Енергийните проекти на България – въртене на празни обороти

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”

излиза с публикация за срещата на руския премиер Владимир Путин и италианският премиер – Силвио Берлускони миналата събота, когато е бил обсъден подводният маршрут на руския газ по този проект.

Преди да коментирам публикацията ще припомня, че месец юли т. г. беше енергийният месец за правителството на ГЕРБ. Пред премиера Бойко Борисов стояха на дневен ред трите проекта: АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и  „Бургас-Александруполис”...

Какво се случи и какъв е резултатът към днешна дата, четете по-надолу:

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”


Проектът за строителство на на газопровода се е натъкнал на на „някои” трудности констатирали двамата политици, като са обърнали внимание на факта, че е почти решен въпроса с Турция, която до ноември трябва да даде разрешение за преминаване на трасето на „Южен поток” в икономическата си морска зона.

Оставала една страна от участничките в „Южен поток”, която Путин и Берлускони не назовали официално, която страна бавела реализацията на проекта. Експертите, с които „Независимая газета” се допитал били убедени, че в случая иде реч за главно препятствие, което била България, която непрекъснато излизала с все пови и нови увъртания и претенции, само и само, за да си спечели отстъпки. Към това „препятствие” се прибавяли напоследък и изискванията на Европейския съюз, които той постановил към страните-членки да работят за диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от страна на Русия.

По време на неофициалната среща на Владимир Путин със Силвио Берлускони, италианският премиер съобщил, че съвместните им усилия са дали резултат да убедят Турция да разреши преминаването на газопровода „Южен поток” през нейни териториални води.

„Сега вече остават няколко проблема, които касаят преминаването на този проект през територията на някои държави – уточнил Берлускони. – Вероятно ще ми се наложи да поработя от дипломатична гледна точка в въпросните страни, за да ги убедя да не продължават да създават трудности по реализацията на този проект.” Премиерът на Италия така и не назовал името на въпросната държава, с която възнамерява да „поработи” на дипломатическия фронт.

Проведена била и работна среща на шефа на „Газпром” Алексей Миллер с главния изпълнителен директор на проекта „Южен поток” Марсел Крамер, в хода на която било изяснено че все пак остават неразрешени проблеми от рода на: предвижване нап роекта в ЕС, завършване на технико-икономическата обосновка /ТИО/ на „Южен поток”, подготовка ип риключване на националните ТИО, провеждане на оценка на околната среда и получаване на всички необходими за началото на строителството на газопровода разрешителни.

Все пак не трябва да се забравя, че „Южен поток” предстои да се реализира като доставчик на природен газ на европейски потребители и предполага строителство през акваторията на Черно море в страните на Южна и Централна Европа.

Предвижжда се, че неговата мощност ще нараства постепенно, като общата проектна производителност на морския участък ще достигне 63 млрд куб м годишно. Въвеждането в експлоатация на „Южен поток” е планирано за 2015 година. За реализация на сухопътния проект с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска, Австрия, Италия и други държави вече са налице подписани междуправителствени споразумения.

„Независимая газета” припомняче след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била пренудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България.

В началото на август сръбските партньори на Москва, се договорили с България дап роменят маршрута на газопровода, което било на крачка да създаде сериозни проблеми с реализацията на проекта в срок.

Коментирайки настоящото състояние на проекта, експертите на руския ежедневник били убедени, че едно от основните препятствия за реализация на „Южен поток” е България. Неслучайно в един момент се появил и слухът за изграждане на маршрут, който заобикаля България като минава през Румъния.

„В главата ми минава мисълта за една проблемна страна и това е България – заявил директорът на Института за национална енергетика, Сергей Правосудов – за „Независимая газета”. – В най-близко време българите ще поискат от Москва нови облекчения  и така или иначе те ще се съгласят, за да получат някои преференции, както и облекчени кредити... Що се отнася до Европа, то тя би могла да се  превърне в сериозно препятствие за „Южен поток”, ако не се тормозеше в реализацията на алтернативния проект за газопровод – „Набуко” /Nabucco/. Така че колкото и да му се иска на Брюксел да се диверсифицират газовите доставки на страните-членки – засега няма как да  го направи.

На дневен ред стои и проблемът с „Бургас-Александруполис” коментира партньорът на консултантската компания RusEnergy, Михаил Крутихин, като изтъква, че България очаква от Русия ясно послание за петролопровода. Все пак Москва има алтернатива, наречена „Самсун-Джейхан”, докато българските еколози се обявиха против проекта „Бургас-Александруполис”, вероятно в опит за извличане на максимална изгода.

Нищо чудно,у коментира Крутихин официална София да купува на границата си природния газ от Русия, а след това, като транзитна държава – да го продава като свой собствен!

„Газпром” продължава да се бори „Южен поток” да влезе в трансевропейската мрежа за енергийни доставки, което би променило в положителна посока статута на проекта. Доколко това е реалистично и кога ще се случи, ако въобще се случи – отговорът едва ли ще дойде бързо.

Вярно е, че на „Северен поток” бе даден такъв статут и в мига в който това се случи, реализацията му продължи с рекордни темпове.

Вярно е, че транзитиращите европейски държави има чисто материални затруднения около средствата по финансирането на националното участие в проекта за „Южен поток”, тъй като засега цената му е в размер на 23 млрд долара, но същото се отнася и до Русия, която въпреки че ще транзитира свой продукт, също ще трябва да вложи доста средства.

Мрачните прогнози за „Бургас-Александруполис” не се сбъднаха...

Още в първите дни на декември м. г. руският министър на енергетиката, Сергей Шматко прогнозира, че България ще създаде проблеми с настоятелното искане проектът да бъде подсигурен с компетентна експертиза, която да докаже, че няма да се появят еккологични проблеми. Тази прогноза Шматко изложи пред депутатите на Държавната дума в отговор на питане.

Интервю със Славка Бозуков в „Стандарт”

Борисов: на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради  това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама  той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис.  Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в  Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от  БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта.

В друго интервю по темата руско-български енергийни проекти, премиерът Бойко Борисов бе още по-обстоятелствен:

Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама”

Водещ: Г-н Премиер, да започнем с енергийните преговори с Русия. Кой сега е по-щастлив - руският вицепремиер или американският посланик?

Бойко Борисов: Аз мисля, че и двамата имат достатъчно основание за щастие.

Водещ: Защо?

Бойко Борисов: Защото ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм.

Водещ: Това на деликатен език значи, че май сте го отписали този проект?

Бойко Борисов: На деликатен език означава, че няма да стане, но аз го казвам, защото съм сигурен, че след Мексиканския залив няма еколог, който да си сложи подписа под този проект. По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесен 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”.

Водещ: Значи не е само един гьол?

Бойко Борисов: Така че за толкова пари всъщност имаме само един гьол. За толкова пари всъщност имаме един гьол и премиерът Путин се съгласи с мен.

Водещ: Даваме един гьол и един милиард...

Бойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси.

Водещ: Добре, има ли риск ние да сложим всичките си енергийни яйца в руската кошница?

Бойко Борисов: Не, защото вие знаете преди няколко месеца ние подписахме с Турция споразумение да ползваме техният терминал за втечнен газ.

Водещ: Да, но енергията отива на другите места, като че ли, защото активно преговаряме с Русия?

Бойко Борисов: Тъй като с Русия не бяхме преговаряли и затова дойде първият вицепремиер и преговорихме проектите, а когато бяхме в Турция с Ердоган подписахме споразумението за втечнения газ. Президентът беше в Азербайджан, където имаме възможност също да диверсифицираме доставките на газ от Азербайджан. В момента министърът по еврофондовете Томислав Дончев разговаря в Брюксел да ползваме и евентуално да направим в Бургас наше си пристанище за втечнен газ. Работим по връзката с Гърция Комотини, Работим и по проекта да ползваме турските тръби и да вкараме газ от Египет, Иран, Ирак, разбира се, ако мерките и ембаргото там паднат един ден, така че ние работим много активно за диверсификацията на държавата. Но „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото.

Водещ: Хората, които ни гледат вероятно се питат, вероятно за тях най-важния въпрос е да няма газова криза. Газът да не поскъпва, защото това ще ни срути по време на кризата.

Бойко Борисов: Това е следващото.

Водещ: Делегацията е в Москва.

Бойко Борисов: Да. В момента делегацията е в Москва, в момента има наредени посредници доста, в които вие виждате и председателят на Борда на директорите на „Газпром” не знае колко пари и къде отиват, макар че всичките им дружества, които са посредници, участва и „Газпром” и затова аз съм поставил тези условия. Нашият „Булгаргаз”, който е държавният търговец, за вашите зрители го казвам, да сключи договора директно с „Газпром”. И на цената, на която „Газпром” дава газа за България, съответно да си сложи „Булгаргаз” процент и половина, което е нормално за държавно предприятие и крайните потребители – дали са индустрия, дали са граждани, дали са топлофикации да получат възможно по-ниска цена. Това сме направили.

Водещ: Руската страна гарантира ли ви, че няма да използва газовата карта за шантаж върху България или за натиск, хайде така да кажем?

Бойко Борисов: Руската страна е наясно, че ние не сме нито Украйна, нито Беларус, нито Грузия. По простата причина, че ние освен член на НАТО сме член на Европейския съюз (ЕС). А в нашият присъединителен договор към ЕС има клауза, която гарантира, че в проблемен, какъвто й да е, включително и военен конфликт – дали е газов, дали е икономически, няма значение се задейства т. нар. европейска солидарност. Така че аз имам възможността като държава, имам предвид, да искам Съвета на Европа, в който участвам да се произнесе по всяка една тема. И премиерът Путин много добре осъзнава това, че ние сме европейска държава. Член на ЕС. Живот и здраве догодина ще влезем в Шенгенското пространство и с нас се преговаря като с европейска страна от ЕС. Това е голяма разлика.

Към днешна дата, докато мъдрите се намъдруват...

Унгарският премиер Виктор Урбан в разговорите си българския си колега – Бойко Борисов се договори заемите за проекта „Набуко” – алтернативният на „Южен поток” – бел. Л. М./ да не влизат в националния дефицит,  което откъдето и да го погледне човек си е сметка без кръчмаря, тъй като в Брюксел никой от когото това зависи не е казал „да”. Вярно е, че Унгария поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари, но това далеч не означава, че всичко, което официална Будапеща си е мечтала в рамките на Съюза ще се сбъдне.

В същото време, италианският премиер Силвио Берлускони заяви, че се отнася положително към предложението за участие на германски компании в проекта „Южен поток”, предаде РИА Новости. На среща с италианския премиер руският премиер Владимир Путин е съобщил, че германски енергийни компании са изразили желание да се присъединят към проекта.

„Бих искал да разбера твоето мнение по въпроса”, обърнал се Путин към италианския си колега. Берлускони от своя страна припомнил, че „Южен поток” е голям проект, към който Италия веднага се е присъединила още в началото.

Докато САЩ и редица европейски държави се въртят в омагьосания кръг на  проблемите с финансирането и как и кой да пълни тръбата на „Набуко”, /строителството на който трябва да започне в 2012 година – бел. Л. М./, руският президент Дмитри Медведев предприе средиземноморска обиколка, като темите в държавите на които гостува бяха свързани главно с енергетика и политика. За енергийния гигант на Северна Африка, Алжир СССР бе основен доставчик на оръжие и руският президент бе посрещнат със салют с 21 оръжия – най-високата чест за чуждестранен гост. Медведев преговаря с алжирския президент Абделазиз Бутефлика и други лидери на страната - да не забравяме, че Алжир е третият основен търговски партньор на Москва.

Подкрепяният от ЕС и САЩ газопровод „Набуко” има за цел доставянето на природен газ от каспийския регион през Турция и България до Австрия, заобикаляйки Русия. Проектът е основен конкурент на руския газопровод „Южен поток” за доставка на руски газ за Източна и Централна Европа. По-късното започване на строителството малкият засега капацитет на евентуалните газови доставки, извадиха отдавна „Набуко” от зоната на пряка конкуренция с „Южен поток”.

По другия „висящ” и „несигурен” енергиен проект, „Бургас-Александруполис”, нещата също се развиха не така, както очакваха българските управляващи и много дейният американски посланик Джеймс Уорлик. Преди седмица, на 4 октомври операторът на „Бургас-Александруполис” предаде екологичната оценка на проекта, която дава реална представа за влиянието върху екологията и социалната среда, както и че строителството и експлоатацията на проекта на петролопровода отговаря на международните стандарти и на изискванията на националното законодателство на България и Гърция.

Оценката е подготвена от консултантите по проекта – „ILF Consulting Engineers” и “Environmental Resources Management (ERM)”.

Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода явно се отлага, още повече, че както писа „Хроники” наскоро: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. става дума за петролопровод,, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето.

То не беше тичане на американския посланик Уорлик из министерства и телевизии, то не бяха тържествени недомислици, изговорени от посланик Елена Поптодорова по проекта...

Беше време, когато управниците ни твърдяха, че ще замразят „Белене” и ще се откажат от „Бургас-Александруполис” като екологично опасен проект, който щял да удари туризма!?!. В същото време България наля пари в „Бургас-Александруполис” и го трапоса на Симеон Дянков – най-яростният назначен, на заплата русофоб в правителството!

Сега, след излизане на екологичната оценка, когато е ясно, че проектът „Бургас-Александруполис” не е свързан със сондиране, а с петролопровод и изобщо няма опасност за екологията и туризма -  управниците мълчат и дума не обелват! Даже техният идеолог- Уорлик – и той загуби дар слово и спря да търчи по министерства и телевизии с рояк репортери след себе си.

Дали Брюксел ще се съгласи парите за „Набуко”, които трябва да даде България - да се разглеждат като извънбюджетни, как ще се излезе от ситуацията с платения наполовина блок на „Белене”, докога ще се шикалкави за „Южен поток”, ще се свържат ли газопреносните системи на България с Турция - тези проблеми тепърва ще увиснат като облаци над кабинета „Борисов”.

На 30 септември, когато изтече контрактът между “Националната електричества компания“ /НЕК/ и “Атомстройекспорт“ за строежа на ядрената централа, от българската държавна компания съобщиха, че са отправили питане до собственика си – “Български енергиен холдинг“ /БЕХ/, за удължаване на споразумението с руснаците. По-рано се появиха неофициални информации, че удължаването може да е с една година.

Запознати с искането на НЕК съобщиха за сайта Mediapool, че то е формално и в него не е посочен конкретен нов срок за действие на подписаното в края на 2006 г. споразумение с “Атомстройекспорт“ /АСЕ/. Всъщност Министерството на икономиката, енергетиката и туризма движело нещата...

Министърът на външните работи Николай Младенов обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция. В един момент производството на ток ще спре и тогава как ще се изпълняват договорите за износ на ток, след като строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало – това тепърва ще се решава..

Германия ще удължи живота на 17 свои атомни електроцентрали средно с 12 години. Министърът по околната среда Норберт Рьотген съобщи, че решението е било взето след 12 часа разговори между високопоставени политици, за формирането на ключови компоненти от бъдещата енергийна политика на страната. Живота на старите АЕЦ да бъде удължен с осем години, а на новите с 14 години е било окончателното становище, предаде AFP.

На фона на енергичните решения на правителството и на Меркел, лично, шикалкавенето на българските политици доказва за пореден път колко далеч сме от деня, в който управниците ни ще работят единствено и само за националните интереси.

 

Коментари 

 
0 #1 ПЛАМО 2002 2010-10-11 14:37
:-) Eнергийните проекти на България заслужават подкрепа! :o
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене