Подсъдимият Тенчо Попов, който на 1 април бе задържан, бе пуснат от ареста на 19 май с гаранция от 10 000 лева поради един прелюбопитен факт: върху плика, който той, според МВР е предал на следователя Петьо Велков Петров бе намерен отпечатък, който при вкарването му в база данни на МВР, се оказа на лице, назовано като Петьо Велков Петков, с три различни цифри в края на ЕГН-то и една буквена разлика във фамилията! Рожденото място и датите съвпадали.

Ще припомня за какво ставаше дума в това дело: бившият главен секретар на Министерство на финансите, Тенчо Попов, заедно със съдията Петър Сантиров и с бившия министър на обраната Николай Цонев са обвинени, че са част от схема, чрез която е предаден подкуп на следователя Петьо Петров. Тримата бяха задържани след като на следователя Петров бяха дадени белязани 20 000 евро.

След зрелищните арести стана ясно в съда, че не може да се твърди с особена сигурност, че Попов е посредничил за подкупа. До този извод се стигна от два записани разговора, от които се разбира, че всъщност Попов не е знаел какво е разследването срещу Николай Цонев!

Първоначално по време на разследването е било установено, че върху плика с 20 000 евро има два отпечатъка, но върху него нямало следи от следователя Петров. Следователят не бе и дал пръстови отпечатъци за проверка.

Когато е изготвена експертизата обаче, експертът от Института по криминалистика и криминология към МВР вписва, че единият от отпечатъците е на Петьо Велков Петков, а отпечатък на Теньо Попов върху плика – няма.

Какво се случва по това шумно дело, по което уж Теньо Попов бе предал плик с 20 000 евро на следователя Петьо Петров, но не бе оставил отпечатъци върху плика? А намереният отпечатък се оказа на лице, регистрирано в кримиконтингента на МВР? Лице, на което една буква във фамилията е различна от тази на следователя?

Според справка на МВР става ясно, че Петков и Петров са родени в един и същи ден, в една и съща година, във Враца. Единственото, което ги отличава, е една буква във фамилното име и последните три цифри на техните ЕГН. Лицето Петков обаче е регистрирано в системата на МВР преди време, което означава, че е било проверявано за криминална проява.

В кулоарите на съда, адвокатът на задържания Тенчо Попов, Константин Симеонов заяви, че очаква от Етичната комисия на ВСС да провери дали е възможно Петков и Петров да са едно и също лице и ако това се окаже вярно, тогава как следовател с криминална регистрация в системата на МВР е бил назначен на този пост.

Защо върху плика няма отпечатъци на арестувания Теньо Попов? Кое е лицето оставило отпечатък по плика: следователя Петьо Велков Петров, или следователя Петьо Велков Петков и ако е Петков неговата истинска, или друга фамилия, защо той фигурира в архива на МВР при кримиконтингента?

Как е следовател лице, което има две фамилии, а може би и смяна на личността? Каква е тази разлика само от три цифри в ЕГН-то на Петров/Петков?

Защо отпечатъкът на този Петьо Велков Петров/Петков е върху плика?

Това тепърва ще се разплита, но тук се сещам за тезата, която разви още в началото след ареста на Тенчо Попов неговият защитник: че вероятно става дума за провокация за подкуп.

Успоредно с ареста на Тенчо Попов, следователя Петров/Петков бе похвален за това, че не е взел подкупа и е издал замесените участници, които искали от него да смачка разследване срещу длъжностни лица от Министерство на отбраната, по което обвиняем можел да стане Николай Цонев.

Един всекидневник услужливо написа около датата на задържането, че е имало 6 срещи, и че Сантиров първи потърсил следователя, а че след това се включил и Теньо Попов...

„Сантиров и Попов не знаят за какво става дума, но са потърсили среща?” зададе въпрос в студиото на Нова телевизия адвокат Симеонов. – По време на тези срещи, и Сантиров, и Попов питат: „За какво дело става дума?”, „За какво разследване става дума?”

Тепърва трябва да се доказва връзка на съдия Сантиров и Тенчо Попов с Николай Цонев. Освен това: за да ходиш на някакви срещи, се предполага, че знаеш за какво става дума, а Сантиров и Попов не са знаели.

„За какво дело става дума?” Двама „замесени” питат за какво дело става дума? Ако правиш една, две, три, ... шест срещи, и след това питаш „За какво дело става дума?”, тогава май наистина проблемът с осигуряване на годни доказателства ще е много труден.

Очевидно някой е поискал тези срещи. Очевидно този някой е знаел за какво иде реч. Тезата на защитата е, че сам следователят е поискал среща и настоявал за подкуп с цел провокиране на подкуп. Да не забравяме, че арестите бяха извършени след като бе пуснат слуха за бъдещ арест  на съдия...

Докато на 19 май внезапно дойде и новината, че отпечатъкът върху плика с парите е на лице, което има буквена разлика във фамилията със следователя по делото срещу Цонев. А иначе и двете лица - Петров/Петков са родени във Враца, на един и същи ден, в една и съща година, с една малка зебележка: данните на отпечатъка на лицето са от базата данни на полицията.

Дело, изцяло базирано на СРС-та и един свидетел. Напълно в духа на по-късно  приетите поправки в Наказателно-процесуалния кодекс.

При освобождаването на Тенчо Попов под парична гаранция, съдът записа в мотивите си, че не може да се твърди с особена сигурност, че Попов е посредничил за подкупа. До този извод се стигало от два записани разговора, от които се разбира, че Попов не е знаел какво е разследването срещу Николай Цонев.

На фона на освобождаването на Попов под гаранция изплува и следовател с двойно име, променено в три цифри ЕГН и присъствие в масива на МВР, който се отнася до лица с криминални прояви!

Същият следовател е бързал да получи парите, уредил белязването им и така се стига до арестите...

А дали в случая не става дума за друга ситуация – следовател, хванат в криминално деяние, да предложи и извърши услуга на МВР, като накисне съдия, бивш Главен секретар на министерство на финансите и бивш военен министър? Срещу изтриване от масива на МВР на неговите данни?

Провокация за подкуп. Провокация за подкуп?

А как ще се докаже, че Сантиров, Попов и Цонев са в организирана престъпна група? Ако не се намерят годни доказателства за връзки помежду им? Та те досега не стават и за неорганизирана престъпна група...

„Съдебната зала няма „Октопод”! каза Сашо Диков. Съдът не получи доказателства за каквито и да било връзки между задържани по „Октопод”-а.

Тогава как „Октоподът” ще се докаже като организирана престъпна група?

А дали с действията, напомнящи на слон в стъкларски магазин МВР и Прокуратура с желанието си да покажат на Европа, че разкриват организирани престъпни групи не затриват даже и малкото доказателства за наличие на престъпна дейност в отделни лица?

В средата на месец февруари делото за смъртта на благоевградчанина Ангел Димитров-Чората стартира във Военноапелативния съд. Този старт стана възможен след като проф. Стойчо Раданов бе намерен обесен в градинка на детска катерушка и министърът на вътрешните работи е друг.

Ще припомня, че Чората издъхна през 2005 г. при задържането му от подсъдимите ченгета: Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски. Първоначално полицаите бяха осъдени на общо 82 г. затвор. ВКС обаче прецени, че не нанесеният побой на благоевградчанина е причинил смъртта му, и върна делото.

На 12 май т. г., пет години след смъртта на Чората, експертите обясниха, че не може категорично да се посочи причината за смъртта, но подчертаха, че Чората е имал сърдечни проблеми от злоупотреба с дрога.

Пак експертите съобщиха в съда, че налице били данни, че Чората е бил бит, но от това само изпаднал в стрес.

Как се констатира стрес при мъртъв човек пет години по-късно – това е нещо ново за родната съдебна медицина, а и за световната.

Приживе проф. Стойчо Раданов ръководеше екипа, който направи петорната съдебно-медицинска експертиза. Тя показа, че смъртта на Чората е настъпила след тежки удари по тила и главата. На едно от заседанията в съда по случая, Раданов си позволи да говори за "убийството на Ангел Димитров", което накара защитата на подсъдимите полицаи да поиска отвод на професора като вещо лице. Съдът тогава отхвърли искането. В крайна сметка петимата бивши полицаи получиха тежки присъди...

“Този човек с това прозвище /Чората/ е всъщност лицензиран охранител на Югозападния университет. На нас ни се подава информация, от която ние трябва да заключим, че това е някакъв престъпник. Но дори да е престъпник, полицията няма право да го убива”, коментира тогава лидерът на ДСБ, Иван Костов пред БНР случаят в този полицейски гаф.

В друго свое изявление Иван Костов обвини служители на МВР, че са умъртвили Чората, който е „неудобен свидетел, разполагащ с информация за корупция в МВР.”

По думите му двама министри и министър-председателят прикриват убийците на един български гражданин, който не е осъден от съда.

„Много страшно е, когато властта убива”, каза Костов и определи като недопустимо бездействието от страна на правозащитните организации и прокуратурата. Той изрази удовлетворение от новината, че Военна прокуратура вече проверява случая.

Днес, когато в съда върви оневиняване на полицаите - Иван Костов мълчи.

Военна прокуратура, смяната на властта в МВР, смъртта на Раданов – всички тези предпоставки доведоха до рязка промяна в делото за смъртта на Чората.

Полицаите са на път да не излежат присъди за тази смърт. Още повече, че настоящият МВР-министър заяви още с встъпването си в длъжност, че полицаите не са виновни.

При тази „промяна на обстоятелствата”, към днешна дата причините благоевградчанинът Ангел Димитров-Чората да издъхне, била асфикция /задушаване/, получена от позата на тялото при задържането му. Това гласи заключението на петорна съдебномедицинска експертиза за смъртта на бизнесмена, приета от Военноапелативния съд.

Остава съдът да разпространи с цел запазване на живота на гражданите, станали жертва на грешка при арест, каква поза да заемат с тялото си, за да не предават Богу дух в стрес!

В храма на Темида цари пълен хаос от вкарани набързо дела от МВР-акции. Задържани излизат часове след задържането или до два-три дни.

Очаквани обвинения се сриват при доказването им, а на тяхно място се появяват ... неочаквани.

И бедата не е в съда, а в действията преди да се стигне до съд.