Гответе бурките, шалварите и сюнета! Ислямизмът влиза през отворената врата на ЕС?

Ердоган дръпна Турция в своята посока – САЩ и ЕС пак объркаха конците!

Гответе бурките, шалварите и сюнета! Ислямизмът влиза през отворената врата на ЕС? Ердоган дръпна политически Турция назад – САЩ и ЕС пак объркаха конците!

След проведен Референдум в Турция, бе даден път на конституционни промени за реформа, която дава повече власт на управляващия ислямо-консерваторски режим пред светското начало. Промените чрез Референдума в Турция намаляват влиянието на военните в съдебната система и в политически живот. Същността на законодателните промени е да разформирова участието на военната прослойка в съдебното управление, с която правителството на управляващата „Партия на справедливостта и развитието” е във влошени отношения. Реформата на Конституцията ще даде повече власт в ръцете на управляващия ислямо-консерваторски режим пред светската опозиция и армията.. Истината е обаче, че последните 30 години, именно военните бяха тези, които гарантираха светския характер на турската република.

На военните и интелигенцията Ердоган и сподвижниците му противопоставиха икономическа стабилност на една средна класа, която просперира, страната дръпна напред като е 16 по икономическо развитие в света и шеста – в Европа.

Реакциите последваха незабавно:

AFP цитира шведският външен министър Карл Билд, коментира, че резултатите от Референдума „отварят европейската врата”, което далеч не е така, тъй като приетата забрана на носене на бурки във Франция би означавала, че Билд оставя Франция зад европейската врата на Билд!

Пет години след кандидатстването на Турция за членство в ЕС, тя все още не е убедила Франция и Германия че заслужава място в Брюксел.

Позицията на Париж и Берлин засега е, че Турция трябва да получи статут на „привилигирован партньор”, но не и пълноправен член на ЕС.

Ще припомня, че след като горната камара на френския парламент - Сенатът, прие закон, забраняващ пълното закриване на лицето на обществени места и визиращ по този начин носенето на бурки и никаби, последваха бомбени заплахи, които някои наблюдатели свързаха именно с този нормативен акт.

След Референдума в Турция се получи парадокс: Кипър, е страна-членка на ЕС, а Турция не приема това. В същото време досега ЕС, Франция и Кипър блокираха 18 от 35-те преговорни глави, чийто критерии Турция трябва да покрие като страна-кандидат. В този смисъл и проблемът с Кипър си остана, един от основните препъникамъни за Анкара.

С резултатите от Референдума Турция си спечели потупвания по рамото от Барак Обама и Барозу, след като станаха известни резултатите от референдума засягащ промяна на правораздавателната система и ограничаващ влиянието на военните в политиката на страната. Към тези потупвания и обаждания с поздрави за резултатите от Референдума побърза да си присъедини и кой? Българският министър-председател Бойко Борисов.

Какво всъщност одобри Борисов и кога?

Референдумът в Турция съвпадна със забраната на бурките на обществени места, която наложи Франция почти по същото време.

Но...

Спомнете си пролетта на 2008 година. Докато турският премиер Реджеп Ердоган обещаваше, че Анкара ще се погрижи за Кърджалийския район, съветваше родопчани да стоят по-близо до Турция и влизаше от джамия в църква - в родината му точеха дело срещу партията и правителството му. Телеканалът Си Ен Ен Тюрк съобщи, че докладчикът на Конституционния съд в Турция е раздал на членовете на съда Доклада си, съдържащ предварителната оценка на разследването във връзка с искането за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Часове по-късно турският Конституционен съд взе решение да разгледа делото за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, по обвинение, в „подкопаване на светския характер на държавата”, предаде тогава АФП.

11-те съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението и образуваха дело. Информационните агенции съобщиха, че решението президентът Абдуллах Гюл да бъде включен в процеса беше взето с мнозинство от гласовете. Хронологията на този скандал бе следната: турският Конституционен съд реши единодушно да проведе изслушване по дело, чиято цел бе закриването на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПРС/, предаде Би Би Си.

Няколко дни по-късно, висш турски прокурор поиска от Конституционния съд да закрие ПРС и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава! Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържаше дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Предстоеше турският Конституционен съд да проучи обвиненията срещу партията на Ердоган, като се очакваше съдебната битка да продължи месеци наред. Реално, това щеше парализира политически страната, да замрази редица реформи и щеше да предизвика оттегляне на външни инвестиции, а и да отложи във времето амбициите на Турция за членство в Европейския съюз. Да не забравяме, че 3 процента от територията на Турция е в Европа, а 97 – в Азия все пак.

Турският вестник "Милиет" тогава излезе с коментар, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция е бил обсъждан на срещата между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган. Според "Милиет" Ердоган е дал информация на американския вицепрезидент за искането за забрана на управляващата ПСР и го информирал, че в обвинителния акт ПСР е показана, като съпредседател на големия проект на САЩ за Близкия Изток. А за този проект официално е известно твърде малко - това, което се знае, е че с протекциите на САЩ, Турция води една политика на налагане на умерения ислям, които е ни повече, ни по-малко - отдалечаване от светския характер на държавата.

Тогава, Европейският съюз отново се намеси, под влияние на САЩ разбира се, тъй като не бива да се забравя, че Туция е член на НАТО, американският съюзник на официален Вашингтон на Балканите и две години по-късно, т. е. в днешно време, едно рамо от Белия дом би пооправило турско-американските отношения, които напоследък силно се влошиха. Било заради израелското нападение над Флотилията на свободата, било заради руските енергийни инвестиции, които се изсипаха в милиарди, било заради сближаването на Анкара с Иран, което е продиктувано повече от религиозни подбуди.

През 2008 година, Агенция "Фокус", която се позова тогава на вестник "Хюриет", цитира еврокомисаря по разширяването Оли Рен, който е заяви във връзка с делото за забрана на Партията на справедливостта и развитието в Турция, че това дело е в сериозно нарушение с европейските критерии и може да постави "на бесилка" преговорите за присъединяване към ЕС! Това изявление еврокомисарят Оли Рен направи на пресконференция, след неофициалната среща на външните министри на ЕС, организирана при домакинството на ротационната председателка на ЕС Словения. На въпросната пресконференция еврокомисарят Рен съобщи, че тази стъпка, може да доведе до конституционна промяна в Турция и я определи като „една грешка на системата". Въпреки това, Рен призна, че Брюксел ще е принуден да разглежда това събитие от гледна точка на политическите права и правата на човека. Интересно е да се отбележи, че това изявление на Оли Рен не повлия изобщо на магистратите от Конституционния съд...

Тук ще припомня още, че управляващата партия на Ердоган поиска промяна на Конституцията, заради налагане на носенето на забрадки в учебните заведения, но на 12 март 2008 г. Върховният административен съд на Турция отмени окръжни указания на председателя на Висшия учебен съвет, проф. д-р Юсуф Зия Йозджан до ректорите, свободно да допускат в университетите студентки със забрадки, написа вестник "Сабах". Въпреки тази отмяна, някои от турските университети продължиха да приемат студентки със забрадки, докато други не допуснаха в аудиториите забрадени момичета. Агенция "Фокус" цитира ректора на университета в Трабзон Ибрахим Йозен, който заяви, че този въпрос ще бъде решен окончателно с решението на Конституционния съд, което ще помогне за преодоляване на хаоса във функционирането на висшето образование.

Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ на Ердоган излезе и с формулировка за предоставянето на свобода на облеклото в университетите предизвика силни реакции сред обществените кръгове.

Председателят на женските дружества на Социалдемократичната народна партия в Турция Есер Джиласун заяви, че тюрбанът /мюсюлманската забрадка/ е символ на онези, които искат да направят Турция една ислямска държава, написа по този повод вестник "Милиет". „Така както пречупеният кръст е символ на фашистката държава, така и тюрбанът е символ на ислямското управление, на шериатското право", подчерта Джиласун. Според нея извън сферата на личния живот тюрбанът представлява политически символ и разкритикува изявленията на премиера Реджеп Тайип Ердоган, че свободното носене на забрадки ще бъде позволено само в университетите. Според Джиласун това щяло да се наложи и за останалите степени на образованието и държавните институции. Есер Джиласун бе категорична, че извеждането на тюрбана извън личния живот е в противоречие с принципите на турската република и с универсалните ценности на 21 век. В същото време в Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ държавата реагира доста изкривено на този проблем.

Естествено е, че право на всяка държава е да определя вътрешното си законодателство, но начинът, по който Македония „разреши" въпроса със забрадките бе по-скоро отстъпление и компромис, пред искания на местни албански политици. Македонското МВР прие нов правилник, съгласно който жените с мюсюлманско вероизповедание ще могат да се снимат за лични документи с мюсюлмански забрадки, предаде тогава кореспондентът на Агенция "Фокус" от Скопие. Това право бе отнето на мюсюлманките 8 месеца по-рано, което предизвика бурни реакции сред неправителствените организации. Новият правилник бе подписан на 31 декември 2007 г. и постанови жените с мюсюлманско вероизповедание да имат право да носят традиционните мюсюлмански забрадки при фотографиране, ако преди това подпишат декларация, че носят забрадката по религиозни причини. Няма да коментирим недалновидната политика на безпринципни компромиси, която води македонското държавно ръководство по отношение на националната си идентичност, но точно този стил на поведение доведе и до нерешения проблем с името на тази държава.

Какво е записано в международните документи и защо Европа не винаги е единна в позицията си

В международното право съществува определение на понятието "търпимост", а именно в Декларацията за принципите на търпимостта, утвърдена с Резолюция 5.61 от Конференцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1995 г. Приетата Резолюция има политическо-морално значение, но това не омаловажава нейното значение в съвременното общество, тъй като е приета от универсална международна междуправителствена организация.

Какво представлява търпимостта според цитираната Резолюция?

В член 1, точка 1 от Декларацията "Търпимостта означава уважение, възприемане и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми на самоизразяване и способите за проявление на човешката индивидуалност. На търпимостта подпомагат знания, отвореност, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Търпимостта е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Търпимостта представлява добродетел, която прави възможно постигане на мир и подпомага замяната на културата на война с културата на мир". В точка 2 от същия член се казва: "Търпимостта не е отстъпление, снизхождение или безразличие. Търпимостта това е преди всичко активно отношение, което се формира въз основа на признаването на универсалните права и свободите на човека". "Търпимостта това е задължение да се подпомага способността за утвърждаване правата на човека, плурализма ....., демокрацията и правовия ред. Търпимостта е понятие, което означава отказ от догматизъм, от абсолютизацията на истината....." /член 1, точка 3 от Декларацията/.

В член 5, алинея 1 от Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основа на религия или убеждение, приета с Резолюция № 36/55 на Общото събрание на ООН изрично се посочва, че: "Родителите, и в съответните случаи, законните попечители на дете имат право да определят неговия начин на живот в рамките на семейството в съответствие със своите вероизповедание или убеждения, а също така изхождайки от нравственото възпитание, което по тяхно мнение следва да получи детето." В алинея 3 от същия член се посочва: "Детето се предпазва от каквато и да било форма на дискриминация, основана на религия или убеждение. То следва да се възпитава в дух на разбиране, търпимост, дружба между народите, мир, всеобщо братство, уважение към свободата на вероизповедание или убеждения на другите хора, а също така и с пълното съзнание, че неговата енергия и способности трябва да бъдат посветени на служенето за благото на другите хора."

Цитираните разпоредби, представляват призив към толерантност от страна на всички, което означава, че международните стандарти не могат да се прилагат само спрямо един, друг, малцинство или мнозинство, без отчитане на интересите, свободите и правата на другите.

Освен това:

В редица свои решения Европейският съд по правата на човека е констатирал, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията - т. е. неприкосновенността на вътрешния свят, е безусловно гарантирано от Конвенцията.

Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/, в състав Голяма камара по реда на член 43 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, в мотивите към Решението си от 18 май 2005 г. по делото Лейла Шахин срещу Турция, образувано по жалба № 44774/98 отбеляза, че принципът на светската държава е основата за забрана на носенето на религиозни символи в университетите в Турция.

Европейската комисия по правата на човека по друга жалба №1627890, Карадуман срещу Турция, изрично подчерта, че изборът на студентка да следва в светски университет по необходимост, води до подчинение на определени унверситетски правила, поради което правилата за обличане, които забраняват носенето на фереджета не накърняват свободата на религия на студенката. Така беше, но след отмяната на забраната за носене на забрадки в Турция, нещата в образователните институции се объркаха тотално. Това доведе до редица протести и в крайна сметка приключи с делото в Конституционния съд, за което стана дума по-горе в тази публикация.

Ще се върна назад в годините, за да цитирам едно по-ранно решение на Конституционния съд в Турция:

Конституционният съд на Република Турция в свое Решение от 7 март 1989 г. /публикувано в Официален вестник от 5 юли 1989 г./ постанови, че светската държава е основна предпоставка за демокрация и е гарант на свободата на вероизповедание и равенство пред закона. Представянето на носенето на ислямски забрадки като задължително религиозно задължение би имало за резултат дискриминация между практикуващи мюсюлмани, непрактикуващи мюсюлмани и невярващи хора по признак "облекло" като всеки, който отказва да носи забрадка би се третирал без съмнение като противопоставящ се на Исляма, или като атеист.

А ето и другото Решение на Конституционния съд в Турция от 2008 г.

Конституционният съд на Турция, отмени предишно решение на управляващата партия на премиера Ердоган. Решението на турския Конституционен съд за носене на забрадки, определено се превърна в източник на задоволство за армията и кемалистките елити, още повече, че решението на Конституционния съд бе коректно и не би могло да е друго, до утвърждаването на нова Конституция на страната.

Първите три члена на Конституцията в Турция регламентират принципите на светската държава на базата на реформаторските трудове на основателя на държавата Мустафа Кемал Ататюрк, нещо на което разчитаха светски убедени интелектуалци, юристи и елит в тази държава. Да не забравяме, че в Турция, за разлика от България, интелигенцията е силна и далеч не придворна...

След като Конституционният съд се произнесе, това бе прието тогава в политическата сфера и като остро предупреждение към министър-председателя Реджеп Таип Ердоган, неговата Партия на справедливостта и религиозните консерватори.

Произнасяйки се по въпроса за забрадките през 2008 г. Конституционният съд де факто увеличи заплахата пред и без това разцепеното турско общество да потъне в следващи вътрешнополитически конфликти и изпитания. Армията продължи да е важен властови фактор в тази страна, и тя бе използвана умело както от Ердоган, така и от външни специални служби, за да бъде дискредитирана в турското общество, което пък доведе до обръщане на общественото мнение и резултатът от последния Референдум. Турските граждани, интелигенцията са наясно, че една армия, като турската, не би се поколебала в случай на нужда да прибегне до танковете срещу избраните управляващи. Както се е случвало неведнъж в последните петдесет години в тази държава...

Как са регламентирани тези проблеми в българската Конституция, с която изпълнителната власт е длъжна да се съобразява?

Още повече, след като министър-председателят поздравява колегата си Ердоган за резултатите от проведения Референдум.

Съгласно член 37, алинея 2 от Конституцията, правата по алинея 1 на същия член, не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Следователно, свободата на вероизповедание и религиозни възгледи може да бъде ограничена при необходимост. Подобно ограничаване се допуска и от универсални, и от регионални международни договори, по които България е страна, и които, съгласно разпоредбата на член 5, алинея 4 от Конституцията, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Изрично трябва да се посочи разпоредбата на член 18, алинея 3 от Международния пакт за гражданските и политическите права /МПГПП/ и член 9, алинея 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Комитетът по правата на човека ... е приел Общи коментри № 22(48) по член 18 от Пакта, които са възпроизведени в документ на ООН HRI/GEN/1/ Rev.5. В този акт изрично са коментирани границите на упражняването на свободата на вероизповедание или на убеждения. По специално, в точка 8 от тях се посочва, че член 18, алинея 3 от МПГПП допуска ограничаване на свободата на изразяване на вероизповедание или убеждения, само ако такова ограничаване е предписано от закон и е необходимо с оглед защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите. Изрично ограничаването се допуска, само ако кумулативно са налице двете предпоставки: 1. закон и 2. защита на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

„Докато Турция не приеме, че Кипър е член на ЕС, няма да има никакъв напредък по посока Брюксел за Анкара”, коментира австрийският външен министър Михаел Спинделегер.

Тук ще вметна, че премиерът Борисов за втори път влиза в противоречие с друга-страна-членка на ЕС, Франция: първият случай бе с непризнаването на арменския геноцид от Столична община, в която той навремето бе кмет.

„Референдумът в Турция няма да ускори процеса на присъединяване на страната към ЕС” прогнозира проф. Владимир Чуков в свое интервю за агенция „Фокус”.

Интервюто, което е друга гледна точка - може да прочетете по-долу:

ЕС не е единен по въпроса за приема на Турция. Засега Германия, Франция и Кипър се противопоставят на това бъдещо членство.

Освен това, редица международни нормативни документи, ратифицирани и от българския парламент противоречат на резултатите от проведения Референдум, в случай, че след него надделеят ислямистите над светските привърженици.

Как ще завърши тази история и редно ли бе министър-председателят Бойко борисов да бърза да поздравява Ердоган, вместо да изчака? Фактът, че Жозе Мануел Барозу поздрави турския премиер далеч не прави задължително българският министър-председател тутакси да се присъединява към направеното от Барозу, още повече, че не е сигурно дали самият Барозу е в час с цитираните по-горе международни нормативни актове и дела...

България е парламентарна република и няма нищо страшно да се дебатира в парламента какво отношение ще вземе България по случващото се в Турция. Да не говорим, че е интересно и каква позиция ще възприеме самият сподвижник на ГЕРБ, Волен Сидеров...

 

Коментари 

 
0 #3 Николай Колев 2010-09-25 07:02
Г-жо Манолова, от постингите е вярно само едно, че от нас не зависи нищо! Историята много ми прилича на слизането на един министър предсдател от самолет и листчето, което размахва и с което "носи траен и вечен мир в Европа". Бедна ми Европо, осъзнаваш ли се на къде вървиш??
Цитиране
 
 
0 #2 кутси 2010-09-23 18:48
ПРиемането на Туция в ЕС.
означава края на икономическата и политическа криза в България...оставете забратките...госпожо..бъдете по обективна..без..пристрастия....от Вас...не..зависи..нищо...
Цитиране
 
 
+1 #1 blag009 2010-09-18 07:56
Е, госпожо НЕМА угодия???
"Фактът, че Жозе Мануел Барозу поздрави турския премиер далеч НЕ прави задължително българският министър-председател тутакси да се присъединява към направеното от Барозу, още повече, че не е сигурно дали самият Барозу е в час с цитираните по-горе международни нормативни актове и дела..."
В друга статия, ЗАЩО е против Барозу за сънародниците ни РОМИ???
Кибик Блаже
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене