Не е време за втренчване в пъпа, когато си опозиция!

Сергей Станишев, лидер на БСП и временен шеф на ПЕСС просто око се вижда, че лидерът на червените търси уединение с Бог – нещо като онзи момент, когато умът се концентрира в сърцето. А сърцето на Сергей Станишев е развълнувано от предстоящия конгрес – от събитията, които предстоят!

Рожден ден и конгрес – почти се доближава до шейховете, от Близкия изток, при които рожденият ден им е национален празник на държавата!

При всекидневните гафове на властта – даже по няколко на ден, е лудост да се изслушва, да се мъдрува, да се мисли и да не се взема отношение!

Особено когато си втора политическа сила в държавата!

Правителството натиска банкерите по личен каприз на Дянков, правителството се гаври с пенсионерите и обещава да им увеличи пенсиите чак 2013 година! При галопираща инфлация и скокове на ток, парно и храна!

Вземат се рестриктивни мерки спрямо инвалидите, някои вече получават писма, без да са прегледани, че им се спират пенсиите и социалния статус на хора с увреждания!

Родители на деца с редки заболявания алармират за липса на пари и непосилна лична борба за спасение и оцеляване на децата им!

Мълчание, мълчание, подминаване на проблема от „Позитано”

Сергей Станишев, лидер на БСП и временен шеф на ПЕСОтдал се на себепознание, лидерът на социалистите за пореден път го съчетава с уединение, спокойствие и тишина – и то във време, когато страната е наводнена от хаоса на управниците, справянето с престъпността се свежда до най-елементарни внушения за усилена работа, и ката ден изникват нови и нови проблеми.

По Станишев можеш да си сверяваш календара – той се изказва само във вторник, и само в 14 часа на този ден! Да гори, да трещи, да залива – Сергей Дмитриевич чака редовната пресконференция и говори на журналистите, които по понятни причини не се скъсват да му задават въпроси!

Важното е Станишев да е спокоен

В петъчния ден на 27 януари, денят за парламентарен контрол, опозицията скочи на Симеон Дянков за самоволни вземане на решения и действия в ЕС, без да е взел мнението на депутатите!

В публикуваните части от стенограмата от парламента, подчертаното е мое.

ТРИСТА И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 27 януари 2012 г.

Открито в 9,04 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.

Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас Програма за работа на Народното събрание днес, следва да започнем с обсъждане и гласуване по:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДОГОВОРА ЗА СТАБИЛНОСТ, КООРДИНАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ.

....................

Управляващото мнозинство от ГЕРБ предлага на останалите депутати

РЕШЕНИЕ

за участието на Република България в

Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз Народното събрание

Манджата по това Решение са я „сготвили”: Николай Младенов, Симеон Дянков и Константин Димитров – кой от кой по бос в икономическите анализи и прогнози.

Мнозинството приема решението и чак тогава опозицията решава да го насоли!

Синята коалиция, по американски „подкрепена” и мотивирана гласува за това Решение.

И тогава започва интересен дебат, в който Искра Фидосова, също финансово „боса” скача по болшевишки и се кара с опозицията с аргумента „Ние имаме ангажименти и трябва да го подпишем”.

Ама дали е интерес на страната ни, дали не трябва да се размисли и коригира нещо в документа, дали България не трябва да постави свои виждания и изисквания – никой от ГЕРБ даже и не мисли в тази посока!

Ако досега сме страдали от мадам „Йес”, то тя бе заменена с правителство и президент „Йес”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Сега думата има господин Румен Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Много ми се ще преди да гласуваме все пак да бъдем наясно какво обсъждаме и какъв е истинският смисъл на това, което обсъждаме.

Добре е да знаем какво не е този договор, който ни се предлага днес, да утвърдим позицията на българското правителство за водене на преговорите.

Първо, този договор не решава дълговата криза в Европа. Тази дългова криза не е ефект от някакво случайно действие и тя не може да бъде решена с едно еднократно действие, колкото и да бъде умно то. По-скоро това, което ние ще приемем, има дългосрочен характер, средносрочен – в най-добрия случай, и в най-добрия начин на развитие.

Второ, този договор не възстановява икономическия растеж, той не предлага мерки срещу безработицата, не предлага абсолютно нищо за догонващото развитие на страни като България.

Трето, от този договор не става ясно как страните, които доведоха до кризата, по някакъв начин ще поемат отговорност за това, което са правили.

Четвърто, този договор не е сътворен от общностния ум. Напротив, той е създаден под диктовката на няколко държави, при това държави, които съвсем не бяха от отличниците, когато трябваше да се спазва фискалната дисциплина в Европа, при това държави, които в определен момент защитават собствените си интереси и интересите на собствените си банки в дадената ситуация.

Неслучайно и Европарламентът излезе със специална резолюция, която казва, че тези неща съвсем спокойно биха могли да бъдат решени на национално равнище.

Бих искал също така да кажа, че няма никакви преференции за държавите, които до момента са спазвали фискалната дисциплина, такива като България.

Много ми се ще всички вие правилно да разбирате и да сте наясно, че този договор не е безобиден за България.

Ние слушаме днес на няколко пъти, че видите ли България се присъединява – което тя отдавна прави. Добре би било да бъде вярно, но за съжаление не е.

От 2008 г. насам България не изпълнява критериите за 0,5% структурен дефицит. Нито една година не ги е изпълнила. Има даже години, в които ги превишава с пъти. Няма да ни помогне и възможността да ползваме двойното увеличение на този структурен дефицит от 0,5% той да бъде 1%, като страна с ниска финансова задлъжнялост. Лошата новина е, че и през 2012 г., и през 2013 г. България отново няма да изпълнява тези критерии.

Тези изчисления не са мои, те са изчисления на Института по пазарна икономика. Тоест, ние се присъединяваме към нещо, което не изпълняваме към настоящия момент. Това трябва да Ви бъде ясно на всички.

Второто, което трябва да бъде ясно на всички: този договор е свързан с директни финансови ангажименти за България – не от днес и не от утре, а от момента на влизане на България в Еврозоната.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Не е така.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Дали тогава ще трябва да участваме в набирането на 500 милиарда или на 1 трилион е втори въпрос, но ние трябва да поемем своята роля в това, или 200 милиарда за Международния валутен фонд, и там ще трябва да участваме.

ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ние имаме ангажименти и трябва да го подпишем.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Така че е добре, когато говорим тези неща тук, да сме наясно с реалната ситуация.

Какво всъщност е този договор, което тук не се казва? Този договор е първата реална крачка към формиране на цялостна европейска икономическа и фискална политика. Който не го разбира, значи не знае за какво става дума и така, както каза госпожа Меркел: „За повече Европа”. Въпросът е: каква е позицията на Република България по цялата тази ситуация? Ние за повече Европа ли сме или пак за някакви „европи” с балкански уклон.

Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, балканските тарикатлъци, с които ние обикновено се опитваме да играем тези игри, са нещо изключително опасно. Точно на такава база, точно с такива тарикатлъци през 1999 г. господин Иван Костов подписа един меморандум, защото си мислеше, че ние после, като водим преговорите, ще се отървем. Не, не се отървахме. Спряхме си четирите блока в „Козлодуй”. Сега отново се опитваме да направим същото – присъединяваме се към Глава четвърта и Глава трета, защото си мислим, че, така да се каже, ни е в ръцете.

Първо, не е вярно и второ, не се присъединяваме към Глава четвърта, защото там може би щяло да има някакви ангажименти за България по данъчната ни политика.

Първо, господин министър Младенов току-що декларира, че никакви такива ангажименти няма да има – българското правителство се е преборило. Като няма да има такива ангажименти, защо ние бягаме точно от Глава четвърта, в която се решават проблемите на държави като България – изостанали в икономиката си, изостанали в доходната си политика, нуждаещи се от стимули за развитие? Защо ние бягаме точно от тази глава? Какъв ни е проблемът? Щели да ни увеличат данъците. Е, какви са преференциите за България от това, че имаме ниски данъци? Може би чуждестранните инвестиции в България се увеличават в последните години? Може би българският бизнес, понеже плаща ниски данъци, инвестира повече? Нито едното е вярно, нито другото е вярно. Ние обаче продължаваме да си играем някакви идеологеми и да се крием зад фрази и постулати, които едва ли са реално свързани с живота.

Простият въпрос обаче е: каква е стратегията и тактиката на българското правителство? Какво искаме да постигнем в тези преговори – не само за този договор, защото ще има още много договори. Какво искаме да постигнем – ускорено влизане в Еврозоната, или не толкова ускорено влизане в Еврозоната? Разберете, няма как да бъдем членове на Европейския съюз, да участваме в нещо, ама да участваме не съвсем и да не участваме точно в главата, която касае най-много нас, да избягаме от дискусията точно по това как ние ще догонваме Европа, от мерките, които трябва да настояваме да влязат в Глава четвърта.

Докато не намерим отговори на тези въпроси, аз не виждам нито една причина, поради която ние би трябвало с лека ръка да се присъединяваме към нещо, при това да се присъединяваме на принципа – почти. Почти бременни няма – или сме в Европейския съюз и играем по всички правила, или отново ще си изближем и солта, и ще си изядем боя, и накрая ще си платим и парите. Благодаря Ви за вниманието.

Денят преди дебата, канцлерът Меркел вече е разпространила писмо заедно с господин Саркози, в което искат координирана данъчна политика, което превръща дебата „След дъжд – качулка”.

България няма самочувствието на една Дания, която с референдум отказа да влезе в Еврозоната!

Пет години вече Германия и Франция правят опити да наложат централизация в ЕС, под предлог „за доброто” на гражданите и държавите в ЕС!

Предвижда се ако 12 страни от Еврозоната да могат да подпишат този пакт и дори и други да не се присъединят, той да започне да действа. Тоест, разединяването, което се случва в Европейския съюз, започва да става все по-силно, което изобщо не е цел на ЕС!

Без излишни емоции, но за сметка на това – професионално

В дебата се включва Пламен Орешарски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:... Следва господин Пламен Орешарски.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Моля за удължаване на времето.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено е.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Дискутираме един проектодоговор, в чиято подготовка българската страна не е участвала. Неговата сърцевина е така нареченият Фискален пакт, който цели да въведе въздържащи мерки по отношение на склонността на редица европейски страни да задлъжняват.

Приносът на българското правителство, с цялата условност на термина „принос”, се сведе до избързване и представяне през миналата година на българска версия на фискални правила, носещи името на господин Дянков, и задействане на обичайните за ГЕРБ PR схеми. Тогава Ви предупреждавах, в това число и от тази трибуна, да изчакате европейския дебат по въпроса. Уви, нашите правила бяха инкорпорирани в Закона за устройството на държавния бюджет и беше подготвен текст за промяна на Конституцията.

Междувременно европейският дебат отиде доста по-напред и доста подобри, в интерес на истината, ключовото фискално правило за дефицита, така че то вече е доста по-различно от използваното правило в нашата версия. Добре стана, че у нас не бе обезпечено необходимото мнозинство за промяна в Конституцията, защото очевидно сега трябваше отново да правим такава.

Първият извод – ние не сме сред европейските лидери и не е нужно, дори е вредно, да бързаме преди тях.

Днес вероятно правителството няма полезни ходове и ще се присъедини към този договор. Още повече, вече споменах – единственото конкретно в този договор фискално правило – това за дефицита, вече е дефинирано значително по-приемливо, отчитащо икономическия цикъл.

Този договор обаче е напълно излишен. Казвам това, за да се предпазим от излишни илюзии. Защо? На първо място, той не решава нито един настоящ проблем, а в най-добрия случай – нещо, което е спорно – има превантивно действие в средносрочен и дългосрочен план за предпазване в бъдеще от ново свръхзадлъжняване.

Тези цели обаче могат да бъдат постигнати доста по-ефективно и чрез обичайния инструментариум на европейското законодателство, без извънредни и създаващи прецеденти междуправителствени договори, какъвто обсъждаме сега.

Второ, ако все пак е толкова спешен, един спешен междуправителствен договор би следвало да съдържа мерки за решаване на острите текущи проблеми на Еврозоната – доверието в европейските страни и Общността като цяло.

Специализираната публика очакваше в него да се говори за по-тясно сближаване и конкурентоспособност на европейските икономики, за по-адекватно монетарно действие, за общи погасителни фондове, за въвеждане на стабилизационни облигации, за мерки, стимулиращи растежа в проблемните страни и така нататък.

Вместо това, европейските лидери предпочитат да конкретизират фискални правила, които и понастоящем съществуват, и самите те не спазват. Ще поясня, че дълговете на Германия, Франция и Великобритания отчетливо надхвърлят Маастрихтския критерий от 60%. Един от най-достоверните критерии за оценка на политическото споразумение, наричано договор или накратко – Фискален пакт, е реакцията на инвеститорите. След оповестяване на основните идеи в този договор еврото загуби нова порция от своята стойност. Пазарите очакват последователна и силна реакция на кризата на доверие в Еврозоната, а не договорености с хоризонт 15-20 години.

Ето какво написаха „Стандарт енд Пуърс”, които премиерът много уважава, в комюникето си при свалянето на кредитния рейтинг на Франция и още осем страни от Еврозоната. (Реплика от министър-председателя господин Бойко Борисов.) И аз, между другото.

Цитирам: „Според нас политическото споразумение не предоставя допълнителни ресурси или оперативна гъвкавост в подкрепа на европейските спасителни операции или за разширяване на подкрепата на тези страни от Еврозоната, които са обект на засилен пазарен натиск. Вместо това, то се фокусира на едностранчив подход, акцентирайки на фискалните ограничения, без силна и последователна програма за повишаване потенциала за растеж на икономиките в Еврозоната.” Край на цитата.

Предвижда се договорът да влезе в сила от началото на следващата година – това са цели 11 месеца, през които най-вероятно ще бъдат лансирани нови инициативи и още по-вероятно – те ще заменят този договор. За илюстрация – проектът „Евро плюс” бе актуален само няколко месеца и бе заменен от настоящия договор.

В обобщение, най-доброто в настоящия договор е, че няма да навреди или, ако трябва да бъда точен, няма много да навреди. Той обаче не отговаря на актуалните проблеми на Еврозоната и истинските решения тепърва предстоят. Да се готвим за тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Думата иска вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! На 16 януари изпратих писмо до колегите си – министрите на финансите на другите държави от Европейския съюз, които не членуват в Еврозоната. В това писмо изложихме нашите виждания по три въпроса и поискахме съвместни действия на десетте страни извън Еврозоната, за да бъдат тези виждания отстоявани.

Първо, подкрепяме условията за засилено фискално управление, предвидени с Глава трета на този проектодоговор. Поддържаме записването на ясни правила за бюджетна дисциплина в националните законодателства на всяка страна – член на Европейския съюз.

Второ, поискахме от обсъжданията да падне Глава четвърта, докато не стане ясно какво означава „обща икономическа политика” и какво – „координация и сближаване в тази посока”. Изрично настояхме да няма препратки към пакта „Евро плюс”.

Трето, настоявахме държавите извън Валутния съюз да имат право на наблюдатели по време на срещите на върха на Еврозоната.

И трите въпроса са принципни. Отстоявахме ги при разговорите и преди това писмо. Доволни сме от постигнатото, защото нашите предложения бяха отразени в последващите текстове на проектодоговора.

На последната среща на Съвета на министрите на финансите – ЕКОФИН, този вторник подкрепихме идеята за наказателни процедури срещу страните, които не спазват бюджетната дисциплина. Поискахме подобна санкция да се въведе и за държавите с превишен външен и общ държавен дълг – нещо, което все още го няма в този проектодоговор.

Нека да обобщя. Преди една година тук започнахме разговорите по предложения от нас Пакт за финансова стабилност. Като резултат в Закона за устройството на държавния бюджет на Република България бяха записани граница за дефицита от 2% и ограничаване на държавните разходи до 40% от брутния вътрешен продукт. Спазихме тези условия и за миналата – 2011 г. Но от началото на тази година сме задължени това да го правим по закон. Искаме всички страни от Европейския съюз да въведат такива ясни правила за фискална дисциплина в националното си законодателство.

Няма да подкрепяме и няма да участваме в общи договорености, които предполагат в бъдеще хармонизиране на данъчните политики. Определянето на преките данъци е въпрос от национално естество и за България се решава със закони, приемани от нашето Народно събрание – от всички Вас.

Не сме страна по Европейския стабилизационен механизъм – няма да участваме в него. Припомням, че по сходен начин заявихме ясно виждане за неучастие на България в допълнителните програми към Международния валутен фонд. Това вече беше отчетено и процедурата там продължава без нас и няколко други държави извън Еврозоната.

По въпроса за бъдещото влизане на страната ни в Еврозоната има ясни критерии. Няма причина да плащаме авансово и такса вход – нещо, което Глава четвърта потенциално можеше да направи, но благодарение на нашите предложения вече не е така. По този начин не нарушаваме принципите за солидарност, защото солидарност означава, първо, да защитаваме интересите на българските граждани и, второ, да спазваме Общоевропейския договор от Маастрихт. Правим и двете. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Станишев взема думата и обяснява:

... много от икономистите, и не само те, много политически фигури в Европейския съюз са убедени, че се приема един документ, който по същество е по-скоро сътресение на въздуха, отколкото ефективен инструмент, който дава пътя за излизане на Европейския съюз от кризата – кризата, която е финансова, която е икономическа, която е социална, а в не малка степен вече и политическа...

Къде вижда той, лидерът на БСП причините за това: в преобладаващия брой десни правителства, както в ЕК, така и в Европарламента и обуславя взетите решения с този факт.

Дебалансирана политика, самоцелно орязване на разходите, без инвестиции, растеж,  справяне с безработицата.

Макроикономическата картина, ниския дефицит, ниския държавен дълг, който впрочем призна, че се дължи в огромна степен на предишни правителства, не решава нито един проблем – няма гаранции за намаляване на безработицата, икономически растеж, балансиран бюджет, мерки за излизане от кризата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ):... по време на мандата на моето правителство България четири години изпълняваше сега въвежданите правила за структурен дефицит. Нещо повече, половината мандат имахме излишъци. Тогава десницата казваше: „За какво ги трупате тези излишъци във фискалния резерв?”. За да може след това ГЕРБ да ги харчи две години и половина. За това!

...................

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам само един факт да напомня: кризата в Европа дойде при мнозинство социалистически правителства. (Шум и възгласи от Коалиция за България.) В 2009 г. (ръкопляскания от ГЕРБ) от двадесет и седем държави – членки на Европейския съюз, четиринадесет имаха социалистически правителства. Социалистите доведоха кризата в Европа. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И не само Гърция, която господин Костов спомена. Испания, Унгария, Португалия, Ирландия – социалист, социалист, социалист, социалист! Няма ги! И сега ги няма! Защо ги няма? – защото Вие доведохте кризата, Вие не се справихте! И сега десни правителства, като нашето правителство, изваждат Европа от тази криза. (Реплики от КБ.)

Така че аз Ви призовавам: надделейте тези проблеми, които социалистите докараха на Европа; работете като европеец, както ние работим, и заедно да помогнем на всички държави в Европа и на България за по-добро бъдеще. Благодаря. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)

В отговор Станишев иска лично обяснение, което Цачева му дава чак след почивката:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:...За процедура, господин Станишев.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Имам процедура по начина на водене, госпожо председател, защото преди малко Вие се държахте не като председател на Народното събрание, а като представител на правителството в Народното събрание.

Когато министър Дянков се обръща към мен и ми казва, и ме призовава: „Надделейте тези проблеми, които социалистите докараха на Европа, работете като европеец!”.

Аз съм доказал, че съм европеец, но ограмотете Вашия министър на финансите, който говори глупости.

По време на началото на кризата 14 премиери били социалисти – пълна глупост! Социалисти управляваха в Испания, Португалия, Словакия, Унгария, България и Словения в един етап от кризата. Говорим за 2008 – началото на 2009 г. В останалите страни управляваха десни правителства.

В това число господин Дянков три пъти повтори, че в Ирландия управлявал социалист. Там от десетилетия управляваше дясна партия и хората я изметоха.

Очевидно министърът на финансите има визионерски способности и говорейки за 14 премиери социалисти, говори за някакво бъдеще след тази и следващата година. Вероятно ще се сбъдне при тази политика, която прави десницата в Европа. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Външната политика се определя от Министерския съвет, но документът от ЕС е внесен в парламента не от правителството, а от трима народни представители на ГЕРБ.

Повтаря се ситуацията с преоформянето на въшния дълг на Милен Велчев, който в настоящия момент правителството иска да плаща със Сребърния фонд!

Повтаря се ситуацията със спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”...

В крайна сметка – документът е приет с гласовете на ГЕРБ и независими...

Защо припомням тази история от парламента?

Сергей Станишев, лидер на БСП и временен шеф на ПЕСПричината е, че Станишев се изправи да говори от трибуната като временно изпълняващ председател на ПЕС, а не като опозиционен лидер, който отстоява националните интереси и суверенитет.

В телевизия bTV Станишев даде интервю, в което въпреки предпазливостта си, изля болката си, че първа грижа за него е да си остане лидер на партията!

 

Сергей Дмитриевич не гледа интервюта, не обича да обсъжда бъдещото лидерство на партията на социалистите.

Партизанската рожба на Димитър Станишев заявява, че ще разреши да се кандидатира!

Това не го ли решаваха хората от партийните организации?

„Като влизаш в политиката наново, в нова роля, не като президент, няма как да имаш позата на президент... не съвсем печеливщо заявява Дмитриевич.

А преди влизането? Двата успешни мандата?

Георги Първанов, президентЗащо Станишев се страхува да ги спомене, да ги отчете – та нали те ще дадат положителен тласък на партията БСП?

47 на сто спечелени гласове на президентските избори,  но от колко гласували за кандидатпрезидентската двойка, Станишев?

Бившият президент е печелил и двата пъти с малко над два милиона гласове, а „печалбата” на БСП от последните избори за държавен глава са с половин милион по-малко гласували!

500 000 по-малко гласували за двойката на БСП, второ място – дали Станишев се гордее с този резултат и го отчита като печалба?

Толкова за „позата на президент” – която Станишев формулира позорно, изпадайки в дребнавост пред 2 млн зрители!

Втренчването в себе си и собственото си величие

Смятам, че съм научил много повече, отколкото преди 5 или 10 години.

Смятам, че днес мога да дам повече на моята партия и в качеството си на лидер на БСП.

Аз смятам, също така, че имаме много по-силна позиция и вътре в страната, и на вън, в това число чрез президентството ми на ПЕС, защото дава възможност нашият глас, на българските социалисти да бъде чут по-добре и в Европа, а и това, което правим като цялостна политика на европейската социалдемокрация за алтернативна политика по време на кризата, за защита на граждански права, на демокрация – това го постигаме по-добре сега.

Смятам, аз смятам, повече е научил, повече ще даде на партията в качеството си на лидер, но най вече от позицията на ... президентството на Партията на европейските социалисти!

Най вече от една временна позиция, на една ефимерна партия от чиновници със социалистически идеи!

А от позицията на управлявал премиер? Защо „забравя” Станишев тази позиция, все пак на нея той започна трудовия си стаж и обучение в изпълнителната власт!

Ех, Сергей, ех, Станишев, ех, временен президент на ПЕС – защо не си стоя мирно на столчето при бебе Дария, или при мама Дина!

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да си полезен на партията като лидер, за да победи тя в следващите парламентарни избори!

Опозицията не е място спокойно, където се правят регулярни седмични пресконференции, които имат ефекта на приспиването от Кашпировски!

Няма по-силна позиция в политиката от тази на опозицията – критикуваш при всеки случай на грешки от управляващите, критикуваш веднага, критикуваш силно и винаги имаш думата!

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене