„Напред, науката е слънце!”, пеехме в училище, но днес сме наясно, че науката не е слънце – слънцето е министъра на финансите Симеон Дянков, който освен това е и въздуха и всичко останало. За наука просто не говорим, за култура още по-малко, а най-здравословно е само да слушаме:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

5 май 2010 г.

Заседанието започна в 10.30 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

.............................................................................................

Точка 6

Проект на Постановление за изменение на Постановление №204 на Министерския съвет от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти

 

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин премиер, колеги, предложените с проекта на акт изменения в Приложение №2 към чл. 5, ал. 2 от Постановление №204 на Министерския съвет от 11.11.1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата, и за преобразуване, и закриване на държавни културни институти, отразяват вече настъпилите промени в наименованията на шест от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата: Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука” – София, Национална гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев” – Троян, Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов” – Пловдив, Национала гимназия по пластично изкуство и дизайн „Акад. Дечко Узунов” – Казанлък, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Национален институт за недвижимо културно наследство.

Предвид гореизложеното, предлагам Министерският съвет да обсъди и приеме представения проект на постановление за изменение на Постановление № 204 на Министерския съвет от 11.11.1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти.

БОЙКО БОРИСОВ: И това, което се разбрахме – да се върви много бързо по делегираните бюджети на театрите. Бързо окрупняване там, където са слаби трупите. Днес четох едно изказване на Цветана Манева – от театрите ще правят бинго зали. Много Ви моля, господин Рашидов, ако трябва, днес на нарочна пресконференция, за да чуят всички хора, че ние от театър или от опера бинго няма да направим.

Пак с дебело искам да подчертая за тези, които спекулират: докато аз съм премиер, имот на БАН за МОЛ няма да се даде. Но тези, които са подготвили да направят това, сега искат да ни прехвърлят на нас подобно нещо. Затова ви го казвам декларативно, за да знаете. Това е груба, умишлена спекулация. Ние искаме зрителят да бъде толериран, а не трупите. Неслучайно давам примера, Камен Донев отиде и в Берлин - не го познавам – отиде в Берлин – и е препълнено с хора.

ВЕЖДИ РАШИДОВ: И Теди Москов също.

БОЙКО БОРИСОВ: И други, и други, тоест, зрителите определят коя трупа да остане.

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин премиер, това многократно съм го казвал, разбира се, деликатно по медиите, че докато аз съм министър и докато Вие сте министър-председател, знаете примера с НДК, че казахме, че НДК няма да бъде продадено и успокоихме духовете. Но всички разбирате за какво е пищенето.

Много отдавна сме готови за реформа, но ние се държахме като интелигентни хора – да видим общественото мнение, да видим докъде узряват театралите. Мисля, че те вече са узрели. Четете интервютата – една част вече определено застават, че трябва да има промени, защото ако ние не направим промените, много скоро самите театри ще изпаднат в колапс, и то тежък колапс, защото те вървят още от 45 години в една и съща система. Да, разбира се, малките театри, които не могат да пълнят със зрители залите, към които имаме само чисти субсидии без приходи, ще станат приемни сцени и в никакъв случай няма да бъдат закривани. Разбира се, ние сме готови с карта, на стратегическите места, където е необходимо, да има театри. Ние сме анализирали.

БОЙКО БОРИСОВ: Не само, и големите театри да отиват, да обикалят страната, да изнасят представления и зрителите там действително да могат да се запознаят с най-доброто.

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Отдавна съм казал: Шекспир е измислил театъра да се движи, а не да седи на едно място и да чака заплати. Така че да не разширяваме темата, много отдавна сме готови, но искахме да пробваме общественото мнение.

БОЙКО БОРИСОВ: Днес стартирайте това, утре го стартирайте!

ВЕЖДИ РАШИДОВ: На 26-и, след празника ние сме готови и стартираме реформите, колкото и това да е неудобно за някои. Реформи трябва да има, театри няма да се закриват, но театрите ще определят сами дали могат да живеят и дали могат да печелят собствения си хляб.

БОЙКО БОРИСОВ: Толерираме знаещите и можещите.

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Който може, нека се развива.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 6.

Без Дянков – няма живот, затова да се обърнем и настроим към новото Слънце, изгряло в Михайловград, по днешному Монтана, и изпълзяло към града на Щраус с помощта на фондация „Людмила Живкова”. Така се родил и шансът на световната наука – да се сдобие с един велик учен, майстор на бюджетния дефицит, на монолозите, който не държи череп като онзи смахнат датски принц, за да си го пита: Да бъде ли или да не бъде – когато му скимне. Той знае как се прави наука и плодовете на труда му вече са налице, а на усехите му може да завиждат всички министри на финансите от Евросъюза вкупом или по отделно – както предпочитат.

Всеки редови данъкоплатец насън да го бутнеш ще ти изпее – колко са приходите от митници, колко са разходите заради лошите от предишните правителства, колко ще дойдат от икономии, колко от продабжа на вредни емисии. За емисиите май ни отрязаха квитанцията от Европейската комисия...

Няма българин, който да не слуша Дянков с молив в ръка и да записва, за да знае: ще се разширява ли дупката на бюджетния дефицит, или ще я запушим  като се откажем от разточителни разходи за изкуство, наука, театър, опера и прочие глезотии...

За какво ни е Академия на науките, като във всеки от нас вече дреме един потенциален учен, който знае наизуст, че на първото тримесечие сме натрупали огромни разходи и по-малко приходи? Американците следят ли как се изпълнява бюджета? А швейцарците, или французите? Кой ще ни излезе насреща по компетентност за събираемост, задължения, събрани мита, акцизи от тях? Няма кой.

Българинът може да е забравил името на тъщата или рождения ден на началника, но попива като първолаче, че социалните разходи са нараснали с 25 на сто. Няма съвестен гражданин, който да не е запомнил твърдението Дянково, че увеличението на пенсиите от миналата власт е ударило ножа в гърба на сегашната? И че проблемът идвал оттам, че решението е било на предходното правителство, но плащането се извършва от настоящето.

А и като утежняващо обстоятелство се отчита факторът на повишената продължителност на живота на някои пенсионери, инвалиди, че и хронично болни.

За 2013 година, със заложените параметри в дългосрочната и изключително научна стратегия на Симеон Дянков обеща най-ниските данъци за българите сред всички европейски страни!

Кой народ може да ни излезе насреща с такава научна подготовка и то в национален мащаб? Кой друг европеец, може да цитира по вода данъчни реформи, пенсионна реформа, здравна реформа? Никой, само българите.

Кой белгиец, испанец, или германец може да каже без запъване колко е акцизът на цигарите, колко на алкохола, колко на горивата и как са се променили приходите от промените в акциза?

Кой гражданин от останалите 26 страни-членки на ЕС следи как държавата се вади от кризата? Кой от останалите европейци може да ти обясни без запъване състоянието на фискалния резерв, вдига ли се и с колко инфлацията?

Навсякъде по света контрабандата се увеличава заради вдигането на акцизите, у нас, Дянков откри, че контрабандата се е вдигнала заради кризата – и това, ако не е пробив в науката, кое е?

Кой финансов министър от Европейския съюз „се „осмели” да каже, че два милиарда дупка в бюджета за тая година, за кризата в Европа – нищо не е? Само Симеон Дянков го изрече – това е то да си учен...

Кой финансов министър от ЕС каза в прав текст: „Знам какво искам да направя..” и хукна да го прави без да му мигне окото?

Само ученият Симеон Дянков. Иди кажи, че не е генетично кодиран за просвещение и просветление на делата финансови...

Как да не повери премиерът науката в ръцете на такъв велик учен като Дянков, след като той посочи пропадналите политици, цитира кой може да брои до десет от депутатите и кой – не.

Премиерът Бойко Борисов пръв прозря нагледно как Дянков превърна българите в учени, с класи над другите европейски граждани. Затова повери и бюджета на БАН на министъра на финансите и предупреди повече да не го използват за сдобряване, тъй като и той си имал ресурси и нерви.

Прав си е човекът: тръгна от Банкя, а я го вижте къде отиде – при папата! И благословия отнесе и частица от Христовия кръст на църквата „Сан Винченцо и Анастазио” даде! Голяма работа е това!

Преди има-няма пет седмици пак Борисов подари на бъдещия български Лувър оригинален Пикасо и картини на Шагал и Дали!

Приобщаваме се както казваше Живков: французите си имат Лувър и ние си кръстихме наш...

Световни галерии имали Шагал, Пикасо и Дали – сега и ние ще си окачим по картина от тях! Нищо, че за някои депутати дали се пише с малка буква и се използва като се пита за нещо. Това въпросително местоимение ли е, частица ли е, дали или що...

Кой ако не Дянков научи редовия гражданин на икономика и финанси? На бюджетни приходи и на увеличени разходи?

Виж политиците са в друго измерение, а там не стои на дневен ред има ли пари, или няма. Никой не ти държи сметка на приходи или разходи. В онова измерение – пари има.

В парламента е важно на ръката си да носиш десетгодишна пенсия във вид на часовник, костюмът ти да е на цената на една прилична кола, втора ръка... От джоба си да вадиш няколко задължителни книжки: чекова, шофьорска и оттам нататък идват картите: златна, платинена, от различни банки. За улеснение, докато мъдрят закони и политически решения.

За повечето от тях проблемът е: колко вървят силиконовите гърди, къде опъват най-бързо и сигурно лице, дали да си направят цялостна депилация, или да го карат както е свикнала жената...

Как да се уредят с повече командировки в чужбина, в коя чужбина да пратят децата да учат...

Съдбата си играе с хората! Довчера се разтапял пред свинското с кисело зеле – днес говориш от трибуната на парламента и в почивките спориш и замезваш с морски деликатеси и отлежало вино отсреща, в лусозния ресторант на хотела срещу Народното събрание! Дълго стаяваното призвание блясва и който се заслепил, заслепил – изригват талант, необятни възможности, за да отворят път на блестяща кариера!

Не е ли култура това? Не е ли изкуство? Не е ли театър?  Без да се пилее бюджет –всичко си идва на мястото. Колко му е да покъртиш душите на няколко прохождащи в занаята репортерки?

Без прожектори да ги ослепиш и утре да чете родата по чаршията – кого е изпратила в столицата да ги отсрамва и прочува!

Върви, народе, възро... – въдворени!