Във време разделно живеем, колега Благоев! Емблемата му е 30 сребърника!

Христо Христов – рецидивът да си автор на чужди идеи и труд или как журналист на Сорос краде от колега идея за разследване

Горан Благоев, журналист и водещ в БНТ Агенция БГ НЕС публикува Открито писмо на колегата Горан Благоев, което никой от колегията не цитира, или препечата. Причината: да не се настъпва мотиката на фондацията на „Сорос”, която в момента управлява държавата.

А кой е Христо Христов – момче от провинцията, /което 20 години вече не може да се пребори с диалекта си/ и което попадна във в. „Демокрация”, и пое функциите на репортер в съда и полицията.

По същото време аз също работех там, но със солиден стаж зад гърба си за разлика от Христов. С Христов и манталитета му се сблъсках, когато един ден главният редактор изненадващо предложи да ме преназначи за завеждащ на отдел „Разследвания”, идея, която аз моментално отхвърлих! Не ме минал и час от предложението на шефа ми и той ме извика в кабинета си, за да ми каже, че веднага е получил два доноса срещу мен от колеги!?

Христов обяснява И двамата доносници все още са журналисти, но по-яростно ненавиждащият ме, си остана Христо Христов!

Защо разказвам тази история – причината е, че „воюващият” с несъществуващата Държавна сигурност Христо, се утвърди като разследващ журналист именно с ровене и преписване на документи на ДС, които от Комисията по досиетата твърде услужливо му подават! Мнението за новото поприще на Христо оставих за себе си, като с едва сдържан смях го наблюдавах как си е пуснал някаква брадичка, направил си е нова прическа и дефилира по телевизии и издания със нестихваща самореклама за себе си. Така беше до момента, в който попаднах на Писмото на колегата от БНТ, Горан Благоев, публикувано в Агенция БГ НЕС. Това Писмо потвърждаваше много от личните ми наблюдения и веднага позвъних на главния редактор Зелма Алмалех с молба да ми разреши да препечатам писмото. След нейното съгласие пускам за читателите на сайта „Хроники” този документ:

Горан Благоев:

Да доказваш кражба на идея в БГ е изгубена кауза

До

Медиите в Р България

Копие: Национален съвет за журналистическа етика

Копие: Съюз на учените в България

Отворено писмо

на

Горан Благоев,  PhD

автор и водещ на предаването „Вяра и общество” – БНТ

Уважаеми колеги,

обръщам се към Вас, воден от максимата, че истината трябва да бъде отстоявана, каквото и да ни коства това. Вече няколко дни в медийното пространство се коментира „сензационното” разкритие на  уважавания от мен колега Христо Христов как Държавна сигурност организира изнасянето на оригинала на „История славянобългарска” от библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Разследващият журналист се позовава на откритите от него в Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) оперативна разработка „Цитадела”, както и на съдържащата се в нея оперативна разработка „Маратон”. С радост бих го поздравил за „успеха” на издирвателския му труд, тъй като неговото разкритие потвърждава публикувана от мен теза още през есента на миналата година. Но се въздържам заради некоретното отношение, което остана в задкулисието на „СЕНЗАЦИЯТА”. За какво става дума.

През миналата година при проучването на разсекретеното агентурно досие на преподавателя в Богословския ф-т на СУ проф. Иван Желев (агент Ангелов) открих, че по един екземпляр от всяко донесение свързано със Зографския манастир се отделя в оперативна разработка „Цитадела”. Беше достатъчна съпоставката само на няколко факти от въпросното агентурно досие, за да стане ясно, че това е оперативна разработка, свързана със Зографския манастир и че фактите за изчезването на „История славянобългарска” несъмнено могат да бъдат открити именно в нея. По това време завършвах своята книга „Истории за плач и за надежда” в която има специална глава, посветена на кражбата, „откриването”, и връщането на Паисиевия оригинал в Света гора, озаглавена „Похитеният ръкопис”. Тъй като книгата вече беше на първа коректура и нямах възможност да извърша необходимото детайлно проучване, свързано с ОР „Цитадела” успях да направя бързо прередактиране на главата, включвайки новата информация. Съдейки от статиите на Хр. Христов за „сензационното” му разкритие, установих, че той добре познава съдържанието на книгата ми „Похитеният ръкопис”, но твърде некоректно подхожда при неговото интерпретиране и цитиране. Позволявам си да припомня този текст от книгата ми, тъй като именно в него е ключът към „сензационното” откритие на „разследващия журналист”:

„През 60-те и 70-те г. на ХХ в. комунистическа България започва все по-често да се сеща за изоставените български монаси в Зографския манастир. Целта, разбира се, не е подобряване на духовния живот в обителта, а нейното огромно културно наследство. В тази посока най-вероятно е била и оперативната разработка „Цитадела”, започната от тайните служби на държавата... Обект на внимание от страна на ДС е движимото и недвижимо наследство на Зографския манастир и българските келии и скитове на Атон, като акцент се поставя на издирването и документирането на паметниците, свързани с нашата история, както и на документите за манастирска собственост на територията на Гърция. Информацията е набирана чрез българи... които имат трайни контакти... с братството на Зографския манастир... Даваната информация е прилагана и в ОР „Цитадела”, основно действащо лице в която е кадровият офицер Христо Маринчев... заместник началник на отдел 14 на ПГУ – Културно-историческо наследство...

... Подпомогнал ли е библиотекарят Пахомий нейното изнасяне или най-малкото тактично си е затворил очите при подменянето на оригинала с копието – отговорите на тези въпроси той отнесе със себе си. Почина на 10 март 2008 г. По тази причина е трудно да се каже и точно през коя година оригиналът изчезва от Зографската библиотека. Посочваните в различни версии 1983, 1984, 1986 и 1988 г. не почиват на достоверни факти. Те обаче със сигурност може да бъдат открити в досието на оперативна разработка „Цитадела”. Но то все още не е разсекретено”.

Книгата ми „Истории за плач и за надежда” излезе през октомври 2011 г. По-късно – на 10.11.2012 г . на конференция в Богословския факултет-СУ отново лансирах тезата, че истината за изчезването на „История славянобългарска” е скрита във все още неразсекретената оперативна разработка „Цитадела”. На тази конференция заедно с мен като участници бяха поканени членът на КРДОПБГДСРСБНА г-жа Екатерина Бончева и г-н Христо Христов. И двамата чуха моя доклад. Още тогава помолих г-жа Бончева да ме насочи в какви архивни масиви трябва да търся въпросната ОР, тъй като тя живо ме интересува с оглед на разследващ материал за предаването „Вяра и общество”. Тя ми предложи да ме свърже със специалист от комисията, който добре познавал архивите на ДС. Но за съжаление тази идея потъна във времето и срещата така и не се осъществи. Своите интереси, свързани с ОР „Цитадела” съм споделял неколкократно и с Хр. Христов при нашите случайни срещи в читалнята на КРДОПБГДСРСБНА.

През месец юли тази година се възползвах от програмната ваканция на воденото от мен предаване „Вяра и общество”, за да посветя повече време за детайлно проучване на разсекретените досиета на синодалните архиереи. В един от тези дни попитах дежурната служителка в читалнята каква е възможността да получа достъп до оперативна разработка с конкретно кодово име. Допълних, че става дума за ОР „Цитадела”. Служителката любезно отговори, че ще отнесе въпроса до своите началници. На следващия ден ми бе предадено, че няма възможност да ми бъде предоставена интересуващата ме разработка, защото Комисията не разполагала със списък на оперативните разработки на ДС, а и много документи били изчезнали. Попитах дали все пак не е редно да подам писмена молба за достъп до тази разработка, но ми бе казано, че едва ли има смисъл, защото ще поуча същия отговор. Продължих да проучвам разсекретените митрополитски досиета с надеждата, че един ден ще попадна и на ОР „Цитадела”, за да мога да довърша своето журналистическо разследване, както и да финализирам един мой изследователски проект посветен на ролята на Държавна сигурност в живота на Зографския манастир.

Можете да си представите колко бях потресен, когато узнах, че на 11 октомври т.г. на своя сайт desebg.com журналистът Христо Христов с гриф: „СЕНЗАЦИЯ” е публикувал информация за откриването на оперативна разработка „Цитадела”!!! В нея той пишеше, че юли т.г.  е поискал от Комисията да получи достъп до ОР „Цитадела” и след по-малко от седмица Комисията му е предоставила за ползване в читалнята първите два тома от въпросната разработка. Излиза, че по едно и също време, за един и същ архивен източник Комисията е предпочела да съдейства на един изследовател, а на друг фактически отказва или най-малкото го подтиква той да се откаже от по-нататъшно му издирване. Всъщност подобен двоен стандарт за нашите географски ширини не е изненадващ. Общоизвестно е, че Христо Христов има близки, неформални контакти с Комисията – той е член на съставителските екипи на три от документалните сборници, които КРДОПБГДСРСБНА е издала съответно през 2010, 2011 и 2012 г. За разлика от него, аз съм просто един „случаен” читател, на който спокойно може да се поднесе изопачена информация. Или просто да бъде укрита.

След като стана известно, че достъпът до ОР „Цитадела” очевидно не е бил толкова невъзможен, колкото ми се представяше, на 12 октомври следобед потърсих по телефона председателя на КРДОПБГДСРСБНА  г-н Евтим Костадинов. Изразих недоумението си, цитирайки практическия отказ, който ми е бил даден през юли т.г чрез негови подчинени. От него чух, че не съм имал право да протестирам, защото всъщност не съм подавал никаква молба до него. Според Костадинов не било вярно, че КРДОПБГДСРСБНА не разполага със списък на оперативните разработки на бившата ДС, „защото още преди половин година списъкът със сигнатурите на разработките беше готов”. На опита ми да възразя, че през юли – т.е. в рамките на тази половин година – на мен ми е отговорено, че такъв списък няма г-н Костадинов отговори: „Очевидно не сте наясно с нещата”!!! На следващият ден – 13 октомври в сайта си desebg.com Христо Христов публикува интервю с председателя на КРДОПБГДСРСБНА, в което г-н Е. Костадинов заявява: „През 2009 г. гражданин е изискал документи от комисията и тогава на наше запитване от НРС са предадени само два тома от разработката („Цитадела” – б.м. Г.Б.). Тези томове са стояли при нас до момента, в който през юли тази година вие не подадохте заявление за достъп до тази разработка.”

Забележете – към момента на отправеното от мен устно запитване Комисията е разполагала най-малко с два от томовете на ОР „Цитадела”?! Но на мен ми е отговорено, че списък с оперативните разработки на ДС няма!!!  Очевидно Комисията е трябвало да запази разработката, за да бъде тя „сензационното” открита от Христо Христов. Дали това не е системата на г-н Христов при всичките му сензационни разкрития?! Налице е фактическо цензуриране на изследователска дейност, граничеща с ограничаване на конституционно гарантиран достъп до информация или най-малкото забавяне на такъв достъп с цел да се даде предимство на втора заинтересована страна, свързана неформално с КРДОПБГДСРСБНА. По тази причина ще сезирам принципала на Комисията – Народното събрание.

Целта на това писмо е още една. Ако за двойния стандарт на Комисията по досиетата мога да намеря обяснение, недоумявам, как човек, който нарича себе си „разследващ журналист и изследовател на архивите на комунизма” може да бъде некоректен към труда на свой колега. В двете статии, посветени на „сензационното” му разкритие Христо Христов свежда резултата от моето незавършено проучване само до едно: „За първи път разработката ЦИТАДЕЛА се споменава в книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев... Една от задачите на "Ангелов” е да добива сведения за манастира "Зограф”.

Струва ми се и най-пристрастният наблюдател би установил, че в главата „Похитеният ръкопис” аз не просто „споменавам” името на оперативната разработка, но ясно изказвам тезата, че точно в нея е скрита информацията за изчезването на „История славянобългарска”. Оттук нататък всеки, който би получил достъп до ОР „Цитадела” лесно може да открие „сензационно” това което търси. Апропо имената и на тримата офицери, замесени в изнасянето на ръкописа – Агаин, Генев и Пехливанов – които Христов открива в „Цитадела” също са споменати в моята книга. Цитирал съм ги добросъвестно от материал на Диана Петрова във в-к „Труд” от далечната 1993 г. И тук г-н Хр. Христов не е прав, твърдейки че за първи път тези имена се споменават в статия на в-к „Галерия” от 2009 г. Материалът във в-к Труд просто го няма в интернет, откъдето очевидно „разследващият журналист” черпи своята информация.

Излишно е да споменавам в какво неравностойно положение съм поставен като изследовател и разследващ темата журналист , след като г-н Христов е имал „шанса” да открие ОР „Цитадела” и истината за изчезването на „История Славянобългарска”. Да доказваш кражба на идея в България е предварително изгубена кауза. Пиша това предълго писмо, не за да омаловажавам нечии заслуги в разкриването на истината, нито аз да си приписвам такива. В крайна сметка монопол върху изследователските теми не може да има. Но трябва да има елементарна почтеност. Поне в общество, което нарича себе си „гражданско”. За съжаление ние много често издигаме на пиедестала на обществената възхита личности, които са стигнали до там по твърде спорен начин от гледна точка на морала и колегиалната етика. Странно е как можем да разкриваме истината за комунистическото ни минало с манталитет от неговото време!? Но както е казал поп Кръстю, набеден за предател на Левски – „Кога да е, истината излиза наяве”, заявява Горан Благоев в своето открито писмо. /БГНЕС

Корица на книгата на Горан Благоев, в която той година по-рано от Христо Христов споменава факти от Един журналист търси, разследва, пише и издава книга в очакване от Комисията по досиетата да му разрешат достъп до оперативна разработка, свързана с книгата му. Книгата му е издадена през 2011 година от издателство СИЕЛА и в нея е и разследването му за това как е бил откраднат оригинала на „История славяноболгарская” от Зографския манастир и вътре, в тази книга!

Съдбата си си играе понякога с нас. Така главата във въпросната книга „Похитения ръкопис” се разиграва на живо – идеята и историята на кражбата на труда на отец Паисий се превръща в съвременна най-откровена кражба – този път от автора на книгата, журналистът от БНТ Горан Благоев е принуден да преживее в реално време най-нагла кражба – идеята, за която и писал и разследвал!

Вездесъщата Екатерина Бончева, бивша авторка във в. На бъдещия плагиат му съдействат всячески от Комисията по досиетата, тъй като Горан Благоев е имал неблагоразумието на конференция в Богословския факултет на която присъстват Екатерина Бончева и така наречения и афиширащ себе си за разследващ журналист, Христо Христов! Те чуват как Горан лансира тезата, че истината за изчезването на „История славянобългарска” е скрита във все още неразсекретената оперативна разработка „Цитадела”! Благоев говори и с двамата, в очакване от Комисията по досиетата да му дадат разсекретената разработка!

Оттам някаква чиновничка го праща за зелен хайвер с непонятно малоумно обяснение!

Година след отпечатването на книгата на Горан Благоев, потресен научава, че Христо Христов е направил „сензационно” откритие за това как е била открадната „История славяноболгарская” от манастира в Атон! Христов наляво и надясно твърди, че това е негово отритие, въпреки че преди него за кражбата е писала Зоя Димитрова, а насочването към ОР „Цитадела” му е „посочил” самият Горан Благоев?!?

Дали има някаква конспирация, свързана с лансиране на Христо Христов от Комисията по досиетата, това четем в интервю на Христо с шефа на Комисията, Евтим Костадинов, който заявява:

„През 2009 г. гражданин е изискал документи от комисията и тогава на наше запитване от НРС са предадени само два тома от разработката „Цитадела”. Тези томове са стояли при нас до момента, в който през юли тази година Вие не подадохте заявление за достъп до тази разработка.”

Горан знае името на разработката, тъй като го е срещнал в досието на един богослов Въпросът е, откъде Христо Христов е научил това име: оказва се, че го е чул на конференцията в Богословския факултет, на която е бил с Екатерина Бончева. Там двамата са чули от Благоев името на тази разработка!

Тук ще спомена и още нещо,

В две статии, с които Христов си направи самореклама на „откритието” той признава:

„За първи път разработката ЦИТАДЕЛА се споменава в книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев... Една от задачите на "Ангелов” е да добива сведения за манастира "Зограф”.

Истината обаче е друга, в главата „Похитеният ръкопис” Благоев не просто „споменава” името на оперативната разработка, но ясно изказва тезата, че точно в нея е скрита информацията за изчезването на „История славянобългарска”.

Благоев най-добросъвестно е цитирал в книгата си, че е научил имената на тримата офицери от ДС, взели ръкописа на „Историята...” от колежката си от в. „Труд” Диана Петрова, а Христо откъде ги знае – от критата от хора в Комисията разработка „Цитадела”, която услужливо не е дадена на Горан Благоев, за да бъде предоставена на Хр. Христов?!

Защо е бил предпочетен Христов пред колегата от БНТ, Горан Благоев от чиновниците в Комисията по досиетата? Причината за това е проста като таблицата за умножение: Христо е член на съставителските екипи на три от документалните сборници, които КРДОПБГДСРСБНА е издала съответно през 2010, 2011 и 2012 г. А Горан Благоев кой е – наивникът, който все още вярва в колегиалната етика на професията журналист!

Христов в тв7, пореидната телевизия, в която съобщава за С любопитство изгледах предаването на Николай Бареков, в което Христо Христов мълча като пън при неколкократното грешно споменаване от Бриго Аспарухов на името на Петър Митанов, също „забъркан” в историята с тази кражба. Аспарухов наричаше въпросното лице Христо Митанов и Христо изобщо не реагира на това, при все, че всячески в две свои статии се опитва да докаже, че Митанов не е бил замесен в тази история?

Защо – той си знае.

*        *        *

Христов с награда за вярна служба против несъществуващата ДСОтдавна е известно, че така нареченият и обявяващ себе си за разследващ журналист Христо Христов налучка с провинциално настървение истинският път да прави кариера в професията ни като пое и прегърна идеята да служи на новите господари на страната ни след 10 ноември 1989 година.

В началото беше привързаността му към Паница и неговата фондация, последва „Отворено общество” на отявления враг на Европейския съюз, Джордж Сорос. Това, което не става с пари, става с много пари казва народът и е прав.

Послепис на авторката

Младият кариерист, пристигнал от Етрополе в столицата попада във в. „Демокрация” и остана там след като Иван Костов на 24 юни ме уволни с още 6-тима мои колеги.

Използвах уволнението си, за да седна и напиша документалната си книга „Външният дълг и десети ноември 1989” в документи и факти. В тази книга най-подробно изнесох документи и свидетелства за задграничните дружества, тъй като разполагах с пълния списък, с имена, свидетелства и разкази от срещи с преки участници в тази история.

Книгата излезе и се продаде за пет дни, а в парламента три пъти бе съставяна комисия по съдържанието й, но така и нищо не се промени в разплитането на дейността на тези задгранични дружества!

Съобщение в някакъв форум, от което разбирам, че книгата ми е плагиатствана

Милиони бяха изнасяни в дружествата и по времето на Филип Димитров, но никой не понечи да разследва този феномен, още повече, че за да се прикрият следите и изчезнат парите и имотите и документите по задграничната дейност на България, самият Филип Димитров, като премиер закри Министерството на външно-икономическите връзки!

Из форума от в.

Из форума от в.

Читатели на сайта, където са публикувани части от книгата дават адреси на Христо Христов да чете и се ограмотява

Голяма бе изненадата ми, когато чух, че Христо Христов разследвал задграничните дружества и издал книга. Мои приятели ми позвъниха, че във форума на в. Дневник”, където Христов работеше по време на това издание имало скандал във форума, в който скандал, българи живеещи и работещи в чужбина, читатели на книгата ми и сайта ми „Хроники” обвиняваха открито Христов в плагиатство!


Форумци предлагат на Христо теми за разследване към които той никога не посегна!

Тогава прочетох във форума и една гнусна инсинуация, че като излязат досиетата, щяло да се види кой е Манолова!

Заканата да ме разкрият като човек на ДС?!

Е, досиетата на журналисти излязоха – но името ми го нямаше там!

Инсинуацията ми напомни за доноса, който бе написан в „Демокрация” срещу мене!

Напомни ми и как при уволнението ми, интелектуалци се бяха събрали в Столична библиотека и нападнали с упреци Надежда Михайлова за моето уволнение! Тогава Михайлова казала, че съм човек на Държавна сигурност ми разказаха част от тези интелектуалци!

Днес мога да кажа: Е, Михайлова – не съм, но пък си заслужава ти да кажеш от Брюксел какво правеше в Египет твоят бивш съпруг, срещаше ли се с хора от ДС и прочие! Хората са живи и помнят!

За плана „Подкова” и „приноса” ти в бомбардировките над Югославия също ще му дойде времето, Михайлова!

Що се отнася до ДС, като слушам какви умни, начетени и ерудирани хора имат досиета, ми иде да съдя тази бивша ДС, защото не ме е оценила и вербувала! Нима не съм достатъчно интелигентна? Или не обичам страната си?

Пиша тези редове заради достойните ми колеги /изключвам доносниците – бел. Л. М./, чийто имена Екатерина Бончева развяваше омерзително!

Въпреки напъните на Бончева да набеждава, ще кажа едно: каквото и да говори и публикува тя, Дмитри Иванов ще си остане връх сред интелектуалците ни в гилдията, Светослав Терзиев ще си остане много добър като международен коментатор и наблюдател. Що се отнася до Бончева – тя коя е, и какво ще остави след себе си – дали някога се е запитвала, когато получава сребърниците си в Комисията по досиетата?

Тук му е мястото да запитам: защо имената на журналисти от БТА не бяха оповестени за принадлежност към ДС от Комисията, нима толкова удобни са някои хора от ръководството му?

Как така и по какъв критерий едни бяха оповестени с цел опозоряване, а други се прикриват?

 

Коментари 

 
+1 #1 бай Генчо Вестникарч 2012-10-24 13:32
Не искам да коментирам фактите които изнася Л.Манолова,те не се нуждаят от коментар,искам само да погледнете снимката на този наглец-Хр.Христов и да прозрете зад дългата коса и кьосъвата му физиономия,подл еца и негодника,който в името на собственото си благополучие би предал и майка си.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене