пилота”, пише изданието.

"Като чета това, което излиза от непрофесионалисти в медиите за катастрофата с полския Ту-154 - че правил четири захода, че имало мъгла, струва ми се, че причината не е в самолета", каза Цвятко Луканов, командир на българския ТУ-154, който бе аварирал с колесника си по време на полет.

Ако причината за катастрофата с полския Ту 154 е техническа, това ще е сериозен сигнал за ползването на нашия самолет в бъдеще. Ако е на екипажа, няма причина нашето Ту да не лети, каза зам.-шефът на правителствения авиоотряд Атанас Балджиев, подписал заповедта за спирането на президентския самолет.

От информацията в медиите той заключил, че причината е грешка на екипажа. „Направени са четири опита за кацане, което е сериозно нарушение на процедурите. Ние нямаме процедура да кацнем въпреки всичко, каза Балджиев. -Лека му пръст на президента, но доколкото чувам, е имал навик да се меси в работата на екипажа. Трябва да е ясно, че когато президент се качи в самолета, той е обикновен пътник".

Командирът на куцото българско Ту, Цвятко Луканов, който докара самолета със спуснат колесник до софийското летище след аварията на Азорските острови на 30 януари 2008 г. потвърди, че в момента не се извършват полети със самолета.

Авиоспециалистът, о. р. подполковник Петко Калчев, който в продължение на 22 години е отговарял за изправността на машините в правителствения Авиоотряд 28 коментира трагедията със самолета на Лех Качински така:

„При катастрофата с полския президент със сигурност има нарушение на нормите за безопасност”, смята авиоекспертът... фактът, че самолетът ТУ-154 на четири пъти е започвал неуспешен заход към пистата, е достатъчно показателен, че пилотът се е опитвал да кацне без каквато и да е било видимост. Най-вероятно му е било наредено да каца и да не предприема никакъв друг вариант. Няма друго обяснение за такова непрофесионално поведение, смята Калчев.

*        *        *

Траур, почест, съболезнования, спуснати знамена, държави от целия свят, институции станаха съпричастни към поляците след трагедията. Минути мълчание в почит на паметта на загиналите, труирни дни, траурна седмица - сам режисьорът Анджей Вайда, автор на филма „Катин”, който бе излъчен за първи път в Русия тези дни каза за избиването на 22 000 офицери от НКВД: „Това чудовищно престъпление не бе извършено от руския народ”!

„Газета Виборча” зададе и уместния въпрос: какво са правели толкова много официални лица на борда на самолета. Особено целият войскови елит?”

Интелектуалецът Адам Михник, който обича много България каза след катастрофата: „Сега ни остава само любов!”

Прогнозите на различни политолози, че тази катастрофа ще влоши започналите да се затоплят руско-полски отношения се на път да бъдат опровергани.

Русия преживява много случилото се – коментираха различни издания. - На нейна територия, да се случи такава трагедия! Трагедия, която унищожи политическия и военен елит на Полша и то в навечерието на тържествата в памет на жертвите на Катин.