Докога Бойко Борисов ще ни отегчава като ни досажда с това, как се жертва, колко е самотен, какви лишения търпи и даже колко е нещастен?

Не отварям дума за хамалския му стил на изразяване, който едва ли ще вирее в друга европейска държава...

Едва ли има разумен човек в България, който да не е наясно, че ГЕРБ ще спечели изборите и това вече е сигурно. Как ще се случи това – ще го наблюдаваме на живо наесен...

Удобната опозиция и неизбираемите кандидати, които излъчи досега

Двете по-компактни политически сили: социалистите и Синята коалиция най-демонстративно излъчиха хора, които едва ли някой ще тръгне да избере. Не твърдя, че кметът на столичния Лозенец Прошко Прошков няма качества, а по-скоро съм убедена, че твърде малко се знае за него /освен от съпартийците и семейството му/и това още отсега ще се окаже решаващо за загубата му в борбата за кмет на София.

Що се отнася до кандидатът на БСП, Георги Кадиев – неминуемо ще се извадят компромати, как е човек на Румен Овчаров, което е напълно достатъчно за доста избиратели в София.

Може Кадиев да притежава качества, но пък определено му липсва харизма за да бъде предпочетен от гласоподавателите, които съвсем сигурно не желаят бившата учителка и безгласна буква Йорданка Фандъкова да остане кмет в Столична община. Обществена тайна е, че в софийското кметство де факто управлява бившият полицай Андрей Иванов, същият, който ни убеждаваше, че имотите, които притежава са овеществен резултат на 120-годишен труд на фамилията му, а Фандъкова има по-скоро декоративни функции.

Та този светъл пример на поколенческо родово трудолюбие е вече председател на една много интересна Асоциация за развитие на София, която ще финансира проекти по Програми за устойчиво развитие на столицата!

Асоциация, учредена в обществена полза, с Решение № 348 на Столичния общински съвет, с цел да подпомага устойчивото развитие на София, т. е. през тази Асоциация ще минават парите преди изборите...

Не знам дали е от жегата или Станишев е бил почерпен, за да излъчи партията на която е лидер кметът на община Гърмен, Ахмед Башев за кмет и кандидатура на червените. Това е същият Башев, когото разпитваха в ДАНС заедно с преподавателя по ислям Мурат Бошнак.

Около разпитите и действията на същия този Ахмед Башев се заговори за радикален ислям, а известно е, че той е различен от традиционния ислям и чужди специални служби го свързват с прояви на тероризъм.

Учител по математика, директор на училище, кмет, Башев печели първи мандат за кмет през 1999 г. като независим под името Андрей Башев. Второто му кандидатиране е от името на ДПС и тогава Андрей се превръща в Ахмед Башев!

През 2007 г. Ахмед Башев се яви на избори като независим с подкрепата на БСП.

В средата на март 2009, след като бе арестуван призори, преведен в София, където даде показания по обвиненията на Яне Янев, че в Рибново с неговата протекция се насажда радикален ислям.

Обвиненията не бяха доказани, а Башев е освободен няколко часа след задържането си.

Друг кандидат, предложен от БСП, който трудно ще бъде избран за държавен глава е бившият министър на външните работи, Ивайло Калфин, за когото вече бе съобщено, че е дал съгласие да го излъчат за кандидат от левицата.

Тук ще припомня, че Калфин не е социалист, а се води социалдемократ – не че има някаква ясна разграничена разлика между двете понятия.

българският министър на външните работи Ивайло Калфин изрази притеснение, че С името на Калфин е свързана истерията с разполагане на ПРО на територията на страната от 2007 година, когато не толкова интелигентният син на Джорд Буш дойде в България.

„България остава извън зоната на действие на планирания от Вашингтон противоракетен щит, след като се разбра, че САЩ планират да разположат радари от ПРО в Чехия и Полша!” Българският външен министър Ивайло Калфин призова НАТО да осигури същото ниво на сигурност за България, както за страните, които ще бъдат пазени от американския противоракетен щит, предаде АФП. Калфин отбеляза, че въпросът ще бъде обсъден по време на визитата в България на американския президент Джордж Буш, която ще се състои на 10 и 11 юни. "Неделимостта от гледна точка на сигурността на страните-членки на НАТО е изключително важна за нас, а България е една от малкото страни-членки на ЕС и НАТО, които няма да попадат под защитата на този щит" срещу ракети с далечен обсег на действие, каза министърът на пресконференция в София, притеснен, че усилията му да ни разположат ПРО се разсъхват.

Блокирана столица, какви ли не салтанати съпровождаха посещенията на Буш в страната. Вместо да се извинят за огромните притеснения, които създадоха на жителите на столицата с това посещение, Калфин и американците продължиха да се навеждат и да безобразничат за сметка на софиянци.

Не че сега е по-различно!

Песни, които възхваляват системата за противоракетна отбрана в Чехия, запя 2007 година военната министърка на страната Власта Парканова, бивша джаз певица. Разбира се, българският вариант на блюдолизничество бе все още далеч от "висотите" на Парканова, тъй като не се чу да са написани песни за американския президент в родината.

Ивайло Калфин позволи по време на визитата на Буш, синът на Джордж Буш старши да се храни сред златото на Национално-историческия музей! Кощунство, което едва ли ще се забрави...

С типичнато си нахалство и липса на възпитание, Джордж Буш каза в свое интервю за Българската национална телевизия, че може да сме дали жертви във войните, които водят САЩ, но затова пък Щатите са наш приятел!

Дали в 21 век си струва да се жертват българи, заради идиотщините на един не особено умствено развит политик?

Името на Калфин се свързва с това на неговия заместник – Феим Чаушев, Петър Юриев или както последно се казва това  политическо недоразумение.

Калфин обяви, че принос в освобождаването на българските медици в Либия има... Кондолиза Райс! Абсурд, след като целият свят научи, че това освобождаване българите дължат на съпругата на френския президент Сесилия Саркози и еврокомисаря по външна политика и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер!

Откъде Калфин реши, че Райс е освободила сестрите така и не стана ясно...

Най-големият грях на Калфин е съучастието му в разполагането на американски военни бази на българска територия.

Райс бе тази, която натисна и накара Министерският съвет да одобри ударно проекта за разполагане на американските бази, пак тя успя да уреди в трите американски бази да не важи и се прилага българското право, тъй като те щели да са под американска юрисдикция.

Някой спомена около коментарите за базите, че при "тежки нарушения" ще може да се прекратява действието на американската юрисдикция и да се прилагат българските закони, но кой как тълкува "тежки нарушения"? Например убийството на български войник в Ирак от приятелски американски огън никой не определи като "тежко нарушение". Тогава?

Обезглавяването на двама българи в Ирак никой не определи като тежък случай, а Голямият брат не си мръдна пръста да направи каквото и да било за тяхното освобождаване.

Никой не чу и не разбра ще платят ли всъщност САЩ и колко за ползването на суверенна българска територия за своите три бази? По-сигурно е, че няма да платят.

Група интелектуалци поиска с писмо, провеждане на референдум за тези бази:: проф Андрей Пантев, Костадин Паскалев, ген Любен Петров, Александър Паунов, Огнян Сапарев, Петър Берон, Минчо Минчев, Стела Банкова и Минчо Христов.

"За пръв път в българската история на наша територия ще бъдат разположени чужди военни бази. Както и да бъдат назовани те, ние Ви припомняме, че с този акт грубо се нарушава суверенитетът на Република България... "Опасността от терористични актове срещу наши военни и граждански обекти драстично се увеличава"...

Нито Референдум се проведе, нито някой обърна внимание на протеста на интелектуалците.

Но не това бе най-унизителното около подписите за разполагане на американски бази. Междувременно стана ясно, че е било изработено дългосрочно политическо обвързване, което е било обсъждано няколко пъти - в парламентарна комисия, съвместно депутати и Висш съвет на БСП, а и в тристранната коалиция. Всички тези обсъждания са били проведени единствено по преразказ и никой не бе видял с очите си черно на бяло въпросния документ!

Не отварям дума за двата милиона, които Столична община извади от бюджета си, за да посрещне тогава Кондолиза Райс – но да припомня, кмет тогава беше Бойко Борисов, който обича американците досущ като някои социалисти.

Не мога да не припомня и крилатата фраза на Ивало Калфин: "Членството в ЕС ограничава националния суверенитет само по себе си", заяви Калфин в интервю за предаването "Денят започва" на БНТ.

За такива думи в други държави се лети от политическата сцена – без връщане...

Позорът с дълговете

България водеше сред страните от СИВ по натрупани задължения към себе си. Към 1988 г. като най-големи длъжници се очертаваха: Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./. Известно време /няколко години след 1989 - бел моя/ от тези длъжници се търсеше бартер или други начини за погасяване на дълговете им към България - през това време динамично се сменяха парламенти, правителства, президенти, трудно бе дошлите на власт да успеят да обхванат цялата сложност на заварената ситуация. А пък съвсем немислимо бе да потърсят начини да я решат, още повече, че не горяха от желание да го сторят.

Към дата - 28 февруари 1994 година, когато пишех за натрупването на външния дълг, картината бе следната:

От 60 млн. долара, кредитите към развиващите се страни бяха нарастнали на 400 млн годишно, и то в резултат на различни решения на Валутната комисия. Това показваха документите, изпратени в Комисията към Великото народно събрание - доказателства, които така и не видяха бял свят.

С времето дългът на Ирак така и не бе върнат изцяло, въпреки че бе достигнал стойности над 2 млрд долара. За разлика от така наречените демократи, които се учеха да управляват държавата ни, ще припомня, че съседна Турция уреди иракският й дълг да бъде върнат в петрол. Нашият естествено си остана като неясно желание – кой връща дълг в пълен размер на държава, която е нахлула в земите му, за да урежда някакъв си американски президент да увеличи печалбите си от петрол?

Тук му е мястото да уточня, че в края на 2004 година Ирак подписа Меморандум с кредиторите от Парижкия клуб за редуциране на своите официални дългове по схема: 80 процента опрощаване на потвърдените дългове и разсрочване на останалите 20 на сто за 23 години с шестгодишен гратисен период. В споразумението на Ирак с кредиторите от Парижкия клуб бе включена стандартна клауза за равностойно третиране на всички кредитори.

При едно свое посещение в САЩ, Милен Велчев, в качеството си на министър на финансите, е имал уредени срещи, в резултат на които научихме, че израелската лобистка фирма "RSLB Partners", работеща предимно в САЩ, е била наета от българското Министерство на финансите, за да осигури връщането на поне част от иракския дълг. Размерът му в момента тогава се оценяваше на 1.7 млрд. долара, а американците изобщо не криеха желанието си държавите-кредиторки да опростят задълженията на Ирак. Добре е да се знае, че по принцип лобистките фирми се използват за получаване на изпреварваща информация, а не за пряко уреждане на проблеми с дълг.

Спомням се, че на служителите на Велчев от министерството тогава, 2004 г. бе забранено да коментират факти, свързани с начините на уреждане на иракския дълг към България.

"RSLB Partners" не криеше, че е наета от пет държави да лобира за връщане на външен дълг, като Бряг на слоновата кост, Сърбия, България и две неназовани поименно африкански държави.

Колкото до платеното лобиране, то си проби път у нас благодарение на Соломон Паси – колко струваше на България тази новост през годините, едва ли някой, някога ще тръгне да изчислява, но е добре да припомня, че заради Паси платено лобиране бе извършено и в Сената на САЩ, за да получи страната ни подкрепа за влизане в НАТО.

Да плащаш за нещо, от което ще губиш: това само един Паси може да ни пробута...

В. „Сега” разкри през 2003 година, че България е наела срещу 100 000 долара годишно американската лобистка фирма "Дауни Макгрот груп", за да ни помогне да спечелим подкрепата на Сената за членството в НАТО.

През октомври същата, 2003 година, същото издание оповести как Дънкан Дароу и Кристиан Шрабсдорф от американската фирма за юридически консултации "Орик" представляваха българското Министерство на финансите на донорската конференция за Ирак в Мадрид за защита на финансовите ни интереси. След тези събития никой не поясни официално, при какви условия МФ е ползвало услугите на "Орик" - срещу заплащане или друг тип договорка, като например процент от изтъргувания дълг.

На 8 ноември 2007 г. правителството на Сергей Станишев одобри двустранно Споразумение между България и Ирак, с което се уреждаха български вземания от Ирак в размер на 1,860 млрд. щатски долара /в това число главница - 1,259 млрд. щатски долара и лихви – 601 млн. щатски долара до 2004 година/, произтичащи от междуправителствени споразумения и протоколи, сключени преди 1989 г.За целите на Споразумението бе постигната обвързана договореност между актуализираната оценка на българските вземания от Ирак, чрез допълнително начисляване на лихви за забава, и коефициента за директно изплащане на задълженията на иракската страна. В този смисъл, иракската страна прие нов актуализиран размер на задълженията си общо в размер на 3,51 млрд. щатски долара, а българската страна прие коефициент на директно изплащане на дълга при 10,25 цента за долар.

Така се развиха нещата с иракския дълг към България...

Либийският дълг беше 216 милиона, по документи...

Днес малцина все още помнят, как външният министър Ивайло Калфин намекна преди четири години, на 17 юли 2007 г., че България може да опрости либийския дълг от 54 млн. долара.

"След като други европейски страни участват в международен фонд за хуманитарно подпомагане, странно ще бъде, ако България каже: „Нас не ни интересува това нещо. Ние обмисляме някаква форма на участие", заяви тогава министърът пред "Интернешънъл хералд трибюн".

Кристиане Хохман - говорител на европейския комисар за външните отношения, Бенита Фереро-Валднер, пък подчерта в коментар по темата, че Европейската комисия не е давала пари за тази цел и добави, че не знае дали това са правили страни - членки на ЕС.

Асошиейтед прес цитира външния министър Ивайло Калфин, според когото било твърде възможно България да опрости част от либийския дълг. Тогава се появи и една по-близка до реалността цифра за размера на този дълг, също цитирана от АП: 400 млн. долара!

В същото време, българското Министерство на финансите необяснимо защо твърдеше, че размерът на дълга на Либия към България 56.6 млн. долара...

Такава бе общо взето конкретиката във връщането на този дълг – истината за размера и погасяването му остана някъде в мъглата около историята с освобождаването на българските медици и заразените със СПИН либийски деца.

Та същият този Ивайло Калфин, който работи като евродепутат Станишев реши да предложи за президент!

Истината с политическата обстановка в България в момента е на принципа: докато мъдрите се намъдруват – лудите ще се налудуват!

Ако Синята коалиция искаше да спечели изборите за президент, то кандидатът щеше да се казва Иван Костов, а не някакъв американски любимец, който прилича на старите снимки от преди два века!

Ако Синята коалиция искаше да бъде приемана като опозиция – тя нямаше да напуска парламента при последния вот на недоверие, а щеше да остане и да гласува в зала.

Няма такъв случай в световната практика – да напуснеш за гласуване парламента и това да се води като протест! Напускането на Синята коалиция си беше чиста проба едно силно рамо за управляващите от ГЕРБ.

По същия начин се приема и поведението на „Атака” – досега крепяха ГЕРБ и Борисов и след като им взеха депутати, след като им разкриха далавери, след като лидерът им не го избраха три-четири пъти за шеф на Камисия – сега вече щели да са в опозиция!

Така че с импотентността си, с издигането на неизбираеми кандидатури за предстоящите избори – опозицията показва едно-единствено нещо, че иска да остане на сигурно в парламента, дори да създаде усещане и убеждение, че едва ли не има съглашателство с хората на Борисов.

Как тогава да не повярвам, че лидерът на БСП нарочно стои начело на партията и се е снишил с партията, за да не извади някой сумите, които са били превеждани на фирми на сегашната му спътничка в живота...

Същата, която пое доста суха пара за връзки с обществеността по време на управлението му.

Вярно е, че след коментара „Страх ли те е, Сергей”, той ударно направи три пресконференции по стари и не толкова актуални теми, но народът има приказка за това: „Подир дъжд – качулка!”

Вярно е, че с доста голямо закъснение Коалиция за България обяви, че ще сезира Конституционния съд за промените в Закона за дипломатическата служба.

Станишев чак на 4 юли „загря”, че Законът на Николай Младенов трябва да падне!

Чак сега Станишев усети, че Младенов иззема с този Закон всички функции на премиер и еднолично си урежда да направлява българската дипломация!

Едно „пропусна” Станишев, че бе пренебрегнат с пуберитетни упражнения не кой да е а президентът Георги Първанов.

„Пропусна” го, защото от месеци Станишев не разговаря с държавния глава, не намира за необходимо да се среща с него – като че ли Първанов се е провалил с това, че бе президент два мандата!

Неизвестно защо Станишев реши да извади мухлясалата „новина”, че правителството щяло да продава имоти в чужбина и по тази причина Младенов разбивал дипломацията!

Станишев даже не отвори уста за това, че Младенов отиде на еднодневна екскурзия в Бенгази и еднолично призна бунтовниците в Либия за правителство! От името на България!

Това Станишев кой знае защо „пропусна”?

Станишев замълча и за задържаните в Гърция на 23 юни български моряци и бездействието на ГЕРБ по скандала. Защо? Защото той явно загрява бавно и петима моряци за него явно не са толкова видими!

Най-нелепото в пресконференцията по Закона за дипломатическата служба бе, че Станишев бе избрал Ангел Найденов да говори по темата. А депутатът Найденов общо взето не е боец и единственото на което може да се разчита, когато става дума за него е да говори тихо, кротко, за да не разсърди опонентите си.

С две думи казано: на Найденов по му отива да открие сладкарница „Неделя”, а не да изнася нарушения на закони и Конституция от страна на ГЕРБ!

Не зная чия умна глава е посъветвала Станишев да отидат при омбудсмана да се оплакват от ГЕРБ за дипломатите, но това е същото като да чукаш на отворена врата. Особено ако отсреща е Константин Пенчев.

„Ние съжаляваме за Закона за досиетата, за начина, по който той беше приет в миналото Народно събрание” – посипа си главата с пепел Ангел Найденов – и какво от това, че съжаляват?

Какво променя тяхното съжаление, освен, че създава усещане за едно голямо Нищо?

Чак сега ли Станишевите хора усетиха как Доган ги пусна на динена кора с този Закон?

Той, Станишев не вярвал на Николай Младенов – че кой му вярва на този дилетант неудачник? Вероятно тези, които работят във ведомството му и не искат да си загубят заплатите.

Той, проваленият лидер щял да наблюдава какво ще се случва с дипломатическите имоти зад граница! И какво от това – да не би някой да се стресна или притесни?

Поучително е да се чуе файла от тази пресконференция:

И пак повтарям и няма да се уморя: предизборната си кампания Станишев трябва да започне с разговор с президента Първанов и да стартира с признание, че бившият лидер на БСП и кандидат за президент, завършва два успешни мандата!

Защо това е кристално ясно на всички, само на Сергей Дмитриевич – не е?

Второто задължително условие за успешен старт на предизборната кампания е Станишев бързо и достойно да се оттегли, а не да чака 2012 година, когато партията, на която е начело ще се стопи до бутикови размери.

И за двете действия се иска мъжество, същото, към което Корнелия Нинова поиска премиерът Борисов да прояви – остава въпросът: има ли го Станишев или – не.

До сега, 11 юли, Станишев си играе на предварително загубения мач: „Аз съм силен, аз съм желан, аз съм успешен...” И загубата не е лична на Дмитриевич – загубата се пише на столетницата!

Колкото и пресконференции да дава седмично Сергей, колкото и стари теми да изважда плахо на показ...все тая.

Накрая пак ще се върна към изборите – засега те се печелят от ГЕРБ, още преди гласуването.