Кои са политическите рискове за България

04 април, 2011 г., 04:49 ч.

София, /Reuters/ - България е най-бедният член на Европейския и твърде бавно се възстановява от дълбоката рецесия, която е намалила доходите и е довела до нарастване на безработицата. Всички тези фактори удрят по популярността на дясноцентристкото правителство, което е на власт.

Чувствителното и рязко поскъпване на горивата и храните, заедно с предприетите икономии и отлагането на реформите подкопа доверието към управляващите, които все още държат властта здраво, благодарение подкрепата на националистическата партия „Атака”, пише Ройтерс в коментар на Цветелина Цолова, посветен на страната ни.

Агенцията представя в публикация от 4 април т. г. своите прогнози за политическите рискове пред България, както периодично анализира и състоянието на други държави.

Подкрепата за правителството

Подкрепата за ГЕРБ на Бойко Борисов започна да ерозира още след победата на изборите през 2009 г., падайки от 40 на сто до 24,4 на сто.

Предстоящите президентски и местни избори могат да променят баланса на силите.

Президентът-социалист Георги Първанов обяви плановете си за завръщане в активната политика и според анализаторите той може да се окаже предизвикателство за Борисов, чиито мандат изтича през 2013 г.

Кои са рисковете:

Колко подкрепа ще изгуби ГЕРБ заради икономическите трудности? Възможно е управляващите да бъдат поставени под нарастващ опозиционен натиск и вотове на недоверие в парламента.

Малко вероятно е политическата несигурност да повлияе върху лева, защото той е обвързан с еврото, но може да увеличи разходите по обслужването на държавния дълг на България и да повиши лихвите, при които страната си осигурява външните заеми.

Корупция, организирана престъпност

Корупцията и организираната престъпност все още са петно върху имиджа на балканската страна, и то 20 години след падането на комунистическия режим. Протекционизмът при сключването на бизнессделки отблъскват чуждите инвеститори и спъват икономическия растеж.

Германия и Франция принудиха Брюксел да отложи приемането на България и Румъния в Шенгенската зона заради опасенията за корупция в страната.

Способността на правителството да се справи с корупцията бе разколебана след като през януари в медиите изтекоха записи, в които лично министър-председателят Бойко Борисов предлага на собственик на пивоварна защита срещу митническа проверка.

Премиерът отрече да е извършил подобно нещо и заяви, че изтеклите записи са резултат от усилията на кабинета да прекъсне корупционните връзки между висшите нива на държавната власт и организираната престъпност.

Очакванията на Брюксел са правителството на Бойко Борисов да представи по-категорични резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, за да запази доверието на ЕС, да спечели доверието на инвеститорите и да подсигури влизането на страната в Шенгенското пространство", пише Ройтерс.

Дали правителството ще запази своята политическа воля да се бори срещу корупционните практики? В краткосрочен план това едва ли е в състояние да окаже влияние върху икономиката, но ще изпрати важен сигнал, че България става по-добро място за правене на бизнес.

Слабата икономика

Кабинетът предвижда икономически ръст от 3,6 на сто през тази година, след като увеличеният износ започна да изтегля бавно страната от рецесията през втората половина на 2010 г. Ръстът на тези процеси ще продължава да бъде по-бавен, тъй като бумът на недвижимите имоти от преди световната икономическа криза няма да се повтори.

Правителството замрази пенсиите и заплатите и оряза публичните разходи с 20 процента през 2010 г. и ще заяви, че ще продължи с тази политика, за да се справи със спада на търсенето.

Повече от 120 000 работници изгубиха работата си през изминалите две години. Безработицата през февруари е 9,8 на сто. Повече от една пета от населението живее с по-малко от 6,5 долара на ден. Броят на безработните младежи се удвои.

Въпреки кризата спешна е необходимостта от отлепване на икономическия растеж от дъното, засега растежът остава слаб, а от тук и данъчните приходи ще бъдат по-ниски от очакваното и вероятно по-високите социални разходи, ще затруднят кабинета “Борисов” в усилията му да намали наполовина бюджетния дефицит поне до 2.5 на сто.

Към първото тримесечие на 2011 година инфлацията нарасна до 5,2 на сто за година, като в края на февруари очаквания 0,5 процент за икономически ръст бе забавен, тъй като скокът в цените на храните и горивата придвижи бързо  покачването на световните цени.

Кои са рисковете:

Ще се сбъднат ли прогнозите на правителството за ръста на икономиката? Това би могло да увеличи разходите по обслужване на дълга и да затрудни включването на България в международните пазари.

Дали правителството ще отстъпи от своята фискална политика, за да запази имиджа си преди предстоящите президентски и местни избори?

Реформи, еврофондове

Кабинетът обеща да реформира здравеопазването, но реформата удари на камък след като лекари излязоха на протести срещу недофинансирането на системата и затварянето на болници.

Заплахи за масови протести пък удавиха реформата на пенсионната система.

Дали правителството ще успее да повиши усвояването на средства от еврофондовете?

Усвояването на европейските фондове върви по-добре през последната година, но въпреки това страната успява да усвои едва 10 процента от общо 7 млрд. евро евросредства, достъпни до 2013 г. Причините за тази липса на усвояемост на евросредства продължава да е мудна администрация и липса на добре подготвени проекти.

Провалът в това може да отблъсне чуждестранните инвеститори, да забави подобряването на инфраструктурата и да навреди на икономическото възстановяване.

Кои са рисковете:

Дали България ще продължи реформите или страховете на управляващите от евентуални протести ще забавят промените?

 

Коментари 

 
+3 #1 Недялко Шаллиев 2011-04-05 15:13
Госпожо Манолова, основният проблем наистина е слабото ни стопанство - показателно е, че на един бяха напомнили "Икономиката, глупако!". Непризнаването на този факт и невзимането на мерки за някакво читаво "постепенно и целенасочено съживяване", води до укриване на реалните числа за безработица, до обезлюдяване на цели области, до периодично "бодряшко-малоумно-дянковско излизане от кризата", до институционален разпад и т.н...За да се разбере какво пиша, могат да се видят данни например за държави-нечленки на ЕС - Конфедерация Швейцария и Кралство Норвегия - ниска безработица, силни икономики - хич и не мислят за съюзно членство и за еврозона. Проблемът обаче е и в конкретните държавни ръководства и преобладаващ населенчески манталитет...Виждайки разликите, нещата се изясняват.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене