Кой ще удари черния печат на лицето /не му знам в момента гражданството, затова го обозначавам така – Л. М./ Паница в паспорта и ще го прогони с шутове от България, след като за кой ли път бе потвърдено, че не друг, а ЦРУ е изфабрикувало българската следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори?

Кой ще прогони това лице, което опозори България, плати, за да бъде съсипан животът на един невинен човек като Сергей Антонов с платените лъжи, които сипеше Клеър Стърлинг срещу Антонов и България?

Ще се извини ли италианското правосъдие, ще се извини ли

Книгата на Стърлинг

италианската държава за това, че поддържаше толкова години жив мита за това, че българин има пръст в атентата срещу главата на римо-католическата църква?

Защо мълчи и къде се скрие продуктовото позициониране на Димитър Паница наречено Татяна Ваксберг и Калин Манолов, които участваха активно в хулите срещу Антонов и България и поддържаха измислиците като платените американски клакьори, че българската държава, и в частност Сергей Антонов са в дъното на това покушение?

Един от най-гласовитите, който тръбеше, че има българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори бе Калин Манолов. Етот какво написа той по темата и оставям на читателите да преценят към днешна дата как звучат думите на този така наречен журналист поз заглавието “Мъртвите не пеят”:

“Това е отговор на статията на Кеворкян в "Труд" от преводача на книгата "Времето на убийците" Огнян Дъскарев. Той дори не си е правил труда да я предлага на "Труд"- статията му излезе в електронното издание на "Демокрация днес" този понеделник. Публикувам я на моя блог с негово съгласие заради безспорното й качество и допълнителната информация, която дава по случая "Антонов".

Преди много години на български беше издадена книга с това заглавие от словашкият писател Рудолф Яшик. Книгата е от най-силните, които съм чел за войната. Спомних си за нея във връзка със статията на г-н К. Кеворкян, с интересния надслов “Сезонни дупедавци” от 7 август т.г. във в. “Труд”. В статията г-н Кеворкян се занимава с трима покойници – папа Йоан-Павел II, Клеър Стърлинг и Сергей Антонов и остро критикува издателска къща “МаК”, задето публикувала книгата на К. Стърлинг “Времето на убийците”. Г-н Кеворкян е против българската следа в покушението срещу папата и в подкрепа на това цитира тогавашният директор на ЦРУ, Бил Кейси, който през януари 1983 казал, че българската следа е празна работа. Всъщност, изявлението на г-н Кейси е съвсем логично. Той не би могъл да каже друго, защото в края на 1982 и през цялата 1983, именно това внушават

Клеър Стърлинг

световните медии. Те цитират неназовани източници на ЦРУ и другите западни тайни служби, освен италианските, които, отхвърлят българо-съветското участие в атентата срещу папата. На 9 ноември 1982, ден преди смъртта на Брежнев, заместник-резидентът на ЦРУ в Рим заявява на италианския вътрешен министър, че италианските власти “нямат доказателства” за българската следа. В следващите месеци в “Ню Йорк таймс”, “Кориере дела Сера”, “Нюзуик”, “Лос Анджелис таймс”, “Ла Република”, Би Би Си, лондонския “Таймс”, се появяват серия от статии и съобщения с една цел – да оневинят и омаловажат обвиненията срещу КГБ и КДС за участие в покушението. На 6 януари 1982 “Ил Джорнале” съобщава, че официалните власти във Вашингтон, Лондон, Париж и Бон считат, че е “абсолютно немислимо Съветския съюз да действа толкова нагло и безразсъдно”.

Причината за това е една – целият Запад, с изключение на Италия, си е затворил очите за вероятните извършители и поръчители на покушението, за да не бъде провалено започналото разведряване. Точно заради това г-н Кейси произнася думите, които толкова много харесват на г-н Кеворкян. Трябва да отбележа, обаче, че други видни личности, необременени с власт, твърдят нещо друго. Бившият директор на ЦРУ Ричард Хелмс твърди, че “атентатът срещу папата има всички белези на операция на КГБ”. Збигнев Бжежински казва на Клеър Стърлинг през май 1983 в Рим, че “трябва да си фанатик” да вярваш, че българските тайни служби не са го направили.

По-нататък в статията г-н Кеворкян дава думата на Клеър Стърлинг, която в края на 1989 заявява,че пълното разследване на случая ще изчисти името на българския народ. Съвсем вярно и точно изявление. Защото българският народ няма нищо общо с вероятните българо-съветски автори на атентата. Точно толкова общо има и арменският народ от АССР /Арменската съветска социалистическа република/, която беше в състава на бившия СССР. Но г-н Кеворкян не е доволен – той очевидно иска да бъде изчистено и името на КДС и КГБ. Затова дава думата на бившият висш служител и известен противник на българската следа, Мелвин Гудман, който, разбира се казва, че такава няма...

Кой е Мелвин Гудман и каква е историята му:

Мелвин Гудман е бил старши и главен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнавания и изследвания към Държавния департамент, както и съветник по разузнаването на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон.

Експерт по Източния блок. Генерал от ЦРУ.

По онова време, в момента на интервюирането му, месец юни 2003 година – професор Гудман е старши сътрудник и директор на проекта за национална сигурност към Центъра за международна политика. Председател на катедра по международни отношения към Националния военен колеж на САЩ. Наблюдаващ професор на правителството към Американския университет. Професор доктор в Университета в Индиана. Съавтор на книгата „Войните на Едуард Шеварнадзе”.

На 18 май 2003 година в телевизионен мост с Балтимор, американският писател Том Кланси заяви във „Всяка неделя”, че вероятно българите са замесени в атентата срещу папата.

Но да вървим по реда на аудиозаписа:

Месец по-късно, на 22 юни, един от най-известните анализатори на ЦРУ за Източния блок, проф. Мелвин Гудман отговори на Кланси и повдигна завесата по така наречената българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори:

Проф. Мелвин Гудман: ...Работих в ЦРУ от 1966 до 1990 година. След като завърших висшето си образование, учих руската

проф.Мелвин Гудман

дипломатическа история и американската външна политика, работих по дисертация по руско-американските отношения... тогава реших, че е уместно да работя като аналитик в ЦРУ за няколко години, които по-късно очевидно станаха 24.

К. Кеворкян: Кой беше директор на ЦРУ тогава?

Проф. Мелвин Гудман: По онова време Ричард Хелмс беше директор на ЦРУ... наскоро излязоха мемоарите му, почина преди три години...той е един от по-противоречивите

Журналистът Кеворк

Кеворкян

директори така да се каже всъщност...

К. Кеворкян: Проф. Гудман, на 18 май разговаряхме с многоизвестния писател Том Кланси. В новата му книга “Червеният заек” той твърди нещо..чуйте го:

Т. Кланси: Това е книга за покушението срещу папата.

К. Кеворкян: В книгата си ти казваш следното, шеф на КГБ казва, когато някой трябва да умре, обикновено българите поемат задачата вместо нас. Това изглежда невероятно...

Кланси: Ами тук се смята...защо според Вас да е невероятно?

Кеворкян: Ами ЦРУ например би ли поръчало на съюзническа секретна служба да извърши убийство?

Кланси: Ами като позастаря КГБ, струва ми се, че не можеше да се справи с тия работи, пък и станаха по.добри... Затова прехвърляха мръсната работа на други... Тука хората смятат, че КГБ е поръчала на България да извърши тия неща!

Кланси не е чувал за проф. Мелвин Гудман, а що се отнася до твърдението на Гудман, че българия не е замесена в покушението срещу папата, Кланси казва:

Може и така да е, но нека да не забравяме, че аз пиша романи, а не история!

Книгите на Том Кланси имат големи тиражи, следователно лъжата, че България е замесена в атентата срещу папата продължава да се разпространява – обръща се към Гудман К. Кеворкян.

Проф. Мелвин Гудман: Мисля, че за това трябва да се съжалява. Както каза г-н Кланси, неговият свят е свят на художествената измислица...Той разказва истории!

Гудман е в студиото, след като е излязло интервю с него, осъществено от журналистката Алексения Димитрова от в. “24 часа”. В това интервю проф. Гудман казва, че не вярва в българската следа. Със същия въпрос се обръща към професора и водещият Кеворкян:

Кеворк Кеворкян: Не вярвате или Сте сигурен?

Проф. Мелвин Гудман: Не, не вярвам..

А. Димитрова: И за това подадохте оставка като анализатор на ЦРУ?

Проф. Мелвин Гудман: Да, това беше главната причина, От сведенията от 1981 до 1985 година, ЦРУ разполагаше с много солидни сведения, че България не е участвала, нито Съветския съюз! Все пак

Алексения Димитрова

директорът по онова време Уйлям Кейси и неговият заместник Роберт Гейтс поръчаха документ или паметна записка, в който българите и Съветите се посочват един вид като заговорници за убийството на папата. Всичко това се е извършило в тайна, аз не бях уведомен. Когато научих за тази Докладна записка, официално протестирах пред г-н Гейтс с аргумент, че всичко това нарушава етиката на разузнавателната работа и разузнавателния анализ. Затова и реших да се оттегля... Една година по-късно Роберт Гейтс беше посочен за директор на ЦРУ за втори път, от президента Джордж Буш-старши и аз свидетелствах пред Комисията на Сената, която трябваше да утвърди назначението на Роберт Гейтс, настоявах за това той да не бъде назначен, тъй като човек, който изопачава истината, който лъже – не би следвало да заеме такъв пост!

Знакът, мотото на ЦРУ, който е изписан над вратата е цитат от Библията: Истината освобождава” Г-н Кейси не се интересуваше, г-н Гейтс не се интересуваше от истината, че те никога не би трябвало да попадат на този пост! Твърде прискърбно е, че те са заемали този пост и така възникват редица въпроси и за днешното положение – за Ирак, за оръжието за масово унищожение...

Можем ли да вярваме на онова, което казва правителството на Съединените щати? Тръгнеш ли по този път на изопачаване на истината, дори с малко, не можеш да спреш. И загубиш ли един път доверието на хората – компрометираш ли честта си, проблемат става сериозен. Това стори американското правителство през 80-те години – чрез ЦРУ, а сега ставаме свидетели как самото президентство, самият Бял дом... попада под такива обвинения за изопачаване на истината.

Ал. Димитрова: Вие казвате, черз 1985 година е поръчан този Доклад... На кого беше поръчан?

Проф. Мелвин Гудман: Докладът беше поръчан от директора на ЦРУ Уйлям Кейси, а той е дал на своя заместник, Роберт Гейтс, а Роберт Гейтс се обърнал към своите аналитици и поръчал да напишат този Доклад с указания – материалът да бъде разпространен само сред хората, които работят по него, т. е. трима експерти, които трябвало да докладват пряко на своя ръководител, който пък на свой ред да докладва на Роберт Гейтс. Виждате,        това е една разработка, направена при пълна тайна – не така работи ЦРУ, твърде необичайна е такава практика дотогава за ЦРУ.

Ал. Димитрова: Преди няколко весеца Вие ми казахте, че Българин е донесъл в ЦРУ българската следа...

Проф. Мелвин Гудман:... имало е български източник, че българите са участвали в ...това не е било особено надежден източник. Оперативната дирекция на ЦРУ е знаела това, че източникът не е надежден и въпреки това официално е докладвала...но директорът на ЦРУ се запознал с Доклада в чернова и оттам нататък, може би това, което той е очаквал да прочете... е поръчал Справката... Този българин обаче не е участвал в изготвянето на самата Докладна записка, той не е виждал, не е разговарял с хората, които са я изготвили... Той е един източник, който е използван, таен източник, с която информация се е злоупотребило...

Гудман не е виждал този източник, не така се е работило...

Алексения пита дали професорът е наясно с екипа на Центъра за международни стратегически изследвания, в който са били и Алекс Алексиев, и Пол Хенци, и който екип е бил ръководен от Збигнев Бжежински.

Професорът пояснява, че човек в ЦРУ работи по преките си задължения и информацията, с която разполога касае точно и само тези задачи и задължения.

Ще цитирам останалата част от разговора с Гудман във “Всяка неделя”, публикуван в рубриката, която води Кеворкян във в. “Труд”, под заглавие “Приказки за телевизията” - СЕЗОННИ ДУПЕДАВЦИ/И убийци с думи:

К.Кеворкян: Има ли връзка между този доклад и разследването по-късно на Клеър Стърлинг?

Проф. Мелвин Гудман: В началото на 80-те години Стърлинг твърдеше, че Съветският съюз отговаря за всички терористични актове в Европа. Много от твърденията в нейната книга са буквално черна пропаганда…Бил Кейси си купил екземпляр от книгата на Стърлинг/ Бел.: „Мрежата на терора”/ и запитал своите сътрудници: „Добре, защо ние не пишем такива анализи, каквито ги пише Клеър Стърлинг?” Няколко години по-късно тя вече конкретно написа за атентата срещу папата, обвинявайки българите и руснаците. И до голяма степен тази работа беше свързана с инициативата на Кейси. „Ню Йорк таймс” подхвана нейната история… Имаше един нюйоркски сенатор тогава – Д Амато, също човек с особена подозрителност и антисъветски настроения, и той рекъл: „Ами, ако „Ню Йорк таймс” смята, че руснаците са се опитали да убият папата, какво върши ЦРУ?”

И тогава Уилям Кейси подхвана тази следа, защото трябваше да свърши нещо, понеже сенаторът се бил ядосал. Но както ви казвам, Клеър Стърлинг е силно дискредитирана авторка, голяма част от онова, което тя пише, е чиста пропаганда…

К.Кеворкян: Но защо директорът на ЦРУ попада в този капан? Жертва на каква доктрина всъщност става той?

Проф. Мелвин Гудман: Бил Кейси не попада в капан. Недейте го изкарва някакъв наивник, добряк, който може да бъде използван за чужди цели. Самият Бил Кейси гледа на историята като на конспирация. Той е идеолог…Той категорично смяташе, че Съветският съюз отговаря за всяко световно бедствие и до голяма степен се противопоставяше на усилията на тогавашния държавен секретар Джордж Шулц за постигането на някаква разведряване между Америка и Съветския съюз. Смятам, че Бил Кейси поръчва тази докладна записка, за да може да я поднесе след това на президента и да изобличи държавния секретар Джордж Шулц като наивник, и оттам да тръгнат нещата с „империята на злото”…

К.Кеворкян: Да се поставим на мястото на Кейси. Какъв успех е имала тази операция през неговата оптика, по какъв начин е поразила България?

Проф. Мелвин Гудман: Едно нещо трябва да знаем – Бил Кейси не е имал намерение да удари България. С тази докладна записка той всъщност се прицелва в Кремъл… А това, че от дългосрочна гледна точка ще пострада престижът на ЦРУ, е абсолютно без значение. Неговата лоялност не е към ЦРУ, а към самия себе си.

К.Кеворкян: Може ли да се каже, че в този случай ЦРУ е било нещо като идеологически инструмент? Или поне Кейси?

Проф. Мелвин Гудман: В повечето случаи ЦРУ твърде добре си върши работата. С изключение на този случай на оценка на атентата, за който отговарят двамата – Гейтс и Кейси. Тогава бе извършена манипулация на цялото ведомство от директора и неговия заместник… И, все пак, не бих преценявал ЦРУ по този един-единствен случай. Очевидно тогава анализът е бил твърде компрометиран, твърде безчестен, но в сравнение с цялостната работа на ЦРУ това може да се нарече изключение…”

Не стига, че бе доказано категорично участието на ЦРУ в изфабрикуването на българската следа, нещо, в което малцина българи се съмняваха, днес Паница има наглостта да раздава награди за гражданска доблест! Той, който плати за опозоряването на Антонов и България, и се хвалеше, че е спонсорирал излизането на книгата й за българската следа!

Едва ли ще дочакаме ЦРУ да се извини на нашата държава за тази мръсна инсинуация, която съсипа живота на един абсолютно невинен българин, Сергей Антонов, като го прати преждевременно в гроба.

Сергей Антонов умря забравен, сам, с тотално съсипан живот.

Едва ли ЦРУ ще поднесе извинения и на днешния си евроатлантически партньор в НАТО, България, за това, че е знаело за клеветите около това покушение срещу папата. Обикновено САЩ не се извинява за нищо причинено, а най-малко за раздухани клевети и убийства. Тогава защо да очакваме ЦРУ да се извини и да губим време?

Соломон Паси, който плака за НАТО, все още не е проронил и дума за реабилитацията на България! И едва ли ще го направи... За него бе достатъчно да ни натика в НАТО, да доведе папата на посещение в България... и толкова!

Не се намери и няма да се намери мъж сред политиците ни, който да поиска извинение от ЦРУ, американската администрация, Италия и италианското правосъдие!

В края на миналата година двама български министри – Роден Плевналиев и Трайчо Трайков бяха въвлечени от лицето Паница да връчват награди “Най-добър корпоративен дарител”!

На страницата на създадения от американците Нов български университет има в менюто и за Фонд “Дими Паница”!

От това учебно заведение и по-точно от въпросната фондация се пазаруват журналисти и се тровят душите на младите хора с рекламата на едно лице, платило да се опозори държавата ни!

Една от наградите за гражданска доблест “Паница” бе присъдена от жури в състав: д-р Желю Желев, Боряна Димитрова, Валентин Чиликов, Валери Запрянов, Георги Господинов, проф. Ивайло Знеполски, Меглена Кунева, Михаил Иванов и Хари Харалампиев.

Да се спрем само на няколко имена от това жури:

Желю Желев – бивш президент, усъмнил се във вината на България по атентата срещу папа Йон Павел Втори;

Меглена Кунева – снаха на члена живковото политбюро Иван Пръмов, дъщеря на един от буфосинхронистите, предала интересите на България при водене на преговори за присъединяване към ЕС на тъмно. Същата получи дивидентите си от услугата по затварянето на АЕЦ “Козлодуй” с назначението си в банка “Париба”. Работила е и в Българско национално радио, но никой не помни днес това нейно присъствие там!

“Паница бе и в дъното на искането за българските архиви от Москва” – защо и като какъв така и не бе обяснено.

"Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година" - каза в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия Ленко Ленков, от фондация "Дими Паница".

Кои са тези “ние” и каква е връзката им с дейността на Д. Паница по пускането на така наречената “българска следа” и опозоряването на един невинен като Сергей Антонов?

Сега вече, когато архивите са в ръцете на министъра на финансите?!? Симеон Дянков, те като нищо ще бъдат в услуга на американците, още повече, че около това лице нещата не са съвсем ясни.

Къде е бил самият Дянков, след като от Световната банка са го натирили и то месеци, преди да се появи у нас...

Все пак нека да не забравяме, че Симеон Дянков е човекът, който си прави каквото си иска и никой не му държи сметка за това.

Ще припомня заради книгата на Стърлинг, позоряща България "Времето на убийците", държавата ни дълго време бе сочена с пръст като терористична държава, организирала покушението на главата на римо-католическата църква. Историята около Паница и Стърлинг е интересна с това, че преди време излезе публичният Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешният министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ, от времето, когато шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща - бел. Л. М./. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел направи впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти".

Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, за известен период от време - министър-председател на Италия. Та Андреоти написа кратко и ясно:

"България няма участие в покушението."

На това изявление на политика и бивш премиер на Италия, Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата пред журналистката Алексения Димитрова, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти. /По необходимото уточнение кой и кога написа пръв в печата потвърждение на “създаването на българската следа”, как и пред кого Гудман подробно разкри историята с измисленото участие на на България в атентата срещу папата – четете в продължението – бел. Л. М./

Тук идва и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да?

За един друг интересен момент от дейността на Паница научих една сутрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването на Мира Баджева „Отпечатъци”. По повод филма, който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови и да се забрави как бе опозорено името на България!

В публикация, излязла в “Хроники” бе изнесено, че с неограничен бюджет, благодарение на Джон Паница, журналистката Клеър Стърлинг пътува из Турция, страни от Близкия Изток, Западна Германия, САЩ, Франция, Италия, за да може един ден да издаде своята книга-клевета за родината на спонсора си! Набедяването на България в книгата на Стърлинг е умишлено се оказа днес - това е факт, както е неоспорим факт и следното, върху което обръща внимание писателят Асен Марчевски в книгата си "Италианските потайности".

Забележете: Марчевски обръща внимание на връзката Стърлинг - Майкъл Лейдън, също американски журналист, специалист по въпросите на тероризма и Камората. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър /държавен секретар на САЩ от 22 септември 1973 г. до 20 януари 1977 г.- бел. Л. М./, на генерал Александър Хейг /държавен секретар при президента Рейгън - бел. Л. М./, работил е със Збигнев Бжежински /политолог, съветник на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност 1977-1981 г. - бел. Л. М./. Името на Лейдън се появява, на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба суперСИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя Л. М./. Та на този процес, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг. Генералът пропуска името на щедрия спонсор Паница, който има навика много да се засяга, когато стане дума за неговото "родолюбие".

Разузнаването на Щатите се възползва от журналистическите материали на Клеър Стърлинг, публикувани в изданието на Паница “Рийдър Дайджест”. NBC и Стърлинг са били направлявани от Пол Хенци, шеф на резидентурата на ЦРУ в Анкара.

И така: стриктно спазваща формулировката на ЦРУ, Стърлинг смесва действителни факти с манипулирани и неверни твърдения в книгата си, платена от Паница и България е опозорена!

По време на гостуването си у нас Йоан Павел призна, че българите не са замесени с половин уста и никой не разнищи това негово признание! Според папата това би следвало да се приеме и за извинение!

Нито президентът Желев се извини за съмнението, че България може би е участвала в този атентат, нито Петър Стоянов го направи.

Сега, след като излязоха на бял свят нови данни и се потвърдиха фактите от интервютата на Алексения Димитрова и Кеворк Кеворкян с проф. Мелвин Гудман – министърът на външните работи Николай Младенов трябва да поиска Италия и италианското следствие да се извинят на дъщерята и сестрата на Сергей Антонов! То други роднини не останаха...

Очаквам президентът лично да поиска извинение за позорното петно, което  ни лепнаха ЦРУ, Паница чрез Клеър Стърлинг, италиански магистрати, журналистически продукти на Паница и прочие.

Става дума за извинение към българската държава и един неин невинен гражданин, а не да това кой кога ходи на лов и дали има трофеи!

Няма да призовавам премиера Борисов да иска извинение, тъй като той има слабост към ЦРУ...

Става дума за умишлено опозоряване на държавата ни и един неин невинен гражданин и в този ред на мисли се надявам някой да се намери и разпореди да ударят черния печат на Паница, за да разбере, че е нежелан в тази страна!