Министър Цветанов: Не е Симеон Дянков този, който ще определя Бюджета...

Дянков да си в България...

Няколко дни почивка, там са ми и децата на детски лагери, през лятото, през тоя месец, ще ги видя и ще се върна – това бе накратко причината министърът на финансите да замине за САЩ този път. Колко ни струва лукса да вижда децата си на другия континент зад океана – данъкоплатците да му мислят -  неприятното в случая е друго – Дянков, като повечето момчета родени в провинцията не е преодолял комплексите си и не пропусна в разговора си с водещия на „Здравей, България!”, Евгени Генчев да изтъкне значимостта си, подобно на една фигура от по-западналите шоупрограми – Митьо Пищова:

„Преди няколко месеца бях във Вашингтон, преди три месеца, по покана на няколко от техните институти, точно във Вашингтон, всъщност им разказвах за Пакта за финансова стабилност, имаше голяма популярност  - бях и там, и в Харвард бях, и в Ню Йорк, така че нищо чудно всъщност сме получавали доста заявки за идния сезон, за есенния сезон да сме пак в Съединените щати – пак да обясним Пакта за финансова стабилност, той е особено полезен точно за страни като Щатите...”

Моделът не бил за първи път развиван в европейска държава – Германия била първа в 2009 г., Швеция и Финландия в комплект с нас го вкарвали в национално законодателство...

Дали Дянков не ни бърка с някого?

Два пъти ще обяснява в Щатите Пакта си за финансова стабилност – хайде, холан! Ами че парламентът ни още не го е приел отрочето Дянково, наречено Пакт за финансова стабилност! Парламентът не е приел промените в Конституцията за този негов Пакт, за който доказани професионалисти финансисти са твърде критични и скептични!

И още нещо – да не би да му плащаме заплата на Дянков да сее семето на „гения” си като финансист, та ще лети до Щатите да им разяснява Пакта – там пък да не би финансистите им да се малоумни, та не разбират от раз за какво иде реч?

„Определено американците трябва да се поучат от опита ни” – категоричен бе Дянков пред Евгени Генчев, изявявайки се напоследък като един роден Джордж Сорос!

„Сигналите за икономическото състояние на България са доста тревожни. Ситуацията в страната и информацията за спадащото потребление в последните месеци говорят, че България не излиза от кризата. Това е много лоша новина”, заяви в интервю за Агенция „Фокус” икономистът проф. Чавдар Николов, твърде уважаван учен, за да бъде сравняван с Дянков по професионализъм във финансите.

В част от интервю за „Фокус” проф. Николов развенчава мита на Дянков за така прехваления Пакт за финансова стабилност:

Фокус: Да се върнем на България. През септември се очаква да започне подготовката на новия държавен бюджет. Депутатите не успяха да приемат промените в Конституцията във връзка с предложения от финансовия министър Пакт за финансова стабилност, но може би ще успеят в началото на новата пленарна сесия. Как ще се отрази това на бюджета за догодина?

Проф. Чавдар Николов: Много се надявам да не успеят, защото това е поредната мистификация на Симеон Дянков. Освен това тя е изключително нагла мистификация и е национално безотговорна. Първо, той излъга, че има такава конституционна регламентация в Германия. В мое лице има човек, който се занимава с Германия от 40 години. Прочетох какво пише в немската конституция и там е регламентиран т.нар. широко балансиран бюджет.

Фокус: Може ли той да се приложи в България?

Проф. Чавдар Николов: Да, възможно е. Това е една синусоида или симетрично реагиране според икономиката. Сериозните икономисти казват, че трябва да има експанзивна финансова политика – печатане на пари. Това обаче не отговаря за България. За нас това е взимането назаем. Това предлагам аз. Бюджетът на България трябваше да опише една синусоида. До 2015 г. трябваше да се качва външният дълг, да се докара до около 40 % и оттам нататък да си го смалим, когато започнем да се измъкваме. 40 % не е тревожен показател. Смехотворното предложение на Дянков обаче това да бъде записано дори в Конституцията, е злоупотреба с незнанието на народната маса и масмедиите. Нелепа е и идеята му данъците да се определят с референдум и да се променят с квалифицирано мнозинство, както и предложението за 2 % бюджетен дефицит. В самото началото на кризата той трябваше да се вдигне на 5-6 % и след това да го извеждаме надолу, за да си свършим работата с икономиката.

Втори авторитетен икономист и финансист, проф. Иван Ангелов също развенча Дянковия Пакт за стабилност:

Радетелите на пакта за финансова стабилност не се спират и пред лъжата, за да повишат убедителността на своята идея. Внушава ни се, че Германия е включила такива промени в своята конституция и благодарение на това сега излиза бързо от кризата. Това не е вярно! Тези дни наши пазарни фундаменталисти съобщиха, че Европейската централна банка и Европейската комисия настоявали финансовите ограничения да се регламентират в националните конституции. Това също не е вярно! Казва ни се, че освен в Германия така било и в Полша. Нека проверим каква е истината.

През 2009 г. е направена промяна в конституцията на Германия с внасяне на Schuldenbremse - текст за балансиран бюджет. От 2016 г. нататък федералното правителство не може да допуска бюджетен дефицит над 0,35% от БВП. А от 2020 г. нататък провинциите нямат право на бюджетни дефицити. Конституцията обаче позволява изключения при извънредни обстоятелства като природни бедствия или икономически кризи, без да определя максимуми и вземане на решения с квалифицирано мнозинство. През 2008 г. дефицитът във ФРГ е бил 1,3% от БВП, за 2009 г. - 6,0%, за 2010 г. - 3,3 %.

От горното заслужава внимание следното: Първо, законодателите дават продължително време на федералното и провинциалните правителства да се подготвят за новия режим и няма как той да е повлиял през 2010-2011 г., след като влиза в сила през 2016 г. Второ, няма ограничение за дела на държавните разходи в консолидирания бюджет, който сега е 46,6%. Трето, няма предписание, че преките данъци могат да се променят само с квалифицирано мнозинство. Четвърто, изрично се отбелязва, че при извънредни обстоятелства ограниченията могат да се превишават, без да се определят граници за това. В българския проект е предвидено новият режим да задейства от 1 януари 2012 г. и е много по-широк и по-строг от германския. А България сигурно не е по-добре подготвена за работа в такъв режим.

В глава 10 (Публични финанси) на полската конституция не е казано нищо за допустимия размер на бюджетния дефицит или на държавните разходи, освен че държавният дълг не трябва за превишава 3/5 (т.е. 60%) от годишния БВП. Бюджетният дефицит през 2010 г. е 7,9% от БВП, държавните разходи в бюджета са 45,7%, а държавният дълг - 55%.

======================

Със сегашните си преки данъци България е между най-антисоциалните държави в ЕС. За социалната ориентация на данъчните системи обикновено се съди по съотношението между бюджетните приходи от преки и косвени данъци. Преките данъци се плащат предимно от по-богатите, а косвените от всички. По-високият дял на косвените данъци означава, че данъчното бреме се разпределя между всички граждани, включително и най-бедните, които се хранят, обуват, обличат, отопляват, осветляват и пътуват, за да преживяват. Разликата в потреблението между бедните и богатите обаче е много по-малка от разликата между техните доходи.

========================

По данни на изследване в Европейската комисия бюджетните постъпления от преки данъци в ЕС са 13,5% от БВП, а в България едва 6,0%. Приходите от данък върху доходите на физическите лица в ЕС са 9,5% от БВП, а в България 3,1%. Приходите от косвени данъци в ЕС са 13,4% от БВП, а в България 17,2%. Постъпленията от ДДС в ЕС са 6,9% от БВП, а в България 10,8%. Постъпленията от акцизи и потребителски данъци в ЕС са 2,5% от БВП, а в България 6,4%.

А ето и сравнения с някои страни по данъка върху доходите на физическите лица през 2010 г. Както е известно, у нас този данък е пропорционален и е 10%, в Чехия и Литва 15%, в Румъния 16%. В повечето европейски страни е умерено прогресивен, с максимални стойности: в Белгия, Дания, Холандия, Австрия и Великобритания - 50 или повече процента, във Финландия - 48,6%, в Германия - 47,5%, във Франция - 45,8%, в Италия - 45,2, в Испания - 43%, в Португалия 42%, в Словения - 41%, в Унгария - 40,6%, в Полша - 32%, и т.н.

7. Със сегашните си преки данъци България прилага най-провокативна антиевропейска политика. Това е данъчен дъмпинг спрямо развитите европейски страни. Така нашето правителство се отказва да мобилизира собствените си ресурси, а разчита на многомилиардни помощи от ЕС, които се набират чрез по-високо данъчно облагане в страните донори.

„Нещата стават лесно – твърди Симеон Дянков, просто си правиш Закон, в който се казва, че не трябва да имаш голям дефицит, не трябва да харчиш повече отколкото получаваш като приходи и да си спазваш закона – нещо, което много държави в света не само САЩ, но и много държави в Еврозоната не спазват и затова сега всички страдат!”

Дали е така, дали е толкова лесно?

Ето още от мнението на проф. Чавдар Николов:

„От друга страна, икономиката остава лишена от пари. В последните дни имаше едно кратичко съобщение от Министерство на финансите, че се отказват от емисията на външен заем, защото рискът в Еврозоната се повиши и заемите станаха неизгодно скъпи. Предполагам, че това е вярно, но същевременно в съобщението те лъжат, че има повишена събираемост на данъците. Такава няма”, заяви проф. Николов.

Той отбеляза, че съществува таен доклад още от месец май за несъбираемост на данъци и че това не е изненадващо, а е абсолютно закономерно, след като основен данък в държавата е ДДС.

„Щом потреблението спада, то тогава не може да се говори за повишена събираемост на данъците. За да се стигне до тази обективна обстановка, която е направо липса на полезен ход на правителството във фискалната сфера, има няколко грешки, които Симеон Дянков допусна”, смята икономистът. Според него, финансовият министър е човекът, който няма как да не е абониран за грешните решения. „При него грешките напоследък се трупат една връз друга и не знам до кога може да продължава това”, коментира специалистът.

Един пример:

БДЖ реформира парка си с несъществуващи пари, съобщиха от компанията. Железниците все още чакат парите от Дянков за да платят на „Лукойл“ и други доставчици. То не беше Закон от два параграфа да заем за железниците, то не бяха милиони от бюджета – и сега, докато Дянков обяснява колко сме късметлии с него като финансов министър – става ясно, че железниците ни берат душа благодарение Лично на Него!

Значимо перо за финансиране за БДЖ бе първият транш от т.нар. „мостово" финансиране в размер на 50 млн. лв. Средствата трябваше да бъдат преведени още през май, но ведомството на Симеон Дянков ги „замрази" докато се увери, че парите в железниците „няма да потънат". Идеята бе държавата да си ги компенсира по-късно с първия транш /240 млн. лв./ от кредита на Световната банка, който също се забавя с 2 - 3 месеца. В резултат на това, БДЖ вече просрочи около 3 млн. лв. за дизеловото гориво, доставяно от „Лукойл Нефтохим Бургас". На два пъти от компанията предупреждаваха, че ще спрат доставките.

Каква излиза тя? Световната банка, в която Дянков се трудил не превежда и бави парите за БДЖ! Дянков пък чака, ослушва се и уж проверява нещо си – но без да има срок за тази проверка – е, как няма да загинат железниците ни при това положение?

Дали това, което идва като криза е по-голямо от това, което отмина?

„Ние не се подготвяме с антикризисни мерки, понеже нашата икономика върви нагоре – е убеден Симеон Дянков. – Няма риск за увеличаване на безработицата, няма риск за депозитите в българските банки, не са увеличавани данъци, дори намалихме данък с 0,2 процента, доходите са се качвали дори в тези две кризсни години...

Какво излиза след като слушаме Дянков: „Ние удържахме – те не удържаха”,

„Ние сме по-добри от САЩ, от много държави в Еврозоната, ние сме много активни и затова влязохве в Пакта на еврото, Пакта евро +, за да можем активно да участваме в техните заседания и както се казва – ние искаме всички държави в Еврозоната – да си променят законите, включително и Конституцията, и да напишат тези законови положения, които ние сега разписваме – нисък дефицит, ниски преразходи ниски данъци, и така нататъка...”

Как звучи за обикновените хора: нашата държава е много, много по-добра във финансовата си дисциплина от Съединените щати, много по-добра от страните в Еврозоната пък живеем много по-зле от всички тях! – попита водещият Евгени Генчев.

„Просто защото сме почнали от една сравнителна бедност, но това не означава, както вървят нещата, че за няколко години няма да сме доста по-богати...” бе отговорът на Дянков.

Бедността, кризата, Еврозоната и Дянков

Ето какво каза уважаваният финансов експерт, проф. Димитър Иванов за експериментите на финансовия министър:

„България стабилизира бедността

Проф. Димитър Иванов, икономист пред Българското национално радио:

Не споделям опасно лъжливия илюзионен оптимизъм, който забелязвам в България, и мисля, че краят на 2011 г. ще е изключително сложен период. Пропадането на световните пазари от края на миналата седмица е само поредната индикация за наличието на рак с метастази, който не беше излекуван. Решението на кредитната агенция "Стандард енд Пуърс" да свали кредитния рейтинг на САЩ е само детайл от икономическата драма. В еврозоната също е налице ескалираща дългова криза. Вече открито се говори за евентуално разчупване, разделяне на еврозоната.

Всичко това безспорно нямат как да не се отрази много сериозно и върху българската икономика. Смъкването на кредитния рейтинг на Америка означава, че инвеститорите започват да се пазят от американски дългосрочни ценни книжа. Това ще има изключително сериозни последствия за вносителите в Америка, защото там ще издигнат още по-силни протекционистични стени и това ще засили депресията в света и най-вече в Европа. Доларът ще продължи да пада, а еврото да поскъпва изкуствено и това означава още по-голямо намаляване на конкурентоспособността на българския износ. Да, България запази макроикономическа стабилност, но държавата не е само макроикономика.

Макроикономическата стабилност бе спасена чрез евтаназия на българския бизнес и обедняване на хората. Чрез унищожаване на хиляди малки и средни фирми, на десетки хиляди български семейства и домакинства чрез засилване на бедността в страната и поставяне на публичния сектор на колене, т.е. чрез още по-голямо изоставане на цялата страна. Другите държави през тези 3-4 години на криза продължиха да поддържат стандарта на живот. Те първо спасиха своя бизнес. Второ, спасиха домакинствата. Трето, спасиха публичния сектор. Да, увеличиха дефицита, увеличиха държавния дълг. Решение за това ще се намери, но решение за бедността в България много трудно ще има в следващото десетилетие. И това е най-тревожното, пред което са изправени и сегашното, и бъдещите правителства.

Затова в България е необходима радикална смяна на икономическата политика. Политиката на стягане на коланите, или Чаушеску тип политика, е неясна, тя още повече обрича България на бедност, тя забавя икономическия растеж в страната. Не е ясно докога тази политика ще продължи, до коя дупка, има ли още дупка на коланите на българската икономика за стягане. Така че аз лично съм за политика, която да смени фокуса към стабилизиране, консолидиране на българския бизнес, подпомагане на гръбнака на българската икономика. Не може да унищожим всичко в името на едни фиктивни макроикономически показатели. Виждаме, че утре Европа, САЩ или Великобритания ще си решат проблемите с пускане на пресата за печатане на пари. Не, България не стои стабилна. България вече даже не е и на глинени крака. Стабилни стоят някои цифри на хартия, но всичко вътре е изгнило. Изгнил е публичният сектор. Хиляди фирми се закриват, домакинствата са в дълг, няма пари във вътрешната икономика, тя е замряла. Няма бизнес, няма чужди инвестиции, няма кой да дойде да купи "Булгартабак" и всичко това ни обрича на тотална пустиня вътре в икономиката. Как да се развива тази икономика, откъде да дойде търсенето? Така че това е тотално погрешен поглед към икономиката. Това не е стабилност. Това е стабилизиране на бедността. Това е превръщане на бедността в България в хронична и това е страшно за българските граждани и за цялата страна.

Цели отрасли на икономиката продължават да потъват. Едва започнала да изплува, българската икономика отново зацикля, показват данните на националната статистика за юни. В промишлеността ръстът изглежда се забавя, а в строителството кризата не спира да се вихри. Има двуцифрен спад на инфраструктурното строителство, който контрастира с мащабните пиар акции за първи копки на нови пътища. Индустрията отбелязва 2.2 на сто ръст спрямо юни 2010 г., но спрямо май т.г. има спад.

Напоследък българите се въздържат от покупка на битова техника, мебели и други стоки за дома. Спрямо същия период на миналата година търговията в този бранш е намаляла с 4.5 на сто. Свиват се и продажбите на дрехи и обувки. С 1.8 на сто намалява търговията на дребно с автогорива и масла.

Последните световни новини превръщат битката с безработицата и бедността в България в трудно осъществима и по-далечна задача. Дълговите проблеми на САЩ и еврозоната създават климат на нестабилност и недоверие, което заплашва външните пазари на нашите фирми и смалява шансовете икономиката ни да получи така важните за растежа инвестиции. Около това се обединиха вчера политици и икономисти  - отбелязват Румяна Гочева, Драгомир Николов, Диян Божидаров.

Евгени Генчев към Дянков:

- Ако се окаже, че сте сбъркал – как ще продължите?

- Ще продължа да съм министър...

„Например по последни, неофициални данни – ние имаме засега ръст около 2 процента, а Гърция е на -7 на сто”...

„Ние, например аз, ставам всеки ден в 5 и половина до 7 гледам всички борси, международни, какво става във всички държави, в смисъл аз съм много добре информиран, имам много добър екип, който всеки ден ми дава анализ – къде какво става. Така че следим...

Две години в Лукойл Дянков не провери НИ-ЩО.

Две години той не ПРО-КОН-ТРО-ЛИ-РА Лукойл и внезапно се разбърза да въвежда „закон и ред”, да отнема лиценз, да спира производство...

20 години това не е правено – казва Дянков, но и в последните две години не бе направено!

Как тогава половин мандат Дянков проспа законността? Как и на какво основание прибираше данъци от рафинерията?

В Бюджет 2012 ще се вземе от сектор „Сигурност” и ще отиде в образование, здравеопазване,  култура, наука - обясни финансовият министър как отново ще реже от МВР.

„В България и съдилищата, и...” – откога съдилищата са част от сектор „Сигурност”, че май сме „пропуснали” нещо след казаното от Дянков.

Цветанов коментира темата по-късно същия ден, 16 август, когато в качеството си на шеф на предизборния щаб на ГЕРБ представи кандидат-кметове на партията.

"Не Симеон Дянков е този, определя как ще се разпределя бюджетът в страната. Това става с решение първо на българското правителство, а след това и на Народното събрание", каза Цветанов.

Той обясни, че не е гледал изявите на колегата си по телевизията заради катастрофата край Сливница и го разкритикува, че неправилно води разговор по "толкова сериозни въпроси" през медиите.

На въпрос дали има напрежение във взаимоотношенията с Дянков, вътрешният министър отговори: "Е, за какво да има?".

После обясни, че няма как някой да разбере колко струва полицейската работа, ако не е запознат с всички "тънкости".

Журналисти и политици отчетоха поредния сблъсък на двамата вицепремиери – Цветанов и Дянков.

„При тази опозиция – цяло чудо е, че вицепремиерите могат да свършат работата на критиците на управлението, като се изпокарат помежду си” – коментираха наблюдатели пред „Хроники”.

 

Коментари 

 
+1 #2 Иван Йончев 2011-08-23 20:31
Цветанов, Дянков, един дол дренки.Чудно ми е защо Дянков напусна работата си в Световнната банка,за да отида в една несигурна страна,и остави семейството си Америка,за която много мечтаят
Цитиране
 
 
+1 #1 НЕКА УВОЛНИМ ДЯНКОВ 2011-08-17 16:59
Всъщност волно или невалолно Цветанов е многа прав - НЕ палячото Дянков определя бюджета - определя го Световната банка !!!
Цветанов въпреки някои кусури е в пъти по -адекатен от самозабравилаот о се селянче - Невдянков !!!
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене