Дянков и компания отстъпиха за Фискалния борд! Засега! Проф. Кръстьо Петков

Публикуваме мнението на професор Кръстьо Петков със съдействието и съгласието на автора й, тъй като с нея даваме трибуна  една аргументирана професионално позиция. В българския печат подобни мнения са рядкост.

След предаването по БНТ "Референдум" получих десетки обаждания по телефона и писма от зрители. Темата: "За или против Фискален борд /чрез промени в конституцията/" очевидно раздвижи духовете сред експерти, политици, граждани. Екипът, в който участвах, заедно с Проф. Боян Дуранкев и д-р Любомир Христов, отстояваше позиция против Дянковия Борд; отборът на пазарните фундаменталисти: Ганев, Ангелов, Богданов бяха твърдо "за", в т.ч. и за промени в основния закон.
а другия ден министър Дянков се срещна с президента на България Георги Първанов и получи категоричен отказ за подкрепа на екстравагантната инициатива. Негативна беше и реакцията на група експерти и депутати от БСП. Часове след това г-н Дянков заяви, че отлага предложението си за периода след изборите през есента. Тоест- за неопределено време.
Може ли този акт да се третира като победа на разума и икономическата логика? Според мен, да!Ще се обоснова защо...

Не е тайна, че лобито на неолибералната школа е изключително силно и активно в България. То се създаде още в началото на прехода, чрез финансираните от Джордж Сорос експертни мрежи /структури от типа "Тинк-тенк"/. Участниците в прехода от политическия елит, синдикатите и бизнеса, гражданските организации неведнъж са яли попарата на пазарните фундаменталисти.Да не говорим за гражданите и домакинствата, средния и малкия бизнес, превърнати в опитни зайчета на непрекъснати монетарни експерименти.

Отначало ролята на лобистите беше главно коригираща и просветителска-трябваше да лансират идеи, проекти и анализи, подпомагащи трансформацията на постсоциалистическата икономика на пазарна основа. Както се видя, тази войнствена кохорта от млади или идейно пребоядисани експерти пропагандираха един /според тях безалтернативен/ модел на пазарно стопанство- неолибералната ортодоксия. Шокова приватизация и форсирана либерализация на цените, тотална дерегулация на трудовия пазар, слаба/малка държава и неограничена свобода на бизнеса, крайно ниски/символични данъци и осигурителни вноски-това е част от инструментариума на ултра-неолибералните анализатори и лобисти, действащи на българска почва.

Ако инициативите им се изчерпваха само с пропагандна дейност, бедата щеше да е пренебрежимо малка. Но пазарните фундаменталисти и техните ментори, ползвайки се от подкрепата и на МФИ, проявиха завиден управленско-политически апетит. Те инициираха нови политически проекти /по-късно трансформирани в партии/, работеха върху проекто-закони, съветваха пряко премиери и министри.Фактът, че съветваха и леви/социалистически правителства, и либерали, и христяндемократи може да звучи странно, но е верен /той заслужава отделно внимание и по-пространен политологичен анализ/.

После дойде време и за тотална експанзия в медиите. Отначало- като гост-коментатори с алтернативни и екстравагантни възгледи; после, след като олигархичните и корпоративни кръгове в България придобиха контрол върху водещите медии,пазарните фундаменталисти се превърнаха в директни проповедници на абсолютно свободния пазар и в гневни/агресивни критици на всички специалисти, които се осмеляваха да заемат критична позиция спрямо експериментите на МВФ и Световната банка в източноевропейската икономическа зона.

Тази еволюция на момчетата от "люпилнята на Сорос" /заимствам израза от статия в един национален всекидневник/ може да се проследи в детайли в книгата на Достена Лаверн "Експерти на прехода". Никак не е случайно, че нейната публикация от 2010 г., изчерпана буквално за месеци, се превърна в обект на некоректно охулване от засегнатите персони /някои от тях, за съжаление, си позволиха да изкажат обидни квалификации за самия автор-явен признак, че са били засегнати на "болното място"/.

След това кратко въведение ще се върна към въпросния дебат. За онези, които са свикнали да възприемат аналитично позициите на един или друг специалист / което означава- да видят и неговия институционален бекграунд / вероятно е станало ясно още в началото, че целият екип на пазарните фундаменталисти изпълняваше ролята на колективен говорител и пропагандатор на министър Дянков В хода на дискусията обаче се разбра /след един точен "изстрел": въпрос на Любомир Христов към Богданов/, че идеята за Фискален борд е възникнала първоначално в лагера на неолибералните лобисти; после- по незнайни канали, е била припозната от неуморния експериментатор Дянков; от тази трансформация печелят и двете страни: лобистите, защото са успяли да внушат една фундаменталистка идея на човек, облечен във власт /което си е постижение за всеки посветен на дълга мисионер/; Дянков, защото получава шанс да се изяви отново като първопроходец и отличник на десния финансов фронт в Европа /това пък е неговата мания, формирана още докато е бил дребен, пътуващ мисионер на СБ/.

Затова смятам, че оттеглянето на законопроекта за Фискален борд е победа на разума над ирационалното мислене и поведение.Разбира се, заслуга за поражението, което претърпяха Дянкови компания, имат и няколко други институции и организации- синдикатите и президентът, ДСБ и ДПС /заели категорачна позиция против проекта в последния момент/, икономисти от академичните среди...

Победата е още по-значима, като се има предвид, че внесеният законопроект на практика преследваше и промяна в политическото устройство на държавата - елиминиране на инициативите и функциите на изпълнителната власт и общините при проектирането и изпълнението на данъчни политики. В условия на криза подобна промяна е крайно опасна!

В политическия и парламентарния дебат винаги е възможно една идея, претърпяла неуспех, да бъде възродена отново. Така е и с въпросния проект за Фискален борд. Посветените в европейските процедурни и политически маневри знаят, че подобен Борд е свързан пряко с друг стратегически проект: Пакт "Евро плюс", в който България, чрез своя премиер, вече е дала предварително /и прибързано/ съгласие да участва. Независимо, че нашата страна не е член на Еврозоната!!! Независимо и от унизителните условия за присъединяване към въпросния дискриминационен Пакт /по този въпрос вече писах неколкократно в Блога/.

Затова темата за финансовата стабилизация- с или без промени в конституцията, като национална политика или като задължение на бедните и периферни страни към големите/богатите държави в клуба "ЕС", ще продължи да е актуална още месеци наред.

---------------
ПП. Част от колегите, реагирали на предаването "Референдум" по БНТ, ми обърнаха внимание върху факта, че резултатите от мнението на т.нар. голямо жури са манипулирани. Как? Чрез задаване на подвеждащи, неточни или чисто сугестивни въпроси.
С това се повдига още една голяма тема-за коректността на данните, когато се ползват методи за сондиране на общественото мнение /било при електорални изследвания, при текущи сондажи или при оценки на словесни двубои от типа "Референдум"/.
Въздържам се постфактум да коментирам тази част от споменатото телевизионно предаване /вместо това публикувам извадки от писма, които получих от проф. Иван Ангелов и от Никола Ников-експерт от Русе/.
Не мога да отмина с мълчание обаче факта, че вместо Голямото жури да беше питано за фискалния борд, иницииран от Дянков, въпросите се отнасяха до това-искат или не финансова стабилност телевизионните зрители. Отделно стои проблемът за информираността на масовата публика относно стратегическите варианти за постигане на финансова стабилност, процедурите за конституционни промени, фискалните политики и прочее. Финансовото образование по начало е крайно ниско сред гражданите, които не се занимават специално с тази материя.

* * *

Извадка от писмото на проф. Иван Ангелов:

"Направи ми впечатление грозната манипулация с показването на мнението на голямото жури. В началото болшинството от около 70-75% беше в подкрепа на въпроса:Подкрепяте ли поддържането на финансова стабилност? Това беше нормален отговор. При второто му показване в края към него бяха добавени и думите "чрез включване в конституцията" с приблизително същите отговори. Това обаче са съвсем различни неща. Не знам защо не реагирахте?"

Извадка от писмото на Никола Ников:

"За това / има се предвид манипулацията с резултатите от допитването до Голямото жури-КП/ спомогна твърде много съдържанието на поставените въпроси, едната част от които не отговаряше на същността на проблема и объркваше зрителите, а другата част насочваше в погрешна посока дебатите.

Вижте как абсурдно звучат въпросите:

1. Смятате ли, че с промени в Конституцията трябва да се гарантира финансовата дисциплина в държавата?

2. Какво гарантира пактът за финансова стабилност – ниски данъци и по-ниски лихви по кредитите или замразени доходи и пречка за реформи на правителствата в бъдеще?

Тези въпроси отразяват ли политическата същност на инициативата на министър Дянков, онази политическа същност, която е свързана с тиха и законово регламентирана промяна на конституционно установения политически режим в Република България?

Пактът за финансова стабилност, предлаган от Симеон Дянков като вечен данъчен статут в Република България, възпроизвежда в масов мащаб имуществено разслоение в страната и несправедливо разпределение на националното богатство, на произведения национален продукт, което се явява главна причина за възникване на обществено икономическите и политическите кризи: справка – Голямата Депресия в САЩ и причините за нея. С този Пакт страната ни се обрича на перманентна криза, от която няма измъкване с политически средства – олигархията винаги ще може да купи 81 народни представители, щом сега купува 161!"


 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене