Българската православна църква – на кого пречи, та я удрят?

Племе – етнос – народност – народностно самосъзнание – всичко това са етапи от развитието във вековете на дадена общност, докато се стигне до държавността и нацията. А в основата на българската държавност и духовна култура е Българската православна църква – това ни дава историята като документи, факти и събития.
Религията, християнската, източно-православна вяра запазва българското самосъзнание през вековете.
Разбира се тук, за формиране и укрепване на българската държавност и самосъзнание през вековете, като задължителни предпоставки се явяват общият език, територия, социално-икономическо развитие, общи интереси, религия, писменост, култура и прочие.

Две събития напоследък ме накараха да се върна и взра в миналото и бъдещето
Оказа се, че тези две събития от последно време са свързани, въпреки, че на пръв поглед трудно би се установила логична връзка между приемането на Декларацията за така наречения възродителен процес на 12 януари от 41 Народно събрание и отварянето на досиетата на на БПЦ.
Декларацията е документ, в който се казва, че въпросният „възродителен процес” представлява етническо прочистване, докато оповестяването на досиета на висши сановници от Българската, източно-православна църква имаше за цел да унижи и опозори тази институция.  

Какво предприемат османските завоеватели,
Има ли разлика между османските завоеватели от 13 век и днешните народни представители?
какво предприемат османските завоеватели, навлизайки в територията на българската държава през 13 век: те провеждат една стратегия на обезбългаряване, като за целта първото, на което посягат е смяната на християнската вяра на завареното българско население с ислямска.

Не обезлюдените селища, не разрушените градове и крепости, не спирането на икономическото развитие на населението в територията на България е същественото, на което османските завоеватели посягат в нашествието си по нашите земи – а вярата!
Заради вярата посичат, заради вярата убиват, заради вярата, източно-православната християнска вяра завоевателите от Османската империя изтребват мирно българско население – жени, деца, мъже!

Прозорливо и далновидно – без да осъзнават, че посягайки на вярата на българското население, турците унищожават държавността!
Част от здравото силно в младостта си население те отвеждат в Османската империя, за да му сменят религията, имената, начина на живот и идентичността, превръщайки го в мюсюлманско население.
Ако тръгнем и минем бързо през вековете и стигнем до етапа как се е създала и укрепнала във вековете държавността в българската държава, то ще тръгнем от племената на траки, прабългари и славяни, ще си припомним за обединението на българи, славяни и траки в една държава като важна част от етногенетичния процес в земите, населени от тези три етноса.

Този ентогенетичен процес завършва с приемането на християнската религия и славянския език и писменост, за да стане ясно на тогавашна Европа, че на територията на Балканите се създава една авторитетна държава.
И ако до този момент от историята на българската държава, различните етнически общности на траки, славяни и прабългари минават през развитието си като племена с териториално обособяване, общо социално-икономическо развитие, езикова асимилация и утвърждаването на единен език, идва моментът, когато различните религии са изместени от една, официално наложена от политическата власт – християнска религия.
За времето е била предпочетена тази на източно-православната византийска църква, вместо католическата от Ватикана.

Приемането на една, единна религия в българските земи се свързва с утвърждаването на държавността и българското самосъзнание, а приемането на славянската писменост идва, за да постави основите на една обща духовност и българско самосъзнание, които полагат и основите на българската народност в държавата.
В Средновековието именно религиите са били спойката за създаване и утвърждаване на дадена народност.

Ето защо, когато османските завоеватели нападат българските земи и тогавашната власт не намира сили да им се противопостави, в подстъпите на Търново, един български патриарх, наречен Евтимий ръководи защитата на града.
Приемането на източно-православното християнство е дало надежда на Византия, че така ще може да сложи един ден ръка на тази държава и ще обезбългари населението й.
Тук, в това отношение патриарх Евтимий има голяма заслуга, тъй като създава Търновската книжовна школа и превежда на църковно-славянски редица църковни трудове – за да не губи идентичността си българския народ в единственото средища за духовност и култура - църквата.

Налагането със сила и оръжие на населението в завоюваните територии от завоевателите на Османската империя на исляма като вероизповедание на местното население означава, че османските поробители прекрасно са осъзнавали, че една религия върви с духовността, промяна на името, промяна на обичаите, на езика и обезличаване на идентичността и самосъзнанието.
Това е и основната причина военните пълководци на Османската империя да се насочат към трайно завоевание и асимилация на поробеното население в българските земи като сменят религията му срещу запазване на живота.
Пропастта между поробители и поробени се копае като се унищожава целенасочено българското самосъзнание чрез промяна на религията и насилствено приемане на религията на поробителите от завареното население – исляма.
Резултатът е – унищожаване на българската държава, унищожаване във вековете напред на историческата памет на населението българи.

Обратният път към връщане на българското самосъзнание
започва пак от църквата, когато е подготвен така нареченият Гюлхански хатишериф от 3 ноември 1839 година, който провъзгласява следното:
•    равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание;
•    свобода на религията;
•    гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им;
•    право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;
•    справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците;
•    нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.
Малцина от българите знаят, бе Гюлханският хатишериф е преведен на български език от Неофит Рилски и публикуван през 1841 г. в Букурещ.

Защо султан Абдул Меджит се съгласява да подпише този документ – защото Османската империя е била критикувана за липсата на реформи, което на Стария континент се тълкувало като изостаналост.
Този документ е началото на края на петвековното османско робство и не случайно е пътят, който води към възстановяване на българската държава. Неслучайно този път започва не от друго, а от узаконяване на българската църква!
Църквата носител на вярата на поробеното население в рамките на една чужда държава!

В днешното време на чалга и силикон,
когато част от масовото изкуство започва от Полски Тръмбеш, ролята на изпълнители на обезбългаряването е поета не от завоеватели, а от добре „мотивираното” плиткоумие на родни политици.

Удря се социално-икономически държавата, унищожава се целенасочено българският език, духовните ценности са сведени до попфолк, чалга и силикон, и като важен етап от това обезбългаряване на територията на държавата бе ударена българската православна църква...
Няма го и едва ли ще го има Хилендарският монах Паисий, за да попита: „Поради что се срамиш да се наречеш българин!”

Безродници от българския парламент приеха документ, който е в интерес на чуждата държава, Турция – като че ли през вековете не е имало опити за насилствена асимилация на живеещото население в днешните български земи именно от пра- пра- прадеди на населението от днешната турска държава!

Началото на края
В края на 20 и началото на 21 век започна съсипването на икономиката и стопанството на страната, като успоредно с това бе ударен манталитетът на българина – чрез заливане с образци на чужди култури.
След това дойде ред на разпродажбата на българска земя на чужденци, наложена на парламента от една чужда държава отвъд океана.
Българинът, чиято войска има славно минало, стана наемен войник в чужди войски и войни.

Ударът
На 17 януари 2012 година Българската православна църква бе ударена като институция с изваждането на досиетата на настоящи митрополити. В студиото на Гореща точка с водещ Николай Бареков бившият шеф на Шести отдел от Шесто управление на Държавна сигурност, д-р на историческите науки, Димитър Иванов обясни:

„Случаят с агентурата и досиетата на специалните служби е като случаят с шистовия газ – да, може да излезе газ, но отравяме атмосферата, земята, водата и всичко наоколо. Т. е. щетите и вредите за обществото и в случая с църквата ще бъдат по-голями отколкото ползите.”

Държавност и сигурност
– сигурността на държавата – това е една система, която всяка една държава започва да развива и укрепва още след създаването си. „И ако държавността е интегрираната характеристика на мощта на нацията – поясни Димитър Иванов - икономика, селско стопанство, наука, образование, всеки един от тези отделни елементи, характеризира мощта на нацията.
А сигурността на една нация е средството, методът, който гарантира държавността, докато държавността е мощта, която тази сигурност пази.

Отмре ли държавността, държавата престава да съществува.
Всяко връщане към българската история назад дава примери каква огромна заслуга за запазване на духовността и държавността е имала и има българската православна църква.
Та е била институцията, която е бранила държавността, тя е тази, която е съхранила българското самосъзнание през петте века робство, и не без значение е фактът, че именно българската православна църква е и днес един от стълбовете на държавата.
Сигурността на държавата е национална сигурност, независимо кой е на власт. Сигурността е неотменим етап, фактор за държавността във всеки един етап от развитието на самата държава.
„Нима полицията на Никола Гешев не е била в основата на монархическата държавност?” – попита Димитър Иванов доста объркания Бареков.

Държавна сигурност е сигурността на държавата
– независимо от обществено-политическия строй, в който съществува за дадения момент българската държава. Това е причината в етапа на комунистическия режим – сигурността на държавата да се свързва с комунистическия режим, но това е всъщност националната сигурност на страната, а не сигурност за комунистическите правителства.  
Иванов цитира Сун Дзъ, китайски пълководец, военен стратег и философ, и позицията за използване според Дзъ на секретни сътрудници. Според този китайски стратег, човечеството през всички етапи на своето съществуване е използвало секретни сътрудници или шпиони.


„Да бъдеш сътрудник на своята държавност не е нито незаконно, нито неморално. Който твърди обратното – не е прав. Неморално е да бъдеш доносник, да клеветиш, но това не е характеристика само на агентурния апарат...

Навсякъде има хора с недобър морал... В случая трябваше да се провери, да се тръгне от края, къде има настъпили щети, кои хора са пострадали от доноси, от...
Да приемем по презумпция, че всички, които са работили по националната сигурност са доносници, т. е., че това е дълбоко неморално - аз оспорвам тази гледна точка – не е така...

... Първо, имаше специализиран отдел, който се занимаваше с вероизповеданията, Трети отдел на Шесто управление -... Основният принцип на тази дейност е секретност и конспиративност,  кой каквото е вербовал си отговаряше пред ръководството и пред Бога...

Тези, които са работили за службите за сигурност са висококвалифицирани хора – те са лидерите на съответното съсловие, професионална група и така нататъка... Специално от Светия Синод... са високо ерудирани хора, там има историци, философи, теолози, доктори на науките, с тях е много интересно да се разговаря.
С тях е подходено не като с представители на църквата, а в лично качество, човек, който обладава определени субективни възможности да решава задачи от държавен характер. И повечето от тях не са били тогава митрополити, те просто са били кадърни и перспективни хора, които да се развиват в тази сфера...
Ръководството на тогавашното българско разузнаване по времето на социализма е слагало граница – над определено издигане в йерархията – не са се вербовали агенти.  Дори когато даден агент е отидел на съответно по-високо ниво – той е бил изключван от агентурния апарат, прекратявала се е връзката...
Повечето от извадените имена на сътрудници от БПЦ са били извадени от отчет още преди 10 ноември 1989 година.
„Проблемът е, че позволихме некомпетентни хора да ровят в архивите” – заяви Димитър Иванов в студиото на „Гореща точка”.

Доносите
Понятието доноси тръгва при даване на информация от оперативен характер, обясни един разузнавач от Първо главно пред мен. – И тъй като оперативната информация е започвала:...Донасям, че..” оттам тръгва и това доноси.
Хората от списъка от Светия синод, с принадлежност към Държавна сигурност не са правили доноси призна член от Комисията по разсекретяване на досиетата.
„От 1054 година християнската църква е разделена на два клона – обясни Димитър Иванов на Николай Бареков. – Тези църкви постоянно са били в съперничаство, кой е по-главен Папата или Патриарха – кой е по-близо до Господа, кой е по-главен...в мисията си на земята...

... вътрешната агентура на църквата, където и да е по света е толкова развита, че често специалните служби трудно са ги догонвали и са се учили от тях.

1953-53 година Българската православна църква се връща в ранг Патриаршия, въпреки че другите православни църкви и католическата са били  против.
За българската държавност е било от изключителна важност БПЦ да има ранг на Патриаршия. И тук отново ще припомня казаното по-горе, че за укрепване на българската държавност това връщане е било от изключителна важност, тъй като е било част от мощта, част от укрепване на нацията в една интегрирана характеристика.
Връщането се случва в годините на комунистически режим. А такова осъзнаване на важността за статута на българската църква има и при цар Калоян, и при Иван-Асен Втори – да й се признае статут на Патриаршия.”

Обявяването на сътрудници,
които са работили пряко за националната сигурност на българската държава може да се каже, че носи пряка опасност за тях самите – смята Димитър Иванов. Изваденото досие на монсеньор Георги Йовчев може да има неприятни последици за него самия, тъй като той е работил като представител на Католическата църква в една държава с официална Източно-православна църква.   
„... Всички се оправдават със Закона – кой прие този Закон? – попита Димитър Иванов – Защо той бе приет? Кое наложи да бъде приет? Атеизма на социалистическата партия? Значи тук не можем да говори за държавни интереси... Историята няма да даде положителен знак на това нещо /отварянето на досиетата – бел. Л. М./. Тръгнали сме да пием горчивата чаша и ще я изпием докрай – каза Иванов. – Това, което се случва е насочено срещу държавната сигурност и националния суверенитет...
... когато княз Борис Кръстителят тръгва да приема християнството,  всички първи свещеници са работили за светската власт, държавната власт, в противоборство с Византийската църква.
Това че Кирил и Методий и техните ученици са изпълнявали мисия сред славянския свят – шпионска мисия ли е, или мисия в интерес на държавата българия и нейният просперитет?”

Според историци, Кирил и Методий са византийски дипломати, християнски мисионери, автори на глаголицата. Те превеждат редица църковни книги на славянски език, работели са за утвърждаване на християнството сред славянски държави, а също така подготвят свои ученици, които да продължат делото им, и това са Климент, Наум, Ангеларий, Горазд, Сава...

Мисията им е била поръчана от византийската държава по молба на Великоморавския владетел княз Ростислав, който бил силно притеснен от набезите на немския крал Лудвиг. Двамата братя проповядват на славянски език християнството в княжеството на Ростислав, което попречва на немския крал и неговите планове за превземане и узурпиране на Великоморавия.
В тази земи двамата братя работят в мисия за утвърждаване на източно-православното християнство.
Славянската азбука и по-точно глаголицата е създадена от Константин - Кирил Философ, за да може да преведе църковно-славянски книги при проповядване на източно-православното християнство във Великоморавия.
Самата азбука и разпространяването на славянската писменост българският княз Борис Първи възлага на учениците на Кирил и Методий и така се поставя по-късно и началото на българската книжнина, която е била за времето предимно църковна.

Разрушаването на държавността
Разкриваме сътрудниците на нашите, българските служби, но ние не знаем кои са сътрудниците на чуждите служби в България. Освен в случаите, когато някой от властимащите сам не се похвали, че го уважават чужди служби, както това стори премиерът Бойко Борисов.  

Който не уважава собствената си агентура – чужда агентура вършее в държавата му.
А едва ли една чужда агентура ще работи за българските интереси, след като българското контраразузнаване беше разбито и агентите му, и служителите му бяха огласени!
Нима вербованите от „Отворено общество” днешни политици, изпращани със стипендии зад граница се връщат, за да работят за българските национални интереси?

Една нация отвъд океана, създадена едва преди малко повече от 200 години, асимилира последователно различни етноси – китайци, поляци, италианци, африканци, англичани и прочие етноси, и постави основите на своята държавност – американската.

Един етнос, евреите, скитаха и живееха в различни държави по света, защото нямаха своя държава, но запазиха през вековете езика, традициите, религията, идентичността си и оцеляха.
Днес те имат държава заради съхранените етнос, език, традиции, религия, култура, идентичност, с които изграждат основите на своята държавност.

Ние, българите, потомци на 13 вековна държавност,
в 21 век обезличаваме езика, традициите, културата, образованието, идентичността си, продаваме земята си на чужденци, изпълняваме чужда воля в името на разрушаване на оцелялата през вековете наша държавност.

Случайна ли бе последователността на приемане и гласуване на Декларацията за възродителния процес и последвалото изваждане на светло на сътрудници от Светия синод, с принадлежност към Държавна сигурност?

Във всички случаи нито са случайни тези две събития, нито са в интерес на българските национални интереси.
В парламента депутати 112  гласуваха без да осъзнаят или под натиск една позорна Декларация в интерес на съседна Турция.
В обществото бяха огласени с цел да бъдат опозорени висши сановници от Светия синод, което също бе насочено против националните интереси и държавността.

Кое е по-болезнено – да ти сложат главата на дръвника, за да приемеш чужда вяра, или да те „мотивират” /морално или материално – бел. Л. М./да гласуваш и опозориш българската държава самоцелно, с лъжи и инсинуации?

Всяко събитие носи белезите на своето време – днес, в 21 век разрушаването на държавността минава не толкова емоционално и драматично - само с едно гласуване и чуждите интереси са защитени.
Няма дръвник, няма писъци, няма убийства.

Светлото настояще е менталното наше бъдеще.
Днес, на 18 януари имаме основателна причина отново да се върнем към Кърт Вонегът и неговата мисъл в „Закуска за шампиони”, като я перефразираме:
„Не трябва да сте непременно луд, за да живеете в България, но все пак помага!”.