РАЗПАДЪТ НА ЕВРОЗОНАТА!

Публикацията е от блога на проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция и Еврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчисли по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...

РАЗПАДЪТ НА ЕВРОЗОНАТА!

Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция иЕврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчиси по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...

Част първа: ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ! КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

1. Пророците пак са прави

Посланията на на Рубини
Буквално преди дни професор Нориел Рубини в интервю пред „Уолстрийт Джърнъл” заяви, че не държи парите си в банка, а в кеш - у дома.С което на прост език обясни срива на доверието към банковата система и предприеманите „антикризисни” мерки. После публикува във „Файненшъл Таймс” най-сериозното предупреждение към европейските лидери, което съм срещал напоследък: „Дните на Италия в еврозоната може би са преброени!”.

Както винаги нюйоркският професор очерта пътната карта на поредния срив и предписа рецепта срещу тоталния колапс:
-За Италия, която е твърде голяма, за да бъде директно спасявана /с публичен дълг от 1,9 трилиона евро/ решението е: напускане на валутния съюз и връщане към националната валута /лирата/; което на свой ред ще ускори ефективния разпад на Еврозоната;
-За ЕС /при невъзможността да се извадят над два трилиона евро, за да се приложи към Италия -вероятно и към Испания- гръцкият сценарий/ изходът е: ЕЦБ да се превърне в неограничен кредитор от последна инстанция, като свали лихвения процент до нула; тази стъпка да се комбинира с понижаване на курса на еврото спрямо долара; в Германия и другите водещи държави да се въведат фискални стимули; в периферията да прилагат т.нар.‘austerity” /политика на затягане на коланите/

Вярвате ли, че тези напътствия на световно известния икономист ще бъдат чути? Европейските граждани и бизнесът, опарили се от първата фаза на глобалната криза, вероятно ще се вслушат в гласовете на разума и компетентността. Но онези, които нон-стоп ги тресе страхът от загуба на власт и геополитически позиции-европейските лидери-досега в нито един момент не се довериха на ранните прогнози на независими експерти. В резултат на което загубиха време и темпо за прилагане на ефективни антикризисни мерки. И ако е вярно, че времето е пари, в условията на повсеместна криза става дума за страшно много пари.
Чии са те? Естествено, на европейските данъкоплатци. Има ли в тях българска квота? Да, изразена в членски внос , финансови санкции и бъдещ принос в еврофонда за финансова стабилност –цена, която е несъразмерно висока за днешната ни платежоспособност.

За да не бъда голословен, ще цитирам отново разчети на проф. Рубини. Четирикратното увеличение на спасителния фонд на Еврозоната – от 400 милиарда на 2000 милиарда евро, не е достатъчно. Ако се изплатят поетите задължения към Гърция, Ирландия и Португалия, за Италия и Испания ще останат само 200 милиарда евро. Което е далеч от търсените външни заеми. А и пазарите вече са на ръба на паниката. Справка: една грешка на рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс” по отношение на Франция предизвика автоматичен срив и международен скандал.
Остава да видим дали грешката е неволна, или ...просто е била вярна!

„Суеверието” на Кругман
Нобеловият лауерат и проницателен коментатор на „Ню Йорк Таймс” изглежда губи надежда, че точните му прогнози и препоръчваните превантивни политики ще привлекат нечие височайшо внимание в ЕС. В САЩ администрацията на Обама не се вслуша в съветите, които Кругман даде в ранно предупредително писмо до президента; видяхме какво се случи: след рецесията и крехкото оживление последва дълговата катастрофа. Изглежда, че и пророците стават суеверни: неотдавна Кругман писа, че след като първият пакет от негови „предсказания” /за кризата в САЩ, поразила и ЕС/ се сбъдна, той се плаши от мисълта, че и второто му предупреждение /за необратимостта на кризата в Еврозоната/ ще се окаже достоверно...

Радикалният Стиглиц
Рубини и Кругман не са сами в своите опасения и действия. Друг нобелист- проф. Джоузеф Стиглиц- очевидно разочарован от малодушието и липсата на проницателност сред държавните лидери от двете страни на океана, показа къде е мястото на радикално настроените учени в днешната пожароопасна ситуация. Професорът, бивш главен икономист на Световната банка, за пълна изненада на мнозина- се включи в движението „Окупирай Уолстрийт”.

2. Политиците пак закъсняха...

Всеки социален разпад започва с поява на малки на пръв поглед пукнатини- между индивиди и микрообщности. Вяка раздяла има своя предистория; летоброенето започва от деня, в който на някои от членовете на доскоро единната общност им стане ясно, че пълното сближение /в смисъл на сливане/ е невъзможно; ако се постигне /напр. с административни мерки/ то донася повече вреди, отколкото ползи.

Първите , които още през 1994 г. прозират опасността от съвместното съжителство на твърде много и доста различни по традиции и просперитет държави, са германските политици Карл Ламерс и Волфганг Шойбле -тогавашен финансов министър. „Икономист” наскоро припомни, че именно по това време Саркози , бидейки скептик за евроинтеграцията, за първи път е говорил за т.нар. федерализъм /повтаряйки по същество Франсоа Митеран/.

Както се казва, крушката си има опашка: 17 години по късно, в качеството на президент на Франция, Никола Саркози представи пред студенти в Страсбург завършена концепция за „Европа на две скорости”. Според него страните от еврозоната трябва да ускорят и да задълбочат интеграцията помежду си, а страните извън еврозоната, както и онези, които предстои да влязат в ЕС, би трябвало да поддържат сравнително хлабави/гъвкави отношения и да вървят в посока към федерация.„В момента сме 27 (страни в ЕС). Ясно е, че в един момент в бъдеще ще трябва да приемем страните от Балканите. Тогава ще бъдем 32, 33, 34. Никой не си мисли, че федерализъм, тотална интеграция, ще са възможни с 33, 34 или 35 държави“, заявил Саркози. И за да бъде съвсем ясен, добавил, че е за Европа на две скорости: едната за еврозоната, другата за останалите / сред които е и България/

Оставям настрана въпроса, защо Саркози е чакал толкова години, след като е изпитвал дълбоки съмнения още преди форума в Маастрихт; и, след като му е било ясно, че приемането на Гърция в Еврозоната, взето по чисто политически причини, е било груба грешка. Своенравният френски политик вече е бил влиятелен държавен глава, когато през 2008 г. избухна глобалната криза, поставила на изпитание стабилността на Еврозоната. Редно би било да си припомни ранните си оценки, особено на фона на надвисналото глобално бедствие.

Още в началото на верижните финансови трусове, с първи епицентър САЩ и втори в ЕС, влиятелни експерти като Сорос, Рубини, Кругман и др. предупредиха, че Еврозоната няма да издържи на втори удар. Но Сакрози и Меркел / тандемът „Меркози”/ цели четири години след началото на кризата говореха за интеграция и за съхранение на еврото на всяка цена.Днес единият от двойката /Саркози/ се обвява за развод с ЕС и последващ федерализъм, повтаряйки дословно аргументите за реанимиране на Еврозоната, казани от Джордж Сорос преди близо две години. Другият- Меркел, призна пред висш партиен форум, че Европа изживява най-тежката си криза след Втората световна война. „Желязната лейди” призова сънародниците си към нови жертви...

Вече е късно! Доколко закъснението е фатално късно, ще проличи скоро, след седмици...Любопитно е също как елитният 17- членен отбор на Еврозоната успее да се движи с единна и висока скорост, след като дотук 3+2 държави имат спешна нужда от генерален ремонт! А проницателният Рубини допуска дори отстраняване на закъсалите от отбора...

Ако погледнем към ЕС от друг , сравнителен ракурс, ще се види, че тезата за двете скорости е доста тясна /егоистично мотивирана/ и много прецизна /да не кажем-исторически невярна/. Европа никога на е била хомогенна -като социално-икономически и културен организъм; ЕС винаги е бил една сложна конструкция, която се е придвижвала напред, ползвайки няколко скорости . Още през 2004 г. белгийският учен Андре Сапир посочи, че в общността не се работи по един модел, а по цели четири / нордически, континентален, англосаксонски и южен/. Нещо повече, Сапир стигна до извода, че южният, включващ всички страни от групата PIGS /без Ирландия/, е икономически неефективен, финансово опасен и може да се сгромоляса. Което и стана...

След приемането на първата група източноевропейски стани се появи още един вододел по линия на модификациите и скоростите на движение, между „Стара” и „Нова” Европа.. Компромисът с членството на последната двойка -България и Румъния- още повече разпиля състезателите по трасето. И до днес „слабаците” нямат пълни права и достъп до пазарите на труда, мобилността и гражданския статус с тези на „истинските” европейци, т.е. те се движат не само с различна скорост, но и по друга траектория...

Спирам дотук, за да се върна към критичната и язвителна забележка на „Икономист” към Саркози: Европа е на множество скорости, а не на две. И така е не от вчера, когато хорово и публично се заговори за разпад!

Втора част: ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РАЗПАДА НА ЕВРОЗОНАТА -ЗА ПЕРИФЕРИЯТА И БЪЛГАРИЯ

Как реагираха българите на предсказанията за крах на Еврозоната и за отварящо се второ дъно на икономическата криза / доскоро смятани за умишлено апокалиптични/? Стресна ли ги реалната опасност да бъдат изритани от Евроцентъра, с малката утеха, че няма да сме сами /същата съдба заплашва още девет аутсайдери или несговорчиви държави/?

За широката публиката нямам достоверни сведения, не ми е попадало подобно изследване на иначе всеядната парасоциологическа колегия.Но от празните площади личи, че всеки се е свил в своето гнездо и чака избавлението да пристигне отнякъде... Познавам обаче десетки колеги от академичните среди, блогъри и редактори в социални мрежи, студенти, за които следенето на алтернативните икономически сценарии се е превърнало във професионално всекидневие.

Медиите избягват да публикуват послания, плашещи аудиторията и хвърлящи сянка върху способността на днешните властимащи да водят проактивна политика. Повечето журналисти , обучени да вървят „след победителите”, днес надминават себе си, като подтичват пред тях. Има индивидуални изключения, като това със Светослав Терзиев, публикувал в „Сега” поредица от анализи за криволиците на българското лидерско присъствие в Брюксел.

Българско присъствие имаше; за участието съдете сами:

Премиерът Борисов се открояваше с фигурата си на общите срещи, но в стенограмите и в кулоарните разговори не се среща дори и намек за аргументирана позиция на държавник, така необходима в критични и съдбоносни моменти. Неговият комуникационен потенциал се изрази в няколко външно ефектни, но взаимно противоречащи изявления:
-Твърдо „да” за Пакт Евро плюс ;месеци по-късно, твърдо „не” за същия Пакт”;
-„Няма да плащаме за недисциплинираните”, наблягайки на „отличната” фискално-бюджетна кондиция на България и пренебрегвайки невижданата от 70 години мизерия, до която е доведено мнозинството от населението в страната.

Екзотичният премиер /за западните стандарти/ дори си позволи да инструктира богата Европа да редуцира заплатите и пенсиите, следвайки българския модел, за да постигне трайна стабилност. С което предизвика пълен потрес сред политико-икономическия елит на континента. За коментариите в чуждестранните медии по тази тема ми е неудобно да говоря. В България инвазията на Борисов на полето на политикономията беше представена от казионните журналисти като показен урок по лидерска твърдост...

Първият вице- /на практика-премиер в сянка/ Симеон Дянков продължи да не се явява на срещите на ЕкоФин. Защо ли? Или не желае да си губи времето с по-несведущи от него /той е в топ-100 на икономистите в света, а те не са!/; или е с гузна съвест /след като, връщайки се от мадридската среща излъга, че била обсъждана българската конвергентна програма и дори получила одобрение/; или има някакъв специфичен интраколегиален комплекс, за който предстои да научим.

За сметка на това от дистанция Мисионерът Дянков изпраща послание след послание:
- Пакт Евро плюс е остарял /затова , а не заради прибързани очаквания и разчети сме се отказали от него/;
- загърбваме и ангажимента да кандидатстваме в Еврозоната-тя изпаднала в тежка криза и никой повече не искал да се присъединява към единната валута;
- гръцкият фалит и неговото верижно действие не ни заплашват, поради уникалната стабилност на БГ бюджета?

Разграничил се от европейската зараза, финансовият стратег се захвана да довърши наведнъж два проекто- бюджета за 2012 г. : единият-предизборен, за гласуващата публика; вторият-реален, за нетърпеливите бенефициенти. Как тази бюджетна алхимия влияе на финансовата ситуация в България през 2012-2013 г., ще видим в следващата, трета част на моето изложение. Тук ще засегна два въпроса, които имат пряко отношение към темата за разпада на еврозоната и съдбата на периферията.

Какво правим като нация и държава, ако разпадът на Еврозоната стане необратим? Ако разсъждаваме по инерция и се придържаме към българските традиции, отговорът би трябвало да е : като се случи случката, тогава ще му мислим! Но точно тази народопсихологическа нагласа, генетично заложена и в т.нар. български политически елит, винаги ни е изигравала лоши шеги в миналото. Затова нека погледнем отвъд границите на Ориента, където ни е е запратила историята..

Примерът на Чехия и Китай.
В двете страни вече се дебатират алтернативни икономически и търговски стратегии, в случай че Еврозоната бъде прекроена или изпратена в резерва:

-Влиятелният Експертен съвет към премиера на Чехия го алармира, че страната трябва да вземе предпазни мерки още сега, преди най-лошият сценарий /разпад на еврозоната и нова дълбока рецесия/ се реализира. Трябва да сме сигурни, че държавните ръководители на тази страна ще се вслушат в препоръките;
-В Китай вече обяви ревизия на досегашната политика спрямо ЕС /особено след провала на срещата на Г 20 в Кан/. Знае се, че Китай държи в евро около една четвърт от своите резерви в чуждестранна валута /общо 3,2 трилиона долара/ и няма да допусне едно европейско финансово цунами да подкопае градената с години националната стабилност.

Примерът на Турция.
Вече и с невъоръжено око се вижда, че южната ни съседка навлезе в нова фаза от своето геополитическо и геоикономическо развитие. С изградения икономически потенциал, който съперничи на водещите страни в ЕС, с устойчив и висок икономически растеж и с политическата консолидация около стратега Ердоган, Турция вече не се моли, а налага политики-както се полага на една влиятелна регионална сила. Един разпад , или прекрояване/стесняване на Еврозоната би подпомогнал нейната икономическа експанзия на Северо-Запад. Тук в България, турското настъпление вече е в ход от цяло десетилетие-чрез крупни инвестиции в ключови индустриални сектори, суперактивност в инфраструктурни проекти, а напоследък-и чрез агресивно навлизане в банковия сектор. Няма да е изненадващо, ако съвсем скоро не Гърция, а Турция бъде лидер в банковия сектор у нас.

В състояние ли е България да последва примера на Чехия и Китай? Като икономически потенциал/налични ресурси за алтернативни действия- очевидно не! Но като образец на стратегическо поведение при всички случаи примерите са поучителни. И без това не ни искат повече на първата писта, където движението е на високите скорости. Не ни уважават много и в групата на аутсайдерите , която прави опит да се консолидира. Ние обаче имаме потенциални предимства, които можем да включим в собствената си стратегия на поведение след евентуалния разпад на Еврозоната: възможностите да реанимираме поне част от партньорските си връзки с Китай, Русия, Близкия изток. И, разбира се с Турция...

Споменах „ след-разпадна стратегия” , но ми е ясно, че за такава на българска почва може да говорим единствено в бъдеще време. Управляващите днес предпочитат друга стилистика. България /няма и не говори за/ т.нар. План Б-как да действаме, ако наистина Еврозоната се разпадне до месеци.Ами план В, който би ни потрябвал, ако ЕС се катурне!

Иван Кръстев преди време нарече Борисов „Джазмен”; напоследък добави, че политиката била в кръвта му. Съгласен съм тези оценки, но те означават, че той е импровизатор, а не политик-стратег, какъвто е нужен на Майка България в този тежък момент. С лидери-импровизатори като нация ще продължим да сме “lost in the space” – друга дефиниция на известния политолог и интелектуален баща на проекта „ББ-ГЕРБ”.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене