Днес в страната пристига на еднодневно посещение турският премиер Реджеп Тайп Ердоган по покана на премиера Борисов. Турският премиер Ердоган ще се срещне също с лидера на ДПС Ахмед Доган и с главния мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи. Съобщено бе, че премиерът Бойко Борисов ще посрещне госта още на летището.

По традиция, в деня на пристигането на госта, официозът „24 часа” пусна интервю с Ердоган, в която той пусна твърдения на границата на лъжата, вземайки ни за умствено изостанали!

Ердоган: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.”

Това „никога” е силно казано, тъй като Ердоган през 2008 година посети Търговище и  Кърджали и тогава лидерът на „Атака”, Волен Сидеров негодуваше открито и на висок глас що ще един правителствен ръководител на чужда държава на посещения със селища с компактно мюсюлманско население, гласуващо за една от политическите партии в България – ДПС? Да не би Ердоган да е търсил халва или баклава?

При сегашното си посещение, Ердоган ще има среща с лидера на ДПС, Ахмед Доган – не с Яне, Янев, не с някой от „Атака”, а именно с Доган и като десерт и мюфтията Хаджи. Не върнатия от Върховния съд Недим Генджев, а Хаджи, което ако не е намеса и вземане на страна във вътрешнополитически процеси на чужда държава – здраве му кажи!

Ердоган не скри причините и позицията си за срещата с мюфтията:

Близостта в отношенията между мюсюлманската общност и турския народ, произтичаща от съжителството в миналото, както и обстоятелството, че в страната ни живеят много изселници от България, не ни позволява да се отнасяме с безразличие към проблема.

По тази логика и членове на правителствата на Босна и Херцеговина, и на Албания трябва да направят пътека до нелегитимния мюфтия! Човек се чуди на кое отгоре се разрешава на един чужд премиер да си развява коня при посещение в страната ни с още по-развятото знаме на исляма!

Що не се пробва Ердоган да каже същото и в Швейцария, след като там референдум забрани минаретата? Или във Франция, която прие Закон за бурките?

Ако продължим в тази посока – не си спомням при посещението си в Турция в първите дни на февруари т. г. българският премиер Бойко Борисов да се е срещал с кюрдски водачи. Още по-малко пък българският премиер си позволи да пътува навътре в страната, в райони, населени предимно с кюрдско население!

Другият случай, от който е видно, че Ердоган си позволи да не говори истината, като твърдеше, че в страната ни живеят милиони турски граждани с български корени, част от които са се изселили от България през последните години и са запазили българското си гражданство, взаимодействието между нашите граждани и ДПС трябва да се приема за нормално.

За Ердоган може да е нормално, но за тези, които са запознати с турското законодателство – в Турция двойно гражданство не се разрешава и отношенията, които дразнят немалка част от българското население, не са фактите, че голяма част от българските мюсюлмани се преселиха в Турция и се идентифицираха като турски етнос, а по-скоро са връзките на официална Анкара с ДПС, които далеч не се определят като междуправителствени отношения.

Как ще продължат съвместните енергийни проекти между Турция и България в контекста на проектите „Южен поток” и „Набуко”, ще бъде ли Турция един от инвеститорите на АЕЦ „Белене” – това ще бъде ясно още утре, след края на посещението Реджеп Тайп Ердоган.

По какво си приличат и в какво се отличават двамата премиери?

Да вземем Ирак и уреждането на външния дълг – тема, която изкуши и колеги от една телевизия с национален обхват. Ирак е държавата, която показа ясно разликите между двете държави: Турция успя да получи целия размер на външния си дълг от Ирак във вид на петрол, разбира се чрез посредничеството на САЩ.
За разлика от Турция, България, пак чрез влиянието на официален Вашингтон загуби много голяма част от външния си дълг от Ирак, който без лихвите възлизаше на 2, 2 млрд долара! И това стана след пламенните речи на Соломон Паси, който разправяше наляво и надясно, че само с участието във войната в Ирак ще си осигурим изплащането на външния дълг! Едно абсурдно твърдение, което постави страната ни в положение да загуби този външен дълг завигани, но пък да се кичи с етикета „приятел на САЩ!”

От тогава не се намери нито един прокурор, който да привика Соломон Паси и да изпише една кофа мастило за това, как заради неговите лъжи България загуби над милиард и половина долара!

Великобритания успя да изпрати един Тони Блеър да отговаря за участието на страната в тази война и то на основата на лъжите на Буш! Докато България се остави един измислен политик да си играе с външната й политика!

Другият случай, който различава Турция от България са историите с обидите от страна на Израел:

Тази година Турция отново нажежи двустранните отношения с Израел, след като израелски зам.-министър на външните работи унижи турския посланик в тази държава. Случаят бе разказан във в. „Сега”:

„Зам.-министърът на външните работи, Дани Аялон привика турския посланик Ахмет Огюз Челиколиц, за да протестира срещу турски сериал, който се смята за антисемитски. Турският посланик е бил извикан не в зданието на МВнР, а в Кнесета, където Аялон е трябвало да участва в гласуването за вот на недоверие на правителството. Зам. външният министър накарал посланик Челиколиц дълго да чака в коридора, след което отказал да се ръкува с него. За срещата са били поканени и оператори на две израелски телевизии, както и представители на други медии. Турският посланик бил настанен на нисък диван, докато Дани Аялон и двама чиновници на израелското външно министерство седели на високи столове. Всички медии подчертават искането на Аялон операторите да снимат срещата така, че да се види, че той стои по-високо от посланика и на масата да е само израелски флаг. Присъствалите медии определиха тази сцена като "целенасочено унижение". Анкара заплаши, че ще отзове посланика си от Израел, ако в срок от 48 часа Израел не се извини.

Дани Аялон навремето поднесе извиненията си на посланик Челиколиц в специална декларация. В него израелският дипломат отбелязал, че "той никога не е оскърбявал чуждестранните посланици и в бъдеще ще се опита да обяснява своята позиция с по-приемливи методи". Турция обаче не прие това извинение. „Ние смятаме израелската декларация за незадоволителна", съобщиха пред Анадолската агенция представители на турското МВнР, пожелали да останат анонимни.”

Израелското външно министерство предаде официално извинение на Турция, А израелският външен министър Авигдор Либерман отправи призив към Турция да започнат нормални отношения след възникналото напрежение между двете държави.

Тук ще вметна, че същият външен министър Авигдор Либерман обвини в израелската преса България и Босна и Херцеговина с Ал Кайда, че има връзки с Ал Кайда, но никой не му поиска обяснение, още повече, че премиерът Борисов бе на посещение в Израел след скандалното обвинение...

Очакваше се при посещението си в Израел, българският министър-председател да поиска обяснение за тези твърдения тиражирани в медиите, но такова нещо не се случи. Нито пък бе поискано обяснение преди заминаването на Бойко Борисов от посланика на Израел, след привикване в МВнР.

Босна и Херцеговина поиска доказателства или извинение – ние замълчахме като виновни.

*        *        *

И сега вече е време да припомня, че премиерът Бойко Борисов е добре приет от колегата му Ердоган, тъй като докато беше кмет на Столична община бе гласувано, че Турция не е провела арменски геноцид!

При срещата на Ердоган с Борисов в Турция в началото на м. февруари, отново изплува контрастът между двамата политици и начинът им на водене на преговори и постигане на крайни цели.

Тогава турската страна получи категорични уверения, че:

Срещу това:

По въпроса с болницата в Истанбул, която е един от 50-те екзархийски имота там, Ердоган заяви в интервюто за „24 часа”:

„Законът за фондациите, влязъл в сила през 2008 г., дава право на фондациите на малцинствата в Турция да правят постъпки пред компетентните турски институции за възстановяване собствеността на спорни имоти. Въпросът за правния статут на болницата "Евлоги Георгиев" може да се реши в рамките на този закон. Наред с това обаче удовлетворяването на молбата на България за "връщане собствеността на болницата", която от правна гледна точка още от основаването си никога не е принадлежала на българската държава, е въпрос, пораждащ затруднения.”

Т. е., според Ердоган, Бойко Борисов поставил преди седем месеца проблем, касаещ чужд имот, а не държавен? И защо пък този „чужд” имот държавата турция да не хързулне на изселниците – нещо като с чужда пита – помен!?

*        *        *

Най-скандално ясен и откровен е Ердоган в интервюто за часовия всекидневник по въпроса за имотите на изселниците, тема, която е болезнена за много от потомците на тракийските бежанци:

Съгласно Ангорския договор за приятелство между Турция и България от 1925 г. въпросът за двустранните имуществени претенции, отнасящи се за периода 1912-1925 г., е разрешен с отказа на двете страни от имуществени претенции за въпросния период. Що се отнася до имуществените въпроси, възникнали от двустранните преселвания, оставащи извън рамките на поетите ангажименти с Ангорския договор, както и с изключение на периода 1912-1925 г., залегнал в договора, Турция даде своето съгласие за разглеждането им в съвместната комисия.

С една дума – „Трай, Коньо, за зелена трева!”

*        *        *

В началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Тогава Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз.

„Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиерът Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел. - Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко”, когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”.”

Това желание на турците за ирански газ засега не се урежда – под силния натиск на САЩ и санкциите, които наложи за пореден път на Техеран, държавите акционери в „Набуко” в един глад изчуруликаха, че не искат газ от Иран!

*        *        *

Типично за азиатския тип дипломат е да прави другите на луди и то с такава лекота, че на отстрещната страна да не остава нищо друго, освен да се скъсва да благодари и да се кланя!

Малцина са тези, които помнят един срамен случай, който бе потулен от днешните управници. В центъра на историята, този път в Афганистан, бе българка, която го отнесе заради патриотизма си, но не като Спаска Митрова.

Ето историята: майор Даниела Благоева, в знак на уважение към националния празник, 3 март, подготви отбелязването му в контингента. В резултат, български военни се огънаха пред капризите и униженията на някакъв турски генерал, по чиято историческа памет се бяха появили междувременно силни сърбежи!

Скандалът с несъстоялото се честване на 3 март в контингента ни в Афганистан бе потулен в Министерството на отбраната.  За висши военачалници се оказа неприемлив фактът, че българският офицер, Благоева, подготвила и разпространила във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул представяне, посветено на националния празник на България, 3-ти март. Мероприятието било спряно, а офицер Благоева, заплашена с наказание заради национализъм!

Скандалът бе в апогея си, още щом се появи и по страниците на родните медии. Оказа се, че за да да тушират нещата, родни военни проведоха среща, в самия ден на Националния празник между командира на българския контингент, полковник Петко Лилов, който обяснил на ротационния командващ на обединените сили в Афганистан, бригаден генерал Левент Чолак, че в презентацията за 3 март е допусната терминологична грешка в текста на материала!

На срещата става ясно, че генерал Чолак бил възмутен от употребата на израза „турско робство” в „мероприятието” за 3 март, а представители на българската част побързали да омаловажат и бламират честването на националния празник като обяснили, че в служебните задържения на майор Благоева не влизало да се занимава с това мероприятие! Така недоволството на генерал Левент Чолак било потушено...

Не стига унижението в Афганистан, на което бе подложена България от турски генерал, ами мрънкането и недостойната позиция на Министерство на отбраната, съчетано с гъвкавия гръбнак на министър Аню Ангелов допълни резила от създадената ситуация!

Как обясни специалистът термина „турско робство”?

„Терминът „турско робство” е исторически термин. Във всички български документи от преди Освобождението” – навсякъде се говори за робство. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Георги Марков. По думите му този термин не е грешно да се употреби:... „защото става въпрос за Османска империя, но в нея господстващ народ са османските турци. Те са господстващият народ. Така че, може да се каже и „османско владичество”, и „турско робство” – продължава коментарът си проф. Марков. - Нищо обидно няма, но за съжаление през последните десет години в Турция скъсват с представата на Мустафа Кемал, известен като Ататюрк. Той казва, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. В последните десет години, особено ислямисткото правителство на Ердоган, реабилитира Османската империя както в политиката, така и в турската историография. Особено яростен неоосманист е външният министър на Турция Ахмед Давутоглу. Той миналата есен в Сараево заяви, че Османската империя всъщност е била една процъфтяваща империя, всички народи са живеели цветущо, по братски и едва ли не призова да се възстанови зоната на Османската империя. Това е една опасна тенденция в съседна Турция, защото там реабилитират тази Османска империя, което не може да се приеме от народите, които са били жертва на тази империя”.

Изразът „турско робство” в поздравителното послание към българските военнослужещи в Афганистан по случай Деня на обявяването на независимостта на България от Османската империя 3 март, който е национален празник, предизвика остра реакция от страна на турското командване тук, побърза да коментира турският вестник „Хюриет”. Българското министерство на отбраната излезе с изявление, че правилният израз в разпространеното поздравително послание по интернет по мрежата за вътрешна комуникация на ИСАФ трябва да бъде „османско владичество”.

Объркването на термините „робство”, „владичество” „турско” и „османско” винаги е пораждало суматоха в коридорите на властта.

Така например Словото на президента Георги Първанов, по случай Националния празник на България през 2002 година, определи 3 март като: „...едно от събитията, което събира най-голямо въодушевление, което е източник на най-голямо национално самочувствие, е именно 3 март – Освобождението ни от османско робство, началото на възродената българска държава...”

Но в това слово президентът определи днешния израз „владичеството” на МО като „робство”?

През 2003 година, на връх „Шипка” президентът Първанов споменава в Словото си за „руско-турска освободителна война” – въпреки че в същата година на националния празник вече е казал, че сме се освободили от османско робство! Добре, че не въвежда израза „руско-османска освободителна война”! А е историк все пак...

Така се получава в политиката: озовеш ли се на върха на държавата, „руското настъпление срещу турските войски при Арабаконак” и други тежки битки неминуемо довеждат до Освобождение от Османско иго.

Робство или иго – във всички случаи пет века ни владеят турците. И ако при робство ние сме били пет века роби, то при иго – какви ще се наричаме - иговци?

А при „владичество” както определят от МО отворковците чиновници – какви сме? Владичи люде по време на османско петвековно присъствие ли?

И още: при петвековно турско, извинете, османско присъствие – какви се падаме в схемата? Другите присъстващи ли?

Все някога това безумие в интерпретацията на политиците ни по историята ни трябва да свърши и да спре! Колкото и пъти да съм чела История на дипломацията – в нито едни двустранни отношения между държави не съм срещала случай – политици от съответната държава да спират честване на националния си празник и да увъртат ситуация като петвековно робство, като я назовават „владичество”. Такъв случай в световната история на дипломацията – няма!

И ще повторя още веднъж:

Еродоган каза: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.

Помните ли при посещението си в Турция как научихме, че Борисов поискал, ако може турската държава да позволи втори оглед на кораб „Хера”, нещо, което турските власти вече пета година отказваха и протакаха...

„Ако може да позволи, нещо, което пет години отлага – това ли е изразът на добросъседство на държава, която колчем се покаже български политик и връчва настоятелни искания за какво ли не? Нима не се е родил все още българският политик, който ще покаже на съседна Турция как се прави дипломация и се защитават национални интереси?

Политиката на Турция е всичко, което политиката на България – не е.

Затова е чухме: „Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – каза Бойко Борисов от гостуването си в Турция в началото на годината.

Това вече сме го чували...