„Българин да се наричам

първа радост е за мене!...”

Цар да си, циганин да се наричаш, Спаска Митрова да си, все е по-добре отколкото да си българин. Ако си наследник на цар – идваш, поемаш държавата като републиканец и партиец и всичко, което си си мечтал като малък, всичко, за което си сънувал – се превръща в действителност. Даже да кажеш пред Кеворкян, че никога не би поискал имоти, земи и гори – след това като премиер вземаш, вземаш и сечеш, продаваш, вземаш двойно, но не връщаш. Наследник на цар да си в България!

Или Спаска Митрова да си в родината: взема те под крилото си атакистът в Европейския парламент и внуче на Радой Ралин! Само, защото имаш българско самосъзнание и отиваш да работиш в Брюксел! Може в родината милиони българи, образовани, говорещи чужди езици да търсят работа, но казал ли си от Скопие, че си с „българско самосъзнание”, ставаш си съветник в европарламента и няма шест-пет!

Ето каза, че е българка Митрова, а ние тук какво казваме, че сме ескимоси ли, та младият Д. Стоянов ни подминава като министър Дянков социално слаби?

Спаска признала българския си произход и затова Стоянов й подал ръка за помощ! А ние, които сме осмо коляно с доказан български произход – седим и чакаме да ни подаде някой ръка и така ни се схващат крайниците - от очакване.

Спаска Митрова се развела – у нас разведени под път и над път, но Стоянов не ги води в Брюксел, за да им спазва човешките права в обединена Европа!

Като гледам и слушам какво се случва със Спаска Митрова – бледият спомен за митингите в защита на Анжела Дейвис от епохата на тоталитаризма - направо са си едно нищо!

Ако си Спаска Митрова, на свиждане с детето се явяваш с български депутат. Ако си Тодор Василев от Асеновград, изтръгват ти двете деца от майка полякиня, с полиция, полският посланик отваря коридор за извеждане на децата ти в Полша и ти оставаш със снимките и спомените от децата си! Няма депутат от Атака, няма Брюксел, няма работа като евросъветник! Може в паспорта ти да пише българин, остава ти да си вадиш личната карта от време на време и да си прочиташ какъв си се родил – и да псуваш, да псуваш на депутати, че на майка и жени от родата е грозно.

Може да си с българско самосъзнание, може насън да те бутнат да рецитираш „Аз съм българче!” на дядо Вазов – и какво от това? Рецитирай си, като си нямаш по-важна работа! Демокрацията донесе разделението на три степени:

да си българче,

да си по българче,

да си най-... извинете! За най- определението е

да си Спаска Митрова.

Може да си с българско самосъзнание, без да го съзнаваш, може да си с българско съзнание, даже ако изпаднеш в несвяст от глад, недоимък, безработица – важното е да си „Спаска Митрова с българско самосъзнание”! Това е след по-, по- най-българското самосъзнание!

А Спаска Митрова ли си – тогава се явява на бял кон Димитър Стоянов от Атака и те спасява с работа в Европейския парламент! Като едно европейско Бюро по труда се явява Стоянов! Да му се ненадяваш...

Я да беше рекъл някой от стотици хилядите безработни млади българи с по две-три магистратури, с по 5-6 чужди езика да отиде при Стоянов и да поиска да го съветва – тогава щеше да стане каквото щеше да стане! За да вземе съветник с две-три магистратури и 5-6 чужди езика младият атакист, трябваше да го комбинира и с преводач, който да му превежда и обяснява за какво иде реч в Брюксел.

Но да оставим внучето на моя споминал се приятел Радой Ралин и да се пренесем в софийското Рио де Жанейро – носещо от едно време борческото „Красна поляна”.

Със спонтанен сутрешен митинг на 28 юни заранта, няколко катуна цигани крещяха в микрофона на безкрайно добронамерената и тежко въоръжена с етнотърпимост, репортерка от Нова телевизия, Екатерина Анева.

Поводът е: решение на Столична община да се разрушат блоковете в „Красна поляна” като опасни за обитателите и живеещите там, да се преместят в казарми.

Разярена циганка се нахвърли върху човека от ВМРО с крясъци:

- Ти кой си! Имаш ли пари, а? Имаш ли пари, бе! Кой си те, бе! Трима цигани я отместват с усилия от човека на Каракачанов, поради липса на кулокран.

Млад циганин извисява глас над катуна:

-        Господин Диков, кога разбрахте, че тези сгради са опасни за живеене! Ние живеем тук от 20 години! Искаме да знаем какво ще построите тук! Може ли да Ви покажем приюта за милиони, приюта от милиони, с дограма, ремонтиран отсреща, а? От общината!

Някакъв отговорник за етносите в общината, загрижен за оцеляването си в тълпите избира да е дипломатичен:

-        Не може така да се преместят тези хора оттука! - Пилат Понтийски е слаба ракия в сравнение с общинаря. Тълпата ръкопляска, вика „Браво!”, циганките го дърпат за дрехите от радост! А, а, да го разопаковат!

Друг циганин от катуна, /явно ролите са раздадени предварително/ се обръща към човека от ВМРО, представя се за общински съветник в Ихтиман:

-        А, ти колко пари ще вземеш комисионни от земята тука, а! Искам да знам колко пари ще вземеш от земята! Младежът на Каракачанов се глътва за момент езика. Ихтиманецът не се е мокрил на чешмата от първи май, не е ползвал и бръснач, явно там са на сух режим...

Главният архитект, регистрирал присъствие в скандала се изнизва като мокра връв... напразно Екатерина Анева го търси и призовава от микрофона да се обади.

-        Ако трябва, ние ще си защитаваме всички права като граждани – нарежда гласовит циганин. Ако трябва – война ще стане!

-        Ами ако падне нещо и нарани някой от вас? – прави опит да попита Анева, надвиквайки за десетки от секундата циганския хор. Ами този мухъл! Това е опасно за вашето здраве!

-        Слушай, не става въпрос за здраве! Мухъла ще му ударим една боя и готово! Тук не става въпрос за здраве! Става въпрос за интереси – тук някой иска да продаде това място...

-        Дайте ни по-годни жилища! Дайте ни по-годни жилища! – вика циганин, като че ли е ударник по трудов стаж и първенец по внесени данъци!

-        Нема ли да вземат проценти от земята, а?

-        Тука е най-хубавото място в София!

-        Държавата е длъжна да ни даде! Питайте ги колко ремонти са правили в последните 20 години!

-        Аз живея тука от 50 години – надвиква тълпата 20-годишен циганин – Що не са правили ремонти толкова време?

-        Последните 20 години колко ремонта са правени... гласът на циганина се губи в общата глъч. – Чакайте малко, бе, чакай да питам сега – скарва се на останалите цигани говорителят им.

-        А казармата какво ще бъде, бе друже! Колко български семейства ще има в казармите? – вика циганин. Колко български семейства ще има!

Включва се тежката артилерия от циганки и мъжете цигани отстъпват безропотно:

-        Какви казарми, бе! Какви казарми! Как ще ходиме на работа! – извисява глас циганка, която до преди малко недоволстваше, че е безработна.

-        Как ще пътуваме от тези казарми?

-   Наш’те деца къде ще учат, къде ще ходят на ясла?

-  Тепърва ще се учиме как да живееме! Аз съм коренячка софиянка, как ще пътувам от казармите?

-  Тука си оставаме и никой нема да мърда оттука – заповядва циганин и тълпата се събира в компактна маса.

Хиляди цигански семейства са готови да излязат на улицата и да протестират. Да е чул или видял някой на улицата хиляди български семейства да протестират, че се им затворили кранчето, или са им свалили бушона? Няма как да видите!

Ако не мине номера с „българското самосъзнание” ще пробвам вариант „Б”:

Циганин да се наричам... няма да уча, да работя, не плащам осигуровки, данъци, сметки за ток парно, вода. Няма домова книга, няма регистрациии, и ще живея, където ми душа иска – на чужда земя, в чужди жилища – ще се самонастанявам, ще сезирам Страсбург за нарушени права... Ще си се возя на градски и извънградски транспорт без пари – да не би някой да ми посегне да ме глоби?

Циганин да се наричам..., а не като българите – да уча, да търся работа, да работя, да плащам осигуровки, да плащам данъци, да живея в собствено жилище или под наем, да си плащам редовно сметки за ток, парно, вода.

Циганин да се наричам и... няма съдия-изпълнител, няма инкасатори, няма прекъсване на тока, няма проверки с какви пари живея...

Пускам малки циганета да държат юздите на коня в движението в центъра на европейска София – да се учат от сега!

Циганин да се наричам...

Ще пратя децата да си играят, да мятат камъни по влаковете, а спрат ли някоя композиция – живот ще падне, и стока, и кинти!

Циганин да се наричам... виетнамските общежития били много стари и опасни - експлоатационният им срок бил изтекъл преди 20 години, и какво? Да не би да съм българче, с българско самосъзнание – та да треперя от насилствено изнасяне със съдия – изпълнител и полиция? Да не би да ме арестуват – къде ти! Върви приказка, че арестите са пълни и няма място, нямат и пари, за да хранят задържаните!

Циганин да се наричам...

- Ще направим един запис и ще го пратим в Страсбург – заканва се циганин пред камерата на оператора на Нова телевизия, на новите обстоятелства за преместването на циганските семейства от опасните жилища в „Красна поляна”.

Имат ли настанителни заповеди циганите? Имат ли собственост в блоковете, предназначени за събаряне като опасни? А кой ще им търси отговорност, нали ще се явят с камера и ще запишат разговора за Страсбург?

Циганин да се наричам...

-        Да не сме войници да ни местят?

-        Да ни дават жилища! И ние искаме да имаме жилища като българите – по 4-5 апартамента! – вика момче от циганските жилища преди завоя за Банкя. Там на барака се броят по 8 до 10 сателитни чинии.

-        И ние сме хора, не сме кучета! Забравени сме от Бога тука – недоволства циганка, затова, че от 10 години са с изтекли настанителни заповеди.

Циганин да се наричам... като не са ме родили цар.

Циганин да се наричам, като не съм Спаска Митрова...