Скопие пак не знае какво иска и на кой бог да се моли

Както е тръгнало, Македония може и да кандиса за проблема с името, като отстъпи, само и само, за да влезе в НАТО и Европейския съюз! Днешната преса в западната ни съседка се върти около тази дилема, като ту обвинява политиците си, ту двойнственото отношение на Брюксел към темата.

И това се случва след като Скопие попита на страниците на „Утрински весник”: „Колко струва битката за името?”, „Прехвърля ли се битката за името от дипломацията към парите?”,  „Колко струва войната в двете страни и най-вече колко струват техните лобистки групи”?

Дилемата за спора с името е била отворена от вицепремиера Васко Наумовски, който посочил, че Докладът на Центъра за стратегически и международни студии от САЩ е финансиран с гръцки пари. Изявлението предизвика бурна реакция, тъй като Центъра работи за една от най-влиятелните политически групи в света, с 220 члена и огромна мрежа на университетски сътрудници, които анализират и коментират различни теми за предлагане на мнения и решения, по въпроси свързани с сигурността, регионалната стабилност, икономическата интеграция. Сред тези сътрудници са такива имена като: Хенри Кисинджър, Джеймс Шлезингър, Уилям Коен, Збигнев Бжежински и други големи умове и авторитети от външната политика на САЩ”, съобщи вестникът.

Преди два дни министърът на външните работи на Германия Гидо Вестервеле се срещна с македонския си колега, Антонио Милошоски, на която среща Милошоски в търсене на подкрепа по спора за името е заявил, че за да бъде деблокирана македонската евроинтеграция и тръгне процесът на присъединяване е необходимо да бъде приложен словенско-хърватският подход – спорът за името с Гърция да бъде решаван паралелно с преговорите за членство в Съюза. Вестервеле се е въздържал от пространни коментари и е посочил от своя страна, че е необходимо Македония да поддържа диалога с Гърция.

Милошоски се е опитал да представи пред Вестервеле спорът с името с Гърция като локален и двустранен, но е признал в същото време, че позицията на Македония е двустранните проблеми да не се внасят в ЕС. Милошоски не е пропуснал в типичен за Скопие стил да напомни, че „този принцип важи за някои, за други не”, визирайки Гърция.

Манипулациите и подмятанията са като слънцето и въздуха за скопските политици. В деня, в който Вестервеле се срещна с Милошоски, пресата не пропусна да припомни, че официална София бави отговора по Споразумението за добросъседски отношения.

От мига, в който гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че бъдещето на Сърбия е в ЕС и страната трябва да се присъедини към Европейския съюз час по-скоро политиците в Скопие развиха невиждана активност. Като за начало неназовани техни дипломати припомниха, че София мълчи, пет месеца след като получи забележките от Македония за Споразумението за добросъседски отношения.

„Все още нямаме отговор, а от българското Министерство на външните работи заявяват, че все още разглеждат забележките и се консултират”, заявили от македонското МВнР за „Утрински весник”.

„Въпреки, че и двете страни са мълчаливи, отказа на България да обяви дали ги приема или не е сигнал, че не харесва отговора. Очакваше се той да бъде доставен при посещението на президента Георги Първанов в Македония в края на август, но това не стана. Отговор няма да има и през есента, тъй като българският премиер Бойко Борисов няма да посети Македония”, коментира вестникът, цитиран от Агенция „Фокус”.

„Споразумението за добросъседство България го представи като продължение на Декларацията за приятелство, подписана от двете правителства, в което се избягва споменаването на македонски език и нация. Според мнението на експерти, София настоявала на копиране на временното споразумение между Македония и Гърция, с които България, с междудържавен договор, ще обвърже Македония с определени гаранции, които ако не бъдат изпълнени ще й позволят да упражнява натиск или да наложи вето за членството в НАТО и ЕС.

В предложеното споразумение от България имало 21 точки, от които шест са били спорни за Македония. От македонското МВнР не искали да открият какъв отговор са доставили, но според запознати с българското предложение не можело да се говори за изграждане на отношения на добри и еднакви помежду си съседи. За това говорел и текстът, според който ще се изграждат двустранни отношения върху факта, че България е член на ЕС и НАТО, а Македония е страна със стратегическа цел в тези организации”, пише „Утрински весник”.

Познатата агресия на Скопие е като циклофрения, ту избухва, ту спира най-неочаквано. То не бяха подигравки, че българите решавали проблема с раждаемоста с даването на гражданство! То не беше забраната македонски граждани да влизат в страната с коли с българска регистрация, ако не са пререгистрирани до крайния срок – 30 септември! То не бяха изпълнения, че България искала да регистрира ракията си като свой национален продукт!

От 1 октомври, петък, македонските митничари започнаха да спазват правителствената разпоредба за пререгистрация на автомобилите и много македонски граждани бяха принудени да оставят личните си автомобили от българската страна на границата, тъй като не очаквали, че веднага ще се въведат строгите мерки, още повече, че таксата за пререгистрация била твърде висока за редовите македонски граждани. Мярката не се отнасяла само за колите с българска регистрация, но и за тези с регистрация от други европейски държави.

Що се отнася до ракията, за регистрацията на която щели да претендират освен Македония, и Сърбия, и Унгария, и Словения! Според Страхина Гюрчанин, ръководител на Групата за национална марка, „ракия” било общо название на този вид продукт и трудно би било да бъде защитен на национално равнище, а още по-трудно – на световно.

Няма обяснение защо западните ни съседи непрекъснато си измислят някакъв филм и ни вкарват в него, вместо да решат проблемите си с името например.

„Гърция изразходва много енергия и дипломация за това кой е виновен за липсата на решение в спора за името, вместо да се съсредоточи върху това как да стигнем до по-близки позиции”, заяви преди време македонският външен министър Антонио Милошоски, според електронното издание Кирилица.

Всъщност изразходването на енергия и дипломация и въртенето на празни обороти е приоритет на Скопие, а не на официална Атина, но типично за политиците на Македония е да прехвърлят върху чужд гръб собствената си непохватност в международните отношения.

Новата тема на македонската преса е предположението, че политиците им се опитват Македония да получи покана за членство в ЕС и НАТО и дата за преговори с ЕС с името БЮРМ, но го правят като тренировка, за „вътрешна употреба”! В. „Време” пише, че „С това управляващите целят да създадат впечатление, че са посветени на решаването на проблема, докато според анализатори ставало дума за наивна кампания.

Темата за започване на преговори и вземане на дата с името БЮРМ присъства и в останалите македонски ежедневници.

„Утрински весник” нарича използването от Македония на името БЮРМ в усилието да

„пробие” блокираните възможности за преговори и членство в ЕС и НАТО като „план Б”.

„Не може изведнъж да се извади от джоба такова предложение. За да бъде приемливо за международната общност, трябва да има определени условия и да бъде подготвен теренът за това”, заявява неназован дипломатически източник за изданието.

„Битка на два фронта” така определя вестник „Нова Македониjа” инициативата на политиците от Скопие да се „промъкне” страната в преговорния процес за ЕС и НАТО.

Историята с използване на сегашното име на държавата като временно за преговорния процес, дойде от президента Георге Иванов и министърът на отбраната Зоран Коняновски, които първи заявиха, че Македония може да стане член на ЕС и НАТО с името БЮРМ.

След това заявление, международните представители в Македония призоваха страната да води по-активна политика за решаване на проблема с името, а словенският посланик Алан Бергант препоръча: „Македония да вложи максимални усилия и да бъде по-активна в искането за намиране на компромисно решение с Гърция.”

Все в тази посока в. ”Нова Македониjа” отбеляза, че страната води битка за името на два фронта, От една страна водела преговори, а от друга - съдела Гърция пред Международния съд в Хага.

Единственото издание, което припомна как в действителност стоят нещата е „Вечер”, който цитира американският посланик Филип Рийкър, според когото на срещата на върха на Алианса в Букурещ, позицията на Алианса била ясна -  страната не може да получи покана, докато не реши проблемът с името.

Има логика в това, Македония за седне на масата на преговори за ЕС и НАТО с името БЮРМ, още повече, че тя присъства официално в ООН с него. И тук идва закономерният въпрос: а какво ще правят българските политици, които избързаха по съвет на официален Вашингтон да признаят Македония с това име и първи?

Във българското Министерство на външните работи прекрасно знаят, че страни, докато България и САЩ, признават самонаименованието на държавата Република Македония, на името на историко-географската област, но други като Гърция и повечето страни от Европейския съюз, използват името Бивша югославска република Македония /БЮРМ или FYROM от английски - the Former Yugoslav Republic of Macedonia/, което се използва за временно наименование на държавата, до разрешаване на текущия спор за нейното име.

Освено това съществува уточнение, че името е временно и западната ни съседка е приета за член на ООН под името БЮРМ.

БЮРМ или Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замрази от 1 януари 2007 г. приемането на нови членове за неопределено време Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. в Букурещ, страната не получи покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден между двете държави.

 

Коментари 

 
0 #3 Питане 2010-10-17 12:23
Аз съм античен патагонец. В историята на Патагония се кръстосват най-великите човешки цивилизации. Единият ми прапрадядо е вождът на инките Тупак Амару, другият ми прапрадядо е вождът на маите Топилцин Кецалкоатъл, третият ми прапрадядо е Вавилонският цар Хамурали, четвъртият ми прапрадядо е египетския фараон Тутанкамон. Прапрадядо ми е също Филип Македонски от Пела, заради когото ние, патагонците, имаме сериозни проблеми с днешните фиромци. Те твърдят, че само те били истински "македонци", тъй като били заченати от самия цар Македон. Затова почти целия свят (Европа, Азия и Африка, а напоследък - и Америка и Австралия) им бил принадлежал. С други думи, оспорват идентичността и името на моя народ. Затова имам нужда от вашето мнение. Вие как мислите, дали Патагония е също част от Македония ?
Цитиране
 
 
-3 #2 Българският шоп 2010-10-08 08:32
Тито, по когото сега плюят всички, беше разбрал, че "щастието минава през благосъстояниет о". Той им осигури на югославяните това, което тъпите съветско-български комунисти никога не успяха да проумеят: 1. Открити паспорти за всички, с възможност да живеят и работят навсякъде по света и след това ако искат да се върнат. 2. Магазини пълни със стоки, които българите виждаха само в Кореком, а там дори и циганите имаха възможност да ги купят. И днес в циганската махала на Скопие "Шутка" къщите са по-добре обзаведени от повечето средни БГ жилища. Погледнете как изглеждат селата от българската страна и тези откъм Крива Паланка до Скопие. Всичко това им повдигна "националното самочуствие" на "македонците" и не се надявайте, че скоро ще се откажат от своето материално благосъстояние заради някакви си "патриотични идеи". България трябва първо да настигне и надмине югорепубликите и след това да очаква някакво признание.
Цитиране
 
 
-3 #1 Българският шоп 2010-10-08 08:26
Истинските виновници за проблемите с Р. Македония са “софийските македонци“ – внуците и правнуците на бежанците от 1903 и 1919 г. Стамболов беше казал : “че населението на София е съставено 80% от македонци, а останалите 20% са техните роднини“. Комико-трагично, но днес отрочетата на разбойниците и професионалните убийци от 20-30-те години живеят с някакви налудничави идеи. Под тяхно влияние политиците след 1989 г. направиха крупни стратегически грешки с Македония и Косово, чиито последици ще плащаме дълги години. По въпроса за МВнР и Македония - става обяснимо уникалното уволнение на офицер от ДС (Велизар Енчев) по настояване на “неизвестни и тайнствени“ личности, недоволни от неговите пробългарски начинания в Югославия. Най-вероятно в МВнР, както и в МВР и ДС, удобно са се настанили възпитаниците на МГИМО, на т.н. школи на КГБ в Москва, често с македонски произход, които упорито и подмолно провеждат руско-съветските интереси на Балканите в разрез с българските интереси.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене