Русия предприе контрамерки срещу САЩ и НАТО

Руските войски за въздушно-космическа отбрана вече дават бойни дежурства съобщи в. „Российская газета”.

На 29 ноември, в най-западната част на Русия, при личното присъствие на президента Дмитрий Медведев на бойно дежурство застъпи нова радиолокационна станция в Калининград, която покрива цялата територия на Европа и Атлантическия океан, съобщи „Российская газета”.

Радиолокационната станция по проекта „Воронеж-ДМ” не е нова за Русия. Две станции вече функционират като част от системата за предупреждение за ракетно нападение. Но калининградската станция има особено място, тъй като тя е насочена към Европа, обхващайки целия континент, а също така и Атлантическия океан. В нея предстои да бъдат разположени ракети „Искандер”. Радиолокационната станция е способна едновременно да удържа до 500 обекта.

Русия ще трябва да предприеме ответни мерки, ако през следващите 8-10 години не бъде постигнато споразумение за европейската система за противоракетна отбрана (ЕроПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на среща със свои поддръжници, предаде РИА Новости.

„Ако през следващите осем, девет или десет години не успеем да се договорим по някои параметри с нашите партньори, то ще трябва да извършим редица принудителни стъпки. Нашият отговор на европейската ПРО ще има поетапен характер”, каза Медведев.

Президентът на Русия Дмитрий Медведев лично даде нареждане за въвеждане в бойния състав на системата за предупреждение за ракетно нападение към новата радиолокационна станция в Калининградска област след като говорителят на държавния департамент Марк Тонър поясни в специално изявление, САЩ все още се надяват да убедят Русия, че тяхната система за противоракетна отбрана не е заплаха за руските интереси и сигурност и напомнят, че американските власти са открити за сътрудничество.

Президентът добави, че радио-локационната станция /РЛС/ в Калининград има мирен характер, но е способна и да решава задачи, които ще намалят съответния потенциал на Северноатлантическия алианс.

Русия се надява, че западните партньори на страната ще разберат преминаването в бойно дежурство на радиолокационната станция (РЛС) в Калининградска област като готовност на Москва за адекватен отговор на заплахите от страна на противоракетната отбрана (ПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на съвещание с ръководството на въоръжените сили, предаде РИА Новости.

„Разчитам, че тази стъпка ще бъде възприета от западните ни партньори като първи сигнал за готовността на Русия за адекватен отговор на заплахите, които системата за ПРО носи за нашите стратегически ядрени сили”, каза Медведев.

Той посочи, че ако руският сигнал не бъде чут, то ще бъдат предприети строги мерки за противодействие и разполагане на ударна групировка.

Медведев подчерта, че Русия се нуждае от гаранции за сигурност, а не от „празни приказки”.

На 29 ноември стана ясно, че Русия и НАТО са се договорили да си сътрудничат по проекта за ЕвроПРО на срещата в Лисабон през 2010 г., но преговорите са в застой заради отказа на САЩ да предоставят юридически гаранции, че разгръщащата се система не е насочена срещу руските сили за сдържане.

Русия и САЩ преминаха точката, след която преговорите по проблемите около европейската ПРО на практичка са станали безперспективни, каза ръководителят на отдела за геостратегии в академията на геополитически проблеми Пьотър Белов.

„Плановете на САЩ за създаване на система за противоракетна отбрана са един от главните проблеми в руско-американските отношения, и точката на необратимост именно по проблемите на ЕвроПРО вече е премината”, смята Белов.

Мнението му по въпроса се споделя и от директора на Центъра за обществено-политически изследвания Владимир Евсеев. „Русия и САЩ вече нямат възможност да се договорят. Реални предпоставки за сътрудничество няма”, коментира той.

САЩ са готови да продължат преговорите с Русия за европейската противоракетна отбрана (ПРО), но нямат намерение да се отказват от плановете си в тази сфера, заяви заместник-ръководителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Бен Родс след срещата между президентите на Русия и САЩ и призна, че „страните остават на различни позиции по този въпрос”, предаде ИТАР-ТАСС.

Родс допълни, че Вашингтон ясно е заявил на Русия, че работата по тази система за ПРО отговаря на интересите на националната сигурност на САЩ и техните съюзници в НАТО. „Ние ще продължим работата в тази насока”, подчерта високопоставеният представител на Белия дом.

Новата станция в Калининград е първата симетрична стъпка на руската страна в отговор на плановете на САЩ и НАТО за разгръщане на система за противоракетна отбрана в Европа. На 23 ноември, в специално обръщение, Медведeв посочи, че Русия е принудена да предприема специални мерки. Една от тези мерки е и предсрочното въвеждане в бойния състав на калининградската станция, която засега трябваше да се намира на опитно-боево дежурство.

„Радиолокационната станция предупреждава за ракетни атаки и осигурява защита на нашите интереси в най-ракетоопасното направление”, заяви руският президент на среща с ръководството на въоръжените сили на страната. При това той даде да се разбере, че Русия продължава да е готова да използва уникалните възможности на тази станция с партньорите за противодействие на евентуална ракетна заплаха.

„Упорството на американската администрация за инсталиране на елементи на ПРО на територията на някои традиционни и нови съюзници на Вашингтон вече се превръща в нож с две остриета. От една страна, руският отговор се очертава повече от твърд. От друга, тези съюзници вече имат нежелани от тях външнополитически проблеми, които при евентуална ескалация на напрежението лесно могат да застрашат националната им сигурност” коментира д-р Георги Коларов в news. bg.

„...от Техеран дадоха да се разбере, че отговорът на отдавна готвените американски и израелски атаки ще бъде разрушаване на елементите на ПРО, разположени в съседна Турция – продължава коментара си Коларов. - Ако припомним и думите на шейх Хасан Насралла, че „удар срещу Иран ще доведе до тотална война в региона", става ясно, че подобен ход на Вашингтон, или Йерусалим би бил много рискован. Самите заплахи вече са в състояние да заставят Анкара да преосмисли своето решение за разполагане на тези елементи. Особено на фона на обтегнатите турско-американски отношения през последните години и опитите за сближаване с Техеран...

... турско-иранското сближаване (като елемент от неоосманистката външна политика) беше планирано именно с цел да се съсредоточат силите за борба с кюрдските партизани, като се спечели и подкрепата на съседите. А сега приемането на елементите на ПРО на турска територия разваля всичко. Тоест, турските ръководители и дипломати са на кръстопът - Вашингтон или Техеран.

Американците продължават да се правят на изненадани и от твърдата руска реакция, която не може да се смята единствено за предизборна пропаганда. Защото около отпора срещу разполагането на елементите на ПРО в близост до границите на Руската Федерация в руското общество има консенсус.

Най-ясно и точно, освен президентът Дмитрий Медведев, позицията на „Единна Русия" изрази постоянният представител в НАТО Дмитрий Рогозин /макар, че преди това назначение, представляваше друга партия/. Той разказа в ефир как е успял да се пошегува с американските си колеги в Брюксел, като им задал следния въпрос: „Представете си, че утре долети звездолет от Марс и марсианците решат да спасяват иранците (като първите звездобройци на Земята), натоварвайки ги и преселвайки ги на своята планета. Тогава вече няма да има нито Иран, нито иранци, нито иранска ядрена програма. В такъв случай ще инсталирате ли ПРО?"

Американците в типичния за тях откровен стил, характерен за представителите на една велика нация, отговорили: „Да, ще инсталираме!" Без коментар!

... Всъщност, ответните мерки вече се предприемат пише политологът Георги Коларов*. - Планира се разполагането на ракети „Искандер" в Калининградската област, които ще са в състояние да ударят полския град Слупск (избран от американците за терен), преди още поляците да са се усетили. Освен това в областта ще бъде построена изключително мощна радиолокационна станция, която ще обхваща цяла Европа, включително и България. Такива ще има още две - в Краснодарския край и на Тихоокеанското крайбрежие...”

Остава да зададем въпроса: да не би да се връщат годините на Студената война, меренето на мускули на две суперсили и то в условия на тотална финансова и икономическа криза в света?

Разликите в едно подобно предположение този път са твърде осезаеми:

САЩ и ЕС имат НАТО, докато Русия отговаря с ШОС /Шанхайска организация за сътрудичество/ и ОДКС.

В ШОС членуват: Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия и общата територия обхваща 60 процента от Евразия. ШОС не е военен блок, главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие.

ОДКС е Организацията на договора за колективна безопасност е военен съюз. В нея членуват: Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан, а по-късно се присъединяват: Азербайджан, Беларус и Грузия.

Срещу тези два съюза е НАТО, която вече обеднява, води безсмислени войни за САЩ и комплексите на лидери на страни от ЕС. Достатъчно е да прибавя, че Соломон Паси плака при приема на България в НАТО...

Но светът се променя и бъдещето е все по-тревожно и неясно.

След една седмица ще се решава в Брюксел съдбата на Европейския съюз в условията на кризата и рецесията.

--------------------------------------

*Георги Коларов - е д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист.

Завършил е "Социология на политиката "в СУ "Св. Климент Охридски", където е преподавал курсовете "Латинска Америка в международните отношения” и "Политически идеологии и течения в Латинска Америка".

Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.

Докторант е в Руския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба”.

В Москва преподава "История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка".

В периода 1995-1998 година е експерт в направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел във военното министерство.

По темата "Латиноамериканската левица" има две издадени книги – "Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо" с приложение "Наръчник на терориста” и "Латиноамериканската левица в края на 20. век – между сандинизма и сендеризма".

В ръкопис е третата му книга - "Левият екстремизъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти".

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене