Страхът да си четвърта власт или колко мъка има на този свят

11.11.2011 година, 11 часа българско време.

Държавният глава Георги Първанов даде пресконференция, която бе обявена дни преди това. Темата беше: За изборите и по актуални въпроси.

11 часа в Българска национална телевизия върви парламентарен контрол;

11 часа – bTV върви повторение на турски сериал, излъчван отдавна;

11 часа – Нова телевизия излъчва готварско шоу;

Единствената медия, която посмя да излъчи пресконференцията е Канал 3 на Сашо Диков.

Впоследствие научавам, че радио К2 също е поискало да излъчи пряко пресконференцията, но от прессекретариата на Президентството някаква чиновничка обяснила, че няма техническа възможност за подобно включване!

На въпрос в Прессекретариата защо тази пресконференция не е излъчена в национален ефир, отговорът е: нямаше заявки от тези телевизии и радиа!

БНТ – която се издържа на данъците на българските граждани, често не е пускала парламентарен контрол, особено в случаите, когато на председателя а парламента Цецка Цачева й скимнеше да забрани това.

Тук правя уговорката, че пресконференция или парламентарен контрол може да се запишат и излъчат на запис в друго време, но къде ти!

bTV – на национални празници обикновено се спира излъчването на сериали, далеч съм от мисълта да твърдя, че въпросната неизлъчена пресконференция е празник, но в същото време едва ли някой ще ме обори, че институцията Президентство не е национална.

Нова телевизия – едно готварско шоу винаги разтоварва, но когато ще излъчва вместо пресконференция на държавния глава – това си е повече от „шоу на страха” от врага в Президентството!

Мина времето, когато Информационна агенция „Фокус” приемаше като гост на „своя” територия президента Георги Първанов – сега е времето, в което поклоните са пренасочени в посока на управляващите – по тази причина и така нареченото радио „Фокус” не скърши хатъра на Бойко Борисов да излъчи президентската пресконференция.

Късно се усети премиерът Бойко Борисов какъв таралеж си вкарва в ..., с поемането на изпълнителната власт. Изоставяйки кметството в столицата той се устреми на пост, който не беше лъжица за неговата уста – оттук започнаха и Драмите Борисови...

При посещението си в Гданск на 1 септември 2009 година, когато лизери на различни държави се събраха, за да отбележат годишнината от началото на Втората световна война, Борисов замина сам, направено бе всичко възможно Георги Първанов да не отиде в Гданск и оттам коментира отсъствието на българския държавен глава така: „...там не канят ченгета”, визирайки президента Първанов и връзката му с Държавна сигурност, за която е писал рецензии по така наречения „македонски въпрос”!

Болката на Борисов

Едва ли някога ще научим защо бе „затворен” националният ефир за пресконференцията на президента Георги Първанов – твърде вероятно е този гаф да мине под знаменателя „самоцензура на медиите” и свободна воля да излъчват събития...

Истината е, че ако в душата на премиера има стоена някаква болка, то това е болката, че не успя да стане президент! Болка, която и верният Цветанов едва ли ще може да излекува.

За тази болка научихме на 4 септември 2011, когато на пресконференцията по представянето на кандидата на ГЕРБ за президент, премиерът каза:

„...Днеска в два часа, независимо, че имахме готовност, водихме последния разговор с Росен, за да му кажа окончателно, че той ще е нашия кандидат. Защото няма по-естествено, няма по-естествено от това, аз и днес да съм кандидат за президент. Главен секретар, кмет, премиер, лидер на партията, която е постигнала тези успехи, побеждавала е на тези избори...”

Вероятно, за да тушира тази болка Цветанов започна пресконференцията с думите:

„Искам да благодаря на всички български граждани в това, което правеше премиера Борисов като Главен секретар и всъщност беше най-одобрявания български политик, въпреки че поста, който заемаше не беше политически.

2005 година напусна Главния секретар като длъжност, и от 2005 година кандидатства на частичните избори на местен вот в София. Това, което успя да направи безапелационно на балотажа, резултат 70 на 30 срещу кандидат на БСП.

Всички тези, които повярваха, че нещо можем да направим е благодарение на авторитета, който имаше премиера Борисов. Всички слагаха името на премиера Борисов, че ще потърси израстване като президент, но той е отговорен човек и винаги го е заявявал, че когато е започнал даден мандат, той иска да го изкара, за да може да свърши това, за което хората са го избрали...

Предавам думите на Министъра на вътрешните работи дословно, а що се отнася до изказа му – това е негов личен начин на изразяване, който едва ли може да се обясни с добра грамотност или познаване на българския език.

Много болка, много мъка се е събрала във факта, че Борисов не е кандидатът на ГЕРБ за държавен глава – това показа пресконференцията по представянето на други двама кандидати на ГЕРБ – Плевнелиев и Попова... Почти като при Моканина на Йовков...

Представете си какво е за един човек, превърнал управлението на държавата в смисъл на живота – да има насреща си интелигентен, опонент: не забрана за пряко излъчване, а забрана за каквото и да било излъчване в радио- или телевизионен вариант ще има!

„Имам чувството, че изляза ли от политиката и това ще ми бъде края на живота. Не виждам по друг начин как мога да живея... Знам, че просто това ще е краят вече, просто няма накъде повече...”

Най-ясен отговор на случилото се на 11.11.2011 с информационното затъмнение на пресконференцията на президента Първанов дава едно кратичо интервю на премиера Борисов по БНТ.

Пояснявам, че това интервю е дадено по повод пресконференция и изявления на Първанов след като ГЕРБ поиска импийчмънт за държавния глава! Причина за искания импийчмънт беше позорното поведение на финансовия министър Симеон Дянков на среща с Георги Първанов и лъжите, които той разпространи след тази среща.

Точно изявленията на Дянков дадоха повод на Първанов да даде пресконференцията, която толкова много раздразни министър-председателя Бойко Борисов:

БНТ: Добър вечер, господин премиер!

Борисов: Добър вечер.

БНТ: Видяхте ли в думите на президента протегната ръка и желание за възобновяване на диалога между институциите?

Борисов: Ползвайки неговото жонглиране с думите видях протегната ръка, само че с шпага вътре. В нея. Защото... той продължи... да говори и аз аплодирам това негово качество, защото ние имаме нужда от диалог, имаме нужда от опозиция, имаме нужда от различни мнения, от които аз се вслушвам... както виждате ние приехме вчера 60 мерки със синдикатите, работодателите, бизнес, индустриалците – всички! Моя въпрос и питане е: защо той мълча всичките тези години? Завчера, когато с Главния прокурор обсъждахме днешната акция по съдията, военния министър и всички останали, ние безкомпромисно, започнахме битката с организираната престъпност и с корупцията. Нещо, което го нямаше. И всеки ден има арести, десетки и стотици хиляди левове, милиони... И това е най-голямата антикризисна мярка, която аз съм обещал на народа! И тя е безспорна! Искам да питам само, когато се дават тези оценки за мене, за несправяне с кризата, а в същото време ще седнеме на една маса да работиме, искам само да питам: защо президентът не направи такива... като, подчертавам, аплодирам това, че сега говори – то ми е нужно, и го приветствам... Защо той не говори за заменките на гори? За заменките на земеделска земя, която вече е застроена. Защо не говори, и защо подписаха „Бургас-Александрополос”, след като населението не го искаше, а и екологическа оценка няма... Защо не говори за далаверите в Цанков камък? Защо не говори за далаверите в „Белене”? Защо мълча, когато като върховен главнокомандващ на въоръжените сили са подписвали договор за тези, виждате, самия ... експертите от НАТО, вашите журналисти го казват, че е абсолютно глупава сделка! За над 100 милиона лева, на които, авансово 40 милиона веднага са платени, а другите, трябва да ги платя аз сега! Това правителство...

.... Ако президентът иска нормално отношение между институциите – няма това как да стане, като казва, че Борисов не се справя!

БНТ: Господин Борисов...

Борисов: ... затова аз считам, затова аз считам, че днеска, за пред публиката, президента казва, ето аз съм много човечен, аз съм миролюбив, аз съм... заради държавата – подавам ръка! Точно обратното, отново той нанесе поредния си удар – нападайки правителството! Мълчейки през тези години, сега той през ден дава оценка на кризисните ни мерки, а 4 години на Тройната коалиция – нито веднъж за изброените далавери!

БНТ: Господин премиер, по всички въпроси, които Вие зададохте и казахте, че търсите отговор, моля Ви, много кратко, в едно изречение – според Вас, ако диалогът ви не върви, от какъв диалог има нужда сега България? Моля Ви да ми отговорите кратко.

Борисов: Ще го кажа простичко: всеки да си гледа неговата къщичка! Президентът издава укази, ние да си реализираме мерките, когато има нарушения, или когато има критики – добре дошли са... И аз винаги съм бил, и забележете, през тези седем месеца, за които говори – аз бях на всичките му мероприятия: кръгли маси срещи с бизнеса, съвети, сиреч – аз съм бил този, който е за диалога! Извинявайте, дори и Вашто поведение сега! Два часа излъчвате директно президента днеска, а мен ме включвате по телефона! А би трябвало Националната телевизия да бъде равноправна за всички!

БНТ: Господин премиер! Ние вчера излъчвахме и дебата за импийчмънта цял ден...

Борисов: Да, това е парламента! Това е най-висшата институция на парламентарната република! А кабинетът е третата институция – мисля че неправилно направихте забележката! Използвам случая да кажа, че сме направили утре неработен ден, и всички християни трябва с мъка, да бъдеме заедно с мъките на нашия Господ, а след това пожелавам на всички весели великденски празници...

Е, сега властта е в един юмрук, а юрмукът се свива, за да галиш или подадеш ръка...

В борбата за власт успява онзи, който най-ефективно събуди у себе си неандерталеца.

Ще завърша с два цитата на Любиша Георгиевски от неговия „Речник на предразсъдъците”:

„Истината агонизира и скоро ще напусне този свят Би било интересно, ако доживеем да видим дали предразсъдъците ще оцелеят без истината, върху която паразитират...”

„Има идиоти и идиоти. Талантливият начинаещ идиот се разпознава лесно: въобще не се обижда когато другите му казват, че е гений...

Идиотът-калфа, т. е. малко напредналия в йерархията е онзи, който се ядосва, когато другите не му казват, че е гений!

Идиотът-майстър позволява на света да го поставя в своя център и да се върти около него!

Идиотът-баш майстор е рядко срещано явление. Разпознава се по това, щото знае, че той е светът!”

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене