Ще се наложи военно-морска блокада на Либийската Джамахирия, решиха посланиците на ЕС, в което НАТО ще участва.

Часове по-късно на 23 март, от Брюксел, централата на Пакта изтече съобщение, че е започнала военноморска операция по налагане на оръжейното ембарго срещу Либия от НАТО, в която България няма да участва.

С тези две решения Европейският съюз и НАТО нарушават Устава на ООН, който е изграден на принципите на международното право и с който тези две организации са длъжни да се съобразяват в действията и решенията, които вземат.

Страните-членки на НАТО, при подписване и приемане на Устава на Пакта на 4 април 1949 година във Вашингтон, окръг Колумбия

Като първи текст са записали:

“Договарящите се страни се задължават в съответствие с Устава на ООН мирно да решават всички международни спорове, в които могат да станат участници – без да поставят под заплаха световния мир, безопасност и справедливост, а също така да се въздържат от употребата на каквито и да било сила и заплахи, и тяхното утвърждаване в международните им отношения, в случай, че не противоречат на целите на ООН.”

Само този текст е достатъчен, за да се види, че двете организации са в абсолютно нарушение на Устава на ООН, където са залегнали основно принципите на международното право...

На 23 март стана ясно, че съюзниците още не са се споразумели Пактът да поеме от международната коалиция управлението на зоната, забранена за полети над Джамахирията, макар планирането за това да е завършено, съобщи говорителката на пакта Оана Лунджеску.

В изброените и определени за участие страни-членки на Алианса името на България ни фигурира, въпреки напъните на някои привърженици на американските интереси ние на всяка цена и независимо от разходите и лошо оборудваната фрегата да участваме в действията срещу Либия!

Как се стигна до поредното унижение

Съобщението за поредното унижение и отсвирване на страната ни от съвместни действия с НАТО дойде на фона на хвалбите на външния министър, че в ООН разбрали позицията на българския министър-председател за Либия и я приели добре!?

Пита се: Коя позиция научиха в ООН – сутришната или вечерната, и ако е вярно твърдението на Николай Младенов, че одобрявали мнението на Борисов, то в ООН знаят ли изобщо за това, поне чували ли са?

За 11 часа премиерът Борисов си смени мнението, като различното становище за участието на България в съюзническата операция Либия, бе прочетено от правителствения пресцентър.

На 22 март бе тиражирано от официални правителствени институции, че България влиза в тази военна авантюра с въоръжена сила, с използване на специални части - БНТ го съобщи в централната си информационна емисия в 20,00 часа и съобщението гласеше:

България има възможност да вземе участие в коалиционната операция, като изпрати фрегатата “Дръзки” да патрулира във водите около Либия.

Корабът вече е изпълнявал подобна мисия в Ливан.

Ако бъде взето подобно решение на кораба освен екипажа от 160 души ще се качат морски тюлени и представители на специалните части.

Специални част и морски тюлени – следователно фрегатата няма да бъде използвана само за охрана на морското пространство, както твърдяха външният министър, военния министър и премиерът.

Т. е. спецчастите и тюлените, които ще се качат на “Дръзки” ще бъдат използвани за десантни действия, а не за да охраняват либийското морско пространство.

Контраадмирал Пламен Манушев, командир на Военно-морските сили: “... разбират ситуацията, мотиривани са и са готови да изпълняват поставената задача. Непорседствената подготовка е предизвикателство...

... Днеска обсъждахме криптовръзка, т. е. връзка със съюзниците в реално време, коментирахме неща като как при нужда ще се евакуират от борда на кораба при нужда...

Тази фрегата е купена за 32 млн лева и е стара точно 41 години, коребът не е пригоден заизползване на хеликоптери, което ограничава възможностите за наблюдение извън директния хоризонт.

По отношение на бронебойността, не съществува бронебойност изобщо, което означава, че корабът е изключително уязвим при евентуални терористични атаки.

Модернизирането на този кораб не се изплаща, и като се вземе в предвид, че на него в настоящата мисия ще има специални части и тюлени, то той явно ще се използва за дебаркиране...

В същото време, докато в София в коридорите на властта въвеше някаква суматоха по позицията и участието/неучастието на България в Либия – в Москва бе министърът на отбраната на САЩ, Робърт Гейтс, който заяви, че коалиционните сили ще оттеглят в най-скоро време ще прекратят активната фаза на военната операция.

На трето място в Европа възникна спор и разцепление по отношение на военната операция в Либия – това се случи в НАТО и след изявлението на Роберт Гейтс, че Щатите до 48 часа се оттеглят от операцията, тъй като е свършена основната работа по осигуряването с въоръжение, по лансирането на ракети, по заглушаването на либийската военно-въздушна отбрана.

Така Щатите решиха да оставят командването в ръцете на Франция и Великобритания, докато германия бе против, Турция бе против, а Франция не искаше да предаде командването на НАТО, тъй като била компрометирана организация.

Когато политиката и дипломацията вече не са в състояние да променят каквото и да било – идва наред войната. Това показва случващото се в Либия.

В тази посока е не понятно точно кога и как водиха дипломатически преговори страните от Европейския съюз и САЩ с Либия, след като държавния секретар на Щатите ултимативно поиска кадафи да се оттегли от властта и то след като официален Вашингтон вече бе припознал либийската опозицеия като легитимна.

Кадафи е диктатор – по това едва ли някой ще седне да спори, но Кадафи е такъв, какъвто го създадоха западни лидери като Тони Блеър, Саркози, Берлускони.

Списание “Икономист” публикува, че западни лидери са били спонсорирани от Кадафи, а преди да се оттегли Блеър отиде и се срещна с Кадафи. А по-късно стана негов съветник и основен гарант пред американските банки, където либийският лидер превеждаше милиардите си.

Соломон Паси предложи Муамар Кадафи да стане председател на Комисията по правата на човека в ООН, а сега не желае да си спомня този позорен факт.

България също бе употребена от Франция, Великобритания и САЩ по време на “тихата дипломация” около процеса срещу българските медици, той като извлякоха редица дивиденти и голям бизнес с Кадафи, докато в същото време забраняваха на българските политици да предприемат по-ефективни действия по този процес, изтезания и смъртни присъди.

Съюзниците в смехотворно назованата Коалиция на желаещите вече нарушиха резолюция 19-73 като бомбардираха цивилно население и обекти, танкове, а както въэрвят събитията нищо чудно да предприемат и сухопътна операция в Либия.

В Близкия изток каквото и да се случи винаги в основата са или петрол, или палестинци, или различни ислямски течения.

Според Резолюция 19-73 трябва да се създаде зона, свободна от полети, но тя не предполага окупация или сухопътни операции на територията на Джамахирията.

Първоначално заявената цел бе да се предпази цивилното население от атаки по въдуха и с танкове от страна на Кадафи.

Какво се случи във войната с Ирак – има ли днес там демокрация, след като тази държава бе нападната с една голяма лъжа.

Там нямаше Резолюция и бе потъпкано международното прави, в Либия има Резолюция, но тя бе нарушена от авторите й и чрез нея се злоупотребява с международното право.

Решенията които се вземат чрез Глава седма от Устава на ООН са задължителни за страните – член 25 от Устава на ООН казва: “Членовете на Организацията се задължават да изпълняват решенията на Съвета за сигурност в съответствие с настоящия Устав. А това означава се се спазват основните принципи на международното право, които са изложени в член 2 на Устава. А един от основните принципи е забрана на употребата на сила и заплаха с употребата на сила.

Цитатът предполага ненамеса във вътрешните работи, да се сменят едни или други правителства...

Естествено, когато е налице геноцид, в Резолюцията липсва този термин, тогава може да се търси наказателна отговорност на отделни лица, включително ръководители на държави...

Т. е. Решението, което е взето с Резолюцията е задължително, но ако е налице спазване на принципите на международното право.

В случая с Либия е налице грубо нарушаване на принципите на международното право от страна и на Франция и Великобритания, а и сега – на НАТО.

В Ирак САЩ контролират на 100 процента петрола в Ирак – тук те също искат да сложат ръка на залежите след военните действия.

Важното е други държави да им свършат мръсната работа, а те започнали  с участие във военния конфликт ще се оттеглят, за да имат коз, че не са били във войната и не са убивали и разрушавали.

Журналистът Велизар Енчев цитира в предаването си в телевизия СКАТ, специалният пратеник на в. “Либерасион”, Кристоф Айят, който твърди, че при бомбардировката над Бенгази още в първия ден, осъществена от френски изтребители, е видял труповете на десетки войници, които са били на видима вързаст под 18 години, на които униформите били доста големи.

“Французите трябва да се срамуват” пише Айят.

В “Таймс”, специалният пратеник Антъни Лойд пише за същия “резултат” на “миротворците” – че бомбардировките са превърнали в касапница обекта, който са атакували. Бомбите са атакували войници на Кадафи, които са се оттегляли в посока Триполи и са вървели в мига, когато бомбите са ги ударили.

Планината роди мишка!

Никой от днешните управници не отчита, че много либийци са учили в България, а много българи са работили и работят в Либия – коментира д-рът по международно право Иван Генов.

Българският военен министър Аню Ангелов съобщи, че фрегатата може да участва в налагането на оръжейно ембарго на режима в Либия. Как ще налагат оръжейно ембарго след като в резолюция 19-73 няма такова решение?

Ангелов продължава да е неадкеватен след изявлението си, че няма да участваме, защото не сме поканени...

Продължението е, новото изявление на военния министър, че "Срокът на операцията не е известен. Според общия план на тази операция, който е конфиденциален, може да се включат и други кораби, включително и нашият", посочи Ангелов, цитиран от Медияпул.

Всъщност какъв план може да има и какъв срок иска Ангелов да се определи, след като операцията според Резолюция 19-73 бе за записано да се осигури “зона, свободна оп полети”, а не налагане на оръжейно ембарго!

Ангелов отново говори каквото му падне, както между впрочем правят и колегата му Николай Младенов, говорителката му и премиерът на страната.

Вместо да обясни във връзка с прозрачността дали фрегатата е съвместима с натовските стандарти на другите морски съдоте на страните-членки на НАТО.

Вместо да обясни колко ще струва тази разходка на “Дръзки”, който на всичкото отгоре не е и обезопасен.

Колко ще струва мисията на 160 души екипаж на “Дръзки”, плюс командировъчните на специалните части и тюлените – Ангелов пуска някава абсолютно ненужна и невярна информация на журналистите – колкото да каже нещо, защото сега му е паднало да е министър на отбраната!

Междувременно в личната си интернет страница президентът Георги Първанов за пореден път заяви, че България не трябва да участва във войната и че е резервиран към идеята НАТО да ръководи операцията.

Криворазбрания национален интерес на САЩ

Президентът Барак Обама увери високопоставени американски законодатели в понеделник, че военните удари срещу силите на „беззаконния” режим на либийския лидер Муамар Кадафи са в национален интерес на САЩ, съобщи АФП.

Председателят на Обединения комитет на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ адмирал Майкъл Мълън съобщи, че военната операция е тясно фокусирана върху прилагането на Резолюция 19-73 на Съвета за сигурност на ООН и не цели свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи.

На 23 март, един български журналист, Светослав Иванов направи най-силното интервю по темата “Либия” и телевизията, в която работи той - bTV, го излъчи!

Ето интервюто:

Бивш топагент на ЦРУ: България няма какво да спечели в Либия, останете неутрални

Легендарният агент на ЦРУ Робърт Беър години наред е бил сред  най-важните хора в секцията на ЦРУ в Близкия Изток. След като завършва кариерата си в службите, той е автор на много книги, една от които - "SEE NO EVIL" - служи за сценария на филма "Сириана”, взел "Оскар” през 2005 г. Главният герой Джордж Клуни всъщност изиграва Робърт Беър.

Боб, не мислиш ли, че живеем в доста нечестен свят. Западът създаде Саддам, след което Западът уби Саддам; Западът създаде Югославия, след това бомбардира Белград. Западът беше приятел на Кадафи, но очевидно идва неговият ред...

За да разберете това, трябва да се вгледате в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия. Това е страната, която фактически стоеше зад  "11 септември", защото терористичните актове бяха извършени от 15 саудитци.  Когато сега Саудитска Арабия се намесва в Бахрейн, САЩ  си затваря очите.  Това е лицемерие и американците го знаят. Защо в момента не правим нищо в Йемен, където кръвопролитията са най-големи? Това е политиката на големите сили - те избират своите врагове според интересите си. В тази игра няма честност и нечестност.

Само до преди 2 години, всички обичаха Муамар Кадафи. Днес всички го мразят. Какви са истинските мотиви за тази омраза?

Какво се случи ли? Той беше добър съюзник, когато се отказа от оръжията си за масово поразяване, беше нещо като съюзник на САЩ по отношение на Ал Кайда. Но той никога не е бил харесван от американските управленски елити. По времето на Рейгън беше повдигнат въпроса - Кадафи ли наистина седи зад взрива на онази дискотека в Германия, заради която после беше бомбардиран? Още тогава той беше дразнител за силните във Вашингтон. Ние обаче имаме много по-големи врагове в Близкия Изток като Иран, от които Кадафи е доста по-слаб. Той е дребна цел. Ние загубихме войната в Ирак заради това, че нашите цели нямаха нищо общо с демокрацията, сега имаме още един диктатор, наследил Саддам - Малики. Това е арогантността на силните, която идва още от колониалните времена.

Тоест, как да разбираме - съгласен ли сте с военната намеса в Либия? Приемате ли аргументите на Париж, Вашингтон, Брюксел...?

За да си отговорите на този въпрос, трябва да помислите върху първоначалните мотивите на Италия, Франция и Великобритания. Те бяха свързани с емигрантските вълни, причинени от конфликта в Либия. Саркози има проблеми с популярността, той се нуждае от нещо подобно, за да остане в играта на предстоящите избори.

В същото време Италия е претъпкана с емигранти и изпитва страх от бежанците, които в момента са в Тунис и идват от Либия.

Какво се случва в момента в Близкия Изток и Северна Африка? Мислите ли, че някой или нещо провокира събитията там? Вашите колеги от ЦРУ, например?

(смее се) Не. В основата на всичко е разделението на двете основни течения в исляма - шиити и сунити. В момента в Близкия Изток се затяга напрежението между Саудитска Арабия и Иран. Според мен това са последствия от инвазията в Ирак през 2003 г., когато администрацията на Буш показа колко лесно се сваля един режим.

Кой е следващият според Вас? Сирия? Иран?

Мисля, че шиитски Иран ще оцелее в тази ситуация - голяма страна със силен режим, икономически стабилни. Погледнете към сунитите - те са падаща класа и именно това ще е аргумента на режима в Техеран – „Вижте другите страни, те се провалят".  Много ми е трудно да ви кажа кой ще е следващият, но събитията показват, че нещо се случва в Сирия, което ме изненадва. От там идват все повече лоши сигнали... Когато веднъж си отворил портите на Ада, особено в Близкия Изток, не знаеш какво ще последва...

И какво може да се случи?

Един барел петрол да удари 300 долара, 350 или 400... Кой знае? Това ще предизвика нова рецесия, тогава икономическото възстановяване ще се забави с години.

Ако бяхте съветник на българското правителство, какво бихте казали на София? Нуждаем ли се от каквото и да е участие в Либия в момента?

Твърдо не. Българите няма какво да спечелят от това. Много по-добре е да поддържате неутралитет, дори американците гледат да не се намесват сериозно, те го правят само заради Саркози. Американците знаят, че не можеш да участваш в конфликт в Близкия Изток без да заемаш страна, без да избиваш мюсюлмани. В настоящата ситуация това не е целта, но се случва. Колкото по-дълго продължава намесата в Ирак, Афганистан и вече Либия, толкова повече САЩ и Западът ще бъдат оцветявани с боята на колониалисти, което тепърва ще предизвиква още повече проблеми за нас.

Как ще преживеят управниците унижението, което демонстрира НАТО към нас, какво предстои в Либия и от “Фейсбук” ли започнаха революциите в арабските държави, или в основата на събитията там стои нещо друго?

Ако някой беше написал преди време, че арабското население ще започне от интернет революционни промени в държавите си, свалайки режими от десетилетия – щях да го приема за луд.

Днес това се случва, но дали е точно това, което виждаме? Или?

Има ли нещо смущаващо в Северна Африка, кое бе Знакът, че нещата не са както Някои организации искат да приемем?