Църквата или Вярата?

Всеки сам избира в какво да вярва. Не е далече времето, когато противоборствата и предизвиканите скандали около и в БПЦ ще получат логичния отлив от миряни

Митрополит Николай гледа към патриаршеския постНяма и седмица откакто патриарх Максим се представи на Бога и тлеещите въглени на противоборство, разобличения и верска пошлост пламнаха.

Всеки избира сам в какво да вярва, и едва ли един митрополит като Пловдивския Николай ще привлече млади хора да се обърнат към православната вяра. Пиша го с пълното съзнание, че след като митрополията може да бъде стълба към материално благоденствие, то неминуемо процесите в Църквата като институция ще ескалират.

И този миг дойде – патриархът умря, а забързан и самоуверен Николай Пловдивски взе властта и брожението започна...

Как да вярва човек в една църква, в която, за да заеме патриаршеския стол, един свещеник си позволи да си прави шоу?

Кощунството пред стените на храма, организирано от Николай ПловдивскиМнозина са забравили как на 24 август 2008 година Николай Пловдивски превърна стените пред храма в свое риалити шоу! Ето случаят, запазен от тогава в архивите на медиите:

„Митрополит Николай, в присъствието на прокурор от асеновградската районна прокуратура и на над 20 полицаи от местното РПУ започна подстригването на първата монахиня пред затворените врати на манастира „Св. Св. Кирик и Юлита”“ гласяха заглавия на печатни и електронни медии.

За целта бе извикана телевизия, журналисти и Николай Пловдивски не се спря пред светостта на храма за личната си... реклама, продиктувана от също така лични подбуди!

Жена, със светско име Лидия, предстоеше да стане игуменка на обителта, след като Пловдивската митрополия възстанови владението си върху имота, който от 1982 година се стопанисва от Съюза на архитектите в България (САБ), съобщи тогава Дарик радио.

Службата започна на открито пред затворените врати на комплекса, които посрещнаха Пловдивския митрополит Николай и около 400 богомолци, пристигнали с около 15 автобуса.

Владиката заяви, че няма намерение да разбива катинарите, макар че има право да влезе във владение, тъй като е изпратил преди месец уведомление за прекратяване на договора и покана за доброволно освобождаване на имота..."

Това ли бе призванието на църквата, да прави шоу, да подстригва пред тв-камери и микрофони извън стените на Храма, в присъствието на полицаи и прокурор?

Неизвестно защо случилото се мина в графа "към архив" и никой от Светия синод не взе отношение. А такъв „пропуск” рано или късно се плаща!

Забравеното минало

Българската история е съхранила един патриарх – Евтимий, който когато османските завоеватели нападат българските земи и тогавашната власт не намира сили да им се противопостави, в подстъпите на Търново, точно този български патриарх, наречен Евтимий ръководи защитата на града!

Заради вярата са посичали, заради вярата са убивали, заради вярата, източно-православната християнска вяра, завоевателите от Османската империя са изтребвали мирно българско население – жени, деца, мъже!

Прозорливо и далновидно – без да осъзнават, че като посягат на Вярата на българското население, турците унищожават държавността!

Ако тръгнем и минем бързо през вековете и стигнем до етапа как се е създала и укрепнала във вековете държавността в българската държава, то ще тръгнем от племената на траки, прабългари и славяни, ще си припомним за обединението на българи, славяни и траки в една държава като важна част от етногенетичния процес в земите, населени от тези три етноса.

Този ентогенетичен процес завършва с приемането на християнската религия и славянския език и писменост, за да стане ясно на тогавашна Европа, че на територията на Балканите се създава една авторитетна държава за тогавашното време.

Приемането на една, единна религия в българските земи се свързва с утвърждаването на държавността и българското самосъзнание, а приемането на славянската писменост идва, за да постави основите на една обща духовност и българско самосъзнание, които полагат и основите на българската народност в държавата.

В основата на българската държавност и духовна култура през вековете е Българската православна църква – това ни дава историята като документи, факти и събития.

Точно религията, християнската, източно-православна вяра запазва българското самосъзнание през вековете.

Познатата ръка на Дядо Николай - позната по скъпия часовникКак тръгна по пътя към патриаршеския пост Николай Пловдивски: години наред той показваше, че нему е позволено всичко, най-силният му негласен и удобен аргумент към днешно време се оказаха извадените НЕСЛУЧАЙНО досиета на останалите митрополити от Синода!

На миряните се представи един изкривен образ на благочестив свещенослужител – този, който не е принадлежал на бившата Държавна сигурност! Събитията се случиха когато патриархът вече не можеше да реагира адекватно и така Николай Пловдивски остана като „неопетнен” кандидат за поста на патриарха след неговата кончина!

Но дали бе точно така?

С изваждането на досиетата бе ударена Църквата на българските православни християни, а не отделните личности митрополити. Безспорен факт, който не смути с нищо Николай Пловдивски. За него единствено важното бе сядането на патриаршеския престол – а цената изобщо не го смути.

Далеч съм от мисълта, че историята не трябва да става достояние на хората, но често цената, която трябва да се плаща е непосилна в разрушителността си.

Какво показа погребението на патриарх Максим,

че авторитетът на Българската православна църква е ударил дъното! И начинът това да се усети бе представителността на чуждестранните гости сред които преобладаваха архиереи, епископи, клирици, т .е . тя бе доста ниска като равнище. Известно е, от дипломацията и международния протокол, че именно от представителността се съди за политиката към държавата, в случая към Църквата.

Присъствието на Негово Светейшество Вселенският Патриарх Вартоломей, сръбският патриарх Ириней, архиепископът на гръцката църква Йероним и на албанската Анастасий, румънският патриарх Данаил, представители на арменската и грузинска църкви, министри, дипломати не бяха в състояние да загладят впечатлението за падналия авторитет на БПЦ.

Папа Бенедикт ХVI изпрати за погребението на патриарх Максим у нас своя пръв помощник кардинал Каспар и отец Милан Жус, оглавяващ Съвета за единение на християните при Ватикана.

Руският патриарх Кирил не пристигна лично за погребението на патриарх Максим, а изпрати митрополит Викентий, който отговаря за Ташкент и Средна Азия. Главата на РПЦ се извини, че траурното събитие съвпада с официалното му посещение в Йерусалим.

Преди половин година руският патриарх Кирил беше в България и показа доброто отношение на руската православна църква към БПЦ. За разлика от БПЦ – руската е институция, свързана с историята, духовността и е важен политически субект в рамките на международния авторитет на Русия.

Фактът, че за погребението на патриарх Максим не дойде лично руският патриарх е достатъчен повод да си направят съответните изводи политиците ни от висшите етажи на властта, които се носят вече четвърта година на вълната на русофобството, тази година удариха тавана с изявленията по Руско-турската освободителна война, в които пропускаха руските воини като субект!

Преди три години беше различно...

Тук се налага да припомня, че на 11 март 2009 година започна срещата на Светия синод с представители на останалите православни църкви за разкола и решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, че България е нарушила права на т.нар. алтернативен синод на Инокентий. Архиереите не се събраха както обикновено в манастир, а предстоеше да се консултират в резиденция "Бояна". При откриването на срещата стана ясно, че са поканени и официални лица като президентът, премиерът и председателят на парламента.

Очакваше се да участват пълномощниците на църквите при европейските структури в Брюксел - митрополитът за Франция Емануил от Цариградската вселенска патриаршия, Виенският епископ Иларион от Руската православна църква и Ахайският епископ Атанасий от Гръцката православна църква, както и експерти по църковно и международно право. Руската православна църква недвусмислено се бе ангажирала да помогне на българската църква, след като първо патриарх Максим, а после и президентът Георги Първанов отправиха такава молба към новоизбрания руски патриарх Кирил.

В края на януари 2009 година съдът в Страсбург постанови, че България е нарушила свободата на вероизповедание, а държавата се е намесила непропорционално, като със закон е определила патриарх Максим за ръководител на Българската православна църква. Тогава съдът даде три месеца срок на държавата и на синода на Инокентий да се разберат по спорния въпрос за собствеността на над 100 имота.

Искът на Инокентий бе за 682 млн евро!

За какво поискаха хората на Инокентий 682 млн евро от държавата? За това, че са по-правоверни от другите християни? И от кого и в какъв момент искаха стотици милиони евро някакви алтернативни свещеници? От своята държава, която бе на прага на кризата.

Нима Вярата струва и се изчислява в милиони евро? Нима призванието на една Църква е да съди държавата, в която съществува?

Каква разлика през вековете в призванието на Църквата доживяхме! Преди векове един патриарх водеше защитата на Велико търново от османските завоеватели, а при днешният патриарх служители на Бога поискаха пари от държавата, за да бъдат в Алтернативен синод!

В средата на месец март, в Бояна, в дом №2 завърши Работната среща на Православните автокефални църкви като естествено продължение на Светия Разширен Надюридически Всеправославен Събор от 1998 г. Малцина знаеха, че се провежда такава среща, както и още по-малко от българите бяха наясно, че на 22 януари 2009 г. Съдът по правата на човека в Страсбург се произнесе по две жалби /№412 от 2003 г. и 35 677 от 2004 година с Решение, относно лицата, отделили се от единството на Българската православна църква и според което Решение, българските власти са нарушили свобода на мисълта, съвестта и религията, оказвайки натиск „върху разделената Православна религиозна общност..." да се обедини под едното от двете съперничещи си ръководства".

Според Съда в Страсбург, държавата се бе намесила непропорционално, като със закон бе определила патриарх Максим за ръководител на БПЦ и със сила бе извела от храмовете свещениците, числящи се към Алтернативния синод, начело с Инокентий.

Два дни представители на всички сестрински православни църкви обсъждаха в Бояна как да окажат помощ в търсене на изход от така създалата се ситуация. Присъстваха експерти по църковно и международно право, професори, като с особено внимание се ползваха пълномощниците на поместните църкви към европейските структури в Брюксел – някой помни ли тази протегната ръка от всички православни църкви? Едва ли.

И пак се налага да се върнем към миналото

Някой помни ли, учили децата ни, че с указ, т. нар. Гюлханският хатишериф е бил обявен тържествено на 3 ноември 1839 г. в присъствието на султан Абдул Меджид в т. нар. Павилион на розите /Гюлхане/ на султанския дворец.

Че този Документ провъзгласява свобода на религиите за поданиците в рамките на Османската империя. Султански ферман, издаден 31 години по-късно в Цариград узакони възникването на Българската екзархия, когато още нямаше България и така започна възкресението на една поробена държава. Знаят ли го децата ни, знаят ли го в Страсбург, когато са вземали своето решение?

Съмнявам се.

Едно от решенията от Страсбург бе рецидив в религиозния мир на държавата, тъй като вече бе налице Решение от Страсбург за две мюфтийства - бел. Л. М./.

Мюсюлманите в България знаят ли това?

Решенията на Страсбург по делата срещу мюсюлманската общност в страната бяха:

1. „Хасан и Чауш срещу България", по жалба № 30985 от 1996 г.

2. „Висш духовен съвет на мюсюлманската общност срещу България", по жалба №39023.

С тези две Решения Страсбург легитимира и уважи и двата иска, и така бе позволено да се разедини мюсюлманската общност. Делата отново бяха „срещу България", но никой, даже мюсюлманите в политиката не реагираха срещу това легитимиране на разединена мюсюлманска общност. Решенията за това бяха от: 26 октомври 2000 година и другото, от 16 декември 2004 година. Времето когато управляваха правителствата на Иван Костов и Симеон Борисов Кобургготски. Костов, ако си спомняте, отиде в Бурса да се извинява на българските мюсюлмани заради възродителния процес и „забрави" да се извини на българите християни тук, в родината... Но, както казват: в политиката лицемерието и силата вървят ръка за ръка.

Много се мълчи в тази държава и малко се помни и реагира...

Народът е казал: каквото за Хасан, това и за Иван. Страсбург начена духовното разединение сред мюсюлманската общност и „довърши" делото си с Решение за разделение на православната християнска общност в България.

Вярно е, че веднага след решението на Европейския съд за правата на човека, някои първи държавни мъже се вдигнаха и тайно отидоха на крака при патриарх Максим, за да го успокоят, но защо това не бе обявено, нима разговорът и срещата бяха част от някаква завера?

Нима, когато с някакво съмнително от юридическа гледна точка решение се посяга на родното православие, това бе повод за конспирация?

Къде бяха патриотите политици?

Къде бе Волен Сидеров, който се биеше в гърдите, че е за запазване на българската държава и суверенитет? Къде бе Красимир Каракачанов от ВМРО, къде бяха дежурният историк Божидар Димитров, лидерът на най-популярната политическа сила тогава, Бойко Борисов? Къде бе вечно черкуващият се пришълец от Мадрид? Къде бяха всички те, когато Страсбург узакони два синода от една православна религия?

През пролетта на 1393 г. султан Баязид, стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий": „варварският цар...ненадейно нападна града - не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи." Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий поема и ръководи защитата му при няколко месечната обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм...

Църквата ни последна абдикира при обсадата на Търново и първа напомни в Цариград, че е имало българска държава. Ето защо посягането на единството на българската православна църква е преди всичко е проблем на държавност, на патриотизъм, на посягане на суверенитета на България. Но кой ти гледа днес суверенитета на държавата България? В главите на политиците ни кънтят единствено „Европа, НАТО, Брюксел", и от този кънтеж те са се оплели като патета в кълчища.

Кои са духовните ни водачи днес?

Може би Барозу, Оли Рен? Гюнтер Ферхойген или еврокомисар Кунева?

Контейнерът за боклук - тук търсят храна много българи в годините на така наречената демокрацияКъде бяха родните интелектуалци, когато продължава посегателството над православната религия, на още една вяра от съда в Страсбург за разединение? Иван Радоев си отиде омерзен от случващото се в България, най-нежният поет Христо Фотев умря в бедност, достойният Константин Павлов, който също не бе сред нас, върна пенсията, която му отпуснаха от немай къде височайши пишманполитици. Няма го мъдрецът Радичков, няма го Тончо Жечев, няма го Богомил Нонев - мнозина си отидоха в годините на преход и бездуховност.

Книгите, вулгарни романи, преливат от убийства, секс и насилие - както това се случва и в живота ни в последните 23 години. По телевизията ни учат децата да четат, проблемите на част от изкласилите в училище вече не са кой ще освободи България. Образът на Бойчо Огнянов, на Колчо Слепеца хванаха патина от липсата на интерес и забрава.

Във интернет форумите се пита: колко струва операция за поставяне на гърди, къде могат да получат безплатен секс в Студентски град...

В чий ръце ще попадне българската държава след години?

В ръцете на тези бездушни, наранени, безчувствени, обръгнали от цинизъм и безпросветност български младежи и девойки? И пак питам: къде бе и е Църквата ни, къде са духовните ни водачи, за да реагират на децата убийци, на децата, които крадат, нараняват и проституират, на децата ни, които са насилвани?

Къде остана Вярата, кое опошли призванието на Църквата, за да стигнат нещата дотук?

Портата на Светия СинодБългария е абсурдна страна, а българският народ е тъжен народ, констатираха го чужди изследователи. Някои от политиците ни поискаха да обложат с данък вероизповеданието. Бяхме свидетели как един митрополит даде църковни земи за ваканционно селище, четохме как друг митрополит отскочи на частно посещение в Рим и междувременно удостои със звание "архонт" български гражданин. Станахме зрители, как митрополит организира реклами за билбордове, същият, който се гласи днес след смъртта на патриарх Максим за да стане следващият български патриарх.

Отговорът бе в няколко събития, които никой не пожела да запомни и те са свързани с криворазбраното служене на Бога от Николай Пловдивски:

Още се помни безумното затваряне на олтара на катедралния храм "Свети "Александър Невски", за да не влезе в него покойният днес папа Йоан Павел Втори. Сякаш скандалът бе малък, та Знеполският епископ тогава, /викариен епископ на патриарх Максим и днешен Пловдивски митрополит Николай - бел. Л. М./ обяви, папата за еретик, тъй като изповядвал друг символ на вярата!

Същият викариен епископ си затвори очите, когато в храма "Света Неделя" бе извършен масонски ритуал по опелото на застреляния бизнесмен Илия Павлов, което е малко да се нарече скандал.

През 2003 година, Пловдивският митрополит Николай взе дейно участие в свалянето на игумена на Бачковския манастир, дядо Наум.

На следващата година, същият митрополит Николай направи поредния скандал, когато бе обвинен в съпричастие по свалянето на паметната плоча на Васил Левски в църквата на "Света Петка Самарджийска"! Оказа се, според разбиранията на Николай, като викариен епископ, Апостола не бил светец, а бил по-скоро престъпник!

Опит за финални размисли – кой е за Спасение: Църквата или Вярата? Не са ли заедно Вяра и Църква в България?

Патриарх Максим не реагира на трудностите по изхранването на сираци и бездомни от отец Иван в Нови хан. БПЦ трябваше да е рамо до рамо със социалните служби по изхранването и намирането на подслон на бедни, бездомни.

Не се случи!

Мнозина са наясно, че БПЦ остана в най-трудните години извън тегобите на българите, а те не са една и две! Чия бе Църквата – на спокойното съществуване далеч от редовите миряни?

„Ако бяхме изгубили Църквата, дали нямаше да изгубим и държавата?” заяви Софийския и Пловдивски митрополит Николай в словото си след опелото за патриарх Максим.

Къде и как вижда Църквата в държавата Николай Пловдивски – та държавата не е само и единствено политици и благоденствието им? В тази държава има и отчаяни, бедни, гладни и без покрив и прехрана миряни, вярващи, които глозгат кучета, болни деца с липса на пари за лечение. За тях Църквата липсва и единственото, което „допринася” е да получат минути топлина дневно в храма и къшей хляб от поредната панихида.

Митрополит Николай бе за няма и един ден Софийски митрополит. След това го „върнаха” в Пловдив и бе избран Негово Високо Преосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, за наместник-предстоятел на Българската православна църква, който ще ръководи едновременно и Софийската епархия. След четири месеца ще има православен събор и избор на нов патриарх...

Изборът на дядо Кирил даде повод да се напомни неговата принадлежност към бившата Държавна сигурност. Така прогнозите кой да оглави Църквата ни бяха разпънати между една меркантилна фигура и друга – с твърде оспоримо, от позиция на Канона минало.

Нищо случайно не се случва, твърдят мъдри хора. Живеем във време, когато парите правят човека невинен, а Духовността е захвърлена на бунището на миналото.

„Плача за България!" ми написа един емигрант българин. - Плача за това, в което се превръща родината ми..." Нима все още има сърца, които да бият за българското?

"Ако имате любов, значи Сте мои" казва Спасителят. Негови Сме, но имаме ли сили, Вяра и любов, за да продължим нататък в Църква, оглавено точно от Николай Пловдивски?

Всеки има своя Вяра, и няма да се изненадам, ако православните християни в страната ни потърсят своята Вяра другаде...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене