Дипломатически протокол му е майката и бащата...

Какво е правил министър-председателят Бойко Борисов в Ню Йорк по време на работното си посещение, какво е говорил и какви срещи е провел, какво е било поведението му – днес Валерия Велева от в. „Труд” е написала „репортаж” в типично неин стил.

Към темата се прибавят и две публикации от сръбския печат и една информация от електорната страница на Министерския съвет, които допълват събитията случили се в Ню Йорк...

Всички събития, които достигнаха до България, както е тези, които бяха отразени от международните емисии дават картина на непоследователно, на моменти, лишено от логика поведение на премиера, което може да се обясни с преумора или липса на знания по дипломатически протокол.

И така:

Министър-председателят Бойко Борисов замина на работно посещение за САЩ, където присъства на традиционната годишна среща, на държавните и правителствените ръководители от Югоизточна Европа, която се проведе под егидата на турския президент Абдуллах Гюл, в рамките на срещата на върха в Ню Йорк, САЩ.

„Няма по-хубаво един ден всички страни на Балканите да бъдат членове на ЕС, както вече болшинството сме в НАТО", подчерта в речта си пред лидерите на балканските държави българският премиер Бойко Борисов.

По време на посещението на българския министър-председател Бойко Борисов, се проведе двустранна среща между правителствените делегации на Китай и България, в края на която, Борисов получи покана за официална визита в Пекин, съобщава правителстваният сайт.

По-рано, министър-председателят Бойко Борисов разговаря с президента на САЩ Барак Обама в рамките на официалния обяд, даван от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун в чест на държавните и правителствени ръководители, участващи в 65-та сесия на Общото събрание на организацията.

Към срещите на Борисов се прибавя и тази с бившия американски президент Бил Клинтън в рамките на откриването на годишната среща на фондацията му -„Глобалната инициатива на Клинтън”, в Ню Йорк.

Друга среща на българския премиер е била тази с посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия, Ричард Морнингстар. Обсъдено е било реализирането на важни за България енергийни проекти като изграждане на интерконекторната връзка на страната ни с Република Гърция, реализацията на проектите „Набуко” и „Южен поток”, строежа на АЕЦ „Белене” и изграждането на 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй”.

Като че ли Морнингстар не получава редовно докладите на американския посланик Уорлик! Или тази тема на разговора е била, за да прецени американската страна „правилно” ли се държим към интересите на САЩ като страна-членка на ЕС?

Внос на газ от Ирак и търсене на шистов газ са били също сред темите на разговора между двамата политици.

Все още се питам: как досега никой не поясни на премиера Борисов, че търсенето на шистов газ предполага малки сеизмични инциденти, а продажбата му е на в пъти по-високи цени от цената на обикновения природен газ?

Днес в. „Труд” публикува „репортаж” за една вечеря, на Втората балканска среща на лидерите, която както вече споменах се е провела под егидата на турския президент Абдула Гюл в Ню Йорк. Вечерята се е състояла в Балната зала на един от емблематичните хотели на Манхатън - “Уолдорф Астория”, като е събрала над 200 елитни гости от Балканите и САЩ: президентите на Турция, Македония, Черна гора, Косово, Босна, премиера на България, на Албания, на Словения, външните министри на Румъния, Гърция, Хърватия, губернатора на Ню Йорк, бизнесмени от САЩ и особено много от Турция.

„Срещата на балканските лидери в Ню Йорк се проведе без Сърбия” пише днес „Глас jавности” на първата си страница.

От изданието разбираме, че на въпросната среща, организирана от Федерацията на балканско-американските асоциации /което е било отразено и на сайта й- бел. Л. М./, са участвали всички лидери от балканските страни, освен Сърбия. На нея са присъствали: председателстващият колективното председателство на Босна и Херцеговина - Харис Силайджич, президентът на Черна Гора - Филип Вуянович, македонският президент - Георге Иванов, турският Абдуллах Гюл, българският премиер - Бойко Борисов, косовският - Хашим Тачи, както и външните министри на Хърватия и Словения – Гордан Ядранкович и Даниел Жбогар. Форумът имал за цел да инициира регионалното сътрудничество и добросъседство.

Изданието „Глас jавности” спестява коментара, че на форум, където се появява косовският лидер Хашим Тачи, сръбският президент Борис Тадич няма как да се появи, тъй като появата му до Тачи би се изтълкувала като един вид признание на държавата Косово, нещо, което все още липсва в международния правен мир.

Второто, което е „спестил” „Глас jавности” е, че въпросната среща на балканските лидери се е провела освен без Сърбия и без лидерите на Румъния, Гърция, Кипър и Словения. Т. е. лидери на православни и католически балкански държави /изключая България/ са липсвали, което едва ли е случайно.

И третото, което не отразява „Глас jавности” е фактът, че сръбският президент Борис Тадич се е срещнал с президента на САЩ, Барак Обама, както е предава днес белградското електронното издание „Вести онлайн”.

в рамките на приема, който всяка година американският президент организира по време на Общото събрание на ООН. На приема Тадич е осъществил и редица други срещи.

Дали има разлика

между среща на българския премиер Бойко Борисов, който се вижда и разменя някоя и друга приказка с американския президент Барак Обама в рамките на официалния обяд, даван от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, в чест на държавните и правителствени ръководители, участващи в 65-та сесия на Общото събрание на организацията.

И срещата на американският президент Обама със сръбския Борис Тадич в рамките на приема, който всяка година американски президент организира по време на Общото събрание на ООН?

Има и то огромна. Едно е според дипломатическия протокол да видиш и размениш десетина изречения с Обама на обяд, даван не от президента на САЩ, а от друг висш политик – пък бил той и генерален секретар на ООН.

И съвсем друго е на прием, даван от Обама да си поканен да присъстваш и срещнеш с него.

Тук, вечно тичащата из коридорите на властта във Вашингтон, Елена Поптодорова явно изобщо не си е свършила работата, за да бъде достатъчно убедителна и уреди друг вид среща на премиера Борисов с Барак Обама, на негов прием, както това се е случило в Тадич.

Това, че Борисов се е видял в Ню Йорк и е говорил с Бил Клинтън, и Ричард Морнингстар си е чиста загуба на време в рамките на работно посещение, най-малкото поради факта, че единият е бивш американски президент, а другият отговаря за енергетиката, но пък отдавна е кристално ясно, че САЩ няма да инвестират очакваното в български енергийни проекти, а единствено ще следят да не се сближим с Русия в рамките на евентуални инвестиции.

Що се отнася до вечерята, организирана от някаква си Федерация на балканско-американските асоциации в рамките на Втората балканска лидерска среща – да не забравяме, че самият Форум е бил под егидата на турския президент Абдуллах Гюл! Ето какво научаваме за събитието от самата Валерия Велева:

„Обстановката в залата бе изключително пищна, в бароков стил, с много злато, червен плюш и помпозност, вечерята бе подчертано изобилна, тежкарска - всичко трябваше да внушава могъществото и финансовата мощ на Турция”, сподели дипломатически източник. “Беше три пъти по-луксозно от вечерята, дадена от Меркел”, допълни той.

Всеки лидер е трябвало да се изкаже. Турският президент закъснял и когато влязъл, вече говорел един от балканските лидери. При появата на Гюл гостите станали на крака, обсипали го с бурни овации, в залата настъпила еуфория. Президентите на Македония Георги Иванов и албанският премиер Сали Бериша се втурнали да го прегръщат.

Българският премиер останал на мястото си и не станал. “Придвижвайки се между масите, Гюл ме видя, че седя, вероятно разбра, че тази демонстрация на Турция не е удачна за среща, на която всички сме равни, и дойде специално да се ръкува с мен”, разказа Борисов пред “Труд”.

Организаторите на вечерята, усетили конфуза, решили да се “поправят” и разместили реда (азбучен) на изказванията - дали думата на Борисов веднага след губернатора на Ню Йорк. Премиерът ни първо поздравил българския народ с Деня на независимостта, а след това се обърнал към лидерите на държавите, които още не са членки на ЕС. “Предстои ви труден път, много продължителен и тежък, но още по-тежко ще ви бъде, когато влезете в ЕС. Готов съм да ви помагам ”, заявил Борисов... пожелал на всички приятна вечеря. След което отишъл при Гюл и изненадващо му заявил, че “има по-важна работа” и няма да остане на вечерята. Яденето на Борисов останало недокоснато, Гюл скочил да го изпраща и прегръща, изказвайки благодарност за речта и за присъствието му на форума. Заявил му, че ще се видят по време на предстоящото му посещение в София.

Според дипломати с поведението си българският премиер показал, че не приема тезата за доминиращото влияние на Турция на Балканите, която Гюл вероятно искал да внуши на вечерята. Срещата била обявена като лидерска, а не всички балкански лидери присъствали на нея.

Източници от протокола издадоха, че представителите на останалите славянски страни непрекъснато сондирали с наши дипломати дали Борисов ще отиде на нея. “Трябва да се знае, че както на лидерските срещи в Брюксел всички сме равни, така и на лидерските срещи на Балканите трябва да сме равни, дружбата ни трябва да е на равноправни начала”, бе коментарът на Борисов пред “Труд”.

Тук историята засега мълчи, дали Борисов се е засегнал от отсъствието на сръбския, гръцкия, кипърския и румънския си колеги, дали е прозрял, че поканените са предимно от държави, изповядващи исляма, или е осъзнал, че сред поканените „балкански” политически лидери липсват даже такива от страни-членки на Европейския съюз!  Засега можем само да гадаем, тъй като самият Бойко Борисов не казва нито дума пред в. „Труд”, а пък и от изданието не намират за необходимо да го питат за създалата си ситуация.

И все пак...

Странно и необяснимо е, при положение, че влиза президентът на чужда държава, под чиято егида се провежда лидерски форум, един от премиерите – в случая българският – да остане седнал, като че ли е дама, или Франклин Делано Рузвелт, който обикновено оставал седнал, защото нямало как да се надигне от инвалидната количка!

Не е ясно кой е подготвил присъствието на Бойко Борисов на тази вечеря, но той определено е оплескал нещата, щом не е свършил две основни задължения:

Първо – да уведоми премиера кой ще присъстват, кои – не, как евентуално може да се тълкува това и дали се струва да се ходи на вечерята изобщо.

Второ – този, който е подготвил премиера на България Борисов за предстоящото мероприятие е бил длъжен да му поясни, че щом отива на дадена вечеря, то следва да остане там, както и че е редно да стане и посрещне домакина, под чиято егида е Втората балканска среща – и прочие, и прочие... Макар и да го направи далеч по-сдържано от македонския президент Георге Иванов и албанския премиер – Сали Бериша.

И трето – поздравите към българския народ, чийто национален празник е съвпаднал с вечерята е можело да бъде под друга форма или спестен. Най-малкото, защото български народ на тази вечеря не е присъствал, нито пък приветствието му е било предавано от телевизията! А се е получило – ни в клин, ни в ръкав излиза министър-председателят Борисов и поздравява българския народ от Ню Йорк?

По принцип дипломатическият протокол не приема за добър тон да се говори официално и върши нещо, което изобщо да не е ясно на присъстващите. Все пак даже на раздаването на „Оскар-ите” се знае, кой кого и за какво поздравява!

Ами ако националният празник на България бе рождения ден на Борисов, както е прието в някои държави – тогава ще излезе, че поздравява народа за рождения си ден!

*        *        *

Един добър протокол към национално правителство би следвало да е наясно с най-малките подробности от предстояща среща на високо равнище на която предстои да вземе участие премиерът. По случилото се в Ню Йорк излиза, че приети от десетилетия правила в дипломацията са чужди на разбиранията на хората около министър-председателя Бойко Борисов и не правят добро впечатление!

Що се отнася до отношението, което е демонстрирал премиерът Бойко Борисов в Ню Йорк, да не забравяме, че:

В този смисъл и прибързаните поздравления на министър-председателя Борисов по резултатите от наскоро проведения Референдум далеч не бяха най-доброто външно-политическо попадение на българската дипломация.

Тръгвайки си скандално демонстративно от вечерята в „Уолдорф Астория”, Борисов е пренебрегнал факта, че в момента Турция е ухажвана държава както от Русия /23 млрд инвестиции/, така и от Иран и САЩ.

Пренебрегнато е било и обстоятелството, че след разследване Съветът за човешки права на ООН излезе със становище, че израелските военни са демонстрирали „извънредно насилие” в смъртоносната си атака на пътуващата за Ивицата Газа хуманитарна флотилия през май, като са нарушили международното законодателство за човешките права – позициите на Анкара вече са доста пред тези на официален Тел Авив...

Турция, за разлика от България, макар, че не е все още страна-членка на ЕС, е на шесто място по икономическо развитие в Европа и на 16 – в света.

Има факти и обстоятелства, които са несъотносими между две държави – ето защо дипломатическият протокол трябва да заглажда ръбовете в създали се конфузни ситуации, а не да ги превръща много забележими.

 

Коментари 

 
+2 #1 Недялко Шаллиев 2010-09-25 07:48
Госпожо Манолова, това, което изисква и дипломатическия т протокол, основно се залага в първите 7 години на човека - т.е. е въпрос на възпитание. Знае се, че "...по акъла изпращат" и със сигурност липсата на елементарен такт в случая не е останала незабелязана. Добре е, когато нечии претенции имат адекватното им покритие, но не би...
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене