1. Референдуми,малцинства, Балкани... Клисав хляб – черен хайвер...

Скандалите в България си приличат, както са еднакви и начините, по които политиците отиграват което и да било искане на гражданството за допитване. Помните ли скандалите около Референдума за новините на турски език по Българската национална телевизия /БНТ/?

А помните ли колко пъти се повдига въпросът за обезщетенията, които Турция дължи на тракийските и малоазиатските българи? Повдига се, поставя се сакнадално над невен ред и след това заглъхва.

Жертва на този проблем за малко да стане настоящият министър на българите в чужбина Божидар Димитров – скандалът, който отнесе той от премиера Бойко Борисов го накара да преглътне горчивия хап и даже да се извини и посипе главата си с пепел!

Къде се стопи ентусиазмът на Волен Сидеров да уреди обезщетенията на тракийските и малоазиатски българи, след като облече черна фланелка и от трибуната на парламента спертна скандал на липсващия министър-председател Бойко Борисов?

Къде изчезна поривът на Красимир Каракачанов от ВМРО да проверява след близо 4 месеца какво се е случило с подписката за провеждане на Референдум по влизането на Турция в Европейския съюз? Как председателят на парламента охлади лидера на ВМРО и с какво, та той кандиса и на провеждане на рехферендум някога във времето? Кандиса и на предложението парламентът да реши дали да се провежда допитване или не? Отговорите на тези въпроси остана зад кулисите на събитията.

Турция иска от България какво ли не, докато отминава с  открито високомерие задълженията си към страната ни.

Така наречената Македония или БЮРМ /Бивша югославска република Македония/се кара с Гърция за името си, което ние със затворени очи приехме!

Гърция не отстъпва от позициите си да не разреши на БЮРМ да носи име на географска област на Балканите, като му придава смехотворно историческо значение!

Гърция не отстъпва пред БЮРМ да влезе в ЕС и НАТО със сегашното си име и нито натискът на Брюксел, нито ултиматумите на официален Вашнгтон не успяват да я разколебаят в това нейно виждане и убеждение!

Създаден бе казус за обезщетения на жертви /мюсюлмани/ от така наречения възродителен процес, а казус за жертви /християни/ - изобщо не се планира от българските политици.

ДПС отбелязва с митинги и паметни плочи и паметник жертви на възродителнияппроцес, а паметник на жертвите от другата страна бе издигнат с огромно закъснение, което тотално го обезсмисли.

Волен Сидеров поиска да бъде признат геноцид над тракийските българи – Столична община, при кмет днешния министър-председател не призна арменския геноцид!

Представителите на светските кръгове в Турция са добри хора, но не зачитат гласа на народа, каза Орхан Памук, носител на Нобелова награда за мир.

Всъщност Памук греши – представителите на светските кръгове надделяха чрез премиера Ердоган над интелигенцията и светския характер на развитие на Турция чрез последното Решение на Конситуционния съд, с което предстоят промени в турската Конституция...

Що е национално малцинство и как бе ратифицирана Рамковата конвенция за националните малцинства

Наруши ли тази ратификация българската Конституция...

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма за определението му. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.

В основата на европейското поведение лежи лицемерието към малцинствата. Помните ли холандката Де Грюн?

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е ратифицирана е от 38-мото Народно събрание със закон, приет на 18 февруари 1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, Кралство Холандия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“.

Към конвенцията има Обяснителен доклад и в точка 4 на този доклад се казва,

„че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ По-нататък, в точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство".

Важно е да се подчертае, че Конституционният съд на Република България констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава определение на термина "национално малцинство".

По въпроса е питан Конституцинния съд и той е излязъл с решение. По-точно, искано е да се обявят за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и Конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на Решението се казва:

„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“

и:

„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“.

Конституционният съд констатира в свое решение No 2 от 18 февруари 1998 г., /Държавен вестник, бр. 22 от 24 февруари 1998 г./, че:

...Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин; не е необходимо всеки конвенционен термин да съществува и в Конституцията, за да се признава неговата конституционносъобразност.".

Да се върнем към едно заседание на настоящия парламент, заседание на Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, изреченото на което дава много теми за размисъл, както и отговаря на редица въпроси:

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по правата на човека, вероизповеданията,

жалбите и петициите на гражданите

П Р О Т О К О Л

№ 2

Днес, 04.02.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Златко Димитров, директор на дирекция „Международно право”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, директор, и проф. Станислав Станилов, народен представител от парламентарната група на Атака, вносител на проектите за решения.

Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги,

Уважаеми гости,

Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Дневният ред, който днес е предложен на вашето внимание, е:

1. Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

2. Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

3. Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

На всички ви са раздадени становищата по трите предложения на Министерството на външните работи. Предполагам, че сте се запознали с тях.

Заповядайте, г-н Кърджалиев.

Тунчер Кърджалиев: Г-н Председател, правя формално процедурно предложение, съобразно нашия правилник, т. 2 и т.3 да бъдат отхвърлени от дневния ред и мотивите за това са следните.

Нито по Конституция, нито по Правилник, нито този форум като Комисия, нито дори Парламента на база на каквато и да е информация не са упълномощени да правят историческа оценка на събития, още повече в ретроспективен план, от дистанцията на времето. Имайки предвид, че това са много деликатни теми и особено мнението на Министерството на външните работи, че приемането на евентуално такива теми в дневния ред на обществото би довело до сериозен дисбаланс с липса на положителен ефект в международен план.

И най-важното, върху което Ви моля да обърнете внимание, колеги, такива решения с национално, бих казал геополитическо значение, може би трябва да бъдат предшествани първо от, ако не обществен, то поне исторически консенсус и тогава да ги дебатираме. Още повече, току-що прочетох становището на Министерството на външните работи, което е на същото мнение, че може би особено третата тема би трябвало да се дискутира в този план и тогава да вземем решение.

Другото, което правя като формално предложение, моля да бъде гласувано това мое предложение.

Йордан Бакалов: Има ли обратно процедурно предложение?

Който е за отпадане на т. 2 и т. 3 от дневния ред на днешното заседание, моля да гласува. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Отхвърля се предложението за отпадане на точките от дневния ред.

==================================================================================================================================================


По първа точка - Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

Ще дам думата да представителя на Министерството на външните работи да представи становището на министерството. Г-н Димитров, имате думата.

Златко Димитров:

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Вие имате на разположение становището, изготвено от Министерството на външните работи по Проекта на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи. Вероятно не е необходимо да го чета. Предпочитам да се спра на основните моменти в становището на министерството.

На първо място, функционира смесена комисия между правителствата на двете държави по нерешените въпроси. Тя заседава във формат четири работни групи. Най-голямата по брой на експерти, а най-вероятно и по брой на отделни въпроси, които тази група разглежда, това е групата, която се занимава с имуществени и социални въпроси. Последното заседание се проведе през м. май миналата година. Налице са имуществени претенции и от едната и от другата страна. Позицията на България е ясна, а именно целта е да се постигне справедливо и адекватно обезщетение на наследниците на бежанците, съответно от Одринска Тракия.

На второ място, бих отбелязал въпроса, който е свързан с различно тълкуване на Ангорския договор и по-специално на един протокол към него. Тълкуването на турската страна е, че въпросът с имуществените права на преселниците е изцяло уреден. Същевременно позицията на България е друга. Поддържаме и продължаваме да заявяваме, че всички претенции, които са били предявявани и осъществявани в миналото се обосновават на исторически, правни и политически и други аргументи.

На трето място бих отбелязал, че се извършва съществена работа по систематизиране, събиране и обобщаване на налични документи. Тук е председателят на Държавна агенция „Архиви” и по този въпрос проф. Бакалов е много по-компетентен.

На последно място, като заключение на становището на Министерството на външните работи, ще кажа, че не е необходимо да бъде приеман подобен проект на решение, защото изпълнителната власт в лицето на Министерството на външните работи, продължава да полага настойчиви усилия за уреждане на имуществените претенции на Република България. Този въпрос е бил поставен, както е известно и от министър-председателя по време на неговото посещение преди няколко дни в Република Турция.

Благодаря за вниманието.

Йордан Бакалов: Благодаря ви. Сега искам да се извиня на всички и на вносителя, че първо трябваше да дам думата на вносителя на проекторешението. Проф.Станилов ще ме извини, предполагам. Имате думата, проф. Станилов, като вносител.

Проф. Станислав Станилов: С няколко думи искам да кажа на народните представители, членове на почитаемата комисия, че въпросът за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи в миналото Народно събрание беше поставян пет пъти. Беше обсъждан три пъти. Не беше отхвърлян, не беше отрицаван, както и не е отрицаван по смисъла на тези документи, които имаме тук.

Въпросът е в това, че в миналото Народно събрание правителството постоянно обещаваше, че ще урежда тези въпроси, че ще сформира комисии, съответно работни групи и ще се работи и накрая едва през последната година г-н Станишев ми съобщи лично, понеже те бяха предизвиквани от лични мои питания към него, че най-сетне е сформирана комисия, която започва да работи и мандатът изтече.

Ние от Атака смятаме, че трябва да се вземат в края на краищата решителни мерки и становището, което е дало Министерството на външните работи ме удивлява със следното. Има подписан Ангорски договор, който няма нито обратна връзка, нито има право някой да го денонсира. Република Турция е признала този договор, че трябва да го плати и в анекса към него се казва, че ще го плати. Сега изведнъж се поставят съвършено други въпроси. Горе-долу познавам турската външна политика. Тя има един много хубав за Турция принцип, да осъществява турските национални интереси, да отрича, да отказва, докато накрая всичко изтече в канала. За себе си Република Турция, нейното правителство и обществото са прави. Те защитават собствените си интереси. Питам аз ние как защитаваме нашите, след като казваме така:

Не е необходимо да се разглежда проекта за решение и да бъде прието, защото Министерството на външните работи продължава да полага настойчиви усилия за уреждане на имуществените претенции. Актът на Народното събрание е едно, а полагането на усилия е съвсем друго. Актът на Народното събрание усилва задълженията по Конституция на правителството да урежда тези въпроси.

Това е нашето мнение. Затова сме го внесли и ще продължаваме да го внасяме постоянно и да държим на вниманието на българското общество всичко това. Защото всички партии, които тръгнат към властта и които отиват на избори, обещават, че точно този въпрос ще бъде поставен, разгледан, защитаван и т.н. и до ден днешен – 20 години, нищо не се прави.

Това по този документ.

Йордан Бакалов: Благодаря. Проф. Бакалов, ще вземете ли отношение? Заповядайте.

Проф. Георги Бакалов:

Г-н Председател,

Уважаеми народни представители,

С оглед на обществения интерес и на задачите, които са ни поставени от правителството, това е една от приоритетните задачи на Агенцията. Много хора работят по тези проблеми. Мога да съобщя, че досега са поискали данни от нашия архив за имущество в Република Турция 8 хиляди семейства. Ние притежаваме данни за още 51 хиляди души. Това е, което стои като наличности при нас. Разбира се, част от най-важните документи са във Вилаетския архив в Истанбул, където по досегашната практика частни лица могат да организират проверка и да изискват копия от тези документи там. Въпрос на договорка в бъдеще е ние да поискаме, разбира се със съдействието на правителството, достъп до този архив и да си направим ксерокопия, които да бъдат в услуга на нашите граждани.

Това, което се коментира, за близо 800 хиляди души, ние не се наемаме да твърдим, че има толкова много хора, които биха искали да получат като наследници тези документи. Въпросът е, че освен Държавна агенция „Архиви”, към тази задача трябва да се включат и други държавни ведомства, като Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи. Те си имат свои архиви, имат си база данни, които при решение на правителството, биха могли да координират с нашите възможности и така да улесним още повече обема на тази задача.

Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов, заповядайте.

Александър Радославов:

Г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми гости,

Аз мисля, че на базата на тази подробна справка, която ни се дава от Министерството на външните работи и от устните разяснения на проф. Бакалов, мисля че в момента искането на колегите от Атака образно казано е чукане на отворена врата. Искам да обърна внимание, че това не е било само въпрос на правителството, а и на президентите – нашият президент е бил ангажиран и фактически тук пише, че декември 2008 г. на среща е имало такава договореност между президентите на двете страни. След което въз основа на това с решение на Министерския съвет от март 2009 г. е създадена Смесена експертна комисия по нерешените въпроси между България и Турция и на 18 май 2009 г. се провежда първата среща. В крайна сметка в това становище на Министерството на външните работи се вижда, че се защитават в пълен обем всичките претенции, които основателно ги имат нашите изселници, изгнаници и техните наследници.

Аз не виждам с какво Народното събрание да задължава правителството. Просто правителството прави всичко възможно да решат въпросите по един взаимен начин за двете страни. Струва ми се, че не е логично парламентът какво да направи – да ги накара да тичат като спринтьори по пистата, евентуално ако могат да предрешат нещата.

Не съм съгласен, колега проф. Станилов, недейте да излиза така, че едва ли не само партия „Атака” милее за интересите на тракийските българи, че едва ли не всички други политически партии си затварят очите. Това абсолютно не е вярно. И не ставайте по-големи светци от Папата, защото единствено тракийските българи се борят за това преди да са създадени ред от тези партии, които са в българския парламент след 1989 г. Това се е поддържало и от предишни правителства и преди Девети септември. Това че не се постига успех, не може да е на вниманието на правителството, което е от 7 месеца и в срок от три месеца да реши въпроса.

Аз лично смятам, позовавайки се на позицията на Министерството на външните работи, че се прави всичко възможно от сегашната изпълнителна власт и вярвам, че каквото може като двустранни контакти между групите за приятелство между българския парламент и турския парламент и всички други канали, които съществуват, но да задължаваме правителството за това, което то върши де факто, мисля, че не е състоятелно. Аз лично не мога да подкрепя такъв проект на решение.

Йордан Бакалов: Благодаря. Г-жа Симеонова.

Красимира Симеонова:

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми гости,

Колеги, аз смятам, че всички ние сме тук, за да потвърдим това, че искаме защита на интересите на всички българи, независимо къде живеят те. Предвид това, което чухме от становището на Министерството на външните работи, а и това, което изрази проф. Бакалов, аз смятам, че се прави всичко възможно, за да може този проблем да бъде решен.

Мисля, че ние трябва да изчакаме нашето правителство, за да се разреши проблемът на ниво правителства и това да не е причина за политическо говорене и увреждане на двустранните отношения между България и Турция.

Моето мнение е, че трябва да се въздържим от такива крайни решения.

Йордан Бакалов: Други изказвания. Заповядайте.

Юнал Лютфи:

Г-н Председател,

Уважаеми гости и колеги,

Дневният ред на нашата комисия е с доста деликатни точки. Искам малко да се върна назад, това което направи и проф. Станилов в своите уводни слова.

Темата за обезщетяване на българските бежанци от Тракия е една тема, която наистина занимава Турция и България в продължение на 60 години – от Освобождаването – от 1925 г. Тук е и проф. Бакалов и може да потвърди. Превратностите на историята, това че тук е било империя, е една историческа реалност. В тази империя са били и други държави, включително и България. Неминуемо след освобождаването и създаването на суверени независими държави остават да висят подобни въпроси за имотите и за тяхното обезщетяване. Няма нито един народен представител, член на тази комисия, който не би желал нашите бежанци от Източна Тракия да получат своите обезщетения за имотите си. Това е историческа реалност. Те са напуснали своите огнища и са били принудени да живеят тук. Това са събития, които са станали далече във времето.

Всъщност базата на която трябва да се стъпи е Ангорски договор от 1925 г. Пример в това отношение дава договорът между Башев и Чаглаянгил от 1966 г. и след това всички правителства. И никак не е лесно да се намери, както препоръчва и външно министерство, едно справедливо и балансирано решение на този проблем. И аз съм убеден, защото само преди седмица премиерът Бойко Борисов, ясно и недвусмислено постави пред турската страна, че правителството ще направи всичко необходимо реално, за да се намери бързо решение на този проблем и пак повтарям, балансирано решение, както е записано в становището на Министерството на външните работи, което никак не е лесно. Колеги, дипломацията е тежка работа, трудна и деликатна работа е и едно решение, колеги, обърнете внимание, решенията приети от Народното събрание имат силата на закон. Така се, според мен, нека да оставим на Смесената българо-турска комисия с четирите подкомисии, от които едната е специализирана само по този въпрос как да бъдат обезвъзмездени българските бежанци от 1912 и 1913 г. И наистина бавно и последователно да постигнат решение на проблема. Аз съм убеден, че това правителство наистина ще постигне резултат. И ако ние избързаме и аз съм против приемането на подобно решение от българския парламент, не само за това, че можем да влошим взаимоотношенията между България и Турция и ще падне сянка, защото нека да не забравяме, че ние сме партньори в НАТО. Ние см в много добри взаимоотношения с Република Турция. Ние нямаме нерешени проблеми. Ние имаме спорни проблеми, но нямаме фактически нерешени проблеми.

Аз смятам, че един такъв прибързан акт от страна на българския парламент не само, че няма да има полза нашата държава в посока на търсене на решение, но наистина може да доведе до излишно, с нищо не оправдано евентуално влошаване на отношенията. Аз предлагам комисията да отхвърли това предложение за решение на колегите от Атака. Благодаря.

Йордан Бакалов: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.

Аспарух Стаменов:

Уважаеми г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми г-н Станилов,

Аз искам малко в конкретиката да вляза и разбирам, че размерът на обезщетението, което от българска страна ще бъде предявено към турската страна, както и обратното в точния размер ще бъде в резултат от работата на тази комисия или на тези комисии, които ще бъдат създадени от българска и от турска страна. Но все пак бихте ли казали на този етап в приблизителен размер какъв е финансовият израз и това, което българската страна би поискала. И това включва обезщетение само за материално претърпени щети или и за нематериални претърпени щети. Благодаря ви.

Проф. Станислав Станилов: Не е изчислено това още. В общественото пространство има някаква минимална сума от 10 милиарда долара, в което влизат не само цените на имотите, къщи, лозя, градини и пр., а влизат и така наречените пропуснати ползи, в които влиза цял пакет икономически параметри.

Ние не смятаме, че това е точната цифра. Може да е по-малко, може и да е повече. Ние поставяме този въпрос по една проста причина. Тук се чуха думи за системно, бавно, постепенно и пр. По-бавно от 60 години, повече от половин век обсъждане на този въпрос, аз не виждам какво по-бавно може да има.

Второ, твърдението, че ние чукаме на отворена врата също е невалидно, тъй като миналото правителство държеше вратата постоянно отворена и през нея не можеше да се мине. Решението е взето едва на края на мандата да се създаде комисия.

Трето, това наше предложение за решение на Народното събрание е направено, за да задължи евентуално правителството да действа по-енергично и то е внесено не сега, а точно в първия ден от работата на Народното събрание. Т.е. то изпреварваше събитията и ние смятаме, че това което се твърди, че е постигнато е и резултат от престоя на нашето предложение в Народното събрание.

Тук искам още да каже, че не става дума за неустановени неща. Този дълг е признат с валиден договор и анекс към него. Т.е. турската страна е признала, че този дълг съществува. Сега трябва да бъде оспорен явно Ангорският договор като невалиден, за да се отказва да бъде платен дълга и срещу него да се предявяват претенции. Това е същността на правния казус по този въпрос и за това сме го внесли.

А по въпроса дали аз съм по-голям католик от Папата, това ще го реши българският народ и историята.


Йордан Бакалов:

Други изказвания. Заповядайте.

Тунчер Кърджалиев: Благодаря, г-н Председател.

Колеги, аз също няма да подкрепя това проекторешение, но не заради това, че няма съдържание и че този казус най-сетне не трябва да бъде финализиран, а в продължение на думите на г-н Радославов, просто не е актуално инициирането и то с такова категорично „Народното събрание реши: възлага на българското правителство да пристъпи” и т.н.

Обръщам ви внимание и върху още три неща, които ми направиха впечатление в проекторешението:

Първо, г-н Станилов, в проекторешението и особено в мотивите има две неща, които меко казано ме притесняват – два израза. Първото е, че водещ принцип на турската външна политика е бил „утре-бавно-никога”. Това меко казано, според мен, е обидна квалификация и сарказмът е неуместен. Това е официален документ и както каза г-н Юнал Лютфи той е с правния статут на закон.

Второто, още по-красноречиво, Турция е определена, независимо коя е държавата всъщност, като една безотговорна държава. Това е също, меко казано, израз на лоша дипломатическа практика. В такива документи точно такива изрази и квалификации не трябва да се правят. Най-малкото не е наша работа това.

По същество по отношение на самия казус позицията на Министерството на външните работи е най-красноречива и подробна по отношение на решаването на този казус. Там са изразени, поне в старата консултация с министъра на външните работи, очертани са принципните различия между двете страни, упомената е убедеността, че нашата страна трябва безотказно да поддържа всички осем претенции, които са изредени, така че най-малкото не е актуално този въпрос да го издигаме по този начин и да го разглеждаме в пленарно заседание и дори в комисия.

Освен това ви обръщам внимание на финала и върху друго нещо, също деликатна тема, която ми направи впечатление, отношението към въпроса от страна на правителството и особено на премиера. На 30-ти януари, доколкото се сещам, г-н Председателят беше в официалната делегация, се води диалог, включително номер едно тема беше точно тази и някакви принципни споразумения между двамата премиери се постигнаха. Премиерът вероятно няма да одобри и хареса стила, с който се предлага решението, доколкото го познавам. Повелите към него и правителството в императивен характер не са много по вкуса. Имам предвид, че предложението е за Народното събрание да принуди правителството да направи смела крачка по открития въпрос и решението, което още веднъж ще цитирам, е възлага на българското правителство и т.н.

С оглед на тези посочени причини аз мисля, че не е удачно да приемем този проект за решение. Благодаря.


Йордан Бакалов: Благодаря. Друг желаещ да се изкаже. Заповядайте.

Борислав Стоянов: Аз съвсем накратко ще споделя, че от почти всички изказали се дотук против приемането на това решение минава като червена нишка една идея, която мен доста ме озадачава. Излиза, че тъй като това е някаква деликатна тема не е работа на тази комисия, а също така и Народното събрание да се занимава. Това поне на мен ми звучи доста странно. Тогава дайте да направим един списък на темите, които са деликатни и да не ги пипаме ние народните представители, а по тези които не са деликатни, да водим дебати в Народното събрание.

Йордан Бакалов: Друг иска ли думата? Заповядайте, проф. Станилов.

Проф. Станислав Станилов: Тук се направиха няколко бележки върху езика, който ние използваме в проекторешението. Отговорна държава е тази, която спазва подписаните от нея договори. Тази държава, която не спазва подписаните от нея договори, се нарича безотговорна държава. Така че аз не смятам, че трябва да се държи някакъв деликатен език. Или защитаваме българските интереси от определена позиция, или не ги защитаваме.

А това, че сме нарекли Турция безотговорна държава, ние имаме сериозен аргумент – Ангорският договор, сключен преди 60 години до ден днешен никакво изпълнение и срещу него на днешния ден се предявяват претенции. Като се отрича един такъв договор, се престъпва отговорността. Кой носи отговорност за този договор? Онзи, който го е подписал. Този, който не го изпълнява и го отрича след като го е подписал, как се нарича? Безотговорен. Защо трябва да говорим тук върху лексиката. От тази лексика аз мога да извадя още куп неща.

Йордан Бакалов: Други изказвания? Ако няма, аз ще кажа накрая няколко думи.

Първото, с което искам към всички колеги да се обърна е, че тук все пак е български парламент и това, че някой има определено мнение по някои въпроси, няма лошо. Много естествено е, че няма как да ни съвпадат мненията. Но това не означава, че все пак не трябва да се държим колегиално един към друг. И с оглед на това, че сме в българския парламент и сме български политици е хубаво да отстояваме и българските интереси. А това, че в момента има едно такова искане със силата на решение, аз не напразно около 6 месеца задържах нещата, защото през това време трябваше отговорните институции да си подготвят становищата и да запознаят самият мен по всеки един въпрос, който днес ще разглеждаме.

Завършвайки, всеки е свободен да гласува така както го намира за себе си – дали със сърцето, дали с разума си, това е избор на всеки един народен представител. Но определено мога да кажа, че аз лично не виждам кой знае какви притеснения в това, че примерно може да се подкрепи едно такова решение. По-скоро притесненията са, че явно има доста сериозни разминавания в това, което чувам от проф. Бакалов, от тези, които в момента имат документи и тези, които евентуално ще искат и ще искат да участват за получаване на такива обезщетения. Защото от 8 хиляди до 50 хиляди разликата е някъде около близо 7 пъти. Явно по този въпрос трябва още доста да се поработи. Дано тази комисия, която е сформирана между двете правителства, да съумее по-бързо да придвижи решението на въпроса. Защото това решение стои, както за българската страна, така и за турската страна. Знаете, че има и едно тълкуване на Европейската комисия. Там не се казва задължително, но така или иначе трябва да се уреди този въпрос. Това че българският парламент го разглежда в момента няма нищо страшно.

Ако няма други изказвания, да ви предложа проекта на решение и да гласуваме.

Днес, 04.02.2010 г., на заседанието си Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите реши:

Възлага на българското правителство да пристъпи към уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, като използва всички намиращи се в негово разположение възможности и средства.

Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Който е против? Трима „против”. Който се въздържа? Седем „въздържали се”.

Не се приема решението.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене