Откога недоразумението Николай Младенов се отъждествява с България?
Волните съчетания на министри от правителството на Бойко Борисов продължават с всичка сила. Външният министър отиде на екскурзия в Бенгази и призна бунтовниците за легитимна власт в Либия?! Такава вопиюща инфантилност и липса на професионализъм не е имало в историята на държавата още от времето на слизането на партизаните от шумата!
Няма да коментирам Монтанската юридическа школа, която е на път да остави ярък отпечатък върху времето на мандата на 41 Народно събрание. Но справка в документите на парламента показва, че Комисия по външна политика и отбрана е заседавала на 15 юни тази година в 16.30 часа и втора точка от дневния ред е била:
2.Запознаване на Комисията по външна политика и отбрана от ръководството на Министерството на външните работи с актуална информация за ситуацията в Либия.
Запознаването явно е било устно и вероятно се е въртяло около предстоящата екскурзия на Младенов за Бенгази, тъй като към документите за тази Комисия няма нито стенограма, нито внесен Доклад, нито дебат.
Проверка в документацията от заседанията на Министерския съвет пък показа, че решение на правителството за признаване на някакви бунтовници от Бенгази също липсва.
В стенограмите на парламента не е внасян документ за дебат и гласуване по бъдещото признание, което направи от името на България Николай Младенов по време на екскурзията си до Бенгази.
И въпреки това, на 28 юни гражданството беше изненадано с новината, че България признала бунтовническата власт в Бенгази!
Това бе оформено като съобщение и съвместно изявление и гласи:
България и Хърватия приемат Националния преходен съвет (НПС) в Либия като легитимен представител на либийския народ, се посочва в съвместно изявление на външните министри на двете страни Николай Младенов и Горан Яндрокович, разпространено от българското външно министерство.
Нашата подкрепа произлиза от разбирането, че НПС е способен да ръководи процеса на изграждане на демократична и единна Либия, основаваща се на върховенство на закона и придържаща се към най-високите международни стандарти за защита на човешките права, се отбелязва в изявлението.
Приветстваме "Пътя към демократична Либия", представен от НПС, подкрепяме неговата визия за нова Либия и имаме готовност да му помогнем в развитието на неговия капацитет да поеме своите отговорности и да съблюдава върховенството на закона, заявяват двамата външни министри.
Те изразяват увереност, че съветът ще продължи своята работа за подобряване на регионалната стабилност в тясно сътрудничество с международната общност, представлявана от Контактната група за Либия.
"Ерата на Кадафи приключи и той трябва да се оттегли незабавно. Обвинените в престъпления срещу човечеството ще бъдат подведени под отговорност пред криминален съд. Настъпва времето за истински политически процес на национално помирение и преход. Либийският народ, който се стреми към свобода и демокрация, демонстрира своята воля да бъде представляван от единен и приобщаващ национален съвет", се отбелязва в съвместното изявление.
Една глупост, след друга глупост – грамада от глупости и нарушения на международното право – това представлява всъщност е съвместното изявление на на Младенов и колегата му от Хърватия.
Но да карам поред:
Признава се държава.
Признава се държава с легитимно избрано правителство според действащите закони в нея.
Признава се правителство, което е показало на международната общност, че е върховен представител на народа...
Призовава се да се оттегли някой, който е политически легитимен върховен представител на властта в една държава – Муамар Кадафи изобщо не се вмества в тези рамки, тъй като Кадафи не заема официален пост в либийската политическа система, независимо че управлява страната над 41 години.
Интересно е как е била мотивирана заповедта за командировка на министъра на външните работи Николай Младенов за еднодневното му пътуване до Либия – на какво основание е бил изпратен там и с каква задача.
Неясно е и как е бил конституиран така нареченият Преходен национален съвет в държавата Либия, легитимиран ли е като законен преставител на властта в тази държава, след като министър Николай Младенов е имал насрочена среща с председателя на така наречения ПНС Махмуд Джибрил и с останалите членове на съвета, който се нарича в новините на международните агенции Временен.
Младенов отиде в Бенгази ден след като Международният съд в Хага издаде заповед за арест на Муамар Кадафи по обвинение в престъпления срещу човечеството.
Официален Триполи отхвърли заповедта за арест на Муамар Кадафи и юрисдикцията на Международния наказателен съд, предадоха агенциите. "Решението на Международния наказателен съд е прикритие за опитите на НАТО да убие Кадафи", заяви новият министър на правосъдието Мохамед ал Гамуди. Той подчерта, че неговата страна не е подписала Римското споразумение за Международния наказателен съд и не приема неговата юрисдикция.
НАТО и Либия
Мястото на Муамар Кадафи е на подсъдимата скамейка, но не е работа на НАТО да го арестува, заявиха в деня на екскурзията на Младенов до Бенгази от алианса.
Северноатлантическият алианс приветства заповедта за ареста на Кадафи, неговия син и директора на разузнаването, която вчера бе издадена от Международния наказателен съд. Тримата са обвинени в престъпления срещу човечеството. "Заповедта за арест е още един сигнал от международната общност до режима на Кадафи: вашето място е в съда, а не на власт в Триполи", заяви говорителят на НАТО Оана Лунгеску. Едновременно с това тя подчерта, че изпълнението на тази заповед не е работа на алианса, а на компетентните органи. "Нашият мандат е да защитаваме цивилните от нападенията" на войските на Кадафи, добави Лунгеску, имайки предвид резолюцията на ООН, която дава право на НАТО да действа в Либия.
Лунгеску е тази, която в началото на операзията в Либия каза, че „няма военно решение на войната в Либия”.
Пак тя заяви, че НАТО не се ангажира с изпълнение на заповедта на съда в Хага.
България е член на НАТО, но бившият военен министър и днешен министър на външните работи този път замина на своя глава за Бенгази за признае нещо, което е извън закона, а също така се нагърби да го стори от името на България без да има за това предварително решение на правителството или решение на парламента!
Каква работа имаше Младенов в Бенгази на 28 юни?
Либийският лидер Муамар Кадафи се е съгласил да остане настрани от преговорите за прекратяване на продължаващия от четири месеца конфликт в страната. Това съобщиха в комюнике африкански лидери, след разговори в неделя на 26 юни в ЮАР, предаде АФП.
Комисията на Африканския съюз за Либия „приветства приемането от полковник Кадафи да не бъде част от преговорния процес”, се казва в съобщението, без да има допълнителни разяснения.
На 28 юни, външният министър на Мали Сумейлоу Боубейе Майга заяви преди среща на Африканският съюз /АС/, че налице е общият консенсус, че за кризата в Либия не може да има военно решение. Това предаде АФП, позовавайки се на изявление на министъра в кулоарите на среща на закрити врата на външните министри на АС.
Президентът на ЮАР Джейкъб Зума изрази разочарованието си от решението на Международния съд в Хага да издаде заповед за арест на либийския лидер Муамар Кадафи, предаде АФП.
„Президентът Зума е изключително разочарован и обезпокоен от издаването на заповед за арест за полковник Кадафи”, заяви говорителят на президента по общественото радио. „Доста неуместно е Международният наказателен съд да взема такова решение, докато Африканският съюз със специалния си комитет направи толкова много”.
„Смятам, че напредъкът дотук дава знак, че има ангажимент и от двете страни – и от либийската власт, водена от Кадафи, и от Преходния национален съвет, поради което последните развития наистина подкопават и омаловажава духа на работата на специалния комитет”, смята още Зума.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров се надява, че решението на Международния съд в Хага за задържането на Муамар Кадафи няма да се отрази негативно на ситуацията в Либия. Лавров изрази надежда, че разследването ще бъде „деполитизирано и законно”, предаде РИА Новости.
Руският външен министър посочва, че е трудно да се предскаже как решението на Международния съд ще се отрази на усилията за намиране на изход от либийската криза, за прекратяване на бойните действия и започване на диалог за национално примирие.
Председателят на комисията по международни отношения на Държавната дума /долната камара на руския парламент/ Констанин Косачов изрази съмнение в ефективността на заповедта за ареста на Муамар Кадафи, предаде радио „Ехото на Москва”.
Според Косачов решението на Международния наказателен съд значително ще забави постигането на основната цел – доброволното оттегляне на либийския лидер. Той напомни, че Русия не е член на Международния наказателен съд и неговото решение не носи никакви допълнителни задължения за Москва.
На 14 юни, точно преди две седмици, Камарата на представителите на САЩ гласува за забрана на употребата на федерални фондове за американски военни операции в Либия, предава АФП. Законодателите приеха с 248 срещу 163 гласа поправка на закона за финансиране с военни цели.
Представители на конгреса неотдавна изразиха неодобрение спрямо решението на американския президент Барак Обама САЩ да участва във военните операции в Либия, започнали през март и да ги продължи без одобрение на законодателите.
Три дни преди Камарата на представителите на САЩ да се опъне на президента Обама, на 11 юни дъщерята на либийския лидер Муамар Кадафи внесе в Париж втори иск, обвиняващ във военни престъпления НАТО и Франция заради въздушните нападения, при които загинаха членове на семейството на Кадафи. Това предаде АФП, позовавайки се на нейния френски адвокат Изабел Кутан-Пейр.

Семейството на Кадафи, от което бяха убити син и внуци
Аиша Кадафи внесе подобна жалба първоначално в Брюксел, във връзка с въздушното нападение на НАТО на 30 април в Триполи, в което според либийски официални представители загинаха най-малкият син на Кадафи и трима от внуците му. Това са четиригодишната дъщеря на Аиша, племенниците й, и нейния брат Сейф ал-Араб Кадафи.
Дъщерята на Кадафи обвини френския министър на отбраната Жерар Лонге и президентът Никола Саркози, за това, че подкрепят операциите на НАТО, за военни престъпления и убийство.
Защо изброих всички тези събития предхождащи екскурзията на министър Николай Младенов до Бенгази? Причината за това е, че напразно бяха похарчени урбулешката държавни пари за едно незаконно действие, което тотално срина вече минималния авторитет, който е останал на държавата – две години след управлението на ГЕРБ.
Ще припомня и че по време на 36-то Народно събрание, че правителствата на Република България и Република Македония постигнаха споразумение за подписване на Съвместна декларация, след което България призна първа независимостта на Република Македония.
За това признание имаше и решение на Министерския съвет, въпреки че тогава президентът Желев натисна премиера Филип Димитров и в отсъствието на външния министър Стоян Ганев бе обявено това признание.
Как се стигна до решението:
Комисията по национална сигурност в 36-тото Народно събрание излиза със становище правителството на СДС да признае четири бивши югославски републики. През декември 1991 г. Комисията приема становището и то е внесено в ръководството на парламента. Стефан Савов насрочва закрито заседание и то е прочетено – обсъждане няма, стенографски протокол – също.
Предложението е внесено в правителството, започват сондажи в чужбина – съветите са да се изчака, но на 15 януари 1992 г. правителството заседава с двама председатели на парламентарни комисии – Александър Йорданов – външна политика и Йордан Василев – национална сигурност. Съобщено е, че външният министър на Италия заявил, че няма да остават България в този акт – изоставят я, сочат събитията след това.
Филип Димитров взема кола и отива в парламента към 19 часа вечерта, заседанието е прекъснато, той взема спешно думата и от трибуната обявява, че България признава независимостта на четирите бивши югославски републики, обявили независимост. Часът бе 19.50, датата - 15 януари 1992 г.
Правителството на Станишев призна Косово и то докато неговата независимост бе под международно наблюдение.
Преди три месеца България категорично отказа да признае ПНС в Бенгази. След призива на френския президент Никола Саркози към ЕС да признае бунтовниците, отправен на заседанието на Европейския съвет през март, премиерът ни Бойко Борисов заяви пред журналисти в Брюксел: "Обясних на европейските лидери, че членове на съвета в Бенгази са сред хората, измъчвали българските медици в продължение на 8 години, и това ни струва близо 60 милиона долара". Тогава световните агенции определиха реакцията му като "гневна". Малко преди това Николай Младенов заяви, че България признава държави, а не движения.
Събитията от годините на преход показват, че България винаги е признавала нечия независимост, но след решение на парламента и на правителството. Този път, признаването на някакъв Временен съвет на бунтовници в Либия бе признат по време на еднодневен туризъм на външния министър Николай Младенов!
Не бе призната държава, признанието не бе извършено и от името на българската държава! Някакъв министър се разходи и обяви, че признава временна организация на бунтовници!
Тогава трябва ли да се изненадваме, че според доклад на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", България слизала надолу по показателите "национално демократично управление" и "общо състояние на демокрацията". Констатации, които били записани в годишния доклад "Страни в преход-2011", който анализира състоянието през 2010 г. на държавите от бившия СССР и сателитите му по 8 критерия.

По показателя "национално демократично управление" България и Унгария са страните от ЕС в групата на по-зле представящите се спрямо 2009 г. Останалите са Албания, Косово и Украйна.


Коментари
На 20.06.20011г. Младенов бе на инструктаж в Израел!
The Jerusalem Post
http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=225692
Има една хубава българска приказка за този случай:"Казвам ти дъще, сещай се снахо."
Не се чудете на действията на ***** Младенов, завършил военната си подготовка в израелската армия...!
А Зеленчука са го командировали от америчкото посолство, он там се отчита.
ПП - САЩ също не признават юрисдикцията на Международния наказателен съд.