Ще си платим за плоските игрички на Дянков с Москва!

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сергей Станишев.

През лятото на 2009 г. дойде друго време. Управлението бе поето от власт, начело с лидера на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов. Програмата на правителството на ГЕРБ бе първоначално насочена към укрепване на сътрудничеството със Запада. Съответно, проектите с руско участие станаха второстепенни.

„Проекти като газопровода "Южен поток" и АЕЦ в Белене, първоначално не се харесаха не само на сегашните власти в България, но и много хора в САЩ и Европа, където Борис и неговият екип ориентирани. Не е изключено, ако от Запад "тихо съветват" българското правителство да отлага руските енергийни проекти, като  използват различни трикове и не изпълняват задълженията си. Какво е това - политика или прояви на антируски курс?”

"Българските власти са избрали много оригинален подход към въпроса за изграждането на газопровода „Южен поток”.

Първоначално те потвърдиха, че са съгласни, след това те поискаха оценка за въздействието на околната среда, която бе направена три пъти.

Преди около месец бе доказано, че тръбите на петролопровода не представляват заплаха за екологията и бе признато, че отговарят на интересите на страната. И най-накрая българите решиха да се оттеглят от проекта” обясни в интервю икономическия експерт Дмитрий Абзалов.

България разчита да получи газ от Турция, но той няма как да дойде до българска територия заради неизградена газова връзка и няма кой да пълни тази тръба, тъй като Иран заяви, че няма да продава газ на Европа заради санкциите.

Към тази ситуация се прибавя и фактът, че ЕК обяви на 7 декември, че няма да финансира газовите връзки на българите!

България, която цяла година бави решението си за започване на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, в крайна сметка реши да го изостави. А това бе претролопровод, който имаше за цел да заобиколи проливите Босфора и Дарданелите – написа „Взгляд”.

Хронология на бавенето на проекта

  • В хода на първата официална среща на двамата премиери на 1 септември 2009, в Гданск, Владимир Путин поиска да получи ясен отговор за намеренията на българското правителство по реализирането на проекта "Бургас-Александруполис" и изрази недоумението си от липсата на напредък по петролопровода.
  • На проведената на 9 октомври среща на министър Трайков с представители на българските министерства, които имат отношение към проекта, както и с ръководството на международната компания “ Транс Болкан Пайплаин“ бе декларирано, че за момента няма особени причини България да не продължи проекта "Бургас-Александруполис" и бе защитена технологията за разтоварване на танкерите чрез буйове, а не в пристанище
  • "Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" - обясни новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел. Какво ли е да определяш еднолично бъдещето на цяла държава? - вероятно има тръпка в това...
  • В края на март правителството на Борисов започна една игра на нерви с надежда, че Русия няма да издържи и ще постави остро въпроса за плащане на неустойките по този договор. В същото време дадоха контрола на проекта „Бургас-Александруполис” на Симеон Дянков, което означаваше, че този проект няма да види бял свят, тъй като Дянков е известен като русофоб и верен следовник на Световната банка и Сорос.
  • В средата на юни 2010 министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС която се състоя в резиденцията на испанския посланик в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му!

Защо нямало да строим „Бургас-Александруполис”?

  • Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.
  • Според думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.
  • Министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали...”
  • Странно и необяснимо е, че след като на 10 март 2010 бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.
  • На 10 март бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а по-късно стана ясно, че това са били действия за хвърляне на прах в очите на Русия и Гърция.
  • Какво ще се случи с парите, които държавата вложи в това дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства обясниха като напълно нормална реакцията на изненада, с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

  • След като гърците засилиха работата по този проект и заявиха, че разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.
  • Прекратяването на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, заяви руският енергиен министър Сергей Шматко.
  • Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.
  • Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.
  • След отказа на България от „Бургас-Александруполис” Гърция едва ли ще е благосклонна за изгражда връзки за газопровод с България, да не говорим, че цената на газа, който ще получаваме все още е неясна, но във всички случаи ще се определя от партньор, който е бил вече преметнат от български политици. Политиците ни не трябва да забравят, че по време на Олимпиадата гърция поиска от България ток, което пък не й попречи по-късно да гласува „за” затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

Новина ли е оттеглянето от проекта „Бургас-Александруполис”?

„The Financial Times” пусна следната публикация:

България се оттегля от Бургас-Александруполис

06 юли 2010, 19:23

България вече не е заинтересована от изграждането на проекта Бургас-Александруполис. Това заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за „Файненшъл таймс”. Според изданието страната ни възнамерява да се изтегли от тристранния проект с Гърция и Русия заради опасения за околната среда.

„След нефтения разлив в Мексиканския залив, не мисля че ще бъде разумно и безопасно петролни танкери да разтоварват на терминал в морето, в зона на интензивен туризъм”, посочва Борисов.

По думите му тръбата ще носи на страната ни във вид на транзитни такси не повече от 35 млн. долара годишно, но би застрашила туристическа индустрия оценявана на 10 млрд. долара.

Борисов посочва още, че страната ни може да избегне плащането на неустойки по вече сключените споразумение, ако се позове именно на негативната екологична оценка на проекта.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той не долюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

  • На заседанието на правителството от 10 март, бе решено да бъдат предоставени 50 хил. лв. от републикански бюджет за прехвърлянето на 50 хил. акции от акционерното дружество към министерството на регионалното развитие "Техноекспорт" към министъра на финансите. Акциите са 100 процента от държавния дял /"Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис – БГ"/ в международната проектна компания за нефтопровода.
  • На медиите бе разяснено още тогава, че целта е да се оптимизира вземането на решения при управлението и финансирането на българското участието в проекта за строителство и експлоатация на петролопровода, обясни Дянков след заседанието на кабинета. По този начин в максимална степен щеше се гарантира българският интерес при реализацията на инфраструктурното съоръжение, добави министърът.
  • По същия начин би следвало да запитам от март до септември какво стори Симеон Дянков като основен преговарящ по този проект, още повече, че бяха преведени пари за закупуване на акции в размер на 50 000 лева.
  • На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.
  • България има задължения от 4.690 млн. eвро към "Транс Балкан пайплайн", за които се разбра през есента на 2009 г.  Държавата дължи и вноска от 1.225 млн. eвро за първото тримесечие на 2010 г. По тези дългове Дянков не е обелил нито дума досега, наскоро стана известно, че задълженията на страната ни от 4.690 млн. eвро са били платени от другите двама партньори в проекта - Русия и Гърция. Те поеха задълженията на България с уговорката, че страната ще възобнови отново плащанията си
  • Съдбата на петролопровода „Бургас-Александруполис” беше обсъдена в Москва на 8-9 септември 2010 г. от руски и български официални представители в пореден опит за започване на дълго отлагания проект, написа изданието „New Europe”.
  • Българският финансов министър Симеон Дянков, който бе и основен преговарящ по проекта от българска страна, не счете за нужно да присъства на разговорите!
  • Макар и без участието на българския основен преговарящ, срещата беше фокусирана върху предложението на руската компания „Транснефт” да финансира проекта. Представители на изпълнителната власт в България неведнъж  подчертаваха, че страната ни все още има опасения за тръбопровода, които освен с екологичен и социален, са и с финансов характер.
  • Транснефт" да финансира строителството на петролопровода "Бургас -Александруполис" бе предложението на Москва, представено пред българска делегация в руската столица в разговорите на 8-9 септември 2010 г.
  • Представителят на България в проектната компания Румен Порожанов бе посочил в руската столица, че "Транс Болкан пайплайн" ще разработи детайлите по икономическите проблеми, за да може да се анализира икономическата изгода за страните.
  • Още в началото на юли т. г. финансовият министър Симеон Дянков, който лично отговаря за нефтения проект, заяви, че руският партньор е предложил предвидената в споразумението схема за проектно финансиране да бъде заменена с предоставяне на корпоративен заем. След това изявление финансовият министър Дянков коментира, че би било подмяна на междуправителственото споразумение за изграждането на тръбопровода и би отворило вратичка за излизане на страната от проекта, в чиято икономическа изгодност правителството на ГЕРБ все още не е убедено.
  • В същото време руското издание oilru.com предаде, че от “Транснефт“ са съобщили за отсъствието на разбирателство с България по проекта. А в кулоарите на Байкалския икономически форум вицепрезидентът на компанията “Транснефт“ Михаил Барков Барков заяви, че българската делегация за срещата в Москва е трябвало да се води от Симеон Дянков, „но от българска страна решили да понижат нивото на участие в мероприятието“.
  • Да влагаш пари и то от държавния бюджет в проект, който не е ясно ще се осъществи ли, да определяш за основен преговарящ по даден проект, човек, който е против руско-българските енергийни проекти – какво е това, как се нарича?
  • И кой ще провери къде отидоха близо 200 000 лева, вложени в проекта „Бургас-Александруполис” – налага се министърът на финансите Симеон Дянков да обясни защо бяха преведени тези 200 000 лева и каква е съдбата им в момента.
  • Все пак върховна глупост бе да се влагат пари за загубена кауза и по този начин да ги замразяваш на фона на опосталелия ни бюджет!
  • За „Бургас-Александруполис” още от средата на март м. г. беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече на сигурен провал и закриване.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

10 март 2010 г.

Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

....................................................................................

Точка 33

Проект на Решение за възлагане на заместник министър-председателя и министър на финансите на координацията и надзора по отношение на участието на Република България при реализирането на проекта за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис

БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Преди две седмици бяхме информирали Министерския съвет за това проекторешение. Идеята е да се проверят още веднъж всички договори и да се направи преценка и от гледна точка на опазване на околната среда и дали всичко това е в съответствие с европейските норми. След като се направи тази проверка от български и европейски експерти да се премине към евентуална работа по този проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 33.

................................................................................

  • На 1 юли стана известно, че Руската компания „Транснефт" проучва възможността за строителството на петролопровод, който да заобикаля България. Това е заявил пред журналисти ръководителят на компанията Николай Токарев, цитиран от Интерфакс.
  • Токарев бе допълнил, че „Транснефт" съвсем скоро ще разгледа въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с България по проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис".
  • „Определям като оскърбление на нашата позиция действията на българската страна. Партньорите не постъпват така. Ние не можем до безкрайност да финансираме този проект. Съвсем скоро ще разгледаме въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с българската страна", е пояснил Токарев.
  • Шикалкавенето по този проект, зад което стои Симеон Дянков, определен като персонално отговорен на заседание на Министерския съвет мина през: двукратно връщане на екологичната оценка за „Бургас-Александруполис”, мина през неплащане на дължими суми на руската страна, мина през хвалби от страна на премиера Бойко Борисов, че този проект няма да го бъде, тъй като не искал да стане като в Мексиканския залив!

Ще припомня, че Казахстан искаше да участва в проекта, но след това предпочете Румъния вместо България.

Ще припомня и че Гърция държи на този проект, а Борисов се хвалеше наляво и надясно, че ще се прави връзка за доставки на газ с Гърция!

Как ще реагира Гърция на този отказ, след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

На България като акционер в "Бургас - Александруполис" бе предложено до 20 март 2011 г. за погаси задълженията си  и да продължи финансирането на проекта. Това гласеше официалното съобщение след проведеното на 18 март в Рим заседание на Надзорния съвет и акционерите в компанията, която трябва да ръководи строителството на нефтопровода.

Според говорителя на „Транснефт" Игор Дьомин, България дължи 7,3 милион евро, а Гърция 1,269 милиона евро.

Гърция поиска и помощ от ЕС по проблема с българското шикалкавене. „Изграждането на тръбопровода Бургас-Александруполис вече не е въпрос между Гърция, България и Русия, а проблем на ЕС - Русия, след като засяга две страни-членки на ЕС и Русия” - каза гръцкият заместник-министър на екологията, енергетиката и климатичните промени Янис Манатис пред вестник "Ню Юръп".

Какви се очакваше да бъдат геополитическите „за” и „против” от изграждането на проекта „Бургас-Александруполис”

според Кап. І ранг, проф. д.в.н. Боян МЕДНИКАРОВ, Кап. І ранг о.р., доц. д-р Кирил КОЛЕВ?

Пълният текст на геополитическия и икономически анализ ще намерите тук

/със съкращения/

Предвижда се международната проектна компания „Транс Болкан Пайплаин" да изгради петролопровода до 2012 и през първото полугодие на 2013 той да премине през пробни изпитания. Работната експлоатация се очаква се да започне през втората половина на 2013, като на първия етап преносът на нефт да бъде в рамките на 35 млн. тона годишно. Половината от този нефт /17,5 млн. тона/ ще бъде т. нар. уралски нефт, произвеждан от руската нефтодобивна промишленост, а останалата половина ще бъде доставяна от Каспийския тръбопроводен консорциум /Caspian Pipeline Consortium – CPC/, в който са представени бизнес интерес на компании като British Petroleum, Shell, Shevron и др..

След достигането на крайния пункт на тръбопровода, около 50 на сто от петрола ще се доставя до пристанища на европейски страни от Средиземноморския регион – Италия, Франция, Испания, а чрез тях по наличната тръбопроводна мрежа ще достига и до Холандия, Белгия, Германия. Останалите 50 на сто, считани основно като продукция на Shevron, ще бъдат доставяни чрез VLCC танкери до САЩ.

На втория етап от експлоатацията на петролопровода се очаква удвояване на обемите доставяни от CPC, при което капацитетът на „Бургас-Александруполис” ще достигне до 60 млн. тона годишно.

На базата на тези разсъждения може да се направи категоричният извод, че петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/, чрез диверсификация на маршрутите за доставка на енергоресурсните доставки. Освен това, е налице и пряк интерес на основния трансатлантически европейски партньор – САЩ. В този контекст, той ще има и важно значение за защитата на националните интереси и утвърждаване ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор.

Този извод категорично отхвърля тезите на някои предубедени противници на проекта, като:

- Проектът обслужва преди всичко икономическите интереси на Русия.

- Проектът е антиевропейски.

- Проектът е антинатовски и пр.

Дискутирайки ролята на проекта по отношение на европейската енергийна политика, не може да се пренебрегне фактът, че в него има и трети партньор – Гърция, която притежава 24,5 процента в международната компания "Транс Болкан Пайплаин".

Гръцката страна има много високи очаквания от реализацията на проекта и подготви специален законопроект за признаване на нефтопровода като особено важен проект за ускоряване на процедурите по реализацията на петролопровода. Трудно е да се предвидят целият диапазон и дълбочина на негативните реакции на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последствия за България при евентуалното проваляне на проекта.Конкурентният нефтопровод с румънско участие е Констанца /Румъния/ – Панчево /Сърбия/ – Омишал /Хърватия/ – Триест /Италия/ /т. нар Паневропейски тръбопровод/. Той е с дължина 1400 км, има пропускателна способност 60 млн. тона и възможности за увеличаване до 90 млн. тона годишно. Негово предимство е съществуващата тръбопроводна връзка от Панчево /Сърбия/ до дълбоководния хърватски терминал Омишал и Трансалпийския нефтопровод от Триест /Италия/ към Австрия и Германия.

Турското политическо ръководство постигна първия си успех с нефтопровода Баку /Азербайджан/ – Тбилиси /Грузия/ – Джейхан /Турция/, чрез който се предостави алтернативен на черноморската проливна зона маршрут на каспийския нефт /казахски и азербайджански/ към Средиземно море.

Вторият етап на превръщането на Турция в регионален нефторазпределителен център се свързва с трансанатолийския тръбопровод Самсун-Джейхан, който e с възможности за нарастване на транзитирания нефт до 70 млн. тона годишно. Пристанище Самсун е най-близкия пункт от останалите алтернативни проекти на Черноморската проливна зона до пристанище Новоросийск и пристанище Супса.

Оценявайки значението на проекта „Бургас-Александруполис”, по отношение на енергийните интереси на Турция, може да се каже, че реализацията му, в най-голяма степен, накърнява интересите на турската страна, недопускайки превръщането на Турция в единствен и, до голяма степен, монополен регионален център за транзитиране на енергоресурси. От друга страна обаче, проектът решава изключително наболелия за Турция проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона.

От 2007 България е член на ЕС. Поетите ангажименти от българска страна по Глава 14 “Енергетика” от Договора за присъединяване на Република България към ЕС налагат изпълнение на изискванията на общоевропейското енергийно законодателство. Членството в ЕС налага определени задължения и хармонизиране на националната с наднационалната съвместна енергийна политика. България, Румъния и Гърция са подписали Енергийната харта, свързаният Транзитен протокол и Договора за Енергийна общност в Югоизточна Европа. Безспорно обаче, най-голямо значение ще има утвърждаването ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор чрез изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” решава изключително наболелия проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона...

...нефтопроводът “Бургас-Александруполис” има своите предимства поради факта, че се изгражда на териториите на България и Гърция - страни-членки на ЕС, за който е характерно много по-високо ниво на сигурност и безопасност. Освен това, правилата за транзитиране на енергоресурси и процедурите при неговата експлоатация ще бъдат в съответствие с Договора за Енергийната харта и свързания Транзитен протокол. Нито един от останалите конкурентни нефтопроводи не преминава изцяло на територията на страни-членки на ЕС...

... енергийните аспекти на предизвикателствата пред националната сигурност на България, свързани с нефтопровода “Бургас-Александруполис” не трябва да се подминават и някои други ефекти, които би имала реализацията на проекта. Трябва да се отчитат и следните потенциални приходи:

- от заплащане на такси за ползване на местната инфраструктура, ;

- от танкерната комуникация в Черно море /става дума за три танкера до 150 хил. тона. – т. нар. Suezmax, и други три за около 90 хил. тона – т. нар. Aframax; има и вариант комуникацията да се осигурява от 6 танкера Suezmax/. Следва да се отчетат и възможността българската страна да поеме половината от тази комуникация фактът, че товарите са осигурени за десетилетия, както и, че дневната чартърна такса може да бъде от порядъка на 60-80 хил. $, а навлото за всеки танкер може да надхвърля 750 хил. $ за всеки рейс;

- от експлоатацията на малкия флот, който ще обслужва терминала;

- от откриване на поне 1000 работни места за изграждането на петролопровода и стотици работни места, свързани с експлоатацията му.

Петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/ чрез диверсификация на маршрутите на енергоресурсните доставки. Възможният отказ на България за участие в проекта неминуемо ще доведе до силни негативни реакции от страна на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последици за България, при евентуалното проваляне на проекта. Допълнителен утежняващ фактор в тази посока ще бъде и по-нататъшното приоритизиране на Турция като основен енергиен център в региона, поради наличната алтернатива за пренасочване интересите на руската страна и CPC към направлението Самсун-Джейхан.Не трябва да се изключва възможността Румъния да се възползва от създалата се ситуация и да търси възможности за реализиране на свой конкурентен проект.Отказът от реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” ще спомогне за превръщането на Турция в единствен и в много голяма степен притежаващ монополна роля регионален център за транзитиране на енергоресурси.

Кой ще спечели от закриването и отказа на България от проекта „Бургас-Александруполис”?

Всички освен нашата страна.

България неминуемо ще плати немалка сума за отказа от този проект – едва ли вече може да се намери човек, който да повярва на един Симеон Дянков за неговите уверения, които както показа времето не струват пукната пара.

Крайно време е политиците да носят персонална наказателна и финансова отговорност за решенията си, независимо, че това решение за отказ от „Бургас-Александруполис” всички членове на заседанието на правителството са присъствали и го приели.

Танкери с петрол пътуват и разтоварват в Буергас за „Лукойл” но не съм чула това да пречи на туризма.

Да не говорим, че разливът от един танкер е по неовладяем отколкото пробив на тръба от петролопровод.

 

Коментари 

 
+2 #2 щерю 2011-12-13 15:45
Даа ,и вече си плащаме,всяка вечер горят коли ,а ще става и още по-лошо.
Цитиране
 
 
+2 #1 НЕ ВИ ЛИ ПИСНА 2011-12-09 11:37
сЦЕНАРИЯТ е ясен отдавна - България е директно управление на Световната банда или т.нар . Вашингтонски конесенсус - разсипал не 1 и 2 страни по света
слугите на дявола ( разбирай Вашингтонския консенсус ) тук са Дянков Трайков министъра на външнита работи както и всички такива измислени органзации и фодации като ИПИ - Институш за пазарна икономика Център за либерални стратегии които бълват НЕОЛИБЕРАЛНА ПРОПАГАНДА - финасирани директно от САЩ - ОПРАВИЯ НЯМА ДА ИМА ние вечесме колония - а в колониите има само роби
спасението е само рЕВОЛЮЦИЯ И ПУСКАНЕ НА КРЪВ НА УПРАВЛЯВАЩАТА МАФИЯ В БГ
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене